Публикации - goro
16
Дискусия за цените / Re: Какво става в Гърция или За политиката и икономиката
« -: 14 Ноември, 2014, 10:29:35 »
Γιάνης Βαρουφάκης
СМАЧКАЙТЕ ГЪРЦИТЕ
Меморандумът в светлината на разкритията на Geithner
Бившият министър на икономиката на САЩ Timothy Geithner го потвърди в един записан разговор, който скоро видя публичност(*):
През февруари 2010, северноевропейските лидери, пренебрегвайки вихрушката, която ще да повлече цялата еврозона, се оставиха на гнева си срещу "разсипниците" гърци и решиха да "смачкат гърците", защото Гърция успя да фалира в един паричен съюз, чиято архитектура не предвиждаше (и за това не мажеше да го отрази) такъв фалит.
На среща на G7 в Канада, Geithner чува изумен северноевропейските си колеги да казват:
- Ще им дадем един урок. Отвратителни са. Казаха ни лъжи. Те са негодници, разсипници и използваха институциите. Ще ги смачкаме!
Това по същество бе. Това бе в основата си, позицията им. На всички.
Реакцията на Geithner, чувайки тези истерични приказки, не е да се разтревожи за бъдещето на гърците. Не. Американецът се безпокои, че в яростта си да "убият" гърците, северноевропейците ще се самозастрелят... Както писах тук в protagon през май 2010, оприличавайки Меморандума с договора от Версай:
подведени от силата си, силните могат най-добре да налагат на слабите споразумения и условия, които да обезсилват всички. Точно този беше страха ми за договора който наложи тройката МВФ-ЕО-ЕК на победената ни страна... . Това е същността на договорите тип Версайски: унищожават силата на силните с резултат (както 1919 така и 2010) - нищета за всички ни - и силни и слаби.
Geithner трябва да е бил единствения на нея среща, който е разбирал, че европейците, в амбицията си да накажат гърците, ще обрекат цяла Европа на едно тъмно десетилетие че и повече.
Останалото е минало в историята. Гърция беше смачкана. И беше смачкана не, защото беше оставена да фалира официално, а беше смачкана защото не и беше разрешено да се остави на неизбежния си фалит. Смачкана, защото и беше наложен най-големия заем в човешката история, с условието да се свият доходите и с 30%, в момент, в който е приканвана да изплати старите си заеми (тези, които я поставиха на колене) плюс новите. Това действие на северноевропейците, което местната клептокрация прегърна с ентусиазъм, не само смачка Гърция, но стана и нещо друго: останалата европейска периферия (където беше въведен моделът "Смачкайте гърците" в по-мек вариант) премина в състояние на постоянно задушаване, с резултат, цялата еврозона да е в състояние днес на постоянен упадък и дефлация и бърз упадък на политическата и законност в очите на болшинството европейци.
След последните разкрития на Geithner, онези които 2010 поддържаха, че Меморандума за заема не е единствения път (заедно с онези, които не бяха съгласни, но в един последващ момент си промениха мнението, за да могат да се изкачат във властта), днес ми казват със самодоволство: "Видя каква беше атмосферата в Европа тогава - ако бяхме направили, което казваше, щяха да ни смачкат!"
Отговарям: Но ви смачкаха! Менгемето, с което успяха, е точно този Меморандум-заем, който правителствата ни подписаха 2010 и 2012 и се преструват, че ще го спазват от тогава до днес. Точно както Германия беше смачкана 1919 подписвайки Версайския договор, така и Гърция беше смачкана подписвайки меморандумите - първият за да се спасят северно европейските банки, вторият - да се спасят гръцките банкери, политическите им кръгове и СМИ, които се хранят от тези заеми (т.е. клептокрацията, която никога не бе смачкана...!).
Изборът на Гърция в началото на 2010, когато г. Geithner е имал срещите, за които стана дума, беше прост: приема фалита си или го продължава до безкрай. Вторият вариант, чрез заемите по меморандумите, е оня, който свързва максимално смачкването на страната, както искаха европейците. И сякаш не стигаше това, като че ли не беше достатъчно продължаването на фалита до безкрайност (нещо което представлява максималния и най-безчовечния, унизителен разгром на един народ), конформизмът на една каста не престава да изисква да я прославим, че ни е спасила от разгрома, измъквайки ни от фалита.
Тогава, 2010, в онази статия (както Geithner днес) позовавайки се на глупашката мания на Германия, да постави целия гръцки народ под колективно наказание (както бяха направили съюзниците с Германия през 1919), със сигурен резултат разширяването на кризата в цяла Европа, заех една фраза от Keynes, с която английският икономист, коментира Версайския договор:
"... неискреното приемане .... на условия невъзможни за изпълнение..., и, които нямаше намерение да изпълнява, правят Гърция(**) толкова виновна, колкото и Тройката(***), която наложи условия, които нямаше право да налага."
Четири години по-късно, горната фраза продължава да резюмира гръцката действителност. Еллас, наистина, беше смачкана. Заедно с нея, за съжаление, беше смачкана и идеята за една обединена, прогресивна Европа.
(*) Вж. магнитофонните записи на изказванията на г. Geithner, които публикува журналиста от Financial Times, Peter Spiegel.
(**) Тук замених «Германия» с «Гърция» и тук:
(***) съответно «Съюзниците» с «Тройката»
____________________
бележките със звездички в скобки са на Янко Барутлията
в червено - моите
един коментар: Янко Барутлията, мисля е израснал и прекарал по-голямата част от живота си извън Гърция.
Според мен, не познава достатъчно автентичния гръцки характер...
Отделно е малко идеалист.
