БНБ не публикува отделна статистика само за лошите кредити, но за тях от неофициални източници се знае, че са малко под 10%, което е притеснително. От БНБ обаче са категорични, че в момента банковата система има достатъчно буфери, за да поеме това и дори по-високо ниво на необслужваните заеми. Наскоро МВФ прогнозира, че лошите кредити в България до края на годината ще станат 10.5%.
На този етап нормативно ограничение за срока на притежание на материални активи от банките няма. Допреди известно време имаше Наредба 30 на БНБ, която фиксираше срок до две години..
.............
Та, въпросът е, докога могат да издържат банките на натиска от страна на лошите кредити. При тенденция за продължаващо покачване на процента на лошите кредити трябва да има някакъв праг на търпимост за банките.
.............
Ще се радвам на всяко аналитично мнение по темата.
..................................................Много добре си си подредил изложението, а и проблемът е от първостепенна важност.
Ще се радвам на всяко аналитично мнение по темата.
...
Та, въпросът е, докога могат да издържат банките на натиска от страна на лошите кредити. ...
Ще се радвам на всяко аналитично мнение по темата.
И съответно ще закрием държавата. Браво бе, Николов, такава глупост от тебе не очаквах.
Не е така.Какъв да ни е прайма ,
политик такъв беше Станишев е и какво стана.
Държавата е такава каквато ние си я направим и такава каквито сме ние ,а дали сме кенеф не сме
има и поголеми кенефи от нас.Просто сме балканци.
Относно зелените площи паркирането и торбичките ще кажа БГ не е само София.
Вече е късно според мен - закон за личния фалит е невъзможно да има в България, иначе всичко ще гръмне....
Интересно е каква е ситуацията с ипотечните заеми в Румъния, някой да има инфо?
Вече е късно според мен - закон за личния фалит е невъзможно да има в България, иначе всичко ще гръмне. Първо банките ще фалират, второ цените на имотите наистина ще станат 149 е/м2. Освен ако няма вариант да започне да се прилага от момента на създаването нататък, а който се е прецакал преди него, да му мисли.
Щеше да е голямо забавление ако точно в този момент имаше възможност за личен фалит. Освен 15те % лоши кредити още поне толкова щяха да се откажат на секундата от белезниците на банките. :)
Васил получава заплатата си по сметка. При теглене на пари от банкомат или при плащане в магазин не му се удържат пари. Обслужващата го банка не му начислява такса при погасяването на месечните му комунални сметки, нито пък при международен превод. Да, нещо не се връзва с действителността. Просто Васил живее в Испания.
Дъщеря му обаче работи в София и всеки път, като пъхне дебитната си карта в банкомат (дори и в такъв на банката й), за да изтегли пари, й се начислява малка такса. Васил недоумява защо. Дъщеря му му обяснява, че и да смени банката, ще е същото. Баща й пък въобще не разбира защо българските банки са започнали да удържат на клиентите си такси при плащането с карта в магазин.
Обяснението
Причината всъщност е проста - осезаемото стопяване на печалбите на банките през последните няколко тримесечия. Свитото в резултат на кризата кредитиране, съчетано с депозитната война, в която институциите се бяха впуснали, намалиха значението на лихвите, които получават като основен генератор на печалби. Към края на първото тримесечие на 2010 г. нетният лихвен доход в сектора е 707.3 млн. лв. Действително спрямо година по-рано той се увеличава с почти 3% (виж таблицата), но то е минимално на фона на регистрираните допреди кризата двуцифрени ръстове на годишна база. А и тази сума не става автоматично печалба, тъй като банките имат много други разходи - заплати, поддръжка на клонова мрежа и не на последно място - покриване на загубите от несъбираемите си кредити. Рязкото увеличаване на просрочените заеми накара банките да заделят и все повече провизии срещу евентуални бъдещи загуби. Според данните към края на март 2010 г. те са се увеличили със 75.6% на годишна база.
Всичко това логично намира отражение и във финансовите им резултати и обяснява защо напоследък все повече банки търсят начини за увеличаване на печалбата чрез различни такси и комисиони по предлаганите от тях продукти.
В търсене на загубените печалби
Представителите на сектора обясняват, че подобно поведение съвсем не е изненадващо с оглед на намаляващите лихвени приходи. "Погледнете резултатите на банките – тази година много от тях ще имат изключително ниски печалби", коментира Мартин Заимов, член на управителния съвет на "Сосиете женерал експресбанк". Той обаче посочва и друг фактор – фактът, че не само в България, а и на световно ниво се наблюдава тенденция за увеличаване на нелихвените доходи.
Между другото според статистиката на БНБ през последните тримесечия техният обем остава относително непроменен, като дори отчита леко намаляване спрямо нивата от 2008 г. например. Данните на централната банка обаче са към края на март и все още не са отчели например масовото въвеждане на таксите при плащане на ПОС терминал с дебитни карти, което се случи през второто тримесечие на годината. Все още не е ясно и какво ще е отражението на въведените през последните 2-3 месеца от редица банки такси и комисиони по кредитни продукти. По данни на финансовия портал "Моите пари" от началото на годината около една трета от банките в страната са актуализирали старите си или са въвели нови такси към предлаганите от тях заеми за домакинствата.
В масовата част от случаите става дума за увеличаване на таксите за разглеждане на документи, както и на тези за усвояване на заемите. Представители на компании за кредитно консултиране пък посочват, че освен това по-голямата част от банките са започнали да начисляват и годишни такси за обслужване на кредитите. "Размерът им обикновено е между 0.3% и 1% от оставащата главница по кредита. А като се добавят и разходите по задължителните застраховки, които само при една-две банки са включени в месечната вноска, се получава оскъпяване на вноската средно с 20-50 лв. на месец", обясняват от пазара.
От своя страна Иван Стойков, старши анализатор във финансовия портал "Моите пари", свързва увеличаването на събираните от някои банки такси и комисиони в последните месеци и с новопоявилите се на пазара промоционални предложения за кредити с по-благоприятни лихвени условия. "До известна степен това може да се тълкува и като своеобразен маркетингов подход за привличане на нови клиенти – обявяват се по-ниски, промоционални лихви, които обаче до някаква степен се компенсират със завишаване на таксите", обяснява той. "Не смятам обаче, че това изцяло компенсира намаляването на лихвените нива по обявените промоционални предложения", добавя анализаторът. Стойков напомня, че подобен подход в никакъв случай не е новост на пазара и че такива случаи са се наблюдавали и преди кризата. В допълнение изтъква и факта, че през последните месеци е имало и банки, които по дадени кредитни оферти предлагат както по-ниски лихви, така и понижаване или изцяло отпадане на някои от съпътстващите такси.
За няколко стотинки повече
Други представители на сектора обаче напомнят, че не само кредитните продукти са източник на нелихвените приходи на финансовите институции. Според кредитен експерт голяма част от това перо в банковите отчети всъщност се попълва от различни такси за разкриване и обслужване - например на разплащателни сметки. "Действително те са по-малки като сума, но заради големия им обем в крайна сметка това дава отражение върху финансовите резултати на банките", посочва източникът.
Пример в тази посока е и вече споменатото масово въвеждане на таксите при плащане с дебитна карта в търговски обекти. На пръв поглед става въпрос за минималната сума от 20 стотинки на плащане. Когато обаче говорим за няколко милиона дебитни карти в страната (близо 2 млн. са например само издадените от Visa Европа към началото на 2010 г.), общият обем приходи, които банките биха могли да привлекат, действително изглежда значителен.
Малките такси на този етап рядко предизвикват недоволство в българския потребител - донякъде заради липса на финансова грамотност и донякъде заради липсата на вяра, че нещо може да се промени. Затова и когато някоя банка реши да прибегне към подобен прийом, тя не бива наказана с отлив на клиенти. Още повече че банковите клиенти в България не са особено мобилни и дори често са вързани към банката си, защото работодателите им изплащат заплатите там. На теория според Кодекса на труда всеки има право да си получава заплатата в брой или да посочи банкова сметка, в която да му се превеждат парите. На практика обаче често работодателят е в по-силна позиция.
А сега да се върнем към Васил и да припомним, че банковата система в Испания според повечето анализатори е пред колапс. Дори и при тези обстоятелства обаче банките там не си позволяват да му наложат такси, за да използва собствените си пари. Защо ли? Просто защото Васил и хиляди други ще отидат при конкурентите.
Принципът е, че законите се прилагат ex nunc, за напред - т.е. от момента на влизането им в сила. По изключение законодателят може да даде обратна сила, ex tunc. Банковото лоби е твърде силно обаче, за да позволи да се случи дори за напред. За обратна сила е направо немислимо - пък и това ще означава съществен риск от фалити на банки.
почна ли да загряваш ся? никой не ти твърди че банките като цяло са цъфнали и вързали - ама няма и да се камбичнат заради 15% лоши кредити. в УСА/ЕУ като паднат цените/вдигнат се лихвите човека идва и ти връща имотЯ. ГПО му е било 4-5%, плащал е 4г значи от 100,000е дадени ти си зел 16-20,000е + имот на 50% обезценка. или и да го продадеш си на макс 65,000 върнати от 100,000 дадени. кофти, а? затуй и там банките фалирват или най-малкото реват.
тука ко става ти го написах, пак обяснявам - пиша бавно за да разбереш:
същия пример
банката дава 100,000 е ама ГПО е 12%. плащаш 5г - банката е взела 50,000е вече. имота е на 50% надоле. начи банката е дала 100к и зела 100к + екстри а-ла бегето - чисто нов крепостен селянин + на селянина колата, кревата и 2те хиляди лева от баба му, скътани за погребението един ден....
вдяна ли разликата между БЕГЕ банка и УСА/ЕУ банка или пак ще ревеш за заплати, депозити, данъци?
ай, стига ти толкос
Съгласно чл.2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство за нормата за жилищни нужди при едночленно семейство е 25 кв.м. застроена площ ,за двучленно 40 кв.м. жилищна площ, за тричленно 55 кв.м., на четиричленно семейство - 70 кв. м жилищна площ а на семейство с 5 и повече членове - по 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове.
От тези с ипотека ипотекарният кредитор може да се удовлетвори от имот, върху който е учредена ипотека, тъй че няма какво да го мислиш ;)Точно.
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
Българите се различават от нормалните европейци по много неща, например по качеството на финансовите услуги. Бегъл преглед на практиките на банките на Стария континент в сравнение с родните трезори показва, че българинът е третиран като потребител "втора ръка". На Запад клиентът може да избере между поне 5 начина на образуване на лихвата по жилищния си заем. "Сега" прегледа купища сайтове на западни банки и потребителски портали, но никъде не откри и помен от практиката, която трезорите у нас предлагат.
Сега СССР като ни натресе пак газова криза и ще стане красиво.
Интересно, как би се отразило такова поскъпване в условията на дефицит на парична маса? Нарастваща неконкурентноспособност на българската мижава продукция на международните пазари, съчетана с повишаване на цената на живота и намаляване на свободните пари в населението. Звучи толкова антикризисно и стимулиращо потреблението, че свят ми се зави. Май дългото реване в предверието на зъболекарския кабинет приключи. Сега вече сестрата ни вика...
..."Положението вместо да става по-лошо, става безнадеждно"Лошо-лошо, колко да е лошо? По-лошо от 96-97 не го виждам.
Размерът на лошите кредити все още не е тревожен. Това каза пред журналисти Левон Хампарцумян - член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Той допълни, че размерът на лошите кредити у нас е далеч от цифрите, които биха застрашили капитала им.
Българската система на кредитиране е много по-консервативна от другите европейски страни, което осигурява много буфери. Част от лошите кредити имат шанса да бъдат предоговорени и отново да станат обслужвани. Освен това голяма част от тези кредити са обезщетени, каза Хампарцумян. По думите му - проблемът е контролируем.
По отношение на намаляването на кредитирането той каза, че степента на кредитирането зависи най-вече от степента на търсенето. В момента, в който икономиката започне да се развива нагоре отново, търсенето на кредити ще се повиши, а съответно след като има търсене в една пазарна икономика, някъде ще се предложи продукт, обясни Хампарцумян. По думите му в момента, в който икономиката тръгне нагоре, с няколко месеца закъснение ситуацията с лошите кредити ще започне да се подобрява. Той обаче не даде прогноза кога това може да се случи:
Очевидно е, че депресията, която се очаква от икономическата криза, ще продължи по-дълго отколкото сме очаквали. Депресията означава потисната икономика. Това е нормално последствие от една криза и означава, че физическите лица не си харчат парите, компаниите са по-предпазливи в нови инвестиции, намаляват се заплати, намалява се търсенето в икономиката. Първите сигнали на съживяване идват от експортно ориентираната индустрия. Ако не се организираме и не събудим предприемчивостта си, този период на депресия може да продължи много дълго.
