Това, което си написал е така, но си пропуснал една важна подробност - не всички слаби са допускани, част от тях ги оставят на голямото животно да ги изплапа и това е част от справедливостта, а индивидът, когото това отношение го сполети, приема съдбата си спокойно. Защото:
- слабост след определен критичен праг при един индивид носи само вреди (вероятно с аналогията ти при военни действия - зарязване на ранения в полето, вместо да го мъкнат насам натам, иначе целият взвод скоро след това го сполетява същата съдба)
- бройката на слабите трябва да се поддържа под един критичен праг, когато няма от тях никаква полза, а единствено вреда.
Нещо, което днес не се наблюдава при хората, а заради "хуманност" не само това, ами и изкуствено този брой се увеличава:
- чрез увеличаване на средната продължителност на възрастта и получаването на куп грохнали старци;
- чрез постоянното увеличаване на мързеливите, които си бъркат в носа, защото по презумпция справедливо е работещите да ги изхранват, докато те гледат Опра или шоуто на Слави.