Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - nachev

Страници: 1 ... 75 76 [77]
1141
Жоро, сигурен съм че, не си пропуснал часовете по история а колкото до учудването ти, вината е изцяло у мен. Планът Маршал не е просто даване на някакви пари. Той е цяла система - и финансова, и политическа, военна.

Първо, искам да пратя поздрави на всички и да споделя, че изглежда има някакво просветление след "кратката схватка" заради новия форум и би било оправдано да продължа изявите си тук. Признавам, че за мен не е ясно, изчерпателно и еднозначно, какво се случи със собствеността (по-скоро правата) и свързаните с това елементи (вкл. отговорности), но съм склонен да приема, че в момента по-скоро няма пречки да се пише.
Не разбирам добре джигерите на интернет и това ми пречи да заема по-категорична позиция. Моля за снизхождение, но искам да споделя особено за по-младите, че от един момент нататък в човешкия живот започва да настъпва едно естествено вкалцяване и като  проява на самозащитна реакция човек започва да отпъжда настрана обичайната склонност да надникнеш в подробностие и да съобразиш. Та, така за нашия нов форум.
Ако имате виждания, споделяйте.

Моят приятел Блудният син е направил едно невероятно включване, което ме кара да забравя за предишната си идея за изложение  и да се обадя непланирано. Споделеното от него е по-същество същата теза, каято имах намерение да изложа посмоему и ако е възможно да докажа. Вероятно сега многото досадни приказки са ненужни. Та нали по прекия път се е стигнало до сърцевината.

Допълнително искам да споделя, че твоят подход, който представя доставките по План Маршал, като % от БВП е много по-нагледен и удачен от съдържателна гледна точка. Не ми беше идвало на ум да погледна от тази страна. Обичайното споменаване на някакви нищо не казващи числа, номинирани в някакви междувременно девалвирали във времето милиони, много подвежда.
Пък и много и малко, съществено и несъществено са отсенъчни категории, винаги може да има място за субективизъм и произвол в изводите.

Та така, ако продължаваме да гледаме на План Маршал като на някакъв обем доставки на материално-веществена субстанция, то вероятно справедливо ще е да се каже, че това е изиграло ролята на катализатора при "запалване" на химическата (тук икономическата) реакция.
Вероятно (не искам да натрапвам мнение) по-важно в случая е, че планът има и политически и военен аспект, които изкарват на  преден план решението Германия отново да бъде интегрирана (контролирано) в една политикоикономическа система.

И точно тук е най-важният субективно за  мен момент.  А това е именно, каква е първична субстнация. Какви са съставът и свойствата.   Бит, нрав, емоционален свят, размер (много важно),образователно ниво, етап на социализация - всичко това, което дава културата на една нация (но културата в най-широк смисъл на това понятие).

Завършвам за момента с едно изречение, после ща продължа.
Създават се условия и мотивираща среда германците да правят едно нещо. А това е най-важното нещо и те го могат и го правят (поне са го правели) много добре!
Да добавят стойност!
Да са смазващо производителни и ефективни !
Моето спекулативо, но убедено становище е, че това е съществената причина.

1142
Честито и добре дошли! / Re: Ново място
« -: 18 Май, 2010, 20:51:29 »
Не разчитах много да номеря нещо обнадеждаващо. Изненадата е  сериозна!
За мене е респектиращо, че група наши хора, при това вероятно непознаващи се директно помежду си, са се захванали безкористно и са свършили работа, която видимо на този етап не среща подозрения и недоволство, а напротив - адмирации.

Свободата е дело трудно.

Празникът ще трябва скоро да свърши и следва запретване на ръкавите и много работа.

Благодаря на екипа.

1143
Възнамерявах да продължа по същество.  И точно в този момент реших да погледна в другите теми от форума, които до момента практически не познавам. Така попаднах на темата за СаХИБаЦИЯ или както тома и е името.
Горо, приемам те за патрон на дискусията по темата  Гърция/Германия и затаво апелирам към теб.
Не ме съди (не ми се сърди), но взимам тайм-аут за неопределено време.