..."Положението вместо да става по-лошо, става безнадеждно"Лошо-лошо, колко да е лошо? По-лошо от 96-97 не го виждам.
Населението е спестило нови 260 млн. лв. през май 2010 г. и за последните 12 месеца спестяванията му се увеличават с 3,34 млрд. лв., или 14,67% на годишна база, до 26,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.
Ръстът в спестяванията е факт, въпреки че през май 2010 г. лихвите по депозитите на населението са на 19-месечно дъно от 5,41%.
Банките обаче не ползват средствата на гражданите за кредитна експанзия и са върнали депозити за 686 млн. лв. на чуждестранни кредитни институции само през май. За последните 12 месеца депозитите на чуждите банки намаляват с 2,74 млрд. лв. до 8,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г.
Така в последната година страната ни е нетен спестител, поне на база данните за привлечените средства на банките. Предстоят най-силните месеци на 2010 г. по отношение на положително салдо по текущата сметка, а именно юни, юли, август и септември, в които летният туристически сезон успява да генерира значителни приходи и услугите и износът са повече от вноса.
През останалите 8 месеца на годината традиционно имаме отрицателно салдо по текущата сметка. Затова вероятно в следващите месеци спестяванията на населението и фирмите в банките ще нарастват, още повече че лятото е силният сезон и за агробизнеса, както и за продажбата на ваканционни апартаменти по морето (въпреки че прогнозите за точно този сегмент в момента никак не са розови).
През май 2010 г. депозитите на фирмите и ведомствата (институции, различни от кредитни, според методологията на БНБ) се увеличават със 121 млн. лв., а за последните 12 месеца намаляват със 111 млн. лв. и към 31 май 2010 г. са за 18,9 млрд. лв.
Изводите са, че през май преките чужди инвестиции (ПЧИ) в България може да са отрицателни, тъй като намалението на вложенията на чуждите банки в българските се води като ПЧИ със знак минус.
ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.
Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.
Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.
За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.
През последните години именно финансовото посредничество привличаше значителни преки чуждестранни инвестиции, като за 2009 г. те бяха 737 млн. евро, за 2008 г. 1,63 млрд. евро, а за 2007 г. 2,18 млрд. евро.
ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.
Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.
Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.
За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.
Цитат
ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.
Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.
Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.
За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.
Ок, ясно е отдавна че като се спука балона чуждите банки ще си теглят парите участвали в надуването. Интересното и позитивното е че ПЧИ не са брутално отрицателни въпреки изтеглянето на пари от чуждите банки. Тоест някой налива пари другаде "ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им."
Та въпроса ми е
Кой и в какво инвестира в БГ сега?
Ако това са чужди компании купуващи закъсали НИ проекти (молове, офиси) от БГ инвеститори тогава това пак са непроизводствени инвестиции и няма нищо положително в новината ... дано да е нещо по-смислено!
Мнения?
От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро. Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.
Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.
Аз не мога да разбера защо кредит на банка-майка към банката-дъщеря в БГ трябва да се води ПЧИ? Това, ако някой ми го обясни...
В по-смислено не знам да се инвестира, но пък последните месеци се пръкнаха два големи мола само в София - не знам тях кога са ги сложили в сметките.
майндлес, случаят с 3 пъти първоначалната цена ми звучи абсурдно - ако ги плати наистина, а не се откаже (като изгуби разбира се задатъка), то тогава длъжникът ще е на огромен кяр - погасява му се кредита, че и му остават един куп пари от горницата между спечелилото наддавателно предложение и сумата по кредита :) Освен някой от шефчета да му е харесал толкова много имота, че да иска да го придобият на тройна цена...Три пъти първоначалната беше условно казано, но със сигурност два пъти на второто по големина предложение. Доколкото разбрах е било точно сумата на ипотеката, защото в предложението е имало и стотинки накрая, а говорим за сериозна сума.
Прехвърляне на пари от единия джоб, в другия. Целта е елиминиране на други участници, придобиване имота на обявената тръжна цена, намаляване на провизиите.Точно това е и моят въпрос. Това прехвърляна на едни пари от джоб в джоб трябва да е законно и то може да е или под формата на кредит към дъщерната фирма, или наистина да се участва с реален капитал на банката. Второто ми се струва малко вероятно, а първото ми звучи неправилно.
Тоя филм с прехвърляне на кредити от страна на банките към лизинговите им дружества сме го гледали вече веднъж.
Едните когато отчитат печалба другите минават на загуба и обратно, въпросът е до кога ще задържат глава над водата с фалшифицираните си финансови отчети?
Една банка да повлече крак и да й излязат имотите на пазара, и - свърши се!
Муза, МЗР са вързани с депозитната база!
Нали тези подразделения, фирми, бяха създадени заради МЗР. Поне в началото. Прехвърлени бяха част от кредитите, за да намалят МЗР. Какъв е проблемът, просто да се прехвърли, както са го правили и преди. За да е тази причината.
Може би нещо ми убягва...
Аз лично взех кредит от "„Юробанк И Еф Джи България ПОЩЕНСКА БАНКА" 6.5% ипотечен кредит, та точно след 4-ри месеца ЛИХВАРИТЕ ми га вдигнаха 9.5% та успях да си продам етажа, сега живея на квартира.Точно там трябва да се удари, там във "БАНКИТЕ" става истинския грабеж на народа,а на бизнеса го съсипаха. (АКО ВЪОБЩЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА БАНКОВА СИСТЕМА) Как можа да се допусне ,този гнусен лихварски рекет на народа."„Юробанк И Еф Джи България ПОЩЕНСКА БАНКА" Сега подмамва с разни промции,и кои се хване с тия ше си бие главата в стената.Тоя ЯГОДИН,сега търси нови риби ,та от тях да избият лошите заеми,а тази "банка" вдигна наи много ЛИХВИТЕ
аз изтеглих в началото на 2009 ипотечен кредит на анюитетни/равни вноски за срока от 25 години от УниКредит, като си бях сметнал че имота който купувам ще мога да го дам под наем за 300-350 евро , затова и кредитът ми бе изчислен на 339 евро/месец. Нещеш ли на втория и третия месец кредитът ми бе променен съответно на 369 и 411, като при второто вдигане не бях уведомен и трябваше да платя 20 евро лихва за един ден , че парите по сметката ми не достигали с 2,3 евро, ебаси и това ако не е измама. Година и нещо след това кредитът ми си стои на 411, като това увеличение в 25 годишен план ще ми коства +21000 ЕВРО !!! Като кредитът ми в момента е сигурно 15-16-17% а е ипотечен , а не потребителски. Така че опичайте си акъла. Не съжелявам за жилището а за кредита. И не вярвайте че рефинансирането , както го наричат по банкерски е изход от ситуацията, напротив заробването се увеличава..... ,когато в световен мащаб нещо поскъпва и в бг поскъпва, когато се намаля, намаля се в цял свят, но не и в бг, за нас важат само увеличенията.най-ясният пример за това са горивата. Когато берала стигна и мина 100$ цените на горивата минаха два лева в Бг, барела през изминалата година барела достигна и 30$, но цените не паднаха под два лева, сега е към 55-60$ и само след две/три седмици като почнат отпуските ще поскъпне с 5-10 стотинки, нищо че цената на петрола в света пада, в бг ни треся яко монопола на някои стоки и услуги, но както се пише по другите теми в сайта комунизма си "отиде" от БГ. >> R. I. P. на обикновения,трудещ се гражданин.
Лъжа - еталон.
Я, да сравним какво казва БНБ по въпроса:
3 пъти нараснаха лошите кредити за 1 г.
СЕГА - 24 Юни 2010, 10:23
За една година - от май 2009 г. до сега, проблемните кредити са се увеличили три пъти. От публикуваната статистика на БНБ става ясно, че размерът им към 31 май е близо 5.7 млрд. лева срещу 1.8 млрд. преди година...
[url]http://banks.dir.bg/2010/06/24/news6620680.html[/url] ([url]http://banks.dir.bg/2010/06/24/news6620680.html[/url])
Има ли граници алчността при тия хора?
Теглете кредити за да я подхраните!
Обслужвам кредит в GHF. Сключих договор през 2008 г. с погасителна вноска, която към момента е с 1/2 вповече - първо от многократното вдигане на лихвения процент, а сега и от курса - ИЗВИНЕТЕ, ама аз да не съм си купила още един апартамент и каква дейност трябва да развива човек за да си докара този доход, може би с оръжия, за да ги разтрелят всичките лапачи. И защо тежестта на лошите кредити, трябва да пада върху коректните кредитополучатели. И не трябваше ли лоялните да ползват преференции, вместо да търпят санкции за изпълнение на своите задължения.
Не са ви виновни банките, че сте теглили кредит да си купите 30-годишни вмирисани милиционерски панели в Младост за 1000 Евро квадрата. В договора за ипотечен кредит всичко е описано - и плаващата лихва, и предсрочната изискуемост, и възможността банката да изиска допълнително обезпечение. Ама някой май не е чел, като е теглил, защото на главата му е баел брокер: "Купувай сега, че утре цената ще е нагоре! Спокойно, лихвите ще падат, а заплатата ти ще се вдига! Спокойно, тя инфлацията е повече от лихвата и ти яде кредита!"
Нееднократно и тука, и в други форуми разумни хора ви предупреждаваха, че условията са тежки, а цените - надути. Ама кой да чуе...
Обаче е много нелогично банката така да "спаси" един вид закъсалия ипотекар. От една страна така правят договорите с всевъзможни клаузички да прецакат взимащият кредит, дори нарушават законите .
Освен това той продължава да дължи суми ако не покрива задължението след търга.
И изведнъж банката го прави чист откъм задължения. Има сигурно и нещо друго ама какво е ?
Обаче е много нелогично банката така да "спаси" един вид закъсалия ипотекар. От една страна така правят договорите с всевъзможни клаузички да прецакат взимащият кредит, дори нарушават законите .
Освен това той продължава да дължи суми ако не покрива задължението след търга.
И изведнъж банката го прави чист откъм задължения. Има сигурно и нещо друго ама какво е ?
Лично според мен причината за това "спасяване" е, че ако не го спаси и дълга не се покрие на 100%, банката ще трябва да провизира остатъчната сума, защото този кредит вече е лош. Истина е, че ипотекарят ще продължи да бъде длъжник, но това явно е нещо, на което банката не разчита. Явно е по-добре да се финансира с цялата сума дъщерното дружество и да не се провизира нищо, отколкото да се очаква, че човек който е спрял да плаща, ще започне отново.
Ако е това - ипотеката пък е за 94400 EUR от 18/09/2007
Ако е това - ипотеката пък е за 94400 EUR от 18/09/2007
Това прави 180000 лева. Нелогично е банката да дава 278000, освен ако не иска да преточи и повече пари в дружеството. Нещо на перачница ми прилича, а ипотекарите да не са шефове на клон на банката случайно :)
Нелогично е и "277 999лв и 72 ст." - по-смислено е 280000 и 72 ст (ако някой е предложил 280К, това предложение да е над него).
Сигурно ли е че предложението е на дружество на банката?
99.9% е сигурно че това няма да се плати и ще стечели този със 140000. И да не се окаже че и това предложение е свързано с банката, а преди това ЧСИ-то им е казал какви са другите оферти и те са дали с 5 лева отгоре. Така печелят на минималната цена + 10% загуба от задатъка на офертата за 280К :)
Ако е това - ипотеката пък е за 94400 EUR от 18/09/2007
Това прави 180000 лева. Нелогично е банката да дава 278000, освен ако не иска да преточи и повече пари в дружеството. Нещо на перачница ми прилича, а ипотекарите да не са шефове на клон на банката случайно :)
Ще коментирам леко, за преточване няма логика - не виждам смисъл от подобна операция.
...
Според мен нещата са прости, и си ги отразил в заключението на поста ти.
Ще поживеем и ще видим.
Тези дружества бяха създадени заради високите МЗР. За целта, част от кредитите бяха прехвърлени в тях. И сега малко инфо. Изряден кредит беше прехвърлен там и по-късно, върнат обратно. Без да има просрочие???
Тук ми си въртят 2 схеми.
Първата на банката. Парира надигане на цената. Отказва се в полза на втория, който става новият кредитополучател. 10% задатък са 13800лв. При 20 % самоучастие - 28хил. лв и получава обслужващ кредит. При 30% 42хил. Ако длъжникът (старият) има натрупани наказателни лихви и не достига постигнатата цена, той продължава да си ги дължи.
Втората - на служителя... В случай, че не се откаже банката от търга, така се покриват всички задължения на длъжника. А, може и да останат и за връщане, като така неутрализира вноските, които е правил до момента, макар и частично...
