Публикации - antoninus_pius
16
Политика / Re: WWIII?
« -: 23 Юли, 2012, 17:45:02 »
Scyther,
не вярвам да те убедя, но всепак. Защо Истината е в Исус?
С изключение на Исус Христос никой основател на религия не е възкръснал. Лао-Дзъ, Конфуций, Буда и Мохамед са останали затворници на своите гробове. Това, което придава във висша степен изключителен и Божествен характер на християнската религия, е, че нейният Основател разкъса връзките на смъртта.
Какви доказателства имаме за възкресението?
Въпросът е фундаментален, защото Неговата победа над смъртта е основата на християнството. Ако Исус Христос не е излязъл жив от гроба, цялата вяра на християните би се сгромолясала, повличайки в разгрома си и надеждата за бъдещо спасение. Това е заключението, до което достига и апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед… При това ние се намираме и лъжесвидетели Божии;… Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление” (1 Кор.15:14-19).
Няма никакво съмнение, че тази надежда съществува. Павел потвърждава с голяма сила: “Но сега Христос е бил възкресен първият плод на починалите” (1Кор.15:20). С други думи Неговото възкресение е прелюдията, залогът, гаранцията за нашето възкресение. Това убеждение у апостола е така дълбоко, че той отдава нашето спасение и на вярата в Христовата победа над смъртта: “Ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римляни 10:9).
Чрез Своето възкресение Христос доказва, че е наистина Божи Син, както твърди. Той дава най-убедително доказателство за Своята Божественост. Това върховно чудо оправдава факта, че Неговите ученици Му отдават поклонение като на Бог. То е и най-непоклатимото доказателство за личната намеса на Бога в историята на човечеството.
Христос многократно предсказва, че на третия ден след смъртта Си ще възкръсне. Ще цитираме само едно от Неговите пророчества, произнесени пред дванадесетте и докладвани от евангелистите: “Оттогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне” (Мат.16:21).
Свещениците добре разбират, че Той обещава да възкръсне след три дни. Ето защо вземат всички предпазни мерки, за да се подсигурят срещу всякаква интервенция на фанатизъм от страна на учениците. Поставят стража пред гроба и запечатват камъка, който затваря входа му (Мат. 27:62-66).
Но може би учениците все пак наистина са успели да откраднат тялото на Исус и са го скрили някъде така, че когато говорят, че е възкръснал, никой да не може да покаже тялото Му и да ги опровергае?
Първо, разбрахме, че да се открадне нещо, когато римската стража пази, това е невъзможно.
Второ, самите ученици не вярвали в началото във възкресението на техния Учител. Библията ги описва като уплашени, сломени хора стоящи скрити в заключена стая (виж Йоан 20:19). Дори през ум не им минавало да откраднат тялото на Исус!
Трето, изведнъж тези уплашени мъже стават смели и започват без страх говорят на всички, че Исус е възкръснал (Деян. 2:14-36; 3:12-26). От къде би могло да се случи с тях толкова внезапна и генерална промяна? Това е възможно, само ако Христос наистина е бил възкръснал и те са Го видели. Защото какво биха спечелили те, ако знаели, че Исус е мъртъв, но говорели обратното? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Напротив! Носейки тази вест те срещали само проблеми. Ето съдбата им:
„Всички освен един умряха от мъченическа смърт. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първите християнски водачи спечелиха като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал:
Андрей – разпънат на кръст; Варнава – убит с камъни от юдеите; Вартоломей – пребит до смърт с тояги; Яков, Исусовия брат – убит с камъни; Малкият Яков – хвърлен от кулата на храма и пребит; Йоан – естествена смърт; Юда – разпънат на кръст; Лука – обесен на една маслина; Марко – влачен за краката по улиците и после изгорен жив; Матия – пребит с камъни и обезглавен; Матей – убит с меч; Павел – обезглавен; Петър – бичуван и разпънат с главата надолу; Филип – бичуван и разпънат; Симон – разпънат; Тома – пронизан с копие; Яков, син на Заведей – убит с меч; Тадей – убит със стрели.
Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щяха да знаят това. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот“ („Бог ли е Исус“, с. 34, 35).
