Всяка година около Бъдни вечер медиите ни заливат с рецепти за традиционните постни ястия които да сложим на трапезата си. Всички ги знаем, обичаме ги, облизваме се на бабината питка и сърми.
Откъде обаче идва бройката на ястията.

Ето какво казват различните експерти.
Това е последният ден от родилните мъки на Божията майка. Затова традицията повелява ястията на трапезата да са девет– колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.

Според църквата храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Христос се жертва, за да спаси човешкия род.

Задължително е да се поднесе пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение.
Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието.
В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.

В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.
На семейната трапеза за Бъдни вечер трябва да присъстват дванадесет ястия. Броят съответства на месеците в годината, но може да се сложат седем ястия, колкото са дните на седмицата.

Като един същи Тома Неверни, попитах народния експерт на който вярвам напълно.
Баба Цонка ми разказа една история която не знаех.

На Бъдни вечер се бъдувало, чакало се раждането на Спасителя. Небето се отворило и Той се родил. Затова и всеки който си пожелае нещо в тази нощ се случва. Масата не се вдига, за да могат починалите роднини да ни навестят в тази светла нощ.

Ястията трябва да са 11. Защото на тайната вечеря са били 12 но един е бил предател. А за предателя храна не трябва да има.
Не заслужава.
 И когато запалим тамяна и извикаме „Слезнии боже да вечеряме” да накажем предателството.

За Юда храна няма.

Не знам дали тази традиция е приета от православния канон. Но аз лично ще я спазя. Много предатели се навъдиха напоследък, някои са наоколо, някои се преселиха, надявам се на заслужено място.
 Но в тази светла нощ, няма да нахраня предателя.

http://www.sobstvenik.com/?p=3898

Започвам нова тема, за да не сменям насоката на темата за оцеляването.
Ще се опитам да мина през проблема за общото стопанство, и  да дам някои идеи за решение.
Земята която беше в офертата е невероятна. Спасила е цяла фамилия със шест деца, които са имали по още шест всяко.
Доказала е, че е инструмент за оцелявяне. Но е имало поотрастнали деца и свободна работна ръка, както и един мустакат сайбия, който е държал юздите. Сега сме болезнено демократични, всеки е по знаещ от другите и сме го докарали да вярваме че "Орташката кобила, вълците я яли"

Споменах че остава още свободна земя, която е част от проект за високопланинско животновъдство. Има налични още пасища, ливади, две летни саи, зимна сая, ниви за овес, и няколко горски масива. В момента преговарям за наемане на още пасища.

Може би е рано, но ще спомена какво всъщност смятам че може да се направи.
Доста хора знаят, че на село всяко семейство си гледа по няколко овчици, притежава си ги, но всички се пасат заедно.
В едно общо стадо.
Премерва се коя колко мляко дава и всеки получава колкото му се полага.
За оцеляване и за някоя пара настрани, че и за агънце по празниците, това е добър вариант.
За домашното сирене няма да отварям дума.
Но трябва да живееш там, да имаш зимен обор, и да можеш да отделиш време от поне няколко дни за да бъдеш овчар. А гледането на овце не е проста работа.

Проблема е, че различните породи се гледат за различни неща.
За мляко са едни, за месо други, за кочове по байрамите са трети. А и породата се изражда за две-три години.

Та ето какво предлагам.
Тъй като нямам свободни средства за придобиването на веднъж на елитно стадо от поне 1200 броя овце, съм нарекъл идеята "Овца олинклузив"
Всеки който желае, може да си купи овце според възможностите си в момента. Аз осигурявам гледането, доенето, място за паша, ветеринарни грижи, заплождането срещу месечна такса.
Според това какво дава като продукт или приход овцата, всеки получава гарантирани продукти или пари от продажбата им. Млякото може да се продава или да се дава на мандра за производство на ишлеме на сирене и кашкавал. Агнетата също са един сериозен приход.

Контролирането.
В последните години ветеринарния контрол наложи сериозни и ясни правила за предаването на млякото и раждаемостта на животните. Така че тук кражбата и криенето са сведени до пренебрежими проценти.

