Не остана още много от разказа ми. Ако не се наложи пак да прекъсвам, днес ще е приключен.

Без оглед на решаваните от тогавашните политици задачи, след 1948 г. в Германия се слага на чалото на един икономически процес (може би дори по-общо да се каже социален процес), който извежда страната до благоденствие.

Има и още едно важно обстоятелство.  Ефективни са големите проекти.  Е, като се опитваш да го кажеш кратко, винаги рискуваш да изтърсиш някоя голяма глупост, особено пък ако насреща няма добронамерени и толерантни към чуждата глупост хора.
Всъщност по-правилното твърдение б ибило, че в един голям проект  има заложен по принцип по-голям потенциал за реализиране на ефективност, в сравнение с един малък проект.  Последното твърдение също е условно. Има някакви естествени граници, от които нататък размерът става пречка.
Това е теория, истинската ми теза е, че големите проекти (разбирай ефективните проекти) са  за ГОЛЕМИТЕ СУБЕКТИ.
Ние не може да се сърдим на германците, че те са най-голямата европейска популация (руснаците са особен случай и не ги слагам нарочно в сметките) и по тази причина може да се говори и за специфични природни дадености, които обуславят ефективност.
И тук иде естественият въпрос ? Когато германецът работи: много, резултатно, ефективно - за кого го правят ?!
За Христос и Иван, а може би за Ханс. Нека всеки да си избере правилен отговор. Моят го знаете.

Германците били най-големи и трябвало  да дават. Това пък откъде се взе. Нали не сте забравили, че имаше една такава "велика сила", коят о нещо уж "даваше", ама те не можеха да не "дават" по простата причина, че дойдоха и наредиха да се прекрои живота по техните разбирания и трябваше да се мисли и харесва  според техните представи.
"Дават" тези, които се готвят да вземат нещо повече от теб. Освен в рамките на семейството, не вярвам много в даването. 

Има и един особен аспект на нещата, който се изведе на преден план сега при кризата. Някои икономисти казват, че случващото се сега е специфична ирония и готвен от "съдбата" специфичен реваш и че това, което развитите страни са "ограбилли" от слаборазвитите под формата на евтини суровини и други, сега ще се наложи да върнат по специфичен начин. Вплетено беше в едни инфлационни очаквания плюс очертаващото се драстично увеличение на цените на суровини и материали.  Въпросът е полемичен и вижданията крайно различаващи се. Сега, когато петролът пада, тази теория не върви, но тези неща трябва да се гледат и оценяват винаги и в исторически план. По-верният поглед е от дистанция на времето.

Гладът и нищетата водят след себе си маса уродливи неща,  но понякога става така, че успехът води след себе си още по-уродливи явления. Който се е занимавал с предприемачество в настоящето у нас , може и да разбере, какво казвам. Не, че е важно.
В по-съвременни времена с какви пари се "облагородяваха" Северна Гърция, пък и разни други дестинации. Предимно с германски.
Когато трябваше да накажат лошия Саддам при първата война в Залива, така се извъртяха нещата, че "победата" беше платена в не-малка степен с парите на  германците. И тогава никой не разбра, защо победата не беше консумирана докрай. Врътнаха ги по всички правила на пазарното изкуство. И когато стана ясно, че германците хич не са доволни да играят ролята на глупака на масата, който плаща сметката, а другите отмъкват готините гаджета, то изведнъж се засвири на друга струна "атлантическа солидарност" и други ала-бала. Оказа се натиск върху германиците, а те от своя страна трябваше да мачкат конституционните си съдии, които да препрочетат отново германската конституция така, че вече да не епречка за германските войници да се бият навън. Вие нали знаете, че сега в Афганистан война няма, там има хуманитарни мисии.
Нали Франция си има атомно оръжие и няма необходимост да се вземат мерки да не стане нещо.
 
Всякакви видове нови "демократичти" режими, нежни и обагрени в ярки цветове "революции", кой ги плаща.  Извинявайте, грешка, всъщност става дума за едни дребни парички, за да може да се купи копирна техника за пропогандни материали.
За всичко плащат германците.

