nachev, благодаря за труда, кото си положил.
Хубаво е да се знаят и двете страни - противниците на Ерхард са имали своите идеи и ако може някой да намери точни цитати от книгата "Благоденствие..." ще можем да сравним тогавашните неосъществени идеи със сегашните политики на страните от ЕС, а в частност и в Германия. За съжаление нямам книгата, не беше моя, затова не мога да дам точни цитати. Но би било интересно.

И аз я нямам. Чел съм я като студент, апокрифно. Оказа се, че ако въобще е останало нещо в главата ми, то беше развенчано.
Но пък се присещам да кажа още нещо, което ми идва  сега. Много често великите хора не свършват добре. Не мога да разбера, има ли някаква промисъл в това.
Ерхард е бил обиждан или обожествяван (човешки неща), но е постигнал велики работи докато е работел при (за) друг. Аденауер.
После става за някакво време сам канцлер, но самостоятелното му управление не се помни с добро. Ханс викаше - трагедия.

Днес по всичко изглежда, че дойде ред за писане на най-важните неща. Както обикновено в такива случаи това ще бъде интересно и дори ще се хареса някому, но на други въобще няма да им хареса.
Първо искам да споделя няколко думи за един голям човек. Лудвиг Ерхард наистина е велик човек. Няма и капка двусмислие в думите ми, макар че отделни аспекти в личността и живота на този човек, така както смятам да ги представя, ще се сторят противоречиви на форумното общество.

Приказвахме с Ханс за него.  Воден от желание да блесна с познанията си по германските въпроси, набързо изпях куп хвалебствия за „бащата на чудото” и подобни. Какво да се прави, в подобни случаи не е необичайно да се ползват клишета.
Ханс наричаше  Ерхард Професора. Веднъж обаче го нарече  и Човека на американците, което първоначално ме озадачи, но после прецених, че е напълно разбираемо за онова време в правителството на победената страна да има хора, които са приемливи за победителите. Ерхард е имал много сложни отношения с американците, имало е и неизбежните побутвания, но като цяло той е държал повече на отношенията с тях, в противовес на задълбочаване на отношенията с европейските съседи (особено Франция).  Не съм в час по темата Ерхард – Франция, ама има нещо.

Ерхард е известен с либералните си ик. възгледи и е нормално да участва в скрояването на една система, в която има повече пазар и свобода. Ех, ако знаеше какви ще ги забъркат неговите неосъвременни съмишленици (неолай .....  дето им вика Горо). Ето, сега се улавям, че не знам нещо важно. Традиционно за Либерали в Германия се считат ФДП (това е партията на Геншер, Кинкел, Ламбсдорф, за подсещане на форумците), Ерхард е бил канцлер, но аз нямам спомен  ФДП да е имало концлер, следователно ....... абе срам голям, не знам на коя партия е бил член Ерхард.  Карай, работил е в правителството на Аденауер. Вероятно това е причината, поради която в неговия либерализъм има и много социални моменти. Ханс ми обясняваше, но подробности не помня. Аденауер си е ХДС, но вероятно и той етрябвало много да внимава със социалната тема. Казваше, че съвместната работа на Ерхард и Аденауер е било някакъв компромис и за двамата. Не знам защо.