1144
Старая се да не пиша по форуми в края на седмицата, но вагарецът е виновен. Дано не се налага да ви казвам, къде се е наместил  :P

Искам да продължа историята на моите разговори с Ханс. Засягали сме основно проблемите около  Германия.  В настоящата форумна тема реч иде за Гърция, но доколкото авторът Горо градеше тези чрез противопоставяне с Германия, присъствието тук на тази информация е оправдано.
Описах ви какво е представлявала Германия след края на войната. Спестих глада, студа, мизерията, болестите, безчинствата, опашките, купоните(онези за хляб, да не стане грешка). Много често и до сега автори историци и политолози, да не говорим за творците на художествени произведения представят германците като „лошите”, на които всичко това им се е „падало”. Или с други думи техните страдания след войната не е било „редно” да се разглеждат като морален и етичен въпрос, поради темата със справедливостта и възмездието. Християнската етика не я закачаме тук.

Основната тема е как, с какво и за колко време те излизат от това състояние.
В периода 1945 и следващите 3 – 4 години за социално икономически живот може да се говори само условно. Имало е някакви форми на трудова повинност за разчистване на разрушенията под ръководството на управлението на окупационните зони. „Заплащането „ доколкото го е имало е било под формата на купони за основни стоки по вид и количество, които осигуряват физическото оцеляване на индивида.

Уж съм учил история на икономиката, но първо от Ханс чух, че при паричната реформа от края на 40-те, когато въвеждат ДМарката, първоначално са раздали по 40 ДМ „на калпак”. Това число се е забило дълбоко в главата ми като символ на желанието на едно общество да тръгне напред въпреки всичко  (trotzdem) и „на чисто”. Съзнавам, че това определение не е чисто поради причина, че при паричната реформа след войната германците са получили еднакво количество пари от новата германска марка, без оглед на това, кой колко райхсмарки е имал, но това не е било тръгване „на чисто” по отношение на собствеността. Като изключим военнопрестъпниците и определени други категории, които са гравитирали около тях, собствеността се запазва.

Страната е разрушена до основи. По отношение на много градове, цялата промишленост, почти цялата инфраструктура, това трябва да се разбира абсолютно буквално. Допълнително,  голяма част от въобще преживелите мъже са държани от съюзниците по разбираеми причини, а значително количество са откарани в плен на изток. Това не буди възражения.
Учени, водещ технически персонал, стопански ръководители – те повечето намират своя втора родина в  САЩ.
Това е Германия след войната.
Още ми се иска да подчертая, а аз го споменах някъде на предните страници, че светът се променя много бързо и след 1973 вече не е същият. Всъщност по-правилно е да се каже, че след едностранното оттегляне на САЩ  от спогодбата в Бретън-Уудс за финансовата система на света след войната, което се случва през 1971 и като добавим петролните кризи, то в периода  1971-1973 е поставено начало на масирана промяна.

Та, драги съфорумци, очевидно бия в посока на това, че в рамките на един невъобразимо кратък период - 1950 до 1971 г. в Германия се случват немислими неща. Нарочно съм нагодил периода така, че да го докарам до 21 години. Познато ли ви е това число? Тази есен се навършват 21 години от „промяната” на обичната ни Родина. Ако имате желание, по нататък може да поговорим, какво успяхме да направим за същото това време. Нищо, че изходната база прави съревнованието нечестно. В началото на 80-те България все пак е в третата десетка според класацията на ООН за цялостно социално и икономическо развитие.
С цялата условност на нещата, ще помоля Горо да ни напомни за една класация, която беше постнал преди. Не съм сигурен как са нещата при Гърция. Преките паралели са невъзможни защото ведната опираме до валутни курсове, които изкривяват правдивата картина ужасно, а да не говорим, че ползваните икономически понятия и методологиите бяха коренно различни. Сигурно помните, че ик. Социалистическа доктрина отричаше БВП като главен измерител, т.к. в него имало многократно броене по веригата на ик. Отношения и извеждаше на преден план националния доход. Правеха всичко възможно, та директните сравнения да се по-скоро невъзможни, а доколкото се направят опити за такива, то разликата да не изглежда толкова фрапираща.