И накрая - говорят, че финансовата система на ЕС била скроена  в интерес на германците.  И това, забележете, се казва по начин, по който едва ли не излиза, че на някакви интервали от време и изцяло по техен избор германците бъркат в общата каса и зад гърбовете на ортаците си гепят мангизи. Бати брътвежите.
Тук се сещам за това, че когато в инвестора се коментираше борда в Бг. един от колегите (често говори странности, но понякога невероятно нацелна нещата) при коментиране на връзване лева с марката каза нещо от рода : Стана това, че ни разиграха едно перфектно театро и първо накараха хората до усетят страшната бедност (курс 1 Дм = прим . 2000 лв.) и след това да се чувстват едва ли не благодарни и "спасени", когато  вързаха курса 1 Дм = 1000 лв., а тъжната истина е, че и при 1=1000 левът беше драстично подценен и на едни хора им се даваше възможност зорлем да станат много богати. Но имаше една подробност - трябваше да се бачка,  да се търсят ниши, да се изнася. Те обаче решиха, че това е прекалено досадно и вместо туй решиха да продължат, както го могат най-добре: да крадат.  После пак ще са виновни германците.
В Гърция имената на фамилийте, които отмъкнаха богатствата, всички ги знаят, но сега Попандреев и германците са им виновни. Е, има ги и Сименс, нищо не може да се каже. Тия момчета къде ли са учили иширети и табиети ?!
А истината е, че още преди еврото, всички играеха хитри игрички и се опитвах да се вържат при курсове, които са им изгодни, а германците се правеха на "не в час".  Обаче мина време и нещата лъснаха.
Какво лъсна ?! Лъсна това, че германският труд е по-производителен и стоките им са по-конкурентоспособни.
На единица труд имаш повече продажби, оттам се генерират повече приходи, повече печалби, повече данъци, обществото може да си решава задачите от всякакъв вид.
Другите (от отбора на Шаро) гледат в паничката на германците и викат: Ау, много хубаво! И ние искаме така. Да, ама пари няма!
Пари няма, "народът"  иска и чака и на политиците колко им трябва за да решат този проблем! Почват да засмукват дълг за да посрещнат очакванията на избирателите си и малко по малко се оказва, че гръцкото, италински и испанско евро са "надценени" 20 %, нали си спомняте, че имаше една такава статия.
Да знаете, че за всичко това германците са виновни, ма друг път!
Айде стига, отървахте се от мене !

Сказките, в които  Германия (и Гърция и България) са главни действащи лица, се налага да продължат !

Аз промених значително подреждането на изложението поради причина, че колегата Блудният син, обясни една много важна особеност, която в голяма степен съвпада с моето разбиране на нещата.
Практически най-голямата помощ, която е оказана на Германия след войнта е, че тя е била приета, или може би дори може да се каже „допусната” отново в една икономическа система, в една среда , която в съчатание с типичните германски качества, благоприятства процеса на създаване на богатство.
Практически съвсем до скоро Германия беше окупирана държава, да не говорим, че и сега том продължава да има чуждо присъствие, така че не се чудете като казвам "допусната". 
Нека се върнем в следвоенната действителност.  Европа е разрушена, същото се отнася и за много други места, а светът мъчително и в адски болки започва да се отърсва  от колониалната система. Светът се нуждае от стоки, особено инвестиционни стоки.
Първоначално и производственият и финансовият  капацитет са съсредоточени в САЩ. Естествено е, че проблемите са гигантски и те не могат да огреят навсякъде. Острото политическо противопоставяне с източния блок налага да се търсят възможности за държане на германците на своя страна. Това е и техният шанс. Те го използват и започват да правят това, което могат най-добре. Работят и добавят стойност.
Важна особеност: самото устройство на света по това време, цялата система и правила на международната търговия, съществуващи (и наложени) ценови съотношения, дава изключителни предимства на производителите на индустриални, нови (особено инвестиционни) стоки, в противовес на цени на суровини, материали, традиционни (особено селсскостопански) стоки. Тук има и не малко политика, по тази причина няма да за забивам повече в тази посока.
Малко счетоводство: прието е, че стойността на суровини и материали се пренася изцяло върху създавания продукт, една част от стойността на дълготрайните активи според правилата и нормите на амортизационните отчисления също прехвърля стойност към новосъздавания продукт. Допълнително стойност се добавя чрез труд, сръчност, мерак, но не по-малко знания, умения и талант, които са характеристики на работната сила. Трудът опложда материалновеществената страна и и дава ново съдържание, нова стойност.
Тази нова стойнст, обаче, трябва да бъде представена на пазара за оценка. Тя е като наша пременена мома, която се хваща за първи път на хорото на мегдана, или като елегантна дебютантка от средите на буржоазията, която е представена от по-голям брат на първия си бал. Обществото развълнувано и с интерес наблюдава и ентусиазирано оценява качествата, матроните кроят планове за бъдещи перспективни „съюзи”.
Пазарът ще „признае” стойността на продукта, той може да му даде дори и значителен бонус, но може и да „каже”: жалко, развалилите сте материалите, „оплождането” не струва!
Та, колеги, това се случи с Германия от годините на икономическото чудо. Пазарът приветства германските стоки, пазарът каза "да" и не само, че призна добавената стойност, а дори щедро, че и  дори разточително от един момент нататък даваше бонуси.
Който е от по-старото поколение, може и да си спомня какво значеше едно време да видиш написано върху стоката: Made in West Germany.