Това е подходящият момент да кажа, че Ханс имаше доста консервативни ик. и не само възгледи и вероятно това е причината, че той не възприемаше безрезервно Ерхард. Той мислеше, че Германия е завила неоправдано наляво и това ще свърши зле. В края на 90-те, когато се срещнахме за последен път, той директно заяви, че Германия се е превърнала в комунистическа страна, възмущаваше се ярко на някои порядки. Как ли са изглеждали за наго опулените ми очи?! Тогава отдадох това на факта, че спукването на дот.ком балона го беше засегнало сериозно и беше разбираемо нервен. Но човекът се оказа прав.  По онова време политиците вече са си давали сметка, че така не може да продължава. Скоба – сигерно сте чували понятието Харц 4. Харц е името на един специалист по човешки ресурси, работил е за Фолксваген  и е оглавил една голяма комисия, която е натоварена да подготви социална реформа в Германия. Това става в началото на 2000, когато мераците за пари от всички страни стават неограничени и дори германските бюджет и фондове си дават сметка, че повече така не може. Така се раждат 1, 2, 3, та до сегашния 4-ти вариант, с което здраво се притегнаха кранчетата за изтичане на общ.пари. Германците с тъга си спомнят за мазните времена (die fetten Jahre ), когато пари са се лели здраво. После ще опитам да обясня, отде идеха тези пари, защо в един момент ги е имало, а после започнало да става трудно.
Ханс казваше, че цял живот бъхти като вол и се е самоосигуравал на максимума, но в един момент разбира, че това са пари, които са хвърлени на вятъра. Политиците ги раздавали на мързеливци, негодяи, чужди страни (не е споменал Гърция), беше особено афектиран от факта, че при първата война в Залива, американците измъкнали от Европа (основно Германия) страшно много пари (с измама: казваше той). За да разберете, колко е бил откровен, ще кажа, че май в началото на 2001, Ханс разпродаде всичко и си пренесе живота и бизнеса в Хонг Конг.

Връщам се на Ерхард. Неговата „Благоденствие за всички” беше определена като „фастфууд”, което изначално ме смути, но за кратко. Оказа се, че просто той е бил подходящият човек, които дава разбираема интерпретация на идеите на цяла една ик.школа в Германия. Някакви либералисти. Не ме питайте за имена, не ги помня и не ща да ги знам, сега е 2010. Ерхард е бил причисляван към тази школа, но Ханс смяташе, че не е сред най-изявените. А що се отнася до така нареченото Die sozialle Marktwirtschaft (социално пазарно стопанство), което мнозина и до сега считат за  негово изобретение, то се оказа, че въобще не е така. Името и идеята били на някакъв друг човек – Мюлер някой си, но никой не знае за него. Едва като чух това си дадох сметка, че не е много обичайно един либерал да изведе на преден план социалната линия, ама на, човек се учи. Когато го осъзнах се почувствах много глупаво. По-скоро Ерхард е трябвало да прави компромис с възгледите си, но след войната не е било подходящо време за прокарване на твърди капиталистически идеи.  Така се ражда т.н.  Трети път, което уж трябваше да бъде алтернатива и на капитализма и на социализма. Ерхард не е откривател, човекът е участвал в адаптирането и прилагането на идеята, което понякога е далеч по-трудното, особено в социалната област. Това също е велико дело.
След войната е било особено важно наред с инстинкта за оцеляване да се активират и други сили, способности и резерви на нацията. Нещо важно. Започнали са да прилагат една доста стройна и хармонична система за почасово заплащане. Едно общество върви бързо напред, когато всичките му членове намерят „вярното” място за себе си, живеят с усещането, че вършат нещо важно и полезно и че трудът и приносът им са „справедливо” възнаградени. Собствеността носи рента, предприемачеството –печалба, трудът – възнаграждение. Между ниските и високите етажи са „поддържани” някакви „здравословни” съотношения. Допустимо е обществото да поставя на дневен ред „преразглеждането” на тези отношения, но ако оставиш нещата само в ръцете на чиновниците или на неолай...... нищо друго не може да стане освен деградация. При твърде много държава – деградацията е една, при твърде много пазар – друга. Но все тая. Само че това е идеалната среда, в която периодично на сцената се изкарва по някое ново лице, което започва някаква „нова” политика. „Новостта” всъщност не е никаква новост, тя също е била понаакана и то в не чак толкова далечното минало, но понсирането на „старите” е толкова драстично, че всичко различно от тях започва да ни се вижда силно приемливо. И така – колелото се върти, а междувременно банките пристягат пръстените около гушата ни, като питон около жертвата си. Пака ме хвана словоманията, сорри.

