Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - bludniqt sin

Страници: 1 [2] 3
16
Дъра-бъра / Re: Поздрави за приятели
« -: 19 Май, 2010, 21:40:54 »
Iggy Pop/Goran Bregovic - In the Death Car

17
Да споделя и аз малко нещо за германците. Имам две годишен опит по техните земи. Както навсякъде, така и там видях добри и лоши хора. Това обаче, което ми направи впечатление за тяхният маниер на работа е нещо, което ме изумява и до днес. Имат една страхотна "средна скорост" в планирането и в изпълнението на задачите си. Който се занимава с икономика знае че, най-важните измерители са средните величини. Било то за разходите, приходите или за производителноста. Та тези хора включват на тази средна скорост и бавно и методично, като пчелички си свършват работата. При нас българите или при гърците не знам как е. Но ще Ви кажа как е при мен. Ако мога да отложа днешната работа за утре - вече е отложена. Ако има някакво усложнение от отлагането, моментално се прехвърлят всякакви варианти за отстраняването ( на усложнението), и понякога балканският гений наистина прави чудеса. Ако обаче препятствието е от типа "непреодолимо", тогава вече имам проблем. Един уж хубав и слънчев ден се превръща в мрачен и потискащ...ужас! Не знам роден ли съм с това или съм го придобил, но ми трябваха много години докато го преодолея. А за онези, германците съм сигурен че се раждат такива.

18
За това си прав. Наскоро гледах някаква справка - имаха 2000 ( две хиляди!) ТЕЦ. А за миналата година бяха изгорили повече въглища отколкото Русия, Сащ и...още някой, не помня точно. Нема начин , да храниш 1,5 млрд. души сутрин, обед и вечер не е шега работа.

19
Аз вчера си бях с отрицателната карма и си ми беше нормално. Днеска обаче е проблем....вече е положителна и се чуствам някакси...популярен и харесван. Значи толково мило ми стана че, ако бях жена, одма се прекръствах на Кармен!

20
И двете си имат плюсове и минуси. Като цяло, кой каквото няма - това иска. Селяните си мечтаят за апартамент в града, а гражданите за къща на село.

Къщата на село:
+Двор (барбекю, детски кът, басейн, сауна - не са никак евтини, особено поддръжката на басейна);
+Чист въздух;
+Тишина;
+Няма ги алергиите от мръсотията;
+Нямаш проблеми с паркирането;
-По-скъпа и времеотнемаща поддръжка;
-Транспортни разходи и пълна зависимост от автомобила (такситата не ходят по селата);
-Липсват читави детски градини, училища, магазини, аптеки и др.;
-Напрежението е 170 волта и като спре тока може и седмица да го няма;
-По-трудно опазване от набези;
-Евтиното отопление изисква да се носят дърва;
-Всекидневното извънградско шофиране на семейството, носи известен риск.

Апартамент:
+Удобен транспорт и магазини;
+Детски градини и училища;
+Почти не мислиш за поддръжка;
+Бързо отстраняване на всякакви аварии;
+Достатачна е една кола, а дори може и без автомобил.
-Мръсно и шумно;
-Ако нямаш гараж, паркирането не е приятно;

Цената е много интересна. Защото ако живееш в къща, то парите, които ще даваш за колите и подръжката на къщата, можеш да даваш за наем на апартамент. Или излиза, че къщата е много по-скъпа. Понеже нестига, че купуваш парцел, и се занимаваш да строиш, а накрая плащаш и "наем" :)

Като цяло моето мнение е, че ако човек може да си позволи да поддържа къща и най-важното - има желание за това, то той трябва да се съобрази с момента. А именно детето му да е от 3 до 10 годишно или от 18 нагоре. Когато е от 3 до 10 сутрин се кара на детска градина/начално училище със занималня и вечер се взима. За 8-те години от 10 до 18 трябва да се живее в апартамент и след това може пак на село, а ако детето не се е отделило, то вече може да му се купи кола.

Възможно е да се намери някаква златна среда, като къщата е в някой квартал на големия град с удобен градски транспорт и маршрутки, а не на село, но там местните много се оядоха понеже продадоха нивите на високи цени и доста време ще могат да чакат. А да не говорим, че продават на някакви черни пътища, където за теб и колата е по-добре и по-бързо да караш още 20 км по асвалт, отколкото 1 км по безпътя. Този вариант беше удачен до 2005-та, защото тогава апартаментите се бяха балонизирали (тепърва новото строителство увеличаваше предлагането), а парцелите в такива квартали бяха по 10-20 евро/кв. а след това литнаха до 200.