Вече не помня, но може и да сме коментирали "празните, (призрачни) градове" в Китай.
Не е читава и там работата.
Тези неща просто трябва да се видят.

China's empty city - 10 Nov 09

На Шипченски проход малко след районното. Още се строи, може и там да изчезне надписа, но има и стъклария вече

Додо, Очевидно говорим за един и същи обект.  Просто пак са сложили  винила, аз не съм минавал повече от месец там близо.

Същевременно си направих труда да пуста един сърч в имот.бг за луксозен три или четиристаен апартамент, с паркомясто за кв. Гео Милев. Тезата ми е, че на едно и също място би трябвало да има някакво здравословно съотношение между м2 офис кл. А и м2 луксозен апартамент за живеене.

http://www.imot.bg/pcgi/imot.cgi
Средната стойност на излезлите оферти беше  4,24 Е м2. Очаквах да е повече и това ме накара да се загледам. Тази относително "ниска" средна стойност намира обяснение  с доста изгодните оферти за апартаменти,  които се предлагат в горната част на ГеоМилев, в близост с з. Фестивална. То това си е направо вече почти Слатина, но няма нужда да се влиза в подробности.
Разглеждайки адресите, които са по-близо до х. Плиска, се натъкнах на предложения, които са 6, 7, 8 е м2. Има и по-високи, но те са екзотика и ги декласирам.

Задавам си въпрос, има човек, който би наел апартамент за 6 е м2, при условие, че на същата улица се дава се дава офис кл. А на същата цена?!
Аз ще дам максимум 3 при "този пазар". Наплюйте ме, па белким разберем нещо повече за съотношенията. Ако няма други аргументи, може да се твърди, че това е един съвсем различен пазар. Ще приема условно един такъв аргумент.

Къде го видя това ?
Питам, защото такъв винил стоя месеци на новостроящата се сграда, която е на ъгъла на Шипченски Проход и  Коперник (под хотел Плиска) и после изведнъж изчезна (е, не че съм го търсил специално,  но ми се струва, че го махнаха). Проектът е на някаква фирма от Пловдив, кредитът е от Булбанк. Работят, напредва, но не знам много.

По същото време Литекс похарчиха невероятни пари за да рекламират в праймтайма на телевизиите новите си офиси в Литекс Тауър, при КАТ. Почнаха още 2009 края, продължават и до сега. Какво рекламират и аз не зная - вероятно "Светлото бъдеще". Реално са в напреднал стадий само при едно от телата, а работата видимо не върви спорно. При нормални условия, там отдавна трябваше да свети до късно заради окъснели чиновници.
Какви договори подписват и при какви условия, хич не ми се мисли. Иначе анонсират "преференциални условия".

За МОЛ-овете да не говорим. Така и не съм попадал на информация,  на какви цени предлагат площи.

Интересно, какво следва да е "здравословното" ценово съотношение (в случая наемно съотношение):
 м2 офис клас А  към м2 модерно обзаведен нов апартамент (поне 3 или 4 стаен) в близост. Не съм търсил такава информация.