Ако някой попита – Как се случва така, че при определяне на часова ставка, сътветния работник няма да мързелува. Ей точно тук е магическият момент. По някакъв непонятен за мене нечин, качеството  и количеството на работата в рамките на този час при германците се случват, има ги по подразбиране. Има нетърпимост към нереализирането на това, което трябва да стане. Оттам нататък задачате е много лесна – трябва просто да се констатира, колко време е работил индивида. И системата работи. И понеже сме в имотно строителен форум, ще дам един идиотски пример.
Предприемачът в Германия договаря с възложителя си облицоване с плочки на м2, но работникът на предприемача получава възнаграждение на час (не, че е невъзможен и друг начин, но илюстрирам). Предприемачът пък  е „длъжен” да осигури работа на работника. Така всеки получава своето.
У нас майсторът гледа в канчето на чорбаджията и ако го оставиш и за миг без примка на шията, почва да лепи  на кюфте по средата на плочката. Всеки слага шапка на другия. Накрая го отнася клиентът, който има правото и задължението да плаща и до там.

Баси, пак не успях да се изходя докрай, а време днес повече няма .....

Начев много инересно четиво за германците си предложил. Като го прочетох реализирах че не само германците са така. Просто 'свързвам точките'  така да се каже. Така са холандците но така са и англо-саксонците тука в Канада.
Ами аз намирам много общи неща с холандците. В далечната 90-та почнах работа в тяхна фирма за няколко години но живеех в Белгия само на 60 км на юг от Айндховен. Няколко неща ме впечатлиха  - пълно разнищване на проблеми, никакво отказване от търсене на решения и завършване на практика на решенията НА ВРЕМЕ. Другото бе холандската пестеливост - уникална е направо и те бяха обект на незлобливи шеги за тия си качества поне по това време. Но така работят т.нар.  англо-саксонци тука в Канада, да неговорим пък за американци.

Много малко холандци познавам, а винаги са ми били много интересни. Ако се сещаш нещо допълнително, пиши.  Тук се споделят неща, които в учебниците ги няма.
За холандците ми идат някакви клишета - приспособими, гъвкави, упорити, хитри, но и толерантни. От друга страна съм чувал, че традиционно тяхното общество не си е поплювало - едно време ако при буря мъж не излезе на пост и работа при дигите, наказанието е били бързо и безмилостно - смърт.
Сега на обяд драснах още нещо, ще го пусна като се приготвя.

Едно разбрах от тази тема, че производителността на Goro, Koganev и Nachev

Производителни, ама то защото сме още ентусиасти
Ако я добутаме до пълно членство може да си позвилим и ние да я караме по-лежерно.

......

Като ти видях името и се сетих, че имаше още нещо да добавя по германската тема. Свързано с Ерхарт. Няколко пъти си викам днес: Имаше нещо  ?......Имаше нещо  ?...... Обаче, утре!

nearvana
не се бъркай. не гръцките облигации бяха проблема на хипо-естейт. много преди да избухне кризата в гърция комсомолската ръководителка спаси хипо-естейт! пак тя даде тон за спасяването на банките.
гърците си гледат кяра ама политиците им слушат батковците. като тръгнаха батковците да си спасяват дебелите банкови задници гърците отпуснаха 28млд от продънения си държавен бюджет на своите дебели банкови задници! Равно е на около 10% от БВП пък ти го сметни колко % са от дефицита им!
политиката на тотално спасяване на банките за сметка на данъкоплатците беше дирижирана от стройния берлински задник, не от гръцкия такъв!

И тук идваме до един много деликатен момент, който ме провокира неколкократно да кажа по-горе, че светът (и Германия и Гърция) вече не са същите. Ако си позволявам да изтъквам някаквви съждения, определения и похвали и критики, то те се отнасят предимно за миналия период, когато светът в по-голяма степен се е опирал на традиционни, консервативни ценности. Отнасят се и за сега, но по-ограничено и донякъде условно.
Още през 80-те се запознах много подробно (така съм си мислел тогава) с една монография на Т. Вълчев, бивш гуверньор на БНБ - Бретън Уудс и края на златно доларовия стандарт, в която смислово професорът заключаваше, че сме били свидетели на завършването на един процес на превръщане на парите от стокови (такива са били в продължение на доста хилядолетия) в знаци на кредита.