Ако Исус не е бил възкръснал, а учениците Му просто лъжели, че е така (както някои вярват), то тяхната лъжа би могла да се установи много лесно. Враговете им – свещениците – нямали никаква полза от подобна вест, че Исус е възкръснал. И ако това било лъжа, те просто щели да покажат тялото на Исус и да я опровергаят само за един ден. Учениците на Христос не са отишли в Атина или Рим да проповядват, че Христос е възкръснал от мъртвите. Те са се върнали право в Ерусалим, където всеки би могъл да провери дали тяхното учение отговаря на истината. Затова тук не може да става и дума, че е станала грешка и учениците на Христос са объркали неговия гроб. Празният гроб бил нещо твърде очевидно, за да бъде отречено. Затова и Джон Уоруик Монтгомъри, апологет на християнството и бивш декан в института по право „Саймън Грийнлийф“ пише:
„Това, че ранните християни са могли да изфабрикуват такава небивалица и че след това са я проповядвали сред онези, които лесно биха могли да я опровергаят като покажат тялото на Исус, минава границите на вероятното“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
А Пол Алтхаус от университета „Ерланген“, Германия, прибавя:
„Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един-единствен ден или за един-единствен час, ако празният гроб не беше установен факт за всички“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
Нали разбирате? Ако Исус бил мъртъв, тялото Му просто щяло да бъде показано и твърдението за възкресението Му щяло веднага да бъде опровергано. Това обаче не се случило! Сигурно защото Исус наистина бил възкръснал.
http://nikidimov.com/articles/article_014/
Няколко много важни фактори често се подминават, когато се разглеждат явяванията на Исус на отделни хора след Възкресение. Първият е, че Исус се явява на повече от 500 свидетели, по различно време и на различно място. Това само по себе си доказва, че тук не става въпрос за халюцинации, за каквито някои се опитват да ги представят. От медицинска гледна точка това е невъзможно да се случи. Второ, голяма част от тези свидетели са били все още живи, когато Павел посочва този факт в своето първо послание до коринтяните, гл. 15. С други думи, апостол Павел казва: „Ако не вярвате на мен, питайте тях”. И трето, едно от тези явявания е на самия Савел – дотогава яростен противник на християнството, под чието ръководство много християни намират смъртта си или биват хвърлени в затвора. След явяването на Христос Савел приема името Павел и се превръща в Христов апостол в езическия свят.
http://www.bhss-org.com/bg/res.php
не вярвам да те убедя, но всепак. Защо Истината е в Исус?
С изключение на Исус Христос никой основател на религия не е възкръснал. Лао-Дзъ, Конфуций, Буда и Мохамед са останали затворници на своите гробове. Това, което придава във висша степен изключителен и Божествен характер на християнската религия, е, че нейният Основател разкъса връзките на смъртта.
Какви доказателства имаме за възкресението?
Въпросът е фундаментален, защото Неговата победа над смъртта е основата на християнството. Ако Исус Христос не е излязъл жив от гроба, цялата вяра на християните би се сгромолясала, повличайки в разгрома си и надеждата за бъдещо спасение. Това е заключението, до което достига и апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед… При това ние се намираме и лъжесвидетели Божии;… Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление” (1 Кор.15:14-19).
Няма никакво съмнение, че тази надежда съществува. Павел потвърждава с голяма сила: “Но сега Христос е бил възкресен първият плод на починалите” (1Кор.15:20). С други думи Неговото възкресение е прелюдията, залогът, гаранцията за нашето възкресение. Това убеждение у апостола е така дълбоко, че той отдава нашето спасение и на вярата в Христовата победа над смъртта: “Ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римляни 10:9).
Чрез Своето възкресение Христос доказва, че е наистина Божи Син, както твърди. Той дава най-убедително доказателство за Своята Божественост. Това върховно чудо оправдава факта, че Неговите ученици Му отдават поклонение като на Бог. То е и най-непоклатимото доказателство за личната намеса на Бога в историята на човечеството.
Христос многократно предсказва, че на третия ден след смъртта Си ще възкръсне. Ще цитираме само едно от Неговите пророчества, произнесени пред дванадесетте и докладвани от евангелистите: “Оттогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне” (Мат.16:21).
Свещениците добре разбират, че Той обещава да възкръсне след три дни. Ето защо вземат всички предпазни мерки, за да се подсигурят срещу всякаква интервенция на фанатизъм от страна на учениците. Поставят стража пред гроба и запечатват камъка, който затваря входа му (Мат. 27:62-66).