Друг важен фактор за цените на парцелите е доколо ще паднат цените на апартаментите. Голяма част от купувачите на парцели от преди 2-4 години купуваха, защото вместо да дадат 150 000 евро за апартамент, предпочетоха да купят парцел за 40 000 и да построят 150 квадрата къща за още 45 000. А да не говорим за по-големите фамилни къщо от по 300-400 кв. Продават 2 апартамента и с парите строят жилище за 4 семейства. Но когато апартаментите се доближат до себестойността си (която е по-ниска от себестойността на къща поради мащаба), то никой няма да има сметка да строи. За това и когато апартаментите бяха по $10 000, парцелите в Елин Пелин бяха по $1000/броя и пак нямаше кой да ги купи.

Хич не си неграмотен брат ми. Наистина добро и стегнато изказване. Браво!

21
И от мен 0. Много е далече.

22
Гледайки назад в историята, не бива да пропускаме способноста на китайците да създават и поддържат устойчиви и жизнеспособни обществено-икономически системи за достатъчно дълго време. Още повече че, на последният си контрес ККП прие едно доста интересно решение, с което постави в шах всички западни "икономисти" и анализатори. Китай пое курс към себе си. Какво означава това? Ами просто започна страхотни инвестиции във вътрешноста на страната и то оттам, откъдето се започва - образование, здравеопазвани и подобряване на качеството на живот под формата на чиста вода, канализация и електрификация. Паралелно с това, в икономически аспект се положиха основите на огромен вътрешен пазар и съответно - вътрешно търсене, което предпазва икономиката от сътресениета на външните пазари и играе ролята на буфер за експортните отрасли. Така че, малко е рано да се предвиждат чисто монетарните и фискални проблеми на китайците, щото те пият друга бира.

23
Жоро, сигурен съм че, не си пропуснал часовете по история а колкото до учудването ти, вината е изцяло у мен. Планът Маршал не е просто даване на някакви пари. Той е цяла система - и финансова, и политическа, военна. Във финансовата си част има огромен инвестиционен ефект върху така наречената "мека" инфраструктура. Това са образованието, здравеопазването и ...грубо ВиК. Паралелно с това върви и въстановяването на индустрията и "леката" промишленост. Политическата част обаче и най-важната. Не случайно подчертах годината - 1948. Защо? Ами защото до този момент британците се опитваха отново да прокарат идеята за "свободния пазар" и чистият капитализъм. Всичко трябваше да се случи някакси от само себе си, защото пазара това - пазара онова...Да, ама не! Капитализмът в най-чистият си вид е просто една система за оцеляване на най-пригодните. Целта е да максимизираш печалбите и да изкараш конкуренцията от пазара. Не случайно през 19-ти век един икономист ( Хърбърт Спенсър), формулира концепция, която нарекъл "капитализъм на оцеляването на най-пригодените". Спенсър смятал че, икономически силните трябва да преследват икономически слабите, докато не ги изтребят. Същият хубостник е създателя и на евгеничното движение, чиято цел е да попречи на непригодените да се размножават, понеже просто това бел най-хуманният начин да се направи това, което иначе икономиката щяла да направи, но доста по-брутално и болезнено - чрез глад. Тук вече се набърква социалната държава и нейната роля. Тя трябва да определи правилата, чрез които да пропречи на чистия капитализъм да направи неравенствата такива че, системата да експлоадира в един момент. Затова и разцвета на толкова християнски партии в следвоенна Европа. Отделно, има и заплаха от изток, но тя е доста по-несъществена в този момент. А защо казах за Ликург/Спарта и Солон/Атина. Защото това са най-общо казани две концепции за държавно устройство. Олигархичният концепт и републиканският. И двете имат своето отражение в икономическите модели през вековете. При олигархията имаме капитализъм в чист вид, а при републиканският - социалната държава. Не става въпрос за кинтите на Ликург, но вината за объркването ти е моя, защото в такова резюме е нормално да не се разбере. Аз като си го прочетох - аз не си го разбрах! Надявам се обаче че сега схващаш накъде бия. Поздрави!