Помня, че когато изчезна "оня" винил си помислих, че при инвеститора на обекта е отишла делегация от местни собственици на имоти и възмутено са му казали, че им срутва пазара 
Тъй като сградата е смесена и в нея  има и апартаменти, може и сам да е съобразил, че при един нормален пазар, предлагайки офиси кл. А на наем 6 Е м2, автоматично сриваш цените на апартаментите за продажба  в същата сграда, пък тези апартаменти са негови. Ама, кой ти гледа!

Това прочетох преди час в яхууууу за големия ремонт, но има още много  "ще".
US Senate passes historic Wall Street overhaul
AFP


US Senate passes historic Wall Street overhaul AFP/File – In a major victory for President Barack Obama, the US Senate has passed the most sweeping overhaul of …

    * AP Top Stories Play Video Barack Obama Video:AP Top Stories AP
    * Seattle immigration protesters promise another one soon Play Video Barack Obama Video:Seattle immigration protesters promise another one soon KING5 Seattle
    * Key Resignation at the White House Play Video Barack Obama Video:Key Resignation at the White House ABC News

by Olivier Knox Olivier Knox – 2 hrs 24 mins ago

WASHINGTON (AFP) – In a major victory for President Barack Obama, the US Senate has passed the most sweeping overhaul of financial industry rules since the Great Depression of the 1930s.

By a 59-39 margin, lawmakers approved Thursday an ambitious effort to curb Wall Street excesses blamed for fueling the 2008 global economic meltdown, amid smoldering voter anger months before November mid-term elections.

"To Wall Street, it says: No longer can you recklessly gamble away other people's money," Democratic Senate Majority Leader Harry Reid. "It says to those who game the system: The game is over."

Senate Banking Committee chair Chris Dodd, a key author of the legislation, said it was "a major step toward creating a sound economic foundation for the American people we represent. This is their victory."

The legislation, Obama's top domestic goal, must still be merged with the House of Representatives' rival version into a compromise measure before the final package can go to the president to sign into law.

House Financial Services Committee chair Barney Frank, a Democrat, told CNBC television that he foresaw smooth sailing and that "the president, I am certain now, will have signed this bill well before the Fourth of July."

The measure aims to rein in big firms' use of high-risk practices blamed for the collapse of 2008, end taxpayer-funded bailout of financial titans previously deemed "too big to fail," and create an unprecedented consumer protection agency to shield Americans from industry abuses.

It also seeks to curb big banks' lucrative, largely unregulated business in complex securities called derivatives, essentially bets on the future cost of an asset, which many businesses use to control risk from volatile prices.

It includes several measures aimed at increasing the transparency at the US Federal Reserve and the central bank's accountability, as well as a measure aimed at blocking International Monetary Fund aid packages like the one for Greece without a guarantee that the money will be repaid.

A few hours before the vote, Obama pledged that the law would not smother the market.

"The reform I sign will not stifle the power of the free market -- it will simply bring predictable, responsible, sensible rules into the marketplace," he said in the Rose Garden of the White House.

"Our goal is not to punish the banks, but to protect the larger economy and the American people from the kind of upheavals that we've seen in the past few years," said the president.

Obama also took aim at the financial industry, accusing it of deploying "hordes of lobbyists and millions of dollars in ads" to kill the bill and trying to "water it down."

"Today, I think it's fair to say that these efforts have failed," he said.

Four Republicans joined all but two Democrats to approve the measure, drawing praise from Reid at the end of a month-long, sometimes bitter debate expected to stretch into the House-Senate "conference" to build a compromise.

US Treasury Secretary Tim Geithner said in a statement that he looked forward to working with lawmakers "to produce a sensible, prudent reform bill that strengthens the American financial system and preserves our ability to innovate and compete in a global economy."

The two chambers were to pick negotiating delegates on Monday.

Some of the remaining disputes include curbs on derivative trading and restrictions on investment activities by deposit-holding banks.

Senate Agriculture Committee chair Blanche Lincoln, a Democrat, authored a measure in the bill aimed at ending the largely unregulated derivatives business, a step forcefully opposed by big banks and their lobbyists trying to shape the legislation.