*drink11*
Това прави 180000 лева. Нелогично е банката да дава 278000, освен ако не иска да преточи и повече пари в дружеството. Нещо на перачница ми прилича, а ипотекарите да не са шефове на клон на банката случайно :)
Нелогично е и "277 999лв и 72 ст." - по-смислено е 280000 и 72 ст (ако някой е предложил 280К, това предложение да е над него).
Сигурно ли е че предложението е на дружество на банката?
99.9% е сигурно че това няма да се плати и ще стечели този със 140000. И да не се окаже че и това предложение е свързано с банката, а преди това ЧСИ-то им е казал какви са другите оферти и те са дали с 5 лева отгоре. Така печелят на минималната цена + 10% загуба от задатъка на офертата за 280К :)
МЗР (мин. задължителни резерви) са свързани с депозитната база. Тя, пък е свързана с кредитите. Това не са провизии за лоши кредити. Как точно, прехвърляйки кредитите в дружествата, ставаше освобождаване на част от МЗР, нямам представа. Въпрос на счетоводни действия.Депозитна база
В първия случай - банката си има клиент (този с предложените 140 хил.лв)- бъдещ кредитополучател. Обявява високо ниво, за да не го надигнат други. Отказва се в негова полза, кредитът (новият) се усвоява от клиента и от лош, става на редовен. Отделно, новият клиент, може и да внесе в банката кеш като самоучастие...
Пазарът на земя в София продължава да е доста слаб. Единствените потенциални купувачи са опортюнистични инвеститори и веригите за хранителни стоки. Строителните предприемачи са доста консервативни в бизнес плановете си и затова предлагат ниски цени за земя.
Спадът в цените на земята ще породи проблеми за финансиращите институции, които са кредитирали транзакции по време на пазарния пик, смятат от консултантската компания MBL.
В момента има опасност реалните стойности на обезпеченията по заемите да са по-ниски от стойността на отпуснатите кредити. В даден момент кредитните институции ще трябва да вземат трудни решения, да ликвидират лошите си заеми и да поемат загуби от тези кредити.
Това ще бъде знак, че пазарът е стигнал до дъното, казват от компанията.
През второто тримесечие на 2010 г. индустриалните площи в гр. София нараснаха с около 37 хил. кв. м до 1,98 млн. кв. м. Този растеж е близо три пъти по- малък от увеличението за първото тримесечие на 2010 г., когато бяха въведени в експлоатация над 110 хил. кв. м, сочи доклад на компанията.
Строителната активност намаля значително, като през последните три месеца са започнати малко над половин дузина нови складови и производствени сгради с площ от около 18 252 кв.м. Това е най-ниското ниво за последните 12 месеца.
Продължава тенденцията на изнасяне на индустриалните и складови площи към широката периферия на София – само 38% от строящите се площи са в рамките на Околовръстния път.
През последното тримесечие Била завърши и пусна в експлоатация дистрибуционния си център край гара Елин Пелин. Била затвърди тенденцията немските търговски вериги да изграждат собствени дистрибуционни центрове. Единствено изключение с площи под наем в София и Бургас правят Плюс.
За съжаление икономическата конюнктура е изключително негативна, се посочва в доклада. Българската икономика се свива, а директните чуждестранни инвестиции се сриват до нивата от 2003-2004 г. Това влияе негативно върху търсенето на индустриални и складови площи. Оборотите на компаниите падат, те поддържат по-малко наличен инвентар и следователно имат нужда от по-малко складово пространство.
Търсенето в момента се генерира от компании, които консолидират бизнеса си на една локация или увеличават своя пазарен дял за сметка на преки конкуренти. В момента няма навлизане на нови чуждестранни производствени мощности в България. Дори напротив – много текстилни бизнеси се изнасят в Далечния Изток. Това ще представлява сериозен структурен проблем за нашата икономика през следващото десетилетие, посочват от консултантската компания.
Темпът на усвояване на новите площи (нетна абсорбция) се забавя значително. През първите три месеца на 2010 г. са усвоени 110 хил. кв. м, а през второто тримесечие – едва 26 хил. кв. м.
Свободните индустриални площи в София нарастват от 74 хил. кв. м до около 86 хил. кв. м, като нивото на незаети площи се повиши от около 1% в началото на 2009 до 4,34% през последното тримесечие на 2010 г.
Наемите на нови индустриални площи отбелязаха спад от нива от 5,5-6 евро в началото на 2009 г. до около 4,50 евро. Интересна динамика на пазара е, че малките складови площи от около 200-500 кв. м продължават да държат сравнително стабилни наеми от около 5–5,5 евро на кв. м.
Може апартаментът да е хубав?
Банката първоначално е дала 94400. Ако лихвата е била 10% за 20 години, човекът ако е плащал 12 месеца = 10900 по-малко = 83500EUR.
С врътката (само ако 140000 предложение е пак нейно) банката взима имота за 140000+13800=78800EUR.
Отделно клиентът (който е платил 10900, но това са предимно лихви, платената главница е само 1560) продължава да дължи 94400-1560-71800=21040EUR
Значи за банката:
- спестява си провизиите
- получава апартамент 146.06+12.53(мазе)+17.57(гараж)=176m2 (както би се обявил при реклама за продажба в сайтовете) за 83500EUR или 474EUR/m2
- има клиент, който и дължи още 21040EUR, като му тресне наказателни лихви ще има да го дои още много
Не мисля, че е толкова странно това което се е случило и банката е извъртяла хубав номер на всички. Ако по някаква случайност клиентът върне и остатъка, то се получава цена за банката от 354EUR/m2.
Може апартаментът да е хубав?
Банката първоначално е дала 94400. Ако лихвата е била 10% за 20 години, човекът ако е плащал 12 месеца = 10900 по-малко = 83500EUR.
С врътката (само ако 140000 предложение е пак нейно) банката взима имота за 140000+13800=78800EUR.
Отделно клиентът (който е платил 10900, но това са предимно лихви, платената главница е само 1560) продължава да дължи 94400-1560-71800=21040EUR
Значи за банката:
- спестява си провизиите
- получава апартамент 146.06+12.53(мазе)+17.57(гараж)=176m2 (както би се обявил при реклама за продажба в сайтовете) за 83500EUR или 474EUR/m2
- има клиент, който и дължи още 21040EUR, като му тресне наказателни лихви ще има да го дои още много
Не мисля, че е толкова странно това което се е случило и банката е извъртяла хубав номер на всички. Ако по някаква случайност клиентът върне и остатъка, то се получава цена за банката от 354EUR/m2.
Не, отива "за удовлетворяване на взискателите". Не знам дали отива при ипотекаря, ако крайната цена е по-висока от задължението или пак в банката като бонус?
Не, отива "за удовлетворяване на взискателите". Не знам дали отива при ипотекаря, ако крайната цена е по-висока от задължението или пак в банката като бонус?
Ако отива при банката, то какво се получава -- банката нищо не губи при "губене" на задатъка.
Ще чакам jores да се намеси с професионално мнение.
В цялата тази работа ми се губи едно нещо, дреболия, но може да е важна.
На теория ако банк(д)ата продаде имота през ЧСИ на по-ниска цена от остатъка по кредита, длъжникът продължава да дължи разликата, НО .... каква е вероятността банката да си получи този остатък и прилага ли се, кога и как погасителна давност за задължението.
В цялата тази работа ми се губи едно нещо, дреболия, но може да е важна.
На теория ако банк(д)ата продаде имота през ЧСИ на по-ниска цена от остатъка по кредита, длъжникът продължава да дължи разликата, НО .... каква е вероятността банката да си получи този остатък и прилага ли се, кога и как погасителна давност за задължението.
Може да ти бъде наложен запор на част от възнаграждението, което получаваш по трудов договор например - като това зависи до колко парите ти стигат за нормално преживяване на теб и твоето семейство. Всичко над прага на преживяване, мисля че може да бъде изискано от длъжника за погасяване на задълженията му.
Дългът се унаследява от наследниците, освен в случай на изричен отказ от него. :D
*rashko* *sheep* *sheep* *sheep* *sheep* *sheep* *valcho*
За едни лошите кредити са проблем, а за други - възможност за изгодна сделка. Банките все по-активно търсят начини да се освободят от проблемните имоти, чиято ипотека клиентите им вече не могат да изплащат. И заради стагнацията на пазара купувачите могат да постигнат изненадващо ниска цена.
Всички банки твърдят, че продажбата на ипотекирана сграда е крайна мярка и е на практика последната стъпка, до която прибягват, за да си върнат парите от длъжника. Обикновено първо се предлага предоговаряне на заема, например чрез отпускане на гратисен период, чрез намаляване на вноската и удължаване на срока и т. н. Финансовите институции прибягват и до услуги на фирми за събиране на вземания. И накрая - ако няма резултат, имотите се обявяват на търг чрез съдия изпълнител. Стига се и до изпълнение на пророчествата отпреди няколко години - банката просто става собственик на десетки и стотици ненужни й имоти.
"Броят на имотите, които банката е придобила в резултат на разпродажба, е изключително ограничен. Този процес не е масов при нас", твърди Мишел Кюлман, директор "Управление на риска" в Societe Generale Експресбанк. По думите му, след като приетите клиентски досиета са добре селектирани, банката в повечето случаи постига съгласие с хората, имащи временна неплатежоспособност. От Пощенска банка също твърдят, че процентът на необслужваните заеми при тях не надминава очакванията им. "Годишният темп на нарастване на проблемните кредити вече не е толкова голям, колкото беше в края на изминалата година", твърдят от трезора. Естествено никоя банка не желае да съобщи точния брой на имотите, които притежава.
Но проблемът с лошите ипотечни заеми принуди трезорите да се превърнат в агенции за недвижими имоти. "За да реализират ипотечния си портфейл, банките използват различни канали за продажба", коментира Цветелина Тасева от "Адрес". Райфайзенбанк например
отдавна има свое дружество за недвижими имоти
Други финансови институции също обмислят създаването на такива компании или просто на отдели, които да изпълняват ролята на брокери на недвижими имоти. Според Тасева Пощенска банка и УниКредит Булбанк в момента работят за изграждане на свои дружества за имоти. МКБ Юнионбанк и ПроКредит Банк пък създават такива посреднически отдели.
Показателно е, че на сайта на почти всяка банка могат да се намерят обяви за продажба на проблемни имоти - жилища, офиси, парцели и др. Те са основно две групи. В първата попадат имоти, които се продават на търг от частните съдебни изпълнители. Обявления за тях се публикуват и на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, а също и на място в районните съдилища. Втората група включва онези имоти, на които банката вече е станала собственик и търси възможности да ги продаде.
При имотите, предлагани от съдебните изпълнители,
процедурата на търговете е ясна и определена със закон
Началната цена, от която започва наддаването, е 75% от пазарната стойност на имота. Ако няма кандидати, се организира втори търг, при който цената от първия се понижава с още 20%. Ако пак няма мераклии, може да се организира и трети търг, при който цената може да падне още. "Пазарът на ипотекирани имоти в момента е слаб и се разпродават малко на брой недвижимости, главно апартаменти, предприятия и хотели. Стагнацията на имотния пазар прави продажбата на ипотекирани жилища по-трудна и те понякога отиват на трети публичен търг", твърдят от Пощенска банка.
На пръв поглед да се купи жилище на търг изглежда изгодно, но има и рискове. Например старият собственик може да реши да обжалва решението на банката да продаде жилището на търг. Според съдебните изпълнители обаче случаите на повторно връщане на имота са малко. Другото неудобство при такива търгове е, че победителят трябва да внесе цялата сума за имота в 7-дневен срок.
Когато банките продават свои имоти, условията вече са доста по-различни, а сроковете по-гъвкави. Например на сайта на УниКредит Булбанк са обявени за продажба 10 имота, собственост на банката. Сред тях има жилища, офиси и производствени сгради на доста привлекателни цени. Например тухлен апартамент в Троян с площ 93 кв. м заедно с таван и мазе се предлага за 19 хил. лв. (без ДДС). Панелно жилище в Исперих от 75 кв. м пък се търгува за малко над 22 хил. лв.
Ако някой иска да купи такова жилище, трябва да си вземе конкурсни документи от офисите на банката и
да предложи цена над минималната
Всеки месец на първо число става ясно колко са кандидатите и ако са предложили еднакви цени, конкурсът продължава с наддаване. Естествено, победител е този, който предложи най-висока цена. Тогава му се изпраща писмо, в което се договаря срокът за внасяне на депозит от 10% от стойността на имота. Той служи като гаранция, че купувачът няма да се откаже от сделката. След това той има един месец да преведе цялата сума, а платеният депозит се приспада от нея.
