...Все ни убежават че банките трябва да се спасяват иначе настъпва армагедон, ще се изтрепем и тн. Не може ли тва да си е нормалното промиване на мозъци че едва ли не да им се молим да приемат спасителните помощи само и само да не настане този уж ужасен апокалипсис. Когато в бг гърмяха банки, в селото на баба и дядо нещата си вървяха ама по абсолютно същия начин. Реалната икономика няма да изчезне щото бамките били фалирали - ясно е че ще има период в който ще има дефицити на това и онова ама хората няма да престанат да правят това което могат и да хванат сатъра само щото бамката била фалирала....
Може би се повтарям или, дори, потретям, но да кажа отново: няма как без банките при този вид на обществото ни. С тези ни обществени отношения.
Най-големият проблем на текущата "система" е, че мери с еднакъв аршин за различни хора. А хората са много различни. И в резултат на тези различия при измерванията се явяват огромни дисбаланси.
Двата най големи проблема са:
1. Разликата в оценката на труда
2. Различната спестовност(един спестява всеки лев, друг харчи като за световно)
В резултат на горните разлики, парите се струпват непропорционално в спестителите. Харчещите имат огромното желание да продължат да потребяват, но нямат средства. Спестителите искат да продължат да трупат спестявания, но приходите секват, защото другата група няма пари, които да похарчи.
За да бъдат и двете групи удовлетворени и животът да върви като песен, някой трябва да върне парите при харчещите.
Този някой са банките.
Банките са едни депа, които вземат парите от първата група и я дават на втората, като натоварват харчещите с дълг, а на спестителите дават обещание за бъдещи вземания. И всички са щастливи. До момента, в който Харчещите са взели всичко възможно и не могат да погасяват исканията. И тогава системата се рестартира. Изтриват се дълговете и колелото се завърта отново.