Допълнително искам да изкажа становище по един въпрос, който е свързан с възстановяването на Германия. Т.н. План Маршал. Говорехме с Ханс и го питах за мнението му. Той ми показваше ръцете си (макар, че е бил дете тогава) иказваше: Ние направихме и постигнахме всичко това!
Моето мнение за тази помощ е простичко:
Имало ли е помощ? Имало е.
Изиграла ли е някаква роля? Изиграла е.
Съществена ли е тази роля ? Не, не е съществена.
Нещата стоят по същия начин с т.н. помощ на съюзниците към Съветския съюз по време на войната. Чувал съм сметки за материалните и военни доставки, които възлизат на 3 до 4 % от действително потребеното. Да не говорим за политическите и идеологически заигравания. Вече предметът беше споменат, та да го повторя в по-друг аспект. Руснаците са поръчали сред стоките за доставка и презервативи. Условието е било да са дълги поне 25 см. Партията е взела мерки да отправи предупреждение до американците, с кого ще си имат работа )) ако им дойде наум да се заяждат след очертаваща се обща победа. За „топките” дискретно са премълчали, но има и фактор „по подразбиране” ))).
Кой спечели войната? Руснаците си я спечелиха, сами. Но тук не говорим за тях.
Ще продължа ....

1145
С удоволствие ви чета. Дискусията си беше интересна още в имоти нет и сега гледам отново е набрала сила. Най-хубавото е, че се спазва добрия тон.

Ето ви и една новина (от вчера):

Турция помага на Гърция да спести разходи за отбрана

googlcho,
Настръхнах при прочитане на информацията (някъде по пресата), че военният бюджет на Гърция бил около 13 млрд. евро. Продължавам да мисля, че нещо не съм разбрал. Турците и те харчели около 11 млрд. ама Щ.Д.
Къде отиват тези пари ? Неизбежно е в един толкова тежък момент да не се зададе този въпрос.
Та, Ердоган и Папандреу сигурно са се гледали в очите, погледите са били пълни с недоверие и съмнение, но там е имало и един стаен, неизречен въпрос.
Абе, съседе, дали не ни работят ОНИЯ?!
Май официалната политика е да ни помиряват, но вероятно като останат на четири очи с нас, а после с вас и гледат да ни подкокоросват да харчим пари, които очевидно вече не може да си позволим.

1146
Начев, покрай тебе се зарових още в гръцката история. (Не ми стига докато "ходех" на училище тук да допълвам гръцките учебници, ами и сега... :) - ще е хубав уикенд)

Намерих малко, макар и оскъдна информация за Мани на английски и руски, че и немски.
http://en.wikipedia.org/wiki/Mani_Peninsula
http://de.wikipedia.org/wiki/Mani_(Peloponnes)

На сайта дето ти пратих има една хронологична таблица.
http://www.mani.org.gr/istor/hronol/hron.htm
Обърни внимание на честотата на датите от 1460 до 1848. Не бих могъл да ги преведа всички и не му е мястото тук. Само ще вметна, че като цяло с малки изключения маркират военни действия и ще обърна внимание на няколко любопитни години.
1465-6 - първия поход на маниатите за освобождение на Мистра (древната Спарта - според една от теориите, голямата част от маниатите са потомци на спартанците)
1833 - първото въстание на Маниатите срещу немската династия в... свободна Гърция
1834 - битки между маниати и баварци. Основаване на днешна Спарта
1848 - първите парламентарни избори в днешна Гърция и... въстание на маниатите :)



Как се проектира историята в съвременността?
Ако си спомняш посещението на Б.Б. при гръцките селяни по време на стачката им - доста дебати се водиха тогава.
Официално от гръцка страна нямаше някакви изявления. С изключение на един заместник министър. Корена му е от... Мани...

Горо, ходя по разни дела и от време на време хвърлям поглед тук. С изненада откривам, че пак е отхвърляна работа, а аз все немога да намеря мреме да си събера мислите. С Коганев сте захванали сериозна приказка, че чак Смит, Дракър и Портър сте поканили за арбитри.
Моите намерения са други. Ще намеря подходящ момент да продължа, но смятам да го правя по.популярно и по-форумно. В годините на появата на разни пазарни, маркетингови и други гурута, в Бг трябваше да се водят битки с мутри, чиновничи или откровени негодяи за да си опазим собствеността и личността. Четейки, често съм се хващал да казвам: Абе, елате ми вие тук да баротите, пък ще ви питам за теориите ви!  Прехвърлял съм П. Дракър, разбира се, но не смятам да го цитирам и ще  градя тезите си като се водя от опит (за съжаление вече не малък) и здрав разум. Приемането или неприемането ще бъде дело на четящите.
Няма да се сърдя на несъгласните и смятам още да съкратя побутванията и форумните битки.
Всъщност, умен човек и този Дракър. Много хубаво е соподелил много важни неща с много малки думи. Някакви сходни идеи ми се въртят в главата, но още немога да ги изложа събрано и кратко.   