Ако има само един желаещ, процедурата не се проваля, посочват от УниКредит Булбанк. В тези случаи условията по сделката се договарят индивидуално. Ако се постигне споразумение, купувачът трябва да внесе депозита и цялата сума по същата процедура. От банката допълват, че ако конкурсът се провали, цената на имота няма да падне, както става при търговете, организирани от съдебните изпълнители. Тогава цялата процедура започва отначало, докато не се намери собственик на имота. Купувачът може да изтегли и кредит от банката, за да плати имота, но не са предвидени по-изгодни условия в тези случаи.
В сайта на СИБанк също могат да се намерят много оферти за имоти, които се предлагат на търг от съдебните изпълнители, или пък такива, които финансовата институция е придобила. Най-интересни са търговете, които СИБанк организира като обезпечен кредитор по реда на Закона за особените залози. Така
за продан са обявени 21 апартамента в комплекса "Сън сендс сити"
в Приморско. Началните цени, на които се предлагат ваканционните жилища, са изключително ниски. Например апартамент от 96 кв. м се предлага за малко над 94 лв. на квадрат (без ДДС). И цената, от която тръгва наддаването за него, е 8103 лв. В комплекса има и апартаменти, които се предлагат на по-ниски цени. Например жилище от 54 кв. м се продава за малко над 58 лв. на квадрат (без ДДС), или тръжната цена е 3175 лв.
Желаещите могат да наддават за едно или за повече от едно жилище. За да се включат в търговете, трябва да си купят книжа от централния офис на банката. Документите и ценовите предложения се подават в деловодството на финансовата институция. Мераклиите ще бъдат допуснати до наддаването, ако преди това са внесли по сметката на банката 10% от първоначалната цена на жилището, което са избрали. Победител е този, който предложи най-висока цена. Ако има двама кандидати с еднаква най-добра цена, те продължават да наддават явно, докато не се определи купувач.
Търгът и в този случай не се проваля, ако за даден апартамент има само един желаещ. Достатъчно е той да е обявил цена над минималната. И в двата случая избраните купувачи имат срок от 7 дни, за да внесат цялата сума. От СИБанк посочват, че клиентът може да плати жилището си с кредит, но трябва да го изтегли от друга банка.
Много други трезори също предлагат за продажба от сайтовете си различни имоти. Например Банка Пиреос предлага за продан или за наем близо 80 жилища и офиси. Райфайзенбанк също има доста такива оферти. От двете финансови институции обаче отказаха да дадат повече подробности за начина, по който потенциалните клиенти могат да се възползват от предложенията.
Според Цветелина Тасева от "Адрес" няма силен интерес от страна на купувачите към тези имоти. "Обикновено интерес проявяват хора, които са близки до банките и биха могли да стигнат до тази информация. Обикновено те са достатъчно финансово грамотни или ползват юридически съветници", обясни тя.
Тасева допълни, че много банки търсят услугите на агенции за недвижими имоти, за да реализират ипотечния си портфейл. Но по думите й работата с банките върви доста трудно най-вече защото има голямо несъответствие между цената, която е готов да плати купувачът, и цената, която иска банката. "Цените на жилищата паднаха с до 45% за една година. Затова и самият заем е бил на по-висока оценка и може да се е оскъпил още през годините. Но
банките не са склонни да отпишат тези 45% спад",
обясни Тасева. Според нея двустайните жилища в София се продават за около 55 хил. евро, но купувачите са готови да дадат 40-45 хил. евро, а това е доста голяма разлика.
Преди месец стана ясно, че агенции за недвижими имоти са обявили за продажба над 700 хотела. В сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители пък на търг се предлагат 11 хотела. Според Тасева обаче досега няма сделка с ипотекиран хотел. Първо, цените никак не са атрактивни, и второ - вече никой не вижда смисъл в такива инвестиции. Според Тасева интересът към подобни хотели често е нулев.
Проблемът с лошите кредити тепърва ще се задълбочава
Цветелина Йорданова
Проблемните кредити на банките възлизат на рекордните 5.7 млрд. лв., или 14.6% към 31 май, сочи статистиката на БНБ. Това не е малко, като се има предвид фактът, че раздадените заеми на граждани и фирми са на обща стойност 50 млрд. лв.
Проблемните кредити са тези, чиито вноски са просрочени над 90 дни (т. нар. лоши кредити), плюс предоговорените заеми поради финансово затруднение на клиента. Хубавото е, че по-голямата част от тези заеми все още не са се превърнали в загуба за банките и има шанс да бъдат редовно изплатени. Засега банкерите успокояват, че въпреки огромния размер на проблемните заеми реалната им загуба под формата на разходи за обезценка е на стойност едва 482 млн. лв. за първите пет месеца на годината. Затова разликата до 5.7 млрд. лв. теоретично може да бъде възстановена. Но никой не може да каже какъв е шансът заем, който не се изплаща повече от три месеца, да стане отново редовен. Не е ясно също доколко един проблемен заем реално се предоговаря или просто се сключва нов договор. Тази практика е просто един счетоводен трик, за да може банката да представи по-благоприятна статистика.
Проблемът с лошите кредити се разрази с пълна сила през последните 12-18 месеца. От май 2009 до май 2010 г. проблемните заеми са скочили тройно - от 1.8 млрд. лв. на 5.7 млрд. лв. Въпреки че на пръв поглед най-рискови са заемите за потребление, голямата изненада са жилищните кредити. Преди година те изглеждаха най-сигурни и бяха малко като абсолютна сума в сравнение с фирмените и потребителските кредити. Противно на успокоителните приказки, че българинът много цени жилището си и е готов на всичко, за да го запази, се оказва, че най-голям скок бележат тъкмо лошите жилищни заеми. От 281 млн. лв. към май 2009 г. те са нараснали на 1.126 млрд. лв. година по-късно. Затова не е чудно, че банките се превръщат в брокери на имоти. Нарастването беше особено стремглаво, макар че през последните шест месеца темпът леко се забави и почти се изравни с този при потребителските заеми.
Всички тези цифри са безспорно доказателство за факта, че през 2006 - 2008 г. у нас са раздавани доста кредити, чиито получатели не са добре преценени. Въпреки уверенията на банкерите проблемът с лошите кредити изобщо не е в затихваща фаза и часът на истината тепърва предстои.
Оттук нататък
има два сценария за развитието на проблема
с 5.7-те млрд. лв. проблемни заеми: те или ще бъдат спасени и ще станат отново редовни, или ще се превърнат в реална загуба за банките, която няма да може да бъде компенсирана лесно.
Големият въпрос е кой ще плати цената на грешките на БНБ и търговските банки? Редно е сметката да бъде кеширана от акционерите на трезорите и техните шефове, които до неотдавна раздаваха заеми без документи за доказване на дохода само срещу лична карта и предлагаха масово 90-100% финансиране на невероятно надценени имоти. Кредитната истерия, която се развиваше с мълчаливото съгласие на централната банка, достигна до такива мащаби, че хората изпаднаха в заблудата, че всеки със заплата от 500 - 600 лв. може да си купи ново жилище с кредит. Резултатът е притеснителната статистика за ръста на лошите кредити, зад която се крият съдбите на стотици българи, заложили спестяванията си и бащините си къщи срещу мечтата за ново жилище в голям град, която в момента се срива.
Освен затъналите длъжници другите главни потърпевши от ръста на лошите кредити са коректните платци на банките. В момента т. нар. стари клиенти плащат високи лихви не само заради "промените в пазарните условия", както пише в договорите, но и заради калкулирането в тях на главоломно растящите проблемни заеми. Така проблемът се прехвърля от болната глава на здравата и повечето банкери го признават.
За едно и банките, и длъжниците са прави -
необходима е по-добра регулация на отношенията помежду им
След промените в ГПК длъжниците са малко по-добре защитени в сравнение със ситуацията преди време по отношение на цената, на която се разпродава ипотекираното им жилище. Банките обаче често стават жертва на измами заради пробойни в законодателството.
Особено притеснителни са фиктивните фалити и обявяването в несъстоятелност със задна дата. Според едната схема дружеството прехвърля основната си дейност на нова фирма, след което обявява фалит и оставя на банката да разпродава обезцененото в пъти обезпечение. Другата схема, която е доста разпространена благодарение на корупцията в съдебната система, включва обявяването на несъстоятелност на фирмата със задна дата, която е преди тегленето на кредита. Така обезпечението става недействително и банката не може да си върне парите.
От поне половин година насам Асоциацията на банките настоява тези проблеми да се решат с промени в Търговския закон, но до момента няма движение по темата. БНБ също обмисля законови промени за по-добра защита на банките от измамни кредитополучатели, макар и все още да няма готов законопроект. Според една от идеите, ако кредитополучателят получава доход от наематели в купения със заем имот, наемът ще трябва да се превежда директно на банката, а не да минава през ръцете на собственика, който може да го изхарчи за странични цели.
Друго настояване на банкерите е да се направи по-добър регистър на задлъжнялостта на гражданите и фирмите, който да включва не само кредитите, но и неплатените навреме сметки за ток, вода, парно, телефон и др.
ТАБЛИЦА - ЛОШИ И ПРЕСТРУКТУРИРАНИ КРЕДИТИ*
Вид Размер, Размер, Увеличение
май 2009 г. май 2010 г.
Фирмени 0.964 млрд. лв. 3.209 млрд. лв. 233%
Потребителски 0.463 млрд. лв. 1.159 млрд. лв. 150%
Жилищни 0.281 млрд. лв. 1.126 млрд. лв. 300%
Други 0.074 млрд. лв. 0.174 млрд. лв. 135%
*Източник: БНБ.
"Европейските банкови групи, представени и в България, които са участвали в общоевропейския тест за устойчивост на банковата система, показват стабилност и доказано висока капиталова адекватност." Това съобщи БНБ след официалното публикуване на резултатите от стрес теста на 91 европейски банки, които обхващат 65% от банковите активи в ЕС.
Той бе проведен в петък, като целта му беше да оцени капацитета на европейската банкова система да посрещне бъдеща криза, припомнят подчинените на Иван Искров. Според Европейската комисия и Европейската централна банка резултатите са огромен напредък и важна стъпка към възстановяване на доверието в пазарите.
Незадоволителни резултати показаха само германската "Хипо риъл истейт", гръцката "АТЕ Банк" и 5 испански спестовни каси. Никоя от тях не работи в България. В същото време обаче стана ясно, че в тестването не са участвали банки от България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро. Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.
Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.
Как се разви тази история? :)От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро. Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.
Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.
Първото полугодие на 2010-а година е печелившо за банките в България, показват данните на Българската национална банка. 352 милиона лева достигна печалбата на кредитните институции в края на юни, което е най-високата стойност за последните 12 месеца. От БНБ посочват, че печалбата е генерирана от основната дейност на банките и осигурява 0.99% възвръщаемост на активите. Нарастват и приходите им от изплатени лихви – общо 2 милиарда лева за последната година.
"Банките у нас в своята цялост прехвърлят рисковете си изцяло върху клиентите – това води и до увеличаване на лихвите по кредити – все пак регистрираната печалба на банките е положителна тенденция – би следвало да се очаква по либерална политика за отпускане на кредити, което да стимулира производството и икономиката.", казва Десислава Николова –финансов анализатор.
За да се случи това обаче трябва увеличената печалба да се превърне в трайна тенденция, а икономиката да продължи да се стабилизира като се отчитат все по-ниски нива на безработица. Тогава се очаква и намаляване на
В по-голямата си част жилищните кредити са обезпечени, за разлика от потребителските, които са основният дял от просрочените над 90 дни вземания на банките. Те все повече се увеличават, показва статистиката –от 7.81% през първото тримесечие на 9.45% през вторите три месеца на 2010-а.
Получава се парадокс – как така нараства печалбата на банките при положение че и разходите им за необслужваните кредити растат – очевидно банките компенсират от увеличени такси и комисионни.
Според анализаторите успешна мярка за намаляване на лошите кредити е банките да предоговорят по-ниски лихви по кредити на лоялни клиенти.
Лошите и преструктурирани кредити се увеличиха с 334 млн. лв. през юли, като общият им размер достигна рекордните 6,2 млрд. лв., или 15,94% от всички кредити (без овърдрафтите, при които според методологията няма лоши кредити).
Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с дял 16,54%, при потребителските процентът е 16,06%, а при жилищните кредити той е 13,92%.
От юли за първи път делът на лошите и преструктурирани кредити е по-висок при фирмените, отколкото при потребителските.
След увеличението само със 198 млн. лв. през юни се създаде илюзия, че ситуацията се подобрява.
Месец Увеличение на лошите и преструктурираните кредити (хил. лв.)
Юли.10 362 614
Юни.10 258 729
Май.10 143 567
Април.10 423 855
Март.10 370 684
Февруари.10 198 333
Януари.10 334 407
Месец юли донесе и спад в общо отпуснатите кредити с 0,01% до 49,9 млрд. лв. При редовно облслужваните намалението е с 0,77% за месец до 32,7 млд. лв., докато лошите и преструктурираните се увеличават с 5,7% за месец до вече споменатата сума от 6,2 млрд. лв.
