Скити,
Не знам, дали е най-продуктивният роб, но със сигурност, свободата прави робите, а не ограничаване и.
Благодаря!
Музичка, това не го разбрах. Как свободата прави робите и как ограничаването на свободата не прави роби?
Ех, Скити, това е част от моя тюрлю гювеч.
Макар и да не съм силна по обясненията, ще се опитам да го обясня частично.
До един момент, кредитите не бяха достъпни за всички. Една част си работеха и разбираха от мотивация. Друга, понеже са свободни, решават, че им е нужна почивка и хоп - молба за напускане и айде на борсата. Нямат свободата да изтеглят едни пари, но не са роби.в този смисъл.
Когато кредитите станаха, когато ни заливаха папа рекламите, всеки имаше достъп до тях, всеки имаше свобода да взема. Следствието го знаем. Част от хората, за да си внасят вноските, започнаха да ходят в чужбина, да изработят сезонно някой лев и да ги изсипят в банките, за да си погасят задълженията. Без претенции за работата, за условията (чиста проба роби). Друга част, дори и да са тук, се снишават, само и само да не ги изгонят от работа, обаче си казват - един път да стане еди какво си (например да продам нещо си) и ще съм свободен. Дано не забравят предишната свобода какво им е донесло.
По време на соца, нямаше свобода да се излиза навън, и макар да имаше кредити, изплащането им беше сигурно. Защото имаше "скрита" безработица. В резултат, имаше една армия от работещи "безработни", които ходеха на работа, да чакат да им свърши работното време, за да вземат заплата. Продуктивност - никаква.
Същото, според мен, е и на държавно ниво. Държавите имаха достъп, свободата, до едни "евтини" пари и се оформи групата на ПИИГС. Забележи, няма оценка на кредитен риск - има само задължения и извиване на ръце, с цел подчиняване.
Няма "разпни го" за поробителя (този който е дал парите без оценка на риска), а има "разпни го" за този, който е имал свободата да вземе парите и също не си е правил сметка преди да ги вземе.
Друг пример. По време на соца имаше ограничение за имотите. На семейство по 1 имот. Един, един(!), ама и грижите (робуването) около този имот са едни. Сега има свобода - колкото имоти искаш, можеш да ги имаш. Имотът обаче иска грижи. И ставаш роб на имоти. Вместо да бъдеш повече време, например на почивка, част от него отива за тях.
Трети пример ... в личен план. Не знам дали ще ме разбереш... Ако искаш да си запазиш хората около теб (не само семейство, а и приятели) - дай им пълна свобода и ще бъдат най-верните. Сами ще се направят такива. Ако ги ограничаваш, изпитваш, изискваш от тях неща и т.н. ще избягат от теб, дори и да не е физически, но духовно със сигурност. Ако въпреки това, пак избягат, значи не си струва да са до теб, т.е. ти вече ти си им бил роб. Това е много грубо, защото точно там няма робство, или ми се иска да е така, но не знам, как да го обясня по друг начин.
Може би, защото ние, хората, не знаем какво да правим със свободата си; и защото освен свобода, има и отговорности. Границата между отговорност и робство е много тънка, и като че ли понякога си оправдаваме собственото робство с отговорност. Не знам ...
Дали (от цитираната от теб мисъл), е най-продуктивният роб, не мога да преценя. Вътрешно ми се иска да кажа, че най-продуктивният е този, който наистина е свободен, защото не е притиснат от обстоятелствата.
Тюрлю гювеч.