Муза,
То и до сега междуфирмените плащания бяха и са често въпрос на желание, а не на липса на финанси.
Контрагентите ИМАТ кеш (който ползват не като буфер за просрочени плащания, а като средство за лични глезотии/резерви ), но не искат да го разбутват - що да не си прехвърлят несъбраните плащания към доставчиците си, че е най-лесно. После като ромите - нямаме пари, бате, на мен не са ми платили, храня хора, криза и всекакви такива глупости. 80% са такива. Каква криза като кара мерцедес- 4matic плюс Тойота ланд круизър. Като е криза що не ги продава. Има активи за милиони - не може да ги продаде щото били паднали цените и не искал да губи... Стига с това съжаление към длъжниците, затова и държавата ни е на това дередже
Лечението е едно:
1. За непознати - авансово плащане
2. За традиционни - кредитен лимит според надеждността.
И основното правило - по-добре по-малко сделки с надеждни фирми, отколкото големи, но несъбираеми обороти