При жилищните кредити има ръст с 0,12% на месечна база до 8,57 млрд. лв. към 31 юли 2010 г. Редовно обслужваните жилищни кредити намаляват с 0,39% до 7,37 млрд. лв., а лошите и преструктурираните се увеличават 3,43% до 908 млн. лв. Ръстът при жилищните кредити се обяснява с по-големия срок за който се отпускат, което води до по-ниски погашения, а това от своя страна улеснява ръста на общия кредитен портфейл дори при малък размер новоотпуснати кредити.
Общият размер потребителски кредити се увеличава с 0,1% през месеца до 7,66 млрд. лв. Редовните намаляват с 0,56% до 6,43 млрд. лв., а лошите и преструктурираните отчитат ръст с 3,72% на месечна база до 1,23 млрд. лв.
Овърдрафтите за населението намаляват с 1,77% през юли до 1,92 млрд. лв.
Фирмените овърдрафти намаляват с 0,53% през юли до 9,09 млрд. лв.
Финансирането за фирмите като цяло се увеличава с 0,03% през юли до 30,8 млрд. лв. Редовните кредити намаляват с 1,03% през месеца, а лошите и преструктурираните се увеличават с 7,36% за месец.
Дано да си прав!
То и сега лошите вероятно са над 20%. Запознати твърдят, че банките укриват част от лошите кредите със счетоводни трикове. Ако приемем, че укритата част е една трета от "признатите", то 16% + 1/3*16 = 20,33%.
Нашите банки са железни, това 20 % лоши кредити не е никакав проблем за тях :)
От друга страна от тия 16 % лоши са 11, а 5 - преструктурирани горе-долу. Горе-долу, щото БНБ нямат официална статистика колко са точно едните и другите.
Прибавяме по 1/3 скрити. Стават 14,67 лоши и 6,67 преструктурирани.
Здравейте и от мен на форума,
Здравейте и от мен на форума,
Струваме се че някой банки през септември ще изсипят самосвала с ипотеки при ЧСИ. Иде зима и там няма какво по-хубаво да се случи за тях ...!
Които са първи ще закърпят положението другите само ще се мятат като шарани :)
Fannie Mae прави всичко възможно, за да се отърве от имотите на длъжници
[url]http://www.investor.bg/news/article/105940/122.html[/url] ([url]http://www.investor.bg/news/article/105940/122.html[/url])
Ще има ли нещо подобно скоро и в БГ? Примерно догодина.
Кредитният портфейл на банките намалява с 293 млн. лв. през август 2010 г. до 49,6 млрд. лв. към края на месеца, показват данни на БНБ. На месечна база намалението е с 0,59%, а на годишна има ръст с 1,57%.
Редовно обслужваните кредити намаляват с 210 млн. лв. през август 2010 г. и в края на месеца са 32,5 млрд. лв, показват данни на БНБ.
Лошите и преструктурираните кредити се увеличават със 198 млн. лв. за месец и достигат 6,4 млрд. лв. или 16,46% от всички кредити (без овърдрафтите), спрямо 15,94% в края на юли.
Овърдрафтите намаляват с 281 млн. лв. до 10,7 млрд. лв. към края на месеца.
Финансирането за фирмите намалява с 300 млн. лв. или с 0,97% на месечна база, но все още нараства с 0,25% на годишна база до 30,5 млрд. лв. към 31 август 2010 г. Лошите и преструктурираните кредити са с дял от 17,22% сред фирмените кредити. Фирмените овърдрафти намаляват с 2,92% на месечна база през август до 8,82 млрд. лв.
Овърдрафтите за населението намаляват с 0,82% на месечна база и 7,69% на годишна база до 1,9 млрд. лв. в края на миналия месец.
Жилищните кредити нарастват с 0,33% на месечна и 6,58% на годишна база до 8,6 млрд. лв. към 31 август 2010 г. Лошите и преструктурирани жилищни кредити са с 14,25% дял.
Потребителските кредити намаляват с 0,1% на месечна и нарастват с 5,55% на годишна база до 7,66 млр. лв. в края на миналия месец. Делът на лошите и преструктурираните кредити е 16,38%.
Значителна промяна в поведението на банките в Европа относно техните портфейли от имоти се очаква да настъпи през следващите месеци, смятат специалисти.
Въпреки очакванията от страна на пазара за масови продажби на отнети имоти кредитиращите институции в Европа досега останаха сравнително толерантни към своите длъжници и приеха гъвкав подход към закъснелите задължения.
В резултат на това на пазара не се появи очакваната вълна от проблемни активи, които множество инвеститори очакваха. Това беше и една от причините да не се стигне до още по-голям спад и сътресения в сектора на имоти на континента.
Въпреки това според някои експерти тази ситуация се очаква да се промени.
Сегашният климат на ниски лихвени нива позволява на банковите институции да държат своите активи още дълго време, но при все това вече е настъпил моментът на промяната, коментира, цитиран от PropertyEU, Ван Стълтс, управляващ директор на базираната в Лондон Orion Capital Managers.
„Отношението търпи известна промяна и ние усещаме, че банките всъщност ще продават повече, особено през 2011 и 2012 г.“, казва той.
Въпреки това, според него, и този път едва ли ще се стигне до вълна от масови продажби.
„Банките все още ще запазят много от нещата, но обемът ще се повиши. В момента говорим с банки с кредитни портфейли от над 1 млрд. евро.“
Според него се забелязва промяна и по отношение на това кои точно пазари кредитират банките.
„Банките ще се върнат към своите основни страни – те може би ще излязат от Южна Европа, което може би означава Италия или Испания. Дори Скандинавските страни – може да видим повече оттегляне от тези пазари.“
Изданието цитира и мнението на Робърт Добжички, директор за Централна и Източна Европа на Panattoni Europe. Според него кредитори като Unicredit, WestImmo и BerlinHyp се очаква да повишат активността си за някои конкретни видове активи и региони като Централна и Източна Европа.
Той смята, че интерес към кредитиране от страна на банките ще има по отношение на сегмента на индустриални площи.
„Кредитирането за развитие (на проекти) се завръща, особено за неспекулативни проекти с дял на предварително отдадените площи от 50-60%“, коментира той.
Йоще една статия с НАТРАПЛИВ (точно така, натраплив!) ЯГОДов аромат : Изчерпа ли се търпението на българските банки? [url]http://www.profit.bg/news.php?cid=5&id=70173[/url] ([url]http://www.profit.bg/news.php?cid=5&id=70173[/url])
Един особено оптимистичен пасаж : "Aсен Ягодин е на мнение обаче, че ново увеличение на лошите кредити у нас няма да е притеснително за банковата система. Той заяви, че „още сме твърде далеч от застрашаване на сигурността на системата"."
А за край - ягодов шейк *drink11* *drink11* :P
Банките ще крият евтините имоти през следващите 2-3 години. Жилищата, които са придобити от банките заради неизплатен ипотечен заем, няма да бъдат предложени на пазара на по-ниски цени. „Ако банките ги пласират в момента, ще могат да вземат само 50-60% от първоначалната им цена, което не е изгодно“, каза шефът на Пощенска банка Асен Ягодин. Ето защо финансовите институции
предпочитат да замразят отнетите жилища във фонд
и да ги пласират, след като кризата отмине и пазарът отново се раздвижи.
Точният брой на отнетите ипотекирани апартаменти не може да се определи. Към момента само на сайта на частните съдия-изпълнители са обявени към 600 ипотекирани апартамента за продан. „Някои банки обаче предпочитат сами да пласират апартаментите, които са придобили, така че реалната цифра е по-голяма“, отбеляза частният съдия-изпълнител Мариан Петков. Според него, ако банките решат да пласират тези жилища на по-ниска цена, за да ги продадат по-бързо, това ще доведе до значителен спад на цените на имотите като цяло. Така или иначе бройката на продажбите на ипотекирани апартаменти ще се увеличава. Според Петков през последната 1 година тези имоти са нараснали с около 1/3.
В същото време банките загърбиха битката за привличане на повече депозити и в последно време са се насочили изключително към сферата на ипотечното кредитиране. Според банкери в момента това е единственият сектор, който отбелязва някакво движение нагоре и осигурява приходи. Това се обяснява със стабилизирането на икономическата ситуация у нас. „Българите имаме такъв манталитет, че при малко замогване първото нещо, в което веднага искаме да инвестираме, е имот или жилище“, обясни шефът на Пощенска банка Асен Ягодин.
Тенденцията се усеща и по зачестилите реклами на жилищните заеми
Освен това само през последния месец три банки извадиха нови оферти специално по ипотечните кредити. Съответно с това нивата на лихвите по жилищните кредити в евро, с които вече се сключват над 90% от сделките напоследък, се върнаха на нива отпреди две години, показва статистиката на БНБ. Към септември оскъпяването на евровата ипотека е средно 7,95%, а на левовата – 8,65%. Според Ягодин обаче в следващите поне 6-9 месеца тези нива няма да се променят съществено. Той обаче отрече банките да са започнали да понижават изискванията за отпускане на кредит. „Докато лошите кредити продължават да се увеличават всеки месец, е немислимо да започнем да улесняваме излишно даването на заем“, обясни той.
Стискайте имотите банките.Така е, прав си, но .... в страната на Абсурда, нещата най-често се проточват във времето. :(
хахахаха тамън ще олекнете и направо ще ви изкопуват от майките по-лесно и по-бързо!!хахахах и после един фалит като преди това имотите ще "излезът" от активите на безценица!Хахахахаха този горният(Ягодин) е от догодина комай безработен.
Затишие...
... В същто време повишото търсене ще изтегли част от депозитите и ще върне парите в оборот, което допълнтелно ще изтъни банковите наличности. И при тези "успокоителни" нива на необслужваните кредити допускам известно напрежение в банковия сектор на пролет.
Стоян Александров: А защо банките да нямат достъп до фискалния резерв?
[url]http://darikfinance.bg/novini/43889/%D1%F2%EE%FF%ED+%C0%EB%E5%EA%F1%E0%ED%E4%F0%EE%E2%3A+%C0+%E7%E0%F9%EE+%E1%E0%ED%EA%E8%F2%E5+%E4%E0+%ED%FF%EC%E0%F2+%E4%EE%F1%F2%FA%EF+%E4%EE+%F4%E8%F1%EA%E0%EB%ED%E8%FF+%F0%E5%E7%E5%F0%E2%3F[/url] ([url]http://darikfinance.bg/novini/43889/%D1%F2%EE%FF%ED+%C0%EB%E5%EA%F1%E0%ED%E4%F0%EE%E2%3A+%C0+%E7%E0%F9%EE+%E1%E0%ED%EA%E8%F2%E5+%E4%E0+%ED%FF%EC%E0%F2+%E4%EE%F1%F2%FA%EF+%E4%EE+%F4%E8%F1%EA%E0%EB%ED%E8%FF+%F0%E5%E7%E5%F0%E2%3F[/url])
Нивото на лошите кредити е между 20 и 25 %, заяви финансистът Стоян Александров. По думите му банките имат лостове да ги преструктурират и затова голяма част от необслужваните заеми все още не са влезли в официалната статистика. Александров коментира, че идеята на финансовия министър за влагането на част от фискалния резерв в търговските банки е добра. Ето какво още каза Александров:
Защо да не се помисли за вариант, при който търговските банки да имат достъп до фискалния резерв, което няма да ги кара на всяка цена да трупат тлъстини, да трупат ликвидност, която не им трябва в момента, а за черни дни, а да имат достъп до фискалния резерв, това не е рефинансиране, а достъп до фискалния резерв, това са пари на държавата. Вече друг е въпросът какъв да е този достъп срещу какво.
Много от търговските банки имат в портфейла си държавни ценни книжа и могат да ги заложат. Ако трябва, ще заложат и акциите за определен период от време, тоест възможността да си загубят собствеността, но по добре да я има тази опция пред банките, че ако утре нещо случайно стане
Това е най-забавния тръг - преди 6 месеца беше на същата цена. И тази банка май ще изпусне влака.Кое?
Това е най-забавния тръг - преди 6 месеца беше на същата цена. И тази банка май ще изпусне влака.
"Това че вече сме единствения акционер в СИБанк, потвърждава трайния ни ангажимент към България", коментира главният изпълнителен директор на белгийската група Ян Ванхевел. "Страната остава един от стратегически важните пазари за KBC", се казва в съобщение на KBC.
В резултат на това от KBC започват незабавни действия по делистването на СИБанк от Българска фондова борса, се казва в съобщението. По този начин общата пазарна капитализация на търгуваните на БФБ компании ще се свие с около 8 на сто.
По този начин общата пазарна капитализация на търгуваните на БФБ компании ще се свие с около 8 на сто.
