Кредитът у нас продължава да е капан
От днес трезорите имат зелена светлина да фиксират печалбите си и да прехвърлят загубите и рисковете върху клиентите си
Любомир Христов*
Любомир Христов
Изменен и допълнен, днес в сила влиза Законът за потребителския кредит. С което установилата се у нас практика за едностранна и произволна промяна на лихвата по вече отпуснати кредити се издига в ранг на закон. Защото всяка банка у нас ще определя лихвите по кредитите по собствена "методология" и това ще важи както за потребителските, така и за ипотечните кредити.
Новоприетият Закон за потребителския кредит на практика закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставя на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане.
"Методологията" по света
Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е той да е плаваща лихва, която се образува от пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Така правят кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори. Така е в еврозоната и извън нея: Австрия, Чехия, Румъния и Турция. Така го правят у нас само малко на брой малки банки - Прокредит банк, "Токуда", МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк.
Икономическият смисъл от такъв начин за определяне на лихвата е, че така банката прехвърля само лихвения риск на паричния и капиталовия пазар върху клиента си, а не своя собствен. Този риск се мери със стандартен лихвен индекс - напр. ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и публикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжник. Така след отпускане на кредита банката само изчислява лихвата, а не я решава.
Длъжникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяната на лихвения индекс, заложен в договора, и да пресметне собствената си лихва, като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти и спорове.
Но у нас не е така
Нашият закон употребява термина "методология", вместо просто и ясно да определи лихвата като сума от две числа. По този начин банките могат да включат и други фактори във формирането на лихвата, и то такива, които нямат нищо общо с конкретния кредит. Или пък такива, върху които мениджмънтът на банката може да влияе, като например промени в качеството на кредитния портфейл на банката или на структурата на активите и пасивите й. Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ, като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. В никакъв случай не описвам хипотези, а реалната практика на банките.
А това в крайна сметка означава, че освен лихвения банката прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и дори политическия риск на страната. На практика всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите у нас банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките, опериращи у нас, защото само монополът може да си фиксира печалбата.
Какво произтича от това за клиента?
Първо, няма начин новите методики да бъдат разбрани нито от клиента, нито от неговия анализатор и върху това бе обърнато внимание още при дебатите по поправката в закона. Второ, промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери, независимо от банката, как се изчислява лихвата по неговия кредит. Трето, с включването на един-единствен компонент при формиране на лихвата, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна в цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател. При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с тази, меко казано, асиметрия на информацията - а тук става дума и за нещо повече, едната от страните може да променя цената по сделката и така пазарът и конкуренцията престават да действат.
Не на последно място клиентът вече няма възможност да вземе информирано решение, защото той няма как да знае всички гореспоменати рискове. Ще трябва да разчита на късмета си. А това, че методиката ще е публикувана и няма да се променя за срока на изплащане на кредита, е празен звук, без значение и полза за потребителя.
Но че клиентите на банките нямат никаква полза от промените в закона е само едната страна на медала. На практика тези промени
работят срещу стабилността на банковата система
Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите, е регулаторният риск. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти с цел поддържане стабилността на банковата система. Например нивото на минималните задължителни резерви (парите, които банка държи по сметката си в БНБ, без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (паричните средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни. Увеличаването на всички тези разходи води до намаляване на печалбата.
С определянето на лихвите, в т.ч. и по вече отпуснати кредити, по своя собствена методика банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху съществуващата си клиентела. С това те изолират печалбата си от влиянието на промяната в регулациите и по такъв начин ги обезсилват.
Друг проблем, който пораждат собствените методики, е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в публикуваните си методики, е качеството на кредитния портфейл, т.е. делът на просрочените и необслужвани кредити. Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават. Така се изпада в спирала - повече необслужвани кредити водят до по-високи лихви, което още повече увеличава необслужваните кредити. Но важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа да спадат.
Определяне на лихвите по "методология" пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора, върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и да носи тези рискове - домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа. Да не забравяме, че стартът на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополучатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си.
В крайна сметка трябва да са ясни две неща: при новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката, без да има възможност да я прецени предварително или дори да провери изчислението й, ако има съмнение за техническа грешка. И без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество в защита на своя интерес и за въвеждане на добри практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките, вместо обратното.
*Авторът е бивш член на управителния съвет на БНБ
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6897§ionid=5&id=0000901 (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6897§ionid=5&id=0000901)