24
Абе нещо пиша, ама къде отива...Та, ние матурите ги почивахме и си играхме. Изпращам ти поздрав във поздравите, за да проверя дали не сме си играли някъде заедно :)

25
Дъра-бъра / Re: Поздрави за приятели
« -: 18 Май, 2010, 00:30:27 »
За Поли


Scotch - Delirio Mind

26
Поли, и ти не се притеснявай. Аз съм единственият тук, който е с отрицателен "естествен" прираст. Обаче както споделих и преди малко - това по никакъв начин не се отрази на вечерята ми. Не само това, ами и забелязвам че продължава да расте. Обадих се на тъщата да и се оплача обаче тя продължава да ме обича. Вече не знам какво да правя!! :(

Ок, аз притеснения нямам, само дето не ми е точно изяснена ползата от това приложение. Освен за мишлетата...

Сега ще ти сложа един плюс- защото ме разсмя с тъщата.
Ааа, ние бяхме почивка заради матурите и си играхме :) . Я и на тебе един плюс и един поздрав във поздравите. Да видя дали пък случайно не сме си играли някъде на някой пясъчник заедно.

п.п. Какво ново с матурите? :D

27
Поли, и ти не се притеснявай. Аз съм единственият тук, който е с отрицателен "естествен" прираст. Обаче както споделих и преди малко - това по никакъв начин не се отрази на вечерята ми. Не само това, ами и забелязвам че продължава да расте. Обадих се на тъщата да и се оплача обаче тя продължава да ме обича. Вече не знам какво да правя!! :(

28
Не се коси, аз съм с -5 и продължавам да си вечерям.

29
Когато настъпват неизбежните ( циклични) спадове на капитализма, задачата на Америка е да изпълнява ролята на едностранен кейнсиански локомотив. За целта - за ускоряване на американската икономика по време на рецесиите се използват облекчени монетарни ( по-ниски лихви ) и експанзионистични фискални мерки ( по-ниски данъци или увеличено потребление). Щом започне растеж на пазарите в САЩ, вносът в Америка от останалата част на света автоматично се повишава и това слага началото на повсеместен оздравителен процес.  След Бретън - Уудс нещата стават по-различни. Понеже темата е много дълбока и се спомена и Гърция, ако трябва да се развие ще стигнеме да двата основни модела на развитие на самото общество - този на Спарта и Ликург и тозто научавам по нещо ново!!! :)и на Атина и Солон, защото икономиката е въпрос на светоглед и отправна вяра в момента на цивилизациовнното развитие. Самото разпределение на благата отразява това, както и социалната справедливост, програмите в образованието и заетоста, законодателството, осигуряващо реални възможности за всички и т.н. Темата е доста интересна и ще я следя с интерес. Поздравления за всички, които взехте участие в нея и от които научавам по нещо ново :)

30
Много интересна тема сте зачекнали и понеже видях няколко "кодови думи", реших да се включа. Та, за планът Маршал. За да се схване в цялост значението на този план, трябва да се отчита първо ситуацията, в която се намира светът по това време.  Американската икономика по това  време представлява практически световната икономика. Реално почти 2/3 от световният промишлен капацитет е в САЩ . Всички искат да продадат или да купят нещо от американците, но...има малък проблем. Никой не разполага със средствата за това. Особено за закупуване на необходимото им ( на страните) обурудване за стопанството, те трябва да произдведат...каквото и да било и да спечелят парите. Да, ама не! По това време няма нещо, което да го няма в САЩ и то на доста прилично технологично ниво. Отделно че, никой няма каквото и да било поради пораженията от войната. Германците пък- тотално нищо!  Отговорът на задънената улица е в един летящ старт, наречен "план Маршал". Забележете обаче годината, в която става това нещо - 1948. До тази година става ясноче, капиталистическият модел сам по себе си не може да "запали" икономиката. Трансферите по плана Маршал достигат до 2% от БВП на американците но, от страна на приемащите стига да почти 10% от БВП. За сравнение, ако сега американците трансферират 2% от БВП се очертават около...280 млрд. долара. Ако обаче ползваме 10% от страна на приемащите...направо не ми се мисли!! В случая е много важно да се отбележи че, целият свят е знаел че, този ангажимент е дългосрочен и американците го подкрепят безрезервно.

Страници: 1 [2] 3