Опа :)
Този, обявление от 25 страници:
[url]http://www.sales.bcpea.org/?q=node/18265[/url] ([url]http://www.sales.bcpea.org/?q=node/18265[/url])
Делът на лошите и преструктурирани кредити достигна 17,9%
Велико Търново – 78 775 жители и 144 710 жилищаМного интересни цифри. Аз мислех, че процесът на обезлюдяване на областните градове (без София, Варна, Пловдив, Бургас) ще бъде по-бавен, но явно това е положението. Ако е нормално в едно жилище да живеят 4 човека, то броят на жилищата е 8 пъти (!!!) повече от необходимото. Ама напролет се очаква "раздвижване" според брокерите?! И ако банките пуснат на пазара ипотекирани имоти във Велико Търново кой точно ще има необходимост да си купи.
Най-големите банки у нас могат да се справят с ръст на лошите кредити до 20-25%
Е то доколкото знам в момента лошите кредити са почти 19% и растат с по около 1% на месец. Значи ще
стигнат 25% някъде юни месец наи- късно. И после какво следва питам аз?
*drink1*
Делът на лошите и преструктурирани кредити достигна 17,9%
[url]http://www.investor.bg/news/article/110149/332.html[/url] ([url]http://www.investor.bg/news/article/110149/332.html[/url])
[url]http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=756372[/url] ([url]http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=756372[/url])
Края на статията е интересен.Питам се :А банките "без гръб" докога ще задържат имотите?
Всъщност е спорно дали новините за състоянието на кредитните портфейли са добри или лоши.
Данните показват, че в края на декември лошите и преструктурираните кредити са 18,08% от всички отпуснати банкови заеми - 51,543 млрд. лв. Затруднения има при изплащането на 7,17 млрд. лева. За година обемът на проблемните кредити е нараснал с 3,03 милиарда. Така представени, данните не вдъхват оптимизъм.
Според една известна сентенция оптимизмът е характерен само за тези, които нямат достатъчно информация. Но също така е и въпрос на интерпретация. Защото, освен че размерът на лошите и преструктурираните кредити расте, за пръв път от година и осем месеца насам можем срамежливо да се похвалим - темпът на нарастване намалява. Необслужваните кредити през декември се увеличават едва с 62 млн. лв. Това е най-ниското им покачване от март 2009 г. Новините изглеждат по-добри за домакинствата, отколкото за фирмите. При потребителските кредити дори има леко подобрение. Но проблемът остава именно при компаниите, които движат икономиката. В сегашната ситуация и най-големите оптимисти ще признаят, че по-скоро бизнесът буксува на място.
“Последните данни не са нито добри, нито лоши. Те са по-скоро очаквани”, коментира зам.-председателят на банковата асоциация и шеф на Пощенска банка Асен Ягодин.
“Най-вероятно през следващите 6 месеца ще има ръст на лошите кредити”, каза и шефът на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. “След кризата винаги остава като опашка един процент от несъстоятелности и нови уволнения”, обясни той.
Още от средата на миналата година банкови експерти предупреждаваха, че ще станем свидетели на забавено възстановяване на икономиката. Нарастването на износа не е панацея. Той няма да ни издърпа за косите. Затова влошаването на банковите портфейли ще бъде факт още 1-2 тримесечия. Всъщност няма симптоми за скорошно оздравяване.
Вътрешното търсене е мъртво
Европа се съживява, но бавно и мъчително. България се отваря към пазарите на изток от нас, но за да видим положителен резултат, ще трябва да изчакаме от 6 месеца до година.
“Такива промени не стават за ден-два. За да видят партньорите ни на изток, че отново сме сериозни, трябва време”, коментира Ягодин.
Прогнозите за възстановяване през миналата година бяха базирани на силно желание, а не на обективна оценка, смятат банкери. Случва се друго - няма парични потоци, така че обслужването на кредитите е последният приоритет на фирмите, твърдят финансисти. “Банковата система още е на позитив, не е ползвала и 1 лев от държавата”, припомни Асен Ягодин. Освен това лошите заеми не са съвсем “изгубени”. По-голямата част от тях имат сериозни обезпечения.
Ако обаче вирусът на лошите кредити продължи да върлува, значи ли това, че банките ще започнат шокови разпродажби на имоти на длъжници? Едва ли. По простата причина, че шоково търсене няма.
“Не сме луди да продаваме на 30-40 на сто от стойността”, отсича Ягодин. “Не всички ще извадят активите си по едно и също време”, потвърди и Хампарцумян. “Ако станем свидетели на по-висока инфлация, имотите може да се превърнат в убежище и отново да има търсене”, обясни той.
Вместо да разчитат на бързи продажби, трезорите с широк международен гръб са възприели друга тактика. Банките майки правят специални фондове, които придобиват подценени активи. Те ще изчакат по-добри времена, когато имотите ще могат да се продадат на по-високи цени от сегашните. Така че за големите банки решение има. Да му мислят закъсалите длъжници. Форумите изобилстват от недоволни от “банковото иго”. Преструктурирането на кредит излиза скъпо, а разпродажбата на активи е болезнена. Е, какво следва? Да убием банкера ли?
“Ако го направим, кръвта в икономиката ще престане да циркулира. Ще пострадат всички крайници - те просто ще спрат да се движат. Банките са необходимото зло”, смята Ягодин. А докато се измъкнем от кризата, тефтерът с вересиите ще става все по-дебел.
... С държавно подпомагане под формата на хиляди такси едва ли ще изкарат кой знае колко тези хрантутници. Щяла да спре кръвоноснтата система - аз бих казал, че ще спре кръвопийската система. Тези банкери наистина ли си мислят, че ПОМАГАТ на българската икономика??? Идиоти! Те пречат повече от всеки друг в момента. Една лавина от банкови фалити ще дойде дюшеш.+1 Додо, махни някоя от дванадесетте чаши (да не сме клуб на алкохолика) и сложи аплодиращо човече. Не че Муза не ми показа, но си е играчка. Помисли и за други емотикони, от тия май половината не са се използвали никога.
Щели да задържат имотите докато дойдат по-добри времена... .
Смисълът на подобен закон е да се избегнат сътресения при форсмажорни обстоятелства, а не да се правят експерименти колко още лоши кредити могат да поемат банките.
Като се замисля, много вероятно е да си прав. Фалит на ФЛ не е въпрос на договореност и няма значение кога е подписан договорът.
Несъстоятелност изобщо не се обявява от този, който не може да плаща. Много често срещам такъв израз "обявява несъстоятелност". Това е несериозно... Неплащащият има право да открие производство по несъстоятелност, а съдът може, ако реши, да обяви или да не обяви несъстоятелност. В никой случай самият длъжник не може еднолично да обяви несъстоятелност, тест не е възможно сам да обяви фалит. Това е едната страна на въпроса.
От друга страна, при завършване на процедурта по несъстоятелност дружеството се прекратява. При ФЛ това е невъзможно - няма да трепят хората я.
Съществува т.нар. неплатежоспособност, която е основние за процедура по несъстоятелност. Тя може би ще е модел за фалит на ФЛ. Но докато не видя проекта не мога да коментирам.
Все пак си оставам на мнение, че такъв закон е необходим, независимо как ще се отрази краткосрочно на банковата дейност. В дългосрочен план ще е от полза.
+1
Ти няма, няма ... и се появиш по пълнолуние. *drink6*
Смисълът на подобен закон е да се избегнат сътресения при форсмажорни обстоятелства, а не да се правят експерименти колко още лоши кредити могат да поемат банките.
Точно това ме притесни. Далеч съм от мисълта, че ще се направи в полза на хората. Ако и да показват случая с жената, останала без дом и продължаваща да дължи пари.
Асене, ти на мен ли ги обясняваш или на останалите?
Невъзможността да си обслужваш задълженията не е нито фалит, нито несъстоятелност - всъщност тези понятия са синоними, а банкрут пък е нещо малко по-различно.
Когато спреш да плащаш, означава, че си спрял да плащаш - това няма нищо общо нито с фалита, нито с несъстоятелността. Може да ти е кеф да не плащаш, може любовницата да ти излиза скъпо...
Несъстоятелност е :
"a) Съвкупност от норми, които уреждат отношенията, когато търговец изпадне в неплатежоспособност (т.е. правен институт)
б) правно състояние на длъжник-търговец, прогласено от съда
в) Способ за универсално принудително изпълнение върху имуществото на обявен в несъстоятелност търговец
г) обединява всичко казано – едно съдебно производство по обявяване на търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен и универсално принудително изпълнение върху неговото имущество."
Това е цитат, за да не преразказвам. Но от него става ясно, че фалит/несъстоятелност не можеш сам да си обявиш.
Ти говориш за неплатежоспособност.
"Неплатежоспособност: това е състояние на невъзможност да се изпълняват изискуемите парични задължения по търговски сделки или публичноправни задължения, свързани с търговската дейност. Невъзможността е фактическа (което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност) и е юридически призната."
Ето какво означава да не можеш да си плащаш. Не да не искаш обаче, а да не можеш. А това се решава в съда.
От неплатежоспособност не следва автоматично фалит/несъстоятелност.
Процедурата по несъстоятелност/фалит не винаги включва конфискация (в чия полза???) и разпродажба. Съдът решава как ще протече.
В България процедурата по несъстоятелност е уредена в Търговския закон. Не е като да няма законово уреден фалит/несъстоятелност, но не е с отделен закон. Това би трябвало да се промени и да се нпише отделен закон за фалита на фирми и на физически лица.
Банкрутът се различава от фалита/несъстоятелността по това, че е свързан с вина на ръководството. Банкрут се предизвиква нарочно или по невнимание и за банкрут се носи отговорност. И това го има някъде в Наказателния кодекс. Затова много внимателно трябва да се действа - съдът може вместо да обяви фирмата в несъстоятелност да открие данни за банкрут.
Напълно съм съгласен, че законовата база за фалита е много важна и е неотменима част от свободната пазарна икономика. Горните корекции ги правя само за да се спази терминологията.
Ти няма, няма ... и се появиш по пълнолуние. *drink6*
Привет на асен, който не се беше мяркал отдавна+1
Ти няма, няма ... и се появиш по пълнолуние. *drink6*
Асенка, моите сведения са, че ТЗ е писан от (или под негово ръководство) Оги Герджиков. Все пак е било във време (началото на 90те), когато е съществувал правен вакуум в тази област и някои неща не ги е направил добре.
insolvency - ето как го превежда merriam-webster:
Main Entry:insolvent
Function:adjective
Date:1591
1 a (1) : unable to pay debts as they fall due in the usual course of business (2) : having liabilities in excess of a reasonable market value of assets held b : insufficient to pay all debts *an insolvent estate* c : not up to a normal standard or complement : IMPOVERISHED
2 : relating to or for the relief of insolvents
–insolvency \-v*n(t)-s*\ noun
–insolvent noun
Асене, проблемите в БГ законодателство са купища. ТЗ е старичък, но е сравнително приложим, за разлика от стотината наредби, с които работата на предприемачите в БГ се усложнява неимоверно много.
Терминологията я уточних, защото в БГ нещата така са известни и дискусията ще е неясна, ако използваме свободни преводи. Така или иначе процедура, базирана на закона, има. Обаче практически е почти невъзможно да се стигне до несъстоятелност у нас, защото при обявяване на процедурата търговецът фактически е в банкрит и то в 99% от случаите - умишлен. Тест съвсем умишлено, по една или друга причина е опоскал фирмата си, а съдът следва само да подпише документите за обявяване в несъстоятелност и кредиторите да пият по една студена вода. В БГ е напълно невъзможно доказване на неправомерност на разходите, а това означава, че загубите от дейността могат да нарастват с небивали темпове. Кредиторите ще разберат за това толкова късно, че във фирмата ще има само два стари канцеларски стола за конфискуване, както се изрази, и продаване. Поради цялата тази небивалица кредиторите предпочитат да чакат и да се надяват чрез други способи да си получат дължимото, защото чрез процедура по обявяване в несъстоятелност (неплатежоспособност от превода) ще загубят дължимото почти на 100%, а това е и окончателното решение на съда - после юр.л. се прекратява.
Във връзка са тази бърктия кредиторите в БГ масово изискват от управителите на юр. л. да подписват запис на заповед като ф.л., за да поемат задълженията при прекратяванае на юр. л.
И заради невъзможността или по-скоро заради непрактичността на българския вариант на фалита в момента има хиляди фирми, които съществуват против всяка пазарна логика, като единствената им функция е да дават надежди на кредиторите им, че ще получат някога нещо... Чакай от умрял писмо, казват хората.
Смисълът на подобен закон е да се избегнат сътресения при форсмажорни обстоятелства, а не да се правят експерименти колко още лоши кредити могат да поемат банките.
