Говорих с баща ми и брат ми. Като попитах баща ми осъзнава ли в момента,че няма дом той ми отговори, че неговата къща вече е "на баира". Не взе никакво отношение. На брат ми думите му бяха "Виждам май, че ти трябват пари, затова ли дойде, колко искаш?" На мен ми беше адски гнусно, че може да си помисли това, като до преди ден два почисвах къщата, бяхме в добри отношения и до тогава никой не е обелил дума какво са направили преди близо две години. Аз да го научавам случайно. Той няма пари и ми предложи "вземи прасето", което баща ми гледа. Той си издейства цяла къща, а за мен едно прасе. Обидно ми беше, че съм имала такова доверие в семейството си разчитала съм на него и изведнъж осъзнавам, че съм била излишна. Винаги брат ми е диктувал нещата в къщи, родителите ми се съобразяваха винаги с него, крещеше им, а аз бях милата, добрата отдушника им. И въпреки това брат ми си издейства цял имот. Тръгнах си обидена и мисля, че вече никога няма да стъпя там. Даже и да ме обезщетят по някакъв начин.