Скитъре, да се жив и здрав още мнооого години! Много правилно си го написал, човек даже и да не вижда останалите болни, като легне на операционната маса, било то и за нещо дребно, нещата придобиват други измерения. Като виждаш сериозно болни пък съвсем. Няма смелост, няма храброст. Преди около 6 месеца супер изненадващо почина наша много близка приятелка, кръстница на едно от децата ни, просто отива на работа, пада и повече не идва изобщо в съзнание (инсулт). Никога не е имала здравни проблеми, не е пушила, пиела, в тях се яде само подбрана биологично чиста храна, меко казано никакви финансови проблеми, къща на 3 етажа с двор и басеин буквално на 10 метра от оградата на ВИНС-а (повечето хора даже и не подозират, че има такива имоти в района), мъжът и с доста голям бизнес, абе каквото се сетиш... 3 дни преди това им бяхме на гости, уговаряхме се за следващия път. По принцип всички ужким знаем, че не сме вечни и никога не се знае знае ли се и до кога, но човек като види такива неща по-отблизо е съвсем друго... Та от тогава започнах да си изпълнявам мечти, аз винаги съм го правил де, но засилих темпото
Поста ми може и да е спам в темата за Гърция, но гледам, че точно тук има много заяждане и злоба на лична основа, което е много, много глупаво. Гледах терористичният акт в шопинг мола в Найроби по нета и си мислех как преди около месец бяхме с жена ми там (бях си забравил четка и паста за зъби и помолих гида да спре някъде да си купя). 64 убити, стотици ранени... "Как се казва майката на Мохамед?" - който не може да отговори - бам, куршум в главата...
Спрях да се ядосвам и с политиката, върнах се към старата си позиция - не чета не гледам, не знам и не искам да знам. Това не е моето правителство, не е моята държава... Иначе само негативни емоции и срам... Няма смисъл да се пилее време за глупости при условие, че има безброй красиви и интересни неща.