Точно това ме притесни. Далеч съм от мисълта, че ще се направи в полза на хората. Ако и да показват случая с жената, останала без дом и продължаваща да дължи пари.
Муза, а ти да не би да очакваш да приемат закон, по силата на който всеки ще може да тегли по сто бона и ако не може да ги върне ... здраве да е? Кредиторът не иска да участва нито в печалбата нито в загубата от начинанието на кредитополучателя и също така не навира насила парите в ръцете му. Затова кредиторът е защитен от закона за фалитите, а фалиращият получава право да загуби всичко, но да престане да бъде длъжник. У нас веднага трикатите се нагласят как ще скрият всичко и ще измамят кредитора, типично андрешковско мислене, но аз не очаквам това да се случи.
Сега, тарикатите ще измамят кредитора при завареното положение. Това имам предвид. Ако въпросният доктор преди три години е поискал 50 000Е и банкерът е сметнал, че един доктор е добър роб за следващите 30 години, то тези пари са били дадени. Ипотеката е да речем двустен в Люлин, който в момента под 30 000Е. И влиза законът в сила, и хвърля докторът ключовете на банкера и си тръгва с ЕС класата... при което банкерът си вади ташаците от джобовете. Примерно. А не, че след влизането в сила на закона тарикати ще се пробват да измамят... а бе те ще се пробват, ама това е друг случай.
И да и не, на мен пък ми се струва, че западняшките закони са прекалено либерални и щадящи. За един гаф дето в Америка минават метър законно в Русия ти забиват кършум в главата директно. На мен едни шведи къв номер ми спретнаха с изпадане в несъстоятелност и закрила по чептър 11. Резултата е -53К Евро за мен. Това нямаше как да се случи в Русия защото те щяха да са наясно какво ги очаква а аз щях да си получа парите. Такива законодателни глезотии развалят дисциплината в бизнес отношенията. Знам, че сега ще скочите върху мен заради диващината и невежеството ми, ама студената вода аз я пих. 53к Евро са си толкова навсякъде и ако не им даваха законодателно такива вратички аз щях да си получа парите а сега никога. дължеха ми ги за комисионни от продадено оборудване. Престориха са че са го втасали затвориха кепенците в Швеция, след една година размотаване шведския съд реши че ми дължат само 25% от парите и точка иди гони михаля. А тия мисерници си регистрираха ново дружество с лека промяна в името, но със седалище в Тайланд и иди им кажи нещо. За такива работи в Русия, пък и в БГ защо не, гърмят (един човешки живот струва около 10к $ по моралния ценоразпис) имаше как 4-5 шведи да ги няма вече за това недоразумение ако бизнеса им беше в Русия или на мен това просто нямаше да ми се случи и щях да си получа парите. *ireful*
Към 28 февруари 2011 г. лошите и преструктурирани кредити са с дял от 19,06% сред всички кредити (без овърдрафти). При фирмените кредити делът им е най-висок и достига 20,53%. При жилищните е 16,36%, а при потребителските - 17,44%.
Индивидуалният фалит не е заплаха за банките ([url]http://www.darikfinance.bg/novini/52305/%C8%ED%E4%E8%E2%E8%E4%F3%E0%EB%ED%E8%FF%F2+%F4%E0%EB%E8%F2+%ED%E5+%E5+%E7%E0%EF%EB%E0%F5%E0+%E7%E0+%E1%E0%ED%EA%E8%F2%E5[/url])
Разбира се. Предупредих за него още през 2007 г. Като всеки балон и нашият беше балон на лесните пари - сравнително евтини и изобилни пари, влизащи през банковата система и излели се в нарастване кредитните портфейли на банките с до 60 % годишно (2006-2008). И това пред безучастния поглед на БНБ. Никой не бива да се учудва, че когато една банка увеличава броя на раздадените кредити с такава скорост, тя, най-вероятно, не гледа внимателно на кого ги дава.
Експресните данни от Преброяване 2011 за броя на населението по населени места ще бъдат обявени на 5 април 2011 г. на специални пресконференции от 11.00 ч. в София и останалите областни градове.
България е в челната тройка по дял на необслужваните кредити в Европейския съюз. По показателя, който измерва стабилността в системата - капиталовата адекватност, обаче страната също е на челните места. Това показват данни на Международния валутен фонд (МВФ).
Делът на необслужваните заеми у нас според тези данни е 11.9% от общо отпуснатите кредити. Такъв е делът на тази категория заеми и в Румъния. Само Литва и Латвия имат по-голям дял на просрочията - съответно 19.7% и 19%. В същото време обаче банките ни са и в топ 3 на най-подсигурените с капитал в Европа.
Съотношението, с което се измерва стабилността на кредитните институции - капиталовата адекватност, у нас е сред най-високите. Тя е 17.5%. По-високо отношение на капитал и рисково претеглени активи (основно кредити) имат само Естония и Хърватия - съответно 22.1% и 18.4% (виж таблицата).
...
Лошите и преструктурираните кредити* се увеличават с едва 39 млн. лв. през март 2011 г., като месечният ръст е с едва 0,5% до 7,6 млрд. лв. Това е втори пореден месец с ръст на лошите кредити от едва 30-40 млн. лв., което е равно на увеличенията от предкризисния период през 2008 г.
Тогава лошите и преструктурираните се увеличаваха с около 30 млн. лв. на месец.
"Надявам се през 2011 г. лошите кредити да започнат да намаляват", заяви на 4 април тази година Асен Ягодин, тогавашeн изпълнителен директор на Пощенска банка.
За втори пореден месец има спад в дела на лошите и преструктурирани фирмени кредити. От рекордните 20,55% към 31 януари 2011 г., те намаляват до 20,53% в края на февруари и 20,29% в края на март тази година.
Делът на лошите и преструктурирани потребителски кредити достига рекордните 17,74% в края на март, а при жилищните кредити също е достигната рекордната стойност от 17%.
Mесечни изменения
През март 2011 г. общият кредитен портфейл на банките достига 50,58 млрд. лв., което е месечно увеличение с 0,08%. Редовно обслужваните кредити намаляват с 0,01% на месечна база, което е най-бавният темп на понижение в последните години, като се изключат ръстовете през септември 2010 г. и септември 2009 г., дължащи се на обратно изкупуване на кредити.
На месечна база жилищните кредити се увеличават с 0,2% през март 2011 г., като достигат 8,72 млрд. лв. Редовно обслужваните намаляват с 0,57% до 7,23 млрд. лв., а лошите и преструктурираните се увеличават с 4,15% до 1,48 млрд. лв.
При потребителските кредити месечният ръст е с 0,15% до 7,53 млрд. лв., докато редовните кредити намаляват с 0,21%, а лошите и пресктруктурирани се увеличават с 1,83%.
Годишни изменения
На годишна база общият кредитен портфейл се увеличава с 1,58%, но редовно обслужваните кредити намаляват с 5,31%, след като лошите и преструктурираните се увеличават с 55,85%.
Годишният ръст във кредитите и овърдрафтите за фирмите е 2,98%, при жилищните кредити е с 2,71%, а при потребителските кредити има спад с 2,05%.
Лошите и преструктурираните кредити* са се увеличили със 140,1 млн. лв. през април 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.
Така слабият ръст на проблемните кредити със само 30-40 млн. лв. месечно през февруари и март не доведе до месец с намаление, а до нов импулс на увеличение.
За последните 12 месеца увеличението на лошите и преструктурираните кредити е с 2,44 млрд. лв. до 7,74 млрд. лв.
Към 30 април 2011 г. делът на лошите и преструктурирани кредити възлиза на рекордните 19,34% от всички отпуснати (без овърдрафтите, при които според методологията няма лоши и преструктурирани кредити).
Най-голям дял имат проблемните кредити при фирмите, където той е 20,5%, докато при потребителските е 18%, а при жилищните 17,03%, като и при трите типа кредити процентът е рекордно висок.
БНБ обявява дела само на лошите кредити (без преструктурираните) към края на всяко тримесечие и към 31 март 2011 г. той достигна рекордните 12,93%.
Увеличението на проблемните кредити не е изненада на фона на продължаващия спад в икономиката. Потреблението намалява с 2,1% на годишна база през първото тримесечие на 2011 г., а спадът на тримесечна база е с 1,2%, показаха данни на НСИ.
Като цяло БВП се увеличава през първото тримесечие на 2011 г. с 0,4% на тримесечна база, но това е само благодарение на ревизиите с 1,2% на резултата за четвъртото тримесечие на 2011 г. Без ревизиите на базовия период БВП намалява с 0,8% на тримесечна база през първото тримесечие на 2011 г., показа анализ на Investor.bg.
Данните на БНБ показват ръст на банковия портфейл от кредити и овърдрафти през април с 0,42% на месечна база и с 2,07% на годишна база до рекордните 50,79 млрд. лв.
Кредитирането за фирмите се увеличава с 0,71% на месечна и с 3,8% на годишна база до 31,9 млрд. лв.
Потребителските кредити се увеличават с 0,04% на месечна и намаляват с 1,74% на годишна база до 7,54 млрд. лв., а жилищните се увеличават с 0,14% на месечна и с 2,57% на годишна база до 8,73 млрд. лв.
* Показателят включва целия размер на балансово отчитаните кредитни експозиции, които са класифицирани като необслужвани експозиции (91-180 дни), загуба (над 180 дни) и преструктурирани експозиции по смисъла на Наредба № 9 на БНБ от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.
За целите на паричната и лихвената статистика (съгласно изискванията на ЕЦБ) БНБ не събира детайлни данни за класифицираните експозиции по срокове на просрочие, а информацията е агрегирана.
За надзорни цели детайлни данни за класифицираните рискови експозиции се представят всяко тримесечие с финансовите отчети на банките, съгласно Наредба № 9 на БНБ.
БНБ увеличи срока за реализация от банките на предоставените им обезпечения под формата на сгради или урегулирани поземлени имоти от 6 на 12 месеца, съобщи централната банка.
Управителният съвет на Българска народна банка е приел наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.
С наредбата се променя от 6 на 12 месеца регулаторно приемливият срок за реализацията на предоставени обезпечения под формата на сгради или урегулирани поземлени имоти.
В рамките на този срок банките ще могат да отчитат стойността на тези обезпечения при установяването на рисковата стойност на експозициите и размера на специфичните провизии за кредитен риск.
Промяната в срока на реализация на този вид обезпечения цели сближаване на надзорното третиране с текущите пазарни условия и отразява коментарите на банковата система за необходимостта от отчитането на съществуващите затруднения от процедурно и техническо естество в процеса по реализация на предоставени в полза на банките обезпечения.
Измененията в наредбата са в посока поддържане на антицикличната политика при регулирането дейността на кредитните институции в България, отчитайки текущата ликвидност на пазара на недвижими имоти и необходимостта от запазване на гъвкавостта спрямо банковите клиенти, изпитващи временни затруднения в условията на утежнена икономическа ситуация.
С настоящите промени БНБ запазва консервативния характер на прилаганата надзорна политика, осигурявайки оптимален баланс между облекчаването на капиталовата позиция на банките и същевременното запазване на натрупаните до момента капиталови буфери в системата, заявяват от Централната банка.
Има две статистики на БНБ по повод на това, което се нарича разговорно "лоши кредити". Едната е стандартната тримесечна надзорна статистика за "необслужвани кредити", а другата е месечната статистика за "лоши и преструктурирани кредити" от паричния отчет.
Месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" се цитира по-често (най-вече защото излиза всеки месец), обаче както показва и името й, тя не включва само лошите, а и преструктурираните кредити. А преструктурираните кредити не са непременно лоши, дори обратно. Ако един преструктуриран кредит се обслужва редовно, той очевидно не е проблем, но въпреки това той ще се отчете в месечната статистика за "лоши и преструктурирани кредити". Поради тази причина е погрешно използването на статистиката за "лоши и преструктурирани кредити" като индикатор за "лоши кредити".
Всъщност, надзорната тримесечна статистика е по-добрият индикатор за "лоши кредити". Това са кредити със забава от над 90 дни, при които има влошаване на финансовото състояние на длъжника и риск за загуби. Именно на база на надзорната статистика банките заделят провизии и обезценки за покриване на риска от необслужваните кредити. Качеството на тази статистика се контролира от БНБ, включително чрез проверки на място.
Разликата между месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" и тримесечната надзорна статистика за необслужвани кредити е значителна – през юни лошите и преструктурирани кредити са 20.5% докато последните данни за необслужваните кредити от март показват 12.9%. Или, разлика от почти 8 процентни пункта. Нещо повече, технически е възможно едната статистика да показва влошаване, а другата подобряване. Т.е. не може да се приеме, че месечните данни са показателни за лошите кредити нито като ниво, нито като посока на движение. Просто трябва да се изчакат тримесечните данни, които според календара на БНБ излизат само след няколко дни.
