СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА -
http://forumat-bg.com/politika/1094-svetovnata-revolyutziya-prodalzhava
Бунтовете в „арабския свят“ ─ въстания или акция на Интернационала • „Българската следа“ в „нежните революции“ • Как финансовото робство замени комунистическото иго
В петък, 28 януари 2011 г., изтече документ, изготвен от „секретната секция“ на посолството на САЩ в Кайро. Той разкрива как активист на уж възникналото през 2008 г. във Facebook младежко движение „6 април“ е бил финансиран от американските разузнавателни служби и е пътувал до Вашингтон. Името му е задраскано. Но се съобщава, че се е срещал с представители на американското правителство (в документа USG – от US Government), провел е срещи на Капитолийския хълм – Конгреса и Сената, и е посетил мозъчните центрове, където се подготвя взимането на важните политически решения (think tanks).
Между многото неща, които е споделил с работодателите си, било и това, че „египтяните изпитват необходимост от замяна на настоящия режим с парламентарна демокрация“.[1]
Необходимо уточнение
Каква „новина“! През октомври се навършват 30 години от възкачването на Хосни Мубарак на президентския престол в Египет. От тогава допреди дни той бе признаван за верен приятел на Запада, за съюзник, на когото може да се разчита. И изведнъж само преди няколко дни вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън се изпусна:
„Време е президентът Мубарак да започне да се придвижва в посока към повече съчувствие спрямо тамошните хора...
В много направления Мубарак бе наш съюзник. Той бе доста отговорен по отношение на геополитическите интереси в региона, в усилията за постигане на мир в Близкия изток; действията, които Египет предприе във връзка с нормализирането на отношенията му с Израел... Не бих го определил като диктатор.“[2]
Блейк Хауншел, коментатор в авторитетното списание „Форън Полъси“, не се сдържа и възкликна: „Чия бе „умната“ идея да проводи Джо Байдън да обсъжда Египет?“
Хауншел добави, че Байдън не е единствената „слаба бира“ в Белия дом: „По-рано днес напускащият говорител на Белия дом Робърт Гибс смая някои с изявлението си спрямо протестиращите [в Египет]: „Не бива да взимаме страна.“ Но ако прегледате целия текст на неговото изказване, става ясно, че администрацията на Обама все още разчита режимът на Мубарак да се справи с това и да заякне.“[3]
Грешката на диктаторите е, че в своята вярност към онези, които са ги издигнали, забравят: господарите им нямат приятели, а интереси. На гърба си го изпитаха шахът на Иран, Саддам Хюсеин и още много други. Те критикуват или открито нападат онези тоталитарни или авторитарни режими, които не им вършат работа. И нямат нищо против послушните, каквито са например абсолютните монархии в Персийския залив. Марк Линч от “Foreign Policy” изтъкна:
„Режимът на Мубарак може да оцелее много лесно, но ще си спомня колебливата подкрепа на САЩ. В случай, че Съединените щати обърнат гръб на дългогодишния си съюзник, останалите режими в този регион трябва да бъдат доста загрижени. А народните движения, които могат да заменят Мубарак, не бива да проявяват склонност към провеждане на външна политика, която да излага на риск американската политика, като например блокадата на ивицата Газа. За мен като анализатор е лесно енергично да настоявам Съединените щати да подкрепят протестиращите в Египет, но напълно разбирам защо тази администрация се оказва толкова предпазлива. Обаче честно казано, аргументите в полза на тази предпазливост бързо се разтрошават.“[4]
Когато човек наблюдава събитията в Египет и отражението им в т. нар. световни столици, остава с впечатлението, че наблюдава някакъв пантомимен спектакъл. Претендиращият, че все още е президент на най-голямата арабска държава Хосни Мубарак назначи за свой заместник един „обещаващ демократ“, 75-годишния „вечен“ ръководител на тайните служби и някогашен главен преговарящ с Израел Омар Сюлейман. Как да не се възхитим на драматургичния гений на творческия тандем „Обама-Клинтън“! Едно от най-големите достойнства в тяхната пиеска е фактът, че новозаклелият се вицепрезидент на Египет е прекарал цели... четири инфаркта. Иначе казано, може и да не доживее финала на представлението, наречено „арабска революция“. Дали за миг допускат, че някой в Кайро или Александрия ще аплодира „оригиналното“ им хрумване? Уличната публика все по-безстрашно крещи: „Долу Мубарак! Мубарак, върви си!“ Вярвате ли, че господарите на света се притесняват от това? Те разполагат с множество изпитани методи и инструменти за овладяване на недоволството и гнева. Никога не забравяйте: Техните диктатори са добри диктатори, останалите са лоши. Както тук за едни техните комунисти и ченгета са свестни и „имат право да се променят“. „Демокрация“...
В първото си официално изявление по повод на антиправителствените протести в Египет израелският министър-председател Бенямин Нетаняху призна, че е разговарял с Барак Обама и Хилари Клинтън. Подтекстът е, че им е дал съответните инструкции. „Целта е да запазим стабилността и да осигурим продължаването на мира между нас и Египет“, заяви премиерът по време на първото за седмицата заседание на кабинета... Нетаняху обясни, че „нашите усилия са насочени към осигуряването на стабилността [разбирайте статуквото] в Близкия изток...
Нетаняху посъветва министрите да не изразяват своите лични мнения...“[5] ......
http://forumat-bg.com/politika/1094-svetovnata-revolyutziya-prodalzhava
Публикации - neo