Пак искам да ти припомня, че напълно директно си признах, че познанията ми за съвременна Гърция опираха до Солун и плажовете на Халкидики. Съзнавайки изключителната оскъдица на информация и знание по въпроса, видимо съм заел позиция да се огранича от хули (или апологетика) за гръцката кауза.
Информацията, която ми даваш за тяхната история ме удивлява. Знам и си давам сметка, че малките народи имат необходимост от легенди, които да утвърждават собствената им значимост, въприки низовете от трагедии и катастрофи. Понякога направо се прекалява, но изглежда, че при гърците положението е доста специфично.  Дали ще достигна до момент когато да мога да си дам отговор, защо османското присъствие тук и там е очевидно толкова различно и като продължителност и като обстоятелства.
Не знаех за баварското присъствие по онзи земи. Интересно, че е и те са си мерили капите. Какво да ти кажа, имал съм няколко по-дълги престоя в Мюнхен и съм разглеждал доста. Там попадаш на удивителни неща, които будят изненадващи въпроси.
Виждаш паметник за падналите синове, защитници на майка Бавария. После срещаш друг в прослава на загиналите войници, които са участвали в походите на Наполеон, докато накрая те заковава един пантеон в самия център: Ние жалим за стотици хилядите загинали баварци, които се биха рамо до рамо със своите немски братя през Първата световна война. Стара държава, особена. И до ден днешен не се възприемат за германци.

Тук искам да направя едно важно вметване. Желанието ми е да намеря начин да предам някакъв поглед на нещата, които засягат  процесите в  Германия, евентуално някаква релация с положението у нас и в Гърция. Германия след войната е различна, Германия в началото на процесите на  европейско обединение е друга, а Германия на 21 век обаче, вече пак е нещо съвсем различно. Текат интересни порцеси, които са повсеместни. Това не е онази Германия, която може да видите в старите филми на В. Вендерс.
Сигурно няма да е прекалено безвкусно да припомня онзи  стар виц, при който Господ пратил Сина си на Земята и искал да знае какво става там.  Исус се върнал разстроен и объркан и споделил: Не разбирам нищо, германиците станали търговци, евреите вече са войници, а болният човек н а Европа (Турция) е най-младата и бързо развиваща се нация. Имаше и други народи, но съм забравил лакардията.
Празник е, стига!

1147
Начев,
Всеки втори бай Христос ще ти обяснява, че на времето е тръгвал в 3:00 за нивата, а дебелогъзите наследници на старите капитани ще ти разказват как дядо им направил първото си пътуване от Цариград до Лондон с пробито корито...
...............
Та... ако историята ти иска да покаже колко е работлив бай ти Ханс и колко мързелив комшията Христос, считам че просто сменяме нивото - на това ниво не ми се пише!!!...
Чакай, чакай! Още не сме почнали приказката, а ти бързаш да ми кажеш, че печелиш "спора" поради обстоятелството, че опонентите са свалили нивото  :)
Сега остава само да започнем с приказки, митове и легенди. За Андрешковците и Вуте дето още преди видело опъвали жили на нивата, че нали знаеш за прословутата работливост на българина.
Българските турци и досега го правят на тютюневите ниви и по тези критерии би трябвало да са представители на най-успешната нация и "раса".
За съвсем други неща възнамерявам да си говорим, но все пак исках да маркирам някои исторически и социално-икономически дадености, на чиято основа се случват нещата сега.

След войната, после след 1973, светът просто е друг.

Цитат
Едно нещо обаче ще отбележа. Средния Христос никога няма да повярва, че средния Ханс е мързелив и затова беден и повече задлъжнял от средния Христос ... Още по-малко ще се хване на пропагандата на правителството си, а да грабне пушката и да стигне до Германия за да учи Ханс на ред е невъзможно... Тъжното е, че обратното не само е възможно - историята го е доказала и продължава да го доказва...  средния Ханс е зелен и студен като родината си, а цинцирлика и лакомията му са плод единствено на варварската му наивност и недоразвитост...
Не харесвам расовите теории, но социалните са ми интересни.
Няма да се впускам в прекалени подробности, просто ще маркирам в тази безбрежна материя. Ще гледам, колкото е възможно, да пазя първоначалната си идея за излагане на темата.

