Здравейте боря се със следния казус
Силвия Иванова и Стоян Николов са наследници на Мария Николова, починала на 05.10.2009 г.
Мария Николова притежавала недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в София, ул. “Пролет” № 8, на втория етаж, състоящ се от стая, хол, кухня, две антрета, баня-тоалетна, два килера и балкон, с площ от 81.16 кв. м., заедно с мазе с площ от 22.83 кв. м. и таван с площ от 34.05 кв. м., заедно с 8.35 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, върху което била построена сградата.
С решение № 227 от 19.12.1991 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, по гр. д. № 482/1990 г., влязло в сила на 30.04.1992 г., Мария Николова била поставена под пълно запрещение.
С протокол от 19.05.1992 г. органът по настойничеството и попечителството при СО, район “Оборище”, назначил за настойник на поставената под пълно запрещение Мария Николова нейната племенница Елена Тодорова, починала на 07.06.1999 г., за заместник настойник Ангел Тодоров, съпруг на Елена Тодорова, и за членове на настойническия съвет Лазарина Славчева и Огнян Тодоров, син на Елена Тодорова, починал през 1996 г.
На 12.03.1999 г. Елена Тодорова като законен представител на Мария Николова с разрешение на Софийския районен съд с определение № 502 от 18.11.1998 г. продала с нотариален акт недвижимия имот, притежаван от Мария Николова, на Александър Тодоров, внук на Елена Тодорова, и на съпругата му Нина Тодорова за цена от 19 600 лв., макар че данъчната оценка на имота по същото време била 36 782 лв. Сумата от 19 600 лв. била внесена по сметка на Мария Николова, открита на 11.03.1999 г. в “Банка ДСК” АД.
На 29.11.1999 г. с нотариален акт Нина и Александър Тодорови продали на Владимир Диков принадлежащото таванско помещение към имота, придобит от тях от Мария Николова. Таванското помещение било преустроено в ателие съгласно одобрен архитектурен проект от 08.10.1999 г. на СО, район “Оборище”. Продажната цена била в размер на 4 000 лв.
На 05.01.2010 г. Силвия Иванова и Стоян Николов предявили пред Софийския районен съд следните искове:
1. да бъдат признати за нищожни договорът за продажба между Мария Николова и Нина и Александър Тодорови и договорът за продажба между Нина и Александър Тодорови и Владимир Диков като сключени в противоречие на закона, на добрите нрави и като заобикалящи закона;
2. да бъде отменено определение № 502 от 18.11.1998 г. на Софийския районен съд, с което е дадено разрешение за продажба на имота на Мария Николова като издадено в нарушение на изискванията на закона.
В отговора на исковата молба Нина и Александър Тодорови посочили, че договорът за продажба между тях и Мария Николова бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Искът бил предявен след изтичането на давностния срок, поради което следвало да бъде отхвърлен. Към отговора си приложили писмо от Дирекция “Социално подпомагане” – Оборище, от което било видно, че Мария Николова не е ползвала услугите на Домашен социален патронаж и че никога не е получавала социални помощи. Приложили и заверени преписи от удостоверения за размера на получаваната от Мария Николова пенсия през периода от 1991 г. до 2009 г. От тези удостоверения ставало ясно, че Мария Николова е получавала пенсия, чийто размер бил около средният за страната.
В отговора на исковата молба Владимир Диков изложил становище, че договорът за продажба между него и Нина и Александър Тодорови е напълно валиден, още повече че той бил добросъвестен.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която дала заключение, че средната пазарна цена на недвижим имот, подобен на притежавания от Мария Николова, през март 1999 г. била в размер на 45 000 лв.
Бихте ли ме насочили към практика по проблема? Благодаря в аванс
Теми - djudji
А на вас?
) 