Хората.
Без ангажирани хора, които да са денонощно около стоката, нищо няма да стане. Смятам че съм ги открил.

Къщата на овцете.
Ето от тук тръгна всичко.Винаги съм бил привлечен от старите строителни технологии. Правилата и конструкциите за кошарите написани последните 300 години, се оказаха коренно различни от бетонните бункери в които сега се отглеждат животните. В района на Копривщица основните овчари са били каракачаните. Ратаите им са започнали да пооткрадват занаята и по някое време са ги надминали.
С две думи, кошарите ще са от камък, дърво, слама и сено за покрив. С комфорт за животните, колкото и странно да звучи. Във вид на отворена подкова към южния фронт на мястото.

Има едни дядовци, с които като заговорих за строеж на подобно съоръжение, ме гледаха с една тъга, че туй момче нещо се е смахнало. То не бяха предложения за по еффтини варианти, за бетонни стенички, за сковани бараки, за фургони и разни други съвременни варианти.
Не се получи и изведнъж се присетиха как се е правило наистина.
И се почна.
Тук се прави ключ, тук се слага капан, тука е близалото, не мога да ги озаптя.
Живот и здраве, напролет ще вдигнем първата кошара за 300 щастливи овце.
 
Имам предварителни договорки за едно стадо от 160 броя овце. Цената е от 180 до 230 лв. Март месец е началото на заниманията.
Аз ще съм там някъде.
Ако някой смята идеята за приемлива, нека се обади.

скайп: pm_angelov

Нека да започнем едно ново разсъждение.Явно е че гърците изнесоха сериозни суми от банковата си система предимно в кеш. Напоследък имам някакъв опит при контактуване с гръцки инвеститори. Опасявам се че ще бъда обвинен в поредната манипулация, и затова ще се въздържа от конкретно мнение.
Ако някой има подобен опит, ще е добре да го сподели и да поумуваме. Цените у нас са интересни, и достатъчно хора намират това което търсят.

Пуснах тази тема и в онзи форум.
Интересно къде и как ще се развие интересна дискусия.

Мисли за овчедушието, равнодушието и капана на страха

 С удоволствие прочетох статията за Конфликта на интереси в действие, публикувана в електронното списание “СОБСТВЕНИК”. Много важни постановки на закона по въпросите на административните  нарушения и тези от законовите разпоредби относно конфликтите на интереси ме развълнуваха.

Не че досега не съм ги знаел. Не, а по начина по който авторът ги поднася – изчистено, точно, подкрепени с примери, ама остава едно но. Това но произхожда от старата българска приказка “Думам ти дъще, сещай се снахо”. Да, ама снахата се прави на умряла лисица и не желае да се досеща.
И така наш дълг е да я подсещаме, с тази смърдлива българска “гражданска” позиция: “Абе какво ни засяга”, “защо да си създаваме неприятности, че може и врагове, и то на лична основа. А и страх ни повтриса, че кой ще остави без последствие някое по категорично напомняне.
http://www.sobstvenik.com/?p=3760

В последно време държавата предприе няколко мерки за да следи по отблизо дейността на данъкоплатците. Бяха ограничени плащанията в брой, бяха задължени производители и търговци на горива и алкохол да сложат измервателни уреди в своите обекти, а до края на март 2012 година, всички касови апарати трябва да имат дистанционна връзка с НАП.

Не е тайна, че повечето от тези идеи са стари предложения на НАП, които по една или друга причина досега не са приемани. НАП има своите аргументи да иска тези промени и в този коментар няма да разсъждаваме дали те са правилни или не.

Когато НАП иска промени, за да си върши по-добре работата, то и данъкоплатците като „клиенти” на НАП са правото си да поискат промени в системата на НАП, за да могат и те да си вършат по-лесно работата.
За какви промени става въпрос?
http://www.sobstvenik.com/?p=3701

Удължиха срока за техническите паспорти на сградите 

Бюджетите на собствениците, държавата и общините се оказаха еднакво изтънели и празни, и правителството реши да даде малко глътка въздух с удължаването на за сроковете за съставяне на технически паспорти. Две години не са много време, но са достатъчни, за да се организират достатъчно по брой фирми, които да извършват услугата на приемливи цени.
Удължаването се предвижда с проект за изменение на Наредба №5 от 2006 г., публикуван днес на страницата на МРРБ.

http://www.sobstvenik.com/?p=3564

Песента "Ново 20"

 

Моят Торбалан е с черна платнена торба на гръб, с дрънкащи стъклени бутилки. Виждах го най често след новогодишните празници, да събира големите тежки бутилки от шампанско.
Единствените, които не ставаха за затваряне на млени домати, за домашни питиета или сироп от вишни и бъз. Дълги години се чудех какво ги прави тези сувенири на новогодишното празненство.