Но може би учениците все пак наистина са успели да откраднат тялото на Исус и са го скрили някъде така, че когато говорят, че е възкръснал, никой да не може да покаже тялото Му и да ги опровергае?
Първо, разбрахме, че да се открадне нещо, когато римската стража пази, това е невъзможно.
Второ, самите ученици не вярвали в началото във възкресението на техния Учител. Библията ги описва като уплашени, сломени хора стоящи скрити в заключена стая (виж Йоан 20:19). Дори през ум не им минавало да откраднат тялото на Исус!
Трето, изведнъж тези уплашени мъже стават смели и започват без страх говорят на всички, че Исус е възкръснал (Деян. 2:14-36; 3:12-26). От къде би могло да се случи с тях толкова внезапна и генерална промяна? Това е възможно, само ако Христос наистина е бил възкръснал и те са Го видели. Защото какво биха спечелили те, ако знаели, че Исус е мъртъв, но говорели обратното? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Напротив! Носейки тази вест те срещали само проблеми. Ето съдбата им:
„Всички освен един умряха от мъченическа смърт. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първите християнски водачи спечелиха като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал:
Андрей – разпънат на кръст; Варнава – убит с камъни от юдеите; Вартоломей – пребит до смърт с тояги; Яков, Исусовия брат – убит с камъни; Малкият Яков – хвърлен от кулата на храма и пребит; Йоан – естествена смърт; Юда – разпънат на кръст; Лука – обесен на една маслина; Марко – влачен за краката по улиците и после изгорен жив; Матия – пребит с камъни и обезглавен; Матей – убит с меч; Павел – обезглавен; Петър – бичуван и разпънат с главата надолу; Филип – бичуван и разпънат; Симон – разпънат; Тома – пронизан с копие; Яков, син на Заведей – убит с меч; Тадей – убит със стрели.
Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щяха да знаят това. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот“ („Бог ли е Исус“, с. 34, 35).
Ако Исус не е бил възкръснал, а учениците Му просто лъжели, че е така (както някои вярват), то тяхната лъжа би могла да се установи много лесно. Враговете им – свещениците – нямали никаква полза от подобна вест, че Исус е възкръснал. И ако това било лъжа, те просто щели да покажат тялото на Исус и да я опровергаят само за един ден. Учениците на Христос не са отишли в Атина или Рим да проповядват, че Христос е възкръснал от мъртвите. Те са се върнали право в Ерусалим, където всеки би могъл да провери дали тяхното учение отговаря на истината. Затова тук не може да става и дума, че е станала грешка и учениците на Христос са объркали неговия гроб. Празният гроб бил нещо твърде очевидно, за да бъде отречено. Затова и Джон Уоруик Монтгомъри, апологет на християнството и бивш декан в института по право „Саймън Грийнлийф“ пише:
„Това, че ранните християни са могли да изфабрикуват такава небивалица и че след това са я проповядвали сред онези, които лесно биха могли да я опровергаят като покажат тялото на Исус, минава границите на вероятното“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
А Пол Алтхаус от университета „Ерланген“, Германия, прибавя:
„Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един-единствен ден или за един-единствен час, ако празният гроб не беше установен факт за всички“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
Нали разбирате? Ако Исус бил мъртъв, тялото Му просто щяло да бъде показано и твърдението за възкресението Му щяло веднага да бъде опровергано. Това обаче не се случило! Сигурно защото Исус наистина бил възкръснал.
http://nikidimov.com/articles/article_014/
Няколко много важни фактори често се подминават, когато се разглеждат явяванията на Исус на отделни хора след Възкресение. Първият е, че Исус се явява на повече от 500 свидетели, по различно време и на различно място. Това само по себе си доказва, че тук не става въпрос за халюцинации, за каквито някои се опитват да ги представят. От медицинска гледна точка това е невъзможно да се случи. Второ, голяма част от тези свидетели са били все още живи, когато Павел посочва този факт в своето първо послание до коринтяните, гл. 15. С други думи, апостол Павел казва: „Ако не вярвате на мен, питайте тях”. И трето, едно от тези явявания е на самия Савел – дотогава яростен противник на християнството, под чието ръководство много християни намират смъртта си или биват хвърлени в затвора. След явяването на Христос Савел приема името Павел и се превръща в Христов апостол в езическия свят.
http://www.bhss-org.com/bg/res.php
съвсем скромно казано.