Не на последно място, процентът лоши кредити не показва нищо сам по себе си. Ако една банка няма капитал, печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит. Обратно, ако друга банка има висок собствен капитал, има печалби и е натрупала високи провизии за покриване на риска от лоши кредити, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши кредити. Няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално – ефектът винаги зависи от размера на наличните "буфери".
Българските банки имат високи буфери – висок размер на собствения капитал (17-18%, в топ 4 на ЕС), продължаваща рентабилност (в някои страни е отрицателна), висок размер на провизиране на лошите кредити (около 75%, най-високото ниво в ЕС). Докато се запазват тези високи нива на буфери, лошите кредити няма да са проблем. Дори нещо повече, когато лошите кредити започнат да намаляват високото провизиране ще се върне обратно като положителен резултат, под формата на печалби и по-висок капитал (това вече става в Естония, например).
Лошите и преструктурирани кредити* са се увеличили със 132,3 млн. лв. през август 2011 г. и достигат 8,73 млрд. лв. в края на месеца, показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.
Има намаление в темпа на ръст, след като през юни и юли лошите и преструктурирани кредити се увеличаваха с по 340 млн. лв. месечно. През август 2010 г. пък увеличението бе със 198 млн. лв.
За последните 12 месеца увеличението на лошите и преструктурираните кредити е с 2,33 млрд. лв., или с 36,37%.
Към 31 август 2011 г. делът на тези кредити възлиза на рекордните 21,45% от всички отпуснати (без овърдрафтите, при които според методологията няма лоши и преструктурирани кредити).
Най-голям дял лошите и преструктурираните кредити имат при фирмите, където той е 22,98%, докато при потребителските е 19,67%, а при жилищните е 18,40%, като и при трите типа кредити процентът е рекордно висок.
БНБ обявява дела само на лошите кредити (без преструктурираните) към края на всяко тримесечие и към 30 юни 2011 г. кредитите с проблеми в обслужването за повече от 90 дни са с дял от 13,53%, спрямо 12,93% в края на март тази година.
Данните на БНБ показват ръст на банковия портфейл от кредити и овърдрафти през август 2011 г. с 0,21% на месечна база и с 3,59% на годишна база до рекордните 51,39 млрд. лв. Редовно обслужваните кредити нарастват с 0,18% през август 2011 г. и намаляват с 1,66% на годишна база до 31,95 млрд. лв. към края на август.
Кредитирането за фирмите се увеличава с 0,29% на месечна и с 6,11% на годишна база до 32,41 млрд. лв. към 31 август 2011 г.
Потребителските кредити се увеличават с 0,21% на месечна и намаляват с 0,74% на годишна база до 7,6 млрд. лв., а жилищните се увеличават с 0,09% на месечна и с 2,23% на годишна база до 8,79 млрд. лв. към 31 август 2011 г.
Преди всеки месец след всяка публикация от БНБ имаше по медиите "АУ, ОУ", но вече след като стана ясно, че лошите кредити могат да стигнат и 100% без проблем у нас, особено след като минаха границата 20%, вече никой не обръща внимание на тези данни. :)
Аз обаче си спомням една година, когато редица банкери се изредиха със статии, в които се казваше, че щом лошите кредити са под 4% - всичко е наред, само ако станели над 4% било лошо.
От началото на следващата година се очаква банките да извадят на пазара много от притежаваните от тях имоти, взети от техни длъжници. Това прогнозира вчера Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк, по време на конференцията BalREC.
Според банкерката това са главно жилища и трезорите
вече не могат да ги задържат в очакване
на по-добри цени на пазара и от 2012 г. ще ги пуснат на търг. В средата на 2011 г. бе дадена отсрочка от 6 месеца за реализацията на тези обезпечения, която изтича в края на декември.
Проучване на банката сочи, че България е с едно от най-ниските съотношения между ипотечни кредити и БВП в Европа – 12,5%. В Унгария то е 16%, в Полша – 20,4%, в Чехия - 21,4%, в Латвия – 34,5%, за Естония – 40,7%, и за еврозоната – 41,2%. Средните показатели за страните от Централна и Източна Европа са около 2-3 пъти по-високи от тези у нас.
Ипотеки за
600 евро на глава от населението
се падат у нас, което също е много по-ниско, отколкото в други страни, сочи още банковата статистика. В Унгария този показател е 1582 евро, в Словакия - 2153 евро, в Чехия - 2943 евро, за Естония - 4402 евро, за еврозоната - 11 419 евро. Общият портфейл ипотечни кредити в банковата система на България от края на 2008 г. до август 2011 г. е нараснал само с 1,11 млрд. лв. или с 13,5%.
В много случаи се прави писмена договорка за плащане само на лихвата за определен срок. Това обаче утежнява кредита и хората задълбават в борчове, признават инспекторите. Затова и постигнатият ефект е незадоволителен.
Статията в "Стандарт" е пълна глупост и е пълна с глупости.
Без да отричам наличието на хора с кредити в затруднено или в безнадеждно положение, илюзия е да се вярва на вестниците как "стотици българи" ще остават на улицата поради ипотеки или как банките ще "залеят" пазара на жилища с горе-долу читави имоти. Няма такова нещо.
Лошите и преструктурирани кредити намаляват със 17,4 млн. лв. през декември 2011 г., което се случва за първи път от 33 месеца след март 2009 г. Съответно делът им намалява до 21,9% в края на декември 2011 г. от 22,1% в края на ноември 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.
Освен намаленето на лошите кредити като абсолютна стойност има ръст на общия кредитен портфейл с 0,89% само през декември 2011 г. до рекордните 52,4 млрд. лв., което също способства за намалението дела на лошите и преструктурирани кредити. На годишна база общия кредитен портфейл се увеличава с 3,37%.
На годишна база лошите и преструктурирани кредити се увеличават с 26,65% до 9,08 млрд. лв. Числото обаче не е толкова стряскащо, защото за последните 4 години банките са провизирали кредити за 4 млрд. лв., а също толкова е и печалбата им, тоест те са абосорбирали 8 млрд. лв. от лошите кредити.
На година банките могат да абсорбират лоши кредити за около 1,7 млрд. лв., без да отчетат загуба. Отделно част от преструктурираните кредити ще станат редовно обслужвани, както и част от загубените средства по лошите кредити ще бъдат възстановени от продажба на обезпеченията.
Възможно е намалението на лошите и преструктурираните кредити през декември 2011 г. да се дължи на отписването на кредити като тотална загуба или на продажбата им при силно понижена цена (например срещу 10% от номиналната стойност), каквато практика имат някои банки.
Някой банки продават пакети от лоши кредити. Възможно е отписаните кредити вече да са били провизирани в отчетите на банките (част от обезценките за близо 4 млрд. лв. в последните години). Тоест може да има нетен ръст на лошите и преструктурирани кредити, ако се изключи ефектът от отписаните.
Ако банките отпишат всички провизирани кредити (за около 4 млрд. лв.) то делът на лошите и преструктурани кредити може да падне двойно или до около 10-12%. Всичко това е въпрос на счетоводно записване.
Делът на лошите и преструктурирани фирмени кредити е 23,28% в края на декември 2011 г., спрямо 23,52% месец по-рано. При потребителските процентът е 19,82% в края на 2011 г. спрямо 20,16% месец по-рано. При жилищните делът е 19,46% в края на 2011 г. спрямо 19,43% в края на ноември 2011 г.
[url]http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-24&article=393630[/url] ([url]http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-24&article=393630[/url])
Докога ли ще е така?
Питам се защото знам лично за поне 4-5 случая с кредити от над 200К евро, плащанията са спрели, но хората си живеят необезспокоявани и с надеждата, че дълговете ще им бъдат простени. Та се питам на какво ли разчитат банките?
Публикуваните днес данни за лошите и преструктурираните кредити показват дял при фирмените от 23,97% спрямо 19,74% при потребителските и 19,68% при жилищните кредити.
Дарки много верни неща си написал, но пропускаш последните 10 годинини.Да ти кажа, последните десет не, ама последните пет ми се иска да ги не е имало.....щото на тия пет ша им ядем попарата следващите двайсет.....
Парите вече почти, не излизат от банките - в тях хляба и ножа...
Купувайки имот, храна, кола, гориво или екскурзия плащаме по банков път и парите най-много да минат от една банка в друга ...
Според мен масово теглене на депозити е все по-малко вероятно да се случи....
дарки Кто изтеглиш от банкомата, нали отиваш в Магазина да ги похарчиш, от там пак в банката :)Паламуде, в неделя в 18.30 часа, по една от трите нац. телевизии ша дават един филм на ББС за Лемън и кво става след тва до днес. Доста смислен филм е, гледай го. Мое да си направиш доста изводи между редовете.
кеша в момент не е повече от 2% от разплащанията
между фирмите вече почти няма кеш ...
под "не може да стане" имам предвид че никой няма интерес да стане :)
Дарки,
'96/ '97 беше по-лесно. Обръщаш ги в $/марки, в сейф, и шапка на тояга. Ако "мърдаш", губиш, макар и малко. Визирам спестяванията и кеша. Заплатите, пенсиите, пък и оборотите, знаем как бяха. Освен това, тогава си беше само до България. Трая много кратко, след което имаше много бърз подем.
Сега е много особена ситуация. Тази криза е банкова и в световен мащаб. Как ще извъртят нещата, от 'кво да се пазим (баба Гицка не се доизказа :D ) ...
Кеш, в банкноти, извън банките, и той не е сигурна панацея.
дарки Кто изтеглиш от банкомата, нали отиваш в Магазина да ги похарчиш, от там пак в банката :)
кеша в момент не е повече от 2% от разплащанията
между фирмите вече почти няма кеш ...
под "не може да стане" имам предвид че никой няма интерес да стане :)
Лошите и преструктурирани кредити продължават да растат
[url]http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/loshite-i-prestrukturirani-krediti-prodyljavat-da-rastat,133549/[/url] ([url]http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/loshite-i-prestrukturirani-krediti-prodyljavat-da-rastat,133549/[/url])
Делът им в края на март е вече 23,4%, като при фирмените той е 25,5%, при жилищните - 20,2%, а при потребителските - 19,8%
Значи ние сме шампиони, а не испанците, които се хвалят с някакви си 7,42% !!!
"L'Espagne, championne des crédits douteux
Les créances douteuses, principalement des crédits immobiliers susceptibles de ne pas être remboursés, s'élevaient à 131,9 milliards d'euros en octobre, soit 7,42% du total des créances, contre 7,16% en septembre et 7,14% en août."
Последно - "има ли праг на търпимост" :) Поне се знае със сигурност горната граница - 100%
В края на април депозитите на неправителствения сектор са достигнали 49.905 млрд. лв. (64.1% от БВП). Годишният им темп на прираст е 12.6% спрямо 11.6% през март 2012 година.така че май банките и нас в момента се държат като обикновени пирамиди. "Лошите кредити" могат да нарастват, докато нарастват и депозитите, които се профукват, само те си знаят за какво. В първия момент, в който това с депозитите се обърне, е възможно банките да дадат фира. А това може пък да стане съвсем скоро покрай гръцките простотии?
Това показва в известни детайли в какъв илюзорен свят живеем. От една страна имаме "доверие" в банки, в които няма пари
[url]http://plamen1967.wordpress.com/myloan/[/url] ([url]http://plamen1967.wordpress.com/myloan/[/url])
[url]http://plamen1967.wordpress.com/myloan/[/url] ([url]http://plamen1967.wordpress.com/myloan/[/url])
"... нагъл директор който по телефона ми заяви. “АЗ СЪМ ГОСПОД, АЗ СЪМ БОГ, ТИ НА КОГО СИ ТРЪГНАЛ ДА СЕ ОПЛАКВАШ. ТИ НЕ РАЗБРА ЛИ, ЧЕ ВСИЧКИ СА “УРЕДЕНИ”… "
Бих казала за него - Горкичкият ...
Не е осъзнал, че животът е много интересен и си прави шегички с нас - обръща нещата наопаки. Не, от спечелване или не, на такова дело.
Съдба, Господ, "Видов Ден" ...
След като така се постъпва с клиенти, какво "им" пречи някой ден да постъпят така с него? С цинизъм.
Какво би могъл да работи такъв директор, ако в даден момент, вече не е? Сегашнит
е приятели, дали ще му бъдат пак приятели, за да му подадат ръка? С това мислене и с тази нагласа за недосегаемост за беззаконие, липса на, морал и почтеност? Наркотична зависимост, много по-голяма от тази, при пушачите.
*flower2*
Скоро чух клюката че Пощенска банка и ОББ се щели да се обединяват.И ставаше дума за българските и за гръцките им части.Някой да е чувал нещо подобно!