И един ден се позавъртях из квартала и го срещнах отново с торбата. Същата черна, голяма и дрънчаща. Имаше някаква тайна в поведението му. Беше времето на детските филми с преследвачи, съкровища, замъци и хлапета следователи. Имах тайна, имах странник, имах въпроси които никой не искаше да чуе. Назначих се за следовател и тръгнах по горещите следи.

Три дни се крих по ъглите и спрените коли, мушках се  през огради, свирах се на невероятни места.

И ето какво открих.

Човека обикаляше с торбата, събираше бутилките и ги отнасяше към една количка, натрупана с едни щайги в които тогава се разнасяше хляб.
Редеше ги внимателно и отново тръгваше с торбата. И така докато напълни всички щайги. След това бавно и полека тръгваше с количката към дома си. В двора разтоварваше и отново поемаше из квартала.

И така целия ден.

Огромно количество бутилки, в един голям зашумен двор. По голяма тайна нямаше даже в сериала за Марек Луничката. Явно го бях срещнал в края на кампанията по събирането, защото на третия ден  престана да обикаля.

Цял следобед заничах през оградата в Замъка с бутилките. Никакво движение, пълна тишина, а бутилките бяха там и нещо се случваше.

Беше време от следовател да стана шпионин. За Щирлиц не бях дорасъл, пък и радистка нямах под ръка, така че екипиран с новите гуменки, прескочих оградата и поех първата си мисия. Никога не бях влизал в този двор при пролетните акции за череши. Имаше овошки, красиви храстчета, зазимени рози и много цветни лехи и пътеки застлани с бели камъчета. В дъното на двора, една върху друга, бяха подредени бутилките.

А до тях, облечен със зелена риза се усмихваше Торбалан.

То май се подсмихваше, ама кой ти гледа като са те хванали в чужд двор. Това си беше сериозно престъпление едно време. Та шпионската ми кариера приключи. Но започна нещо, което не ме оставя и до днес.

Човека се казваше Христо.

Чичо Христо.

Работеше в Пощата. И събираше бутилките за да ги използва за строителен материал. От тях беше направил странични бордюри на пътеките в двора, къща за кучето, дворна чешма, кръгли островчета пълни с пръст, в които садеше цветя, а сега беше решил да гради езеро.

И така от следовател и шпионин, станах чирак на Торбалан. Езерото стана много красиво, но нещо не успяваше да задържи водата. След няколко опита, Торбалан го напълни със земя и посади цветя.

Много години минаха от тогава. Къщата я бутнаха, и сега на мястото има китно блокче. Христо отдавна се пресели там където шампанско няма. Сигурно ако живееше сега щяха да го наречат ЕКОЛОГ.

За мен беше Торбалан.

От известно време усещам че от чирак и аз се превръщам в Торбалан. На години съм го докарал, акъл никога не съм имал в повече, така че ми остава да намеря една черна торба и да тръгна да събирам.

Децата вече не знаят старата приказка за човека с торбата, който ще ги мушне вътре. Ние попрезрелите обаче я помним, и ако децата са наистина най доброто което имаме, е време да ги извадим от черната торба и да бъдем поне малко ЕКОЛОЗИ.

Защо ли ви занимавам. За да не се чудите защо съм решил да си построя къща от чували, пълни със земя.

Торбаланска къща.

Сигурно ще е странна, различна и може би икономически безмисленна. Но го дължа на Торбалан. За да може след време на някое остаряло Торбаланче да му хрумне нещо странно, различно и икономически безмисленно.
 
Ангел Ангелов
http://www.sobstvenik.com/?p=3384