Автор Тема: Те са нашето всичко!  (Прочетена 38621 пъти)

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Те са нашето всичко!
« -: 16 Май, 2010, 16:01:49 »
+4


Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармония на духа.

Дороти А. Нолт


12 - годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

 *flower2* *flower1* *flower2* *flower1* *flower2*

"Ние изминахме 5 хиляди мили за да дойдем и ви кажем, на вас възрастните, да промените пътищата си. Аз не заставам пред вас със скрити намерения, аз се боря за моето бъдеще. Да загубим бъдещето си не е като да загубиш изборите или няколко процента на Стоковата борса. Аз съм тук, за да говоря от името на моето поколение, от името на всички умиращи от глад деца, чиито плач остава нечут... от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Аз  се страхувам да изляза на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Нещата от природата които съм  мечтала да мога да видя, сега се чудя дали въобще ще съществуват, за да могат моите деца да ги видят. Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моята възраст?

Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме сякаш няма нищо. Аз съм дете и не знам как да оправя тези неща, но вие също не знаете. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове... Ако не знаете как да поправите всичко това, моля ви, спрете да го рушите!

Тук вие може да сте изтъкнати политици, президенти, лидери... но всеки от вас е и нечие дете. Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме едно 5-милиардно семейство. Границите и правителствата никога няма да променят това. Аз съм още дете, но разбирам, че всички трябва да действаме заедно, като единен свят, насочен към една цел.

В моята страна правим толкова разхищение! Купуваме и хвърляме... но не споделяме с нуждаещите се. В Канада ние имаме храна, подслон, всякакви матерялни неща... но в страни като Бразилия срещнах деца които живеят на улицата и нямат какво да ядът. Защо ние които имаме всичко сме все още толкова алчни? Защо има такава разлика в това къде си роден?

Аз съм само едно дете, но знам, че ако всичи пари, похарчени за войни, бяха отделени за разрешаване на екологичните проблеми, премахване на бедността и създавнето на мир, нашият свят щеше да е едно прекрасно място. В училище ни учите да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие отивате и правите нещата, които ни казвате да не правим?

Ние сме ваши деца, а вие сте като наши родители. Родителите би трябвало да могат да успокоят децата си, че всичко ще е наред. Но не мисля, че вече можете да кажете това. Даже се чудя, дали ние сме във вашия списък с приоритети?

Ние сме това което правим, а не това което казваме. Но това което вие правите, ме кара да плача нощем."
« Последна редакция: 16 Май, 2010, 16:08:57 от elissa »

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #1 -: 16 Май, 2010, 16:19:38 »
+2

Чудесно начало, Ели! :) *flower1*

За Децата на България - Сребърни звънчета


:)

Скорпи999

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 141
  • Карма: +40/-8
  • Респект: +71
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #2 -: 16 Май, 2010, 18:49:53 »
+3
Ели, това е страхотно! 

Тенкю, че ми даде възможност пак да го чуя и прочета *flower2* *drink11*

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #3 -: 16 Май, 2010, 23:16:51 »
+4
Скорпи, Муза, благодаря, че подкрепихте избора ми!  *flower1* *flower2*
Истината е, че когато за първи път чух посланието на Северн Сузуки, единственото нещо което изпитах е дълбоко съжаление за начинът по който съм живяла до сега и вина за всичко онова, което всички ние, уж възрастни и разумни, сме сътворили през годините. Крайно време е да се променим, като заживеем в хармония с природата и помежду си. Надявам се да не прозвучи помпозно или изтъркано, но това е изходът. В противен случай природата ще продължи да си "отмъщава" по начините на които сме свидетели.

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #4 -: 16 Май, 2010, 23:26:23 »
+2
Скорпи, Муза, благодаря, че подкрепихте избора ми!  *flower1* *flower2*
Истината е, че когато за първи път чух посланието на Северн Сузуки, единственото нещо което изпитах е дълбоко съжаление за начинът по който съм живяла до сега и вина за всичко онова, което всички ние, уж възрастни и разумни, сме сътворили през годините. Крайно време е да се променим, като заживеем в хармония с природата и помежду си. Надявам се да не прозвучи помпозно или изтъркано, но това е изходът. В противен случай природата ще продължи да си "отмъщава" по начините на които сме свидетели.

Помпозно и изтъркано ли? Няма нищо с по-голям смисъл от това. Лошото е, че не винаги ни се получава. Все пак го има... :)

enravota_

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 377
  • Карма: +59/-6
  • Респект: +151
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #5 -: 17 Май, 2010, 13:14:03 »
+2
Скорпи, Муза, благодаря, че подкрепихте избора ми!  *flower1* *flower2*
Истината е, че когато за първи път чух посланието на Северн Сузуки, единственото нещо което изпитах е дълбоко съжаление за начинът по който съм живяла до сега и вина за всичко онова, което всички ние, уж възрастни и разумни, сме сътворили през годините. Крайно време е да се променим, като заживеем в хармония с природата и помежду си. Надявам се да не прозвучи помпозно или изтъркано, но това е изходът. В противен случай природата ще продължи да си "отмъщава" по начините на които сме свидетели.


