Оунъре, колко красиво от твоя страна. Колко навременно - поне за мен, защото с годините започнах да ставам много придирчива към езика, който слушам и говоря от детските си години
.
Искам да споделя и още нещо, което нямаше как да не ми направи впечатление. Вчера - 28.01. една компания решихме и се вдигнахме за бърза разходка до двата манастира край Пирот. Малки църквички и изумителна живопис. Едната е на Погановския манастир, другата на Суковския манастир. И двете принадлежат към кръга на българската живописна традиция, като тази в Суково е подписана от зографа, която я "изобрасися" - от самоковската школа - Васил Попхристов. Толкова за това.
Но в магазинчето към този манастир имаше два монаха - един на средна възраст, (който разпознах от тв-репортаж за манастирския събор през пролетта на 2011 в с. Гигинци) - той отговаряше на въпросите ни, а другият - младо момче, с разнищени поли на расото, прибираше парите ни.
Като си тръгнахме и се сбогувахме - ние с обичайното "благодаря, бъдете здрави и довиждане", това моче каза -" Така, така и аз така обичам да ми говорите , а не с "мерси и чао-чао"!!! Какви са тея думи?! За що са ни?!"
Та така, за езика свещен на нашите деди...