Не е "глупашка" "манията" на Германия. Много добре знае какво прави. Достатъчно е да се проследят действията и спрямо други страни, на първо място бивша Югославия, а днес - Украйна.
СМАЧКАЙТЕ ГЪРЦИТЕ
Меморандумът в светлината на разкритията на Geithner
Бившият министър на икономиката на САЩ Timothy Geithner го потвърди в един записан разговор, който скоро видя публичност(*):
През февруари 2010, северноевропейските лидери, пренебрегвайки вихрушката, която ще да повлече цялата еврозона, се оставиха на гнева си срещу "разсипниците" гърци и решиха да "смачкат гърците", защото Гърция успя да фалира в един паричен съюз, чиято архитектура не предвиждаше (и за това не мажеше да го отрази) такъв фалит.
На среща на G7 в Канада, Geithner чува изумен северноевропейските си колеги да казват:
- Ще им дадем един урок. Отвратителни са. Казаха ни лъжи. Те са негодници, разсипници и използваха институциите. Ще ги смачкаме!
Това по същество бе. Това бе в основата си, позицията им. На всички.
Реакцията на Geithner, чувайки тези истерични приказки, не е да се разтревожи за бъдещето на гърците. Не. Американецът се безпокои, че в яростта си да "убият" гърците, северноевропейците ще се самозастрелят... Както писах тук в protagon през май 2010, оприличавайки Меморандума с договора от Версай:
подведени от силата си, силните могат най-добре да налагат на слабите споразумения и условия, които да обезсилват всички. Точно този беше страха ми за договора който наложи тройката МВФ-ЕО-ЕК на победената ни страна... . Това е същността на договорите тип Версайски: унищожават силата на силните с резултат (както 1919 така и 2010) - нищета за всички ни - и силни и слаби.
Geithner трябва да е бил единствения на нея среща, който е разбирал, че европейците, в амбицията си да накажат гърците, ще обрекат цяла Европа на едно тъмно десетилетие че и повече.
Останалото е минало в историята. Гърция беше смачкана. И беше смачкана не, защото беше оставена да фалира официално, а беше смачкана защото не и беше разрешено да се остави на неизбежния си фалит. Смачкана, защото и беше наложен най-големия заем в човешката история, с условието да се свият доходите и с 30%, в момент, в който е приканвана да изплати старите си заеми (тези, които я поставиха на колене) плюс новите. Това действие на северноевропейците, което местната клептокрация прегърна с ентусиазъм, не само смачка Гърция, но стана и нещо друго: останалата европейска периферия (където беше въведен моделът "Смачкайте гърците" в по-мек вариант) премина в състояние на постоянно задушаване, с резултат, цялата еврозона да е в състояние днес на постоянен упадък и дефлация и бърз упадък на политическата и законност в очите на болшинството европейци.
След последните разкрития на Geithner, онези които 2010 поддържаха, че Меморандума за заема не е единствения път (заедно с онези, които не бяха съгласни, но в един последващ момент си промениха мнението, за да могат да се изкачат във властта), днес ми казват със самодоволство: "Видя каква беше атмосферата в Европа тогава - ако бяхме направили, което казваше, щяха да ни смачкат!"
Отговарям: Но ви смачкаха! Менгемето, с което успяха, е точно този Меморандум-заем, който правителствата ни подписаха 2010 и 2012 и се преструват, че ще го спазват от тогава до днес. Точно както Германия беше смачкана 1919 подписвайки Версайския договор, така и Гърция беше смачкана подписвайки меморандумите - първият за да се спасят северно европейските банки, вторият - да се спасят гръцките банкери, политическите им кръгове и СМИ, които се хранят от тези заеми (т.е. клептокрацията, която никога не бе смачкана...!).
Изборът на Гърция в началото на 2010, когато г. Geithner е имал срещите, за които стана дума, беше прост: приема фалита си или го продължава до безкрай. Вторият вариант, чрез заемите по меморандумите, е оня, който свързва максимално смачкването на страната, както искаха европейците. И сякаш не стигаше това, като че ли не беше достатъчно продължаването на фалита до безкрайност (нещо което представлява максималния и най-безчовечния, унизителен разгром на един народ), конформизмът на една каста не престава да изисква да я прославим, че ни е спасила от разгрома, измъквайки ни от фалита.
Тогава, 2010, в онази статия (както Geithner днес) позовавайки се на глупашката мания на Германия, да постави целия гръцки народ под колективно наказание (както бяха направили съюзниците с Германия през 1919), със сигурен резултат разширяването на кризата в цяла Европа, заех една фраза от Keynes, с която английският икономист, коментира Версайския договор:
"... неискреното приемане .... на условия невъзможни за изпълнение..., и, които нямаше намерение да изпълнява, правят Гърция(**) толкова виновна, колкото и Тройката(***), която наложи условия, които нямаше право да налага."
Четири години по-късно, горната фраза продължава да резюмира гръцката действителност. Еллас, наистина, беше смачкана. Заедно с нея, за съжаление, беше смачкана и идеята за една обединена, прогресивна Европа.
(*) Вж. магнитофонните записи на изказванията на г. Geithner, които публикува журналиста от Financial Times, Peter Spiegel.
(**) Тук замених «Германия» с «Гърция» и тук:
(***) съответно «Съюзниците» с «Тройката»
____________________
бележките със звездички в скобки са на Янко Барутлията
в червено - моите
един коментар: Янко Барутлията, мисля е израснал и прекарал по-голямата част от живота си извън Гърция.
Според мен, не познава достатъчно автентичния гръцки характер...
Отделно е малко идеалист.
Не е "глупашка" "манията" на Германия. Много добре знае какво прави. Достатъчно е да се проследят действията и спрямо други страни, на първо място бивша Югославия, а днес - Украйна.