Помпозно и изтъркано ли? Няма нищо с по-голям смисъл от това. Лошото е, че не винаги ни се получава. Все пак го има... :)

 :)
Heal the World Lyrics - MICHAEL JACKSON



elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #6 -: 01 Юни, 2010, 01:45:31 »
+4
Тъй като утре НИЕ - големите лелички с още по-големите чичковци ще сме МНОГО ангажирани с МНОГО големите глупости за вършене, нека сега ви поздравя мили наши звездици, малки наши душици ... ДЕЧИЦА!

Утре някои от нас ще ви купят подарък и ще ви заведат на сладкарница! Ще пиете шейк, а те ще ви гледат с любов, но няма да завържат разговор. Така е - възрастните са смотаняци! Търпеливо ще изчакат да си изядете тортата, а после припряно ще си тръгнете. Така е - големите са лицемери! А на вас ви се е искало да им разкажете за новата си любима група, за новият хит, за новата любов. При вас всичко е ново и удивително, всичко е прекрасно, чувствително. Така е - големите са темерути! 

Нямаме подход, нямаме дори идея как да се докоснем до сърцата ви. Защо ли?! Може би, защото нашата майка беше Партията, а Георги Димитров - наш баща. Наш роден дом беше родното читалище, а забавлението - пионерският лагер. Вие никога няма да разберете защо сме толкова "кофти". Ние никога няма да можем да ви обясним.

ЕДНО Е СИГУРНО, че когато ние - МНОГО важните възрастни се обърнем назад, за да потърсим най-хубавото, най-ценното в живота си, повярвайте, това ще бъде ВИЕ и нашето собствено ДЕТСТВО. С тези 2 богатства ние имаме нужното ЗА ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ, за да мечтаем и да сме щастливи.
Знам, че ще махнете с ръка и ще възкликнете "колко тъпо" сега, когато ви поздравя със стихче, но знам, че го правите, за да изглеждате "яки". А всъщност онова чисто сърчице ще усети всичко, ще почувства и ще се впечатли. Това, че пиете бира, пушите "разни безобразни" и други ... екстри не ви прави по-малко деца. Детето у всеки може да живее до старините му, повярвайте - у мен е още ЖИВО!

Бъдете здрави, дерзайте, мечтайте ЖИВЕЙТЕ!

ЧЕСТИТ 1-ВИ ЮНИ НА ВСИЧКИ МАЛКИ ГОЛЕМИ И ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ ДЕЦА! 

не се сещам за по-голям трубадур на детството от Валери Петров ... нека да е за всички деца (вкл. и непорЕсналите, дето са си пили редовно смалидона)

... ДА СЕ ВЪРНЕМ В ДЕТСТВОТО! с една малко недовършена приказка ... ;)  :)  *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6*

Меко казано


и още нещо за порЕсналите деца ...

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

- Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце. :)

Валери Петров
« Последна редакция: 01 Юни, 2010, 03:58:48 от elissa »

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #7 -: 11 Юни, 2010, 04:11:52 »
+3
Добрата пътечка или пътечката на доброто ...  :)

Добрата пътека

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #8 -: 13 Юни, 2010, 23:45:35 »
+2


ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ НЕ ИСКА ДА ПОРАСНЕ


Ех, да бяхте видели как запрегръщаха родителите на Томи и Аника своите деца! Как ги разцелуваха, каква празнична трапеза наредиха и как ги завиха в креватчетата им, когато си легнаха. После останаха дълго, дълго край тях и слушаха разказите на децата за всички ония чудни неща, които бяха преживели на остров Корекоредут. И четиримата бяха тъй щастливи! И все пак нещо не беше в ред тази Коледа, Томи и Аника не искаха да кажат на мама колко им е мъчно, че са останали без елха и без подаръци, но така си беше. Струваше им се някак особено, че са отново у дома, както винаги става след дълго пътешествие, и ако имаше елха, тя щеше да им помогне да изживеят по-леко първите мигове.

Освен това Томи и Аника усещаха как им се свиват сърцата, когато мислеха за Пипи. Сега сигурно си е легнала там във Вила Вилекула с крака върху възглавницата и няма кой да седне при нея и да я завие. Те решиха да отидат във Вила Вилекула колкото може по-рано на другия ден.