Пък към тебе имам една молба. Схващам отношението ти към германците, там без съмнение има и някаква емоция, а емоционалният свят е не по-малко суверенен от рационалния.
Искам да предложа да помислиш по едно сравнение между германци и американци и в някакъв неопределен бъдещ момент да ми кажеш за отношението си.






1148
ще ти пусна малко материали за гърците и турското робство - предполагам, че ще ти са интересни...
Преди да приключа деня си рекох: Я да погледна, че може и много работа за отхвърляне да се е събрала.
Пускай смело .... ! Ще ми е интересно !

1149
Възнамерявах днес да се регистрирам и да кажа едно "здравейте", но мненията на Горо благородно ме провокират да започна приказка по старите проблеми. Няма да имам време и сега ще направя опит да сложа началото на един разказ, всъщност това е една действителна история, която ще разкажа (отново) в няколко последователни поста и според времето, с което разполагам.
По-голямата част от "материала" го знам от един мой немски приятел.

Нека го наречм условно Ханс. Животът ме срещна с него в първите години след демокрацията. Човекът притежаваше една средна фабрика в Северен Рейн - Вестфалия и произвеждаше едни неща. Започнахме да внасяме негова продукция в растящи обеми, налагаше се всичко да се предплаща (обичайно), което изпълнявахме доста точно. По-късно имаше и доста пътувания до там и срещи. Така малко по малко отношенията ин прерастнаха в неформални, дори може да се каже почти приятелски. Силна е тази дума, ама нейсе.
Ханс беше около  10-12 години по-възрастен от мене и пазаше живи, макар и детски спомени от следвоенна Германия. Веднъж ми разказа за случки от своето детство, които го съпътствали неотклонно през целия му живот. Първите спомени датират от времето, когато той е бил около 5 годишен и случката започва около 1950 г. Щрихирам, подробностите не са толкова важни. Казваше, че са били големи късметлии, защото баща му бил жив, върнал се и живеел със семейството.  Освен Ханс в семейството имало още две деца, не помня какви и възрастта им, по-скоро са били малко по-големи.
Било страшна немотия, глад и дефицит - на всичко.  Ханс разправяше, че най-много мразел неделите, защото  тогава сутрин било  единственото свободно време на бащата и трябвало да станат необичайно рано, за да може той да нацепи събраните с мъка и оттук-оттам дърва през седмицата.  Трите деца имали за задача да застанат от три страни в кръг около баща си на около 2 метра и трябвало зорко да следят ако при ударите с брадвата случайно изхвръкне някоя тресчица, то те трябвало да я съберат. Ако е било зима, трябвало да я намерят и изровят от снега.
След това семейството е трябвало да се измие, да се облече празнично (колкото може) и задължително всички да отидат на църква, където по разбираем начин за децата било ужасно скучно и досадно.

В делнични дни (и събота) бащата трябвало да стане в 4,30 сутринта, защото сирената на фабриката свирела в 6.00, пътят да там бил дълъг, пътуването с колело, а закъснението - немислимо.
Когато тръгнал на училище Ханс трябвало да става преди 6 часа и ми казваше, че и до днес си спомня колко щастлив се е чувствал, когато чувал понякога ставането на баща си и разбирал, че може да остане още час в топлото легло.
Ще продължа ...

1150
Еврозоната и ЕС, така както са конструирани и вероятно с англо-американска благословия работят преимущесвено за американския протекторат Германия! Но немската лакомия е толкова голяма, че се наложи Обама да я вразумява... Какво унижение за расовата кобила!!!
потърся материали по въпроса...
Горо здравей !

Трудно ми е да повярвам, че съдбата реши тъй скоро да подхванем старата приказка.
Гледам, че ти "отказваш" да се водиш от предимно захаросания тон, който основно властва в новия форум. Слагаш директно пръст на болното място. Няма лошо ! Така или иначе екзалтацията скоро ще премине и ще се подкара постарому. Е, дано не съвсем постарому !

Та, рекох да се обадя.
Здравейте приятели, ние пак сме тук !  Нека пренията да започнат.

Ако не свършим някаква полезна работа, то поне брой мнения ще натрупаме и ще излезем от ембрионалното състояние. :)

Апропо, броенето на мненията създава фалшива йерархия, отразява се стимулиращо на определени уклони и тенденции, които не могат да се свържат мотивирано с едно свободно пространство.

На добър път и да не препълваме кошницата от самото начало.

Страници: 1 ... 75 76 [77]