По време на турското робство, доколкото съм чел, данъците са били 10%. Дедите ни са яли 90% от това, което са произвели. Да приемем, че тогава 10% са били достатъчни за Султана.
Както пише Иван Хаджийски, цитирайки друг автор : "..днес старите хора в Троян с умиление си спомняха турските данъци..."
А ето и любопитен цитат от документ на Министерски съвет от 2004 г,който обяснява защо ни е хала такъв :
“Антилибералната” позиция на законодателя намира своята опора в трайни етатистки нагласи
на българското масово обществено съзнание. Аксиоматичното приемане на идеята за
неограничената и всесилна държава, като обективация на “общественото благо”, за която няма
прегради за намеса в “недържавното”, има своите исторически предпоставки. Те се коренят още
в неразвитостта на следосвобожденското общество и авторитарните практики на българската
буржоазна държава и предхождат опита за осъществяване на комунистическата тоталитарна
утопия по времето на социализма през втората половина на миналия век. За тези етатистки
нагласи вж. поподробно
проницателния анализ на Аврамов, Р., в “Стопанският ХХ век на
България”, София, 2001. Едва ли може да се отрече следната принципна констатация на
посочения автор: ”Държавната намеса е неотменна черта на всички модерни икономики, а
етатизмът не е уникално явление. Но през по голямата част от столетието в България той е бил
практика и идеология, налагана без задръжки и мисъл за последиците. Неговата неистовост в
български условия го прави особен казус, нещо отличаващо се от средното. Достатъчно е да се
прегледат архивите на чужди свидетели /дипломати, икономисти/ за българската
действителност, за да се усети, че става дума за нещо необичайно и надхвърлящо техните
стандарти.
А ако за стандарт се вземат оценките на англосаксонски инспирираните Общество на
народите и Международен валутен фонд, българският етатизъм придобива мащабите на
аберация.” /Цит. съч., с. 105/.
7 За съжаление действащото законодателство дава достатъчно примери за извода, че
изключенията са с такова широко приложно поле, че са се превърнали практически в принцип.
В тази насока тук си заслужава да бъде цитирана констатацията, направена в мотивите към
закона, че “общият ефект от всичко това е квазиданък
върху стопанската дейност. Макар
размерът на тази тежест да е трудно измерим, редица изследвания от последните години
показват, че разходите за съобразяване с изискванията на административните режими са около
10-12 % от БВП годишно. А това е три до четири пъти по-висок размер от аналогичния в
страните членки на Европейския съюз.”
http://www.dkh.minfin.bg/images_content/0_6.pdf