Но на другия ден майка им не искаше да ги пусне да излязат, защото не ги беше виждала толкова дълго време, пък и баба им щеше да дойде за обед и искаше да завари децата у дома. Томи и Аника се тревожеха и се чудеха какво ли е правила Пипи целия ден и когато започна да мръква, вече не ги свърташе в къщи.

— Моля ти се, мамо, ние просто трябва да идем при Пипи — каза Томи.

— Добре, тичайте! — каза им госпожа Сетергрен. — Но да не се забавите.

Томи и Аника хукнаха.

Когато стигнаха до портата на Вила Вилекула, те спряха и стъписани се загледаха в къщата. Тя приличаше на рисунка от коледна картичка. Цялата беше потънала в сняг, а прозорците светеха празнично. На верандата пламтеше факла, която хвърляше отблясъци надалеч върху снежната покривка. Към верандата водеше добре изчистен път, тъй че Томи и Аника нямаше нужда да газят, в снежните преспи.

Тъкмо се отърсваха от снега пред вратата, и вратата се отвори, а отвътре се подаде Пипи.

— Весела Коледа! — каза им тя и ги вкара бързо в кухнята. А там… там стоеше истинска елха! Свещите бяха запалени и горяха седемнадесет бенгалски огньове, които пращяха и разпръскваха уютна светлина. На масата бяха наредени коледна каша, шунка, колбаси и всевъзможни коледни ястия, дори меденки във формата на човечета и друга курабийки. В печката пламтеше огън, а край сандъка за дърва беше застанал конят, който вежливо ги поздрави с копито. Господин Нилсон скачаше нагоре-надолу по елхата между бенгалските огньове.

— Сложих го там да представлява ангелче — каза Пипи мрачно, — но изобщо не се спира на едно място.

Томи и Аника бяха се вцепенили.

— О, Пипи — промълви Аника. — Колко прекрасно! Как успя да приготвиш всичко това?!

— Аз съм си работлива по природа — обясни Пипи. Томи и Аника изведнъж усетиха, че са невероятно радостни и щастливи.

— Колко хубаво, че се прибрахме пак във Вила Вилекула! — извика Томи.

Те се разположиха край масата и излапаха огромни количества шунка, сутлияш, колбаси и меденки, които им се сториха по-вкусни от бананите и хлебното дърво.

— Ех, че хубаво! — каза Аника. — Ето че все пак си имаме Коледа, макар и без подаръци.

— А! Точно на място го каза — рече Пипи. — Скрила съм подаръци за вас. Трябва да си ги намерите сами.

Томи и Аника пламнаха като божури от възторг и се спуснаха да търсят подаръците. В сандъка за дърва Томи намери голям пакет, на който пишеше „Томи“. В него имаше хубава кутия с бои. Под масата Аника намери пакет със своето име, в който беше увито красиво червено чадърче.

— Ще го взема със себе си, когато отидем другия път на остров Корекоредут — каза Аника.

Високо над печките висяха два пакета. В единия имаше малък автомобил тип „джипка“, а в другия — куклен сервиз за Аника. На опашката на коня беше закачено съвсем малко пакетче, което криеше часовник за детската стая на Томи и Аника.

След като намериха всичките си подаръци, те прегърнаха силно Пипи, за да й благодарят. Тя стоеше край прозореца на кухнята и гледаше снега навън.

— Утре ще си направим голяма снежна къща — каза тя. — А вечер ще палим вътре свещ.

— О, чудесно! — възкликна Аника. Тя се чувствуваше все по-щастлива, че се е завърнала у дома си.

— Мисля си дали да не си направим писта за ски от покрива до преспите долу — каза Пипи. — Смятам да науча коня да кара ски. Но не мога да проумея дали ще му трябват четири ски или само две.

— Ех, че весело ще бъде утре! — провикна се Томи. — Какъв късмет, че се прибрахме тъкмо по средата на коледната ваканция.

— Винаги ще ни бъде весело — каза Аника. — И тук, във Вила Вилекула, и на остров Корекоредут, и навсякъде.

Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.

— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.

— И аз — каза Аника.

— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.

— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.

— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!

— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…

— Какви хапчета? — попита Томи.

— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.

— Грах? — учуди се Томи.

— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.

— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.

— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже:

„Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“.

— Искаш да кажеш „порасна“ — поправи я Томи.

— Щом съм казала „поресна“, значи искам да кажа „поресна“ — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват „порасна“, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза „порасна“ вместо „поресна“ и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: „О, колко си пораснал, колко си послушен“, трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.

— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?

— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!

— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.

Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!

— Хайде! — прошепна Пипи. Всеки глътна хапчето си.

— „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“ — извикаха тримата в един глас.

Готово! Пипи запали лампата.