Dodd introduced and then pulled back from but did not withdraw a measure gutting Lincoln's proposal.

Democratic Senators Jeff Merkley and Carl Levin, authors of a measure to enact the so-called "Volcker rule" curbing deposit-holding banks' investment activities, expressed faint hopes the final bill would include it.

The measure, named for former US Federal Reserve chairman Paul Volcker, would stop banks from holding customers' deposits at the same time as making investments for their own gain -- so-called proprietary trading.

Curbs on "prop trading" went into effect after the Great Depression. In 1933, the Glass-Steagall Act prohibited commercial banks from underwriting corporate securities, or acting as brokerages, but it was undone in 1999.

За мен лично цялата тази игра с триковете на продавачите и купувачите е доста излишна. В крайна сметка нито продавача ще продаде на по-малко отколкото иска (освен ако не е принуден от обстоятелствата), нито купувача ще даде повече отколкото смята, че струва имота.

БулКане здравей ! Браво на теб, че си заел толкова здрава и принципна позиция.

Включвам се тук за да споделя по-скоро нещо, което беше провокирано като мисъл от горната ти фраза.
В нашето общество се харчи огромно количество обществена енергия и време за да се надлъгваме или респективно да се отбраняваме от мераци за "прекарване".
Предполагам, че си хвърлил едно око в темата на Горо (за Гърция), където сме почнали и една приказка за различни културни подходи и табиети. Защото това също е културен въпрос.
Сигурно трябва да сложа линк там към тази тема и причина е, че се каня да разкажа кратко за една история, свързана с покупката на имот в Германия, в която имах някакво "участие".
Ситуацията е следната. Края 2007 мои приятели в Мюнхен получават принципно предложение от хазяйна да купят имот в Мюнхен, в  който са наематели дълготрайно. Апартаментът е фантастичен като меспоположеине и кройка, познавам го лично. Има и минуси - старо, осмукано следвоенно строителство, но добре поддържано. След много кратко обсъждане се заявява принципна готовност за закупуване. В същия момент се обърнаха към мене за някаква подкрепа и споделяне на мнение, съображения.  Знаят, че темата ми е слабост. Сега като мисля по темата аз стигам до нерадостен извод, че с нищо не съм бил полезен. Ръководен от тукашната подозрителност и предубеденост и играните местни игри, започнах да ги съветвам да изследват самостоятелно собствеността до девето коляно,  да търсят оригиналните планове и някакви слабости в тях в сравнение със сегашните изисквания, да подготвят номера за театрото по пазарлъка. Познавам германците и знам, че пазарлъкат с тях не е лесен за сериозни неща, но си бях въобразил, че може да се случи нещо такова и то едва ли не в ориенталски вариант.
А хората го направиха по един много културен начин. Като по учебник и процедурата трая  буквално отрицателно време според техния аршин. Да се има предвид, че там нотариалната сделка за имот е по-дълга и са предвидени механизми, че като се купува, после да няма изненади.
Моите хора казали принципно да. (заинтересовани). Продавачът направил твърда писмена оферта с кратка опция. Има особеност, че страните се познават отдавна и вероятно си имат някакво доверие, а сделката ще се финансира от банка. Двете страни наели един общ маклер. Записали час пред нотариуса и го посетили предварително: продавач, купувач, маклер и експерт от банката (така и не разбрах точно какъв). Набърза са изкоментирани документите и параметрите по сделката. Включително била аргументирана цената - таблици, коефициенти. Приели са офертата. Нотариусът е почнал своята работа и е записан час за подписване на НА.
Бях изумен. Викам, абе ....хора, вас са врътнали. Така по описанието, от цялата група всички с изключение на вас са имали интерес да надуят цената и да ви изработят. Не, бяха категорични те, тука не е така. Проверявали сме и то не от вчера, знаем за офертите и сделките в квартала. Наистина това е цената. Всички без изключение я приеха.
Ами Лимън Брадърс, едва ли не проплаках аз  с последна надежда ! Кои са тия, беше отговорът! Млъкнах.

Имало условие, че банката трябва да одобри заема, формално още нямало такова.
Сделката станала тихо и кротко.