Много по-късно (едва в ерата на интернет и особено по време на сегашната криза) осъзнах напълно, че няма ли доверие и  кредит, парите буквално сублимират, финансовата система колабира и пътят до пълния хаос е кратък.
Има ли кредит, има пари. Няма ли кредит - няма пари ! По-ясно и кратко от това не може.

Къде са парите и кой се грижи за кредита ? Възможни са 3 отговора 

Грижата за банките не е самоцелна. Някъде анализите са показали, че съответната финансова институция "не може" да фалира.
Ако някой попита: А лимън,  как може ?! Другите американски банки ?!
Съжалявам, четох, гледах филмчетата, но отговор нямам. Сорри!
Да е жив и здрав ФЕД и печатницата. Но има и варинт фамбургерите от закуската на внуците сутрин в 10 вече да са авансово изядени.

Тъй като Хипо Реъл Истейт  по едно време беше много тясно свързан с Уникредит, (италианците навреме успяха да продадат, но не познавам детаилите), бра се страх.

Може и да е имало някаква форма на дирижиране, но нещата отиват много по-дълбоко от "лошите" германци.

Начев,
дори нямам време да те изчета изцяло в момента,

Хич не го мисли! Днес пиша, че мога, но може да се наложи да изчезна. За никъде на бързаме.
Аз имам да кажа още доста неща, а видимо  реших да си събера тезата в по-малък обем, че иначе ... щеше да има наводнение .

Начев,
извинявай, сега видях, че си писал.
Да те питам само. Ти вярваш ли, че един немски стругар може да произведе 5пъти повече болтове  от един български стругар?
Или, че един немски тираджия навърта за същото време повече км.  от българския?


Мита за производителността, беше най гнусната пропаганда прокарана последните 20 години у нас... Как иначе можеха да оправдаят заплатите за които караха българина да работи? Е... той пък се оказа не толкова глупав и се разбяга по широкия свят - там е точно толкова производителен колкото немеца, китаеца или патагонеца - т.е. - колкото нормалния човек.
Същия мит за производителността сега се опитват да го прокарат тук, ама не минава...

Горо, здравей ! Радвам се, че приказката продължва!
На мене различията ни (които предстои да се задълбочават в известен смисъл) хич не ми пречат.  Дори обратното, научавам от теб нови неща или си пропомням позабравени такива. Чувствам се провокиран, дори обогатен.
Различията са полезни и здравословни, но всичко това също е условно. Ако общността се фиксира в тях и зацикли, полза няма никаква. Ще включа този рефрен в по-нататъшното си изложение. Наложи се "на ход" да предкроя излагането на идеята си.

Директно на въпроса ти. Не, не смятам, че индивидът у нас, в Гърция е по-лош от немеца - дори ще отида още по-далече, не смятам, че индивидите следва да се делят при оценка на качествата им на расов (или национален) признак.  Нали ти бях казал, че не съм привърженик на расовите теории. Сега, ако някой вземе да ме застреля с въпрос: Ти като си търсеше къща, защо изрично се взираше настоятелно за присъствие/отсъствие на матово население. Трудно ще ми е да отговора.

Все пак, гледам на човешко същество като на продукт от две тясно преплетени и обвързани компоненти (начала). Природното начало и социалното начало. Природното начало и у нас и при гърците си е в ред.  В социалната компонента на нашата народност констатирам тежки и растящи дефицити. Подборът на думите и оценката  са субективни и непретенциозни.  За Гърция не искам да говоря поради причината, че съвсем чистосърдечно си признах, че не познавам тази страна и хората и, а и не виждам смислена причина да изтъквам спекулативно съждения и обстоятелства, които да те наранят. Подозренията ми са неотрадни, за съжаление.