Форум за имоти
Форум за финанси, право, счетоводство, политика и други науки => Юридически казуси относно недвижимостите => Темата е започната от: OwnerBG в 25 Май, 2011, 09:29:51
-
В приетия през далечната 1949 г. закон за наследството, който действа и в момента, е направен сравнително успешен опит да се изложат правилата за т.нар. наследяване по закон. В тях са заложени процедури и разпоредби, които да покажат кой, колко и как наследява, когато наследодателят не е оставил завещание.
В тези правила е направен опит да се защитят правата на предполагаемите най-близки хора на наследодателя – децата, съпруга, родителите, братята, сестрите, братовчедите. Изрично е определено, че децата наследяват по равно, както и че те от своя страна наследяват по равно със съпруга.
Както и че ако няма деца, наследяват родителите. Ако и тях ги няма вече, наследници стават братята и сестрите, после идват възходящи във втора или по-горна степен – братовчеди, лели. В тези разпоредби е определено и кой каква част от наследството има като запазена част. Тя се получава, когато
http://www.sobstvenik.com/?p=2777 (http://www.sobstvenik.com/?p=2777)
-
Не смятате ли, че англо-саксонският модел за наследството е по-коректен: в смисъл,че волята на собственика е над всичко. Т.е. ако той се е разпоредил приживе със собствеността - дори да я е подарил на кучето си /както са съобщавали такива случаи/, волята му е неприкосновена. В края на краищата , човек цял живот се е трепал - каквото иска това ще прави със собствеността си. Откъде -накъде държавата ще се разпорежда с нещо,в което тя няма никакъв принос - и ще раздава на лели, чичовци и прочие.
Това може би е било подходящо преди - при партриархалния модел на българското семейство, добре известен от миналото, но това е остарял модел и недействащ.
Лично аз намирам този закон за напълно архаичен в изискването си за запазена част.
Волята на собственика би следвало да е над всичко - и само в случай, че той не се е разпоредил приживе, само и единствено в този случай, държавата следва да приложи свои правила. Но не и при наличие на ясно изразена воля - без значение кой се чувства ощетен. Частната собственост е свещена и неприкосновена и това правило следва да бъде спазвано при всички обстоятелства.
Това е моето лично мнение.
Какво мислите вие?
-
Не смятате ли, че англо-саксонският модел за наследството е по-коректен: в смисъл,че волята на собственика е над всичко. Т.е. ако той се е разпоредил приживе със собствеността - дори да я е подарил на кучето си /както са съобщавали такива случаи/, волята му е неприкосновена. В края на краищата , човек цял живот се е трепал - каквото иска това ще прави със собствеността си. Откъде -накъде държавата ще се разпорежда с нещо,в което тя няма никакъв принос - и ще раздава на лели, чичовци и прочие.
Това може би е било подходящо преди - при партриархалния модел на българското семейство, добре известен от миналото, но това е остарял модел и недействащ.
Лично аз намирам този закон за напълно архаичен в изискването си за запазена част.
Волята на собственика би следвало да е над всичко - и само в случай, че той не се е разпоредил приживе, само и единствено в този случай, държавата следва да приложи свои правила. Но не и при наличие на ясно изразена воля - без значение кой се чувства ощетен. Частната собственост е свещена и неприкосновена и това правило следва да бъде спазвано при всички обстоятелства.
Това е моето лично мнение.
Какво мислите вие?
Не е ли така и сега.
Приживе ако се разпоредиш, всичко е под твой контрол.
Ако оставиш на законите, те решават вместо теб.
Точно това е и патриархалния модел.дъщерята си отива при мъжа с прикя /зестра/ и мъжките чеда наследяват стопанството.
-
Не е така. Винаги има запазена част. Може да предлагаш ,каквото си искаш, но държавата казва:"А, не,не. Не може така.Ще стане, както аз казвам."
-
Не е така. Винаги има запазена част. Може да предлагаш ,каквото си искаш, но държавата казва:"А, не,не. Не може така.Ще стане, както аз казвам."
Приживе всеки може да се разпорежда както намери за добре.
След това държавата казва как.
Къде е проблема