— Чудесно — каза тя. — Сега вече няма опасност да пораснем и да получим мазоли и разни други мизерии. Все пак хапчетата лежат толкова отдавна в бюфета ми, та може и да са изветрели. Но нека се надяваме на най-доброто.

Аника се сети за нещо.

— Ах, Пипи — каза тя уплашено, — нали искаш да ставаш пират, когато пораснеш?

— Ха, все пак мога да стана — отвърна Пипи. — Ще стана един такъв мъничък, безмилостен пират, който ще сее смърт и ужас около себе си.

Тя се позамисли.

— Представете си — каза им тя, — че някой ден след много, много години оттук мине някоя леличка и види как тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: „На колко години си, момченце?“ А ти ще й отговориш: „На петдесет и три, ако не се лъжа“.

Томи се засмя доволно.

— Тогава сигурно ще си помисли, че съм много дребничък — каза той.

— Да, разбира се — допусна Пипи, — но ти пък може да и обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.

Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят много.

— Сега трябва да си вървим — каза Томи.

— Но утре пак ще дойдем — додаде Аника.

— Чудесно — каза Пипи. — В осем часа започваме да строим снежната къща.

Тя ги изпрати до портата и рижите й плитки се мятаха около главата и, докато тичаше обратно към Вила Вилекула.

— Представи си — каза Томи на Аника, когато си миеха зъбите, — ако не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.

Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.

— Виждам Пипи — провикна се тя радостно.

Томи хукна към прозореца. Наистина! Сега, когато дърветата нямаха листа, можеше да се гледа право в кухнята на Пипи.

Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.

— Тя… тя изглежда някак самотна — каза Аника и гласът й потрепери. — О, Томи, да беше сутрин, та да идем веднага при нея.

Те стояха мълчаливо и гледаха навън в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, но Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, разбира се! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще продължават. Утре ще построят снежна къща и ще направят ски-писта от покрива на Вила Вилекула; когато се запролети, ще играят в кухия дъб, където растат бутилки със сироп; ще играят на нещотърсачи; ще яздят коня на Пипи. Ще сядат върху сандъка за дърва и ще си разказват истории. Може би понякога ще ходят на остров Корекоредут на гости на Момо и Моана и другите деца, но винаги ще се връщат във Вила Вилекула. Да, това беше прекрасна, успокояваща мисъл — Пипи ще остане завинаги във Вила Вилекула.

— Дано погледне насам, за да й помахаме — прошепна Томи.

Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.

После духна свещичката.

http://chitanka.info/lib/text/3162/24#textstart


Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #9 -: 13 Юни, 2010, 23:52:34 »
+2

За Ели...  *flower2* *flower2* *flower2*



И за всички малки, големи и още по-големи ...



Пипи Дългото Чорапче - Йорданка Христова


:) *flower1* *flower2*

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #10 -: 14 Юни, 2010, 01:22:36 »
+2
... и за теб, Муза!  *flower1* *flower1* *flower1*

Hijo De La Luna - Синът на луната



elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #11 -: 19 Юни, 2010, 14:40:12 »
+1
 *flower1* *flower2* *flower1* *flower2* *flower1* *flower2*
 *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6*

Que nadie te robe tú sueño

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #12 -: 24 Юни, 2010, 20:17:41 »
0
Трепкай, Трепкай, Малка Звездичке ( Превод)


 :) ;) :) ;)
 *drink6* *drink6* *drink6* *drink6* *drink6*

marandi

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 865
  • Карма: +51/-15
  • Респект: -124
    • Профил
    • http://marandi.blog.bg
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #13 -: 25 Юни, 2010, 02:11:12 »
0
Хмм ...

Русата ми тиква малко се затрудни докато се сети от къде й е познато: "Трепкай, Трепкай, Малка Звездичке".

Май това беше, ърмм?
 
Mozart: 12 Variations "Ah, vous dirai-je, maman"

Mozart: 12 Variations "Ah, vous dirai-je, maman" KV 265 (Clara Haskil)


Иначе мИня навремето ме къртеше тая "жица" ( хи хи хи ):

Дъга - Детска Песен


Чиърс на бебетата сладки!  *drink11*




elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Те са нашето всичко!
« Отговор #14 -: 25 Юни, 2010, 19:43:58 »
0
Оооо, Маранди, ти си бил блондин!  :D  Чудно, но няма вицове за блондини  ::)

И тъй като в детайли разкри "Звездичката", едно поздравче за теб (в темата за поздравите), че тук сме на детска вълна.
То кое ли дете ще ни чете, но ние си пишем ... за порЕсналите.  ;)
 *drink6* оранжада и песен за теб!

http://www.fimoti.com/index.php/topic,4.msg7780.html#new