Теми - nino
1
Разни приятелски / Българският Лувър
« -: 01 Август, 2013, 16:13:37 »
Скъпи приятели,
Предлагам на вниманието ви един отдавна наболял проблем, който съм обсъждала инцидентно само с прелестната ни Муза.
Отдавна не съм писала и вероятно повечето от вас са ме забравили, но сега имам нужда от разбиране и подкрепа, от тези които искат и смятат, че има за какво да ги дадат.
И така, става дума за предстоящото сливане на две самостоятелни институции в една: Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Едната води своето начало от 1948 година, когато художествения отдел от Народния музей се отделя и става самостоятелна галерия , другата част дава основата на археологическия и етнографски музеи към БАН. Дотук с историята на НХГ.
По същия начин (между другото в цял свят музеите търсят своя специфичен профил и излизат от шапката на големи структури-майки) през 1985 година чуждестранния отдел на НХГ, откупените през 70-те и 80-те години колекции от европейско изкуство и отделни творби в областта на живописта, скулптурата и графиката, както и даренията от Фонд 13 Века България и тези, предадени чрез МФ "Л.Живкова", по-късно МФ"Св. Св.Кирил и Методий" се отделят в самостоятелна галерия - днес известна под името Национална галерия за чуждестранно изкуство.
Сега отново, заради идеята за "Български Лувър" на г-н Рашидов, изпълнението на грандиозния строителен план по реконструкцията на наличната сграда на бившото МЕИ, както и останалата част от сградния фонд на кв.500 новото ръководство на Министерство на културата решава да обедини двете галерии, като имуществото, архивите, правата и задълженията на двете галерии в Национален музеен комплекс.
Разбирам, че може да ви досади, но все пак ще предложа на вниманието на всички отвореното писмо на колегията от НГЧИ до Министъра на културата. То е в суров вид, но въпреки, че може да претърпи варианти.
Исках и да пратя линка на проекто -постановлението на МС, но вече е недостъпно на страницата на МК -
http://mc.government.bg/files/1891_PMS%20NMK%202%20stranitza.doc
Следва и текста на писмото ни:
Уважаеми г-н Министър, ЗАЩО?
ЗАЩО С НОВА ГРЕШКА ИСКАТЕ ДА ПОПРАВИТЕ СТАРА?
Националната галерия за чуждестранно изкуство води официалното си начало от 5 ноември 1985 година. През 1994 година тя придобива статута на национален културен институт. За история от 28 години, 23 от които са в безкрайния ни и специфичен „преход”, Галерията има блестяща поредица от прояви. Многобройните знакови изложби за тези години я направиха предпочитано място за посещения на столичани и гости на града ни. Работата ни и извън непосредствените музейни дела се посреща с интерес и е резултат на успешно партньорство. Не случайно се радваме на неизменното многолюдно посещение в Нощта на музеите.
Колкото до Националната художествена галерия или както днес се нарича Национален музей на българското изобразително изкуство, това е институция, съхраняваща най-доброто от българското изкуство и освен основния фонд от изящно изкуство, с което работи години наред има и следните филиали:
Къщи-музеи на българските художници Никола Танев, Вера Недкова, Иван Лазаров
Музей на социалистическото изкуство
Музей на съвременното изкуство – Софийски Арсенал.
Само по себе си това изброяване, в най-груби линии показва сложността на проблема, пред който е била изправена в продължение на повече от година, тази група от висококвалифицирани специалисти, наели се с решаването на съдбата на двата музея.
ЗАЩО, след като в цял свят процесът на оформяне на отделни сбирки в музеи се превръщат в основа за оформяне на нова отделна музейна структура, при нас се върви в точно противоположна посока?
ЗАЩО две напълно обособени институции трябва да загубят самостоятелността си и собственото си лице и да се върнат към нещо отдавна отминало във времето? (Нека не забравяме, че през 1948 година Народният музей се разделя на два отделни музея – Археологически и НХГ, от който по-късно е изваден отделът Чуждестранно изкуство, положил основите на Галерия за чуждестранно изкуство.)
Как Министерството на културата вижда показването на толкова различни по своя характер колекции на едно място? Не е логично да се обединяват галериите, а след това да се търсят решения за експозицията. Това значи ли, че Ренато Гутузо например, трябва да бъде представен в Музея за социалистическо изкуство, бидейки силно социално ангажиран или картините му ще са в Музея за съвременно изкуство? Или ще останат в експозиция на поредния отдел на Музейния комплекс? Това значи ли, че творби, създадени в периода на социализма от автори от различни страни, ще бъдат показани с тези на българските им колеги?
Какво ще стане с експозицията на НМБИИ в бившия Царски дворец – там ли ще остане или ще освободи място за друг музей?
ЗАЩО трябва да се отделят огромни средства за поправяне на допуснати пропуски при подготвяне на заданието и да се проектира тепърва уеднаквяване на инфраструктурата в различните крила на сградата? Още повече, че проектът на арх. Янко Апостолов, отдавна не е в първоначалния си, одобрен вид и е променен по време на строителството.
ЗАЩО няма обществено обсъждане на тази толкова сериозна крачка - обединяването на две самостоятелни национални институции?
ЗАЩО се бърза и се предлага постановление на Министерски съвет във времето на лятна ваканция, когато хората, имащи отношение към този въпрос, не могат нито да се запознаят нито да реагират на това предложение?
Така стигаме и до т.нар. МОТИВИ в проекто-постановлението, които в същността си представляват цели и средства, а не мотиви:
Мотивът за намаляване на второстепенните разпоредители от два на един не звучи убедително. Заличаването и разкъсването на един цялостен и функциониращ национален културен институт, каквато очевидно ще бъде съдбата на НГЧИ, не би могло да се оправдае с този мотив. Освен това намаляването от два на един второстепенен разпоредител с кредити, нищо не спестява на Министерството, освен създаването на нова длъжност, начело на новата структура. Това само по себе си е възможно и без сливането на двете структури. В тази логика може да се тръгне към окрупняване на всички музеи и галерии?
Мотивът за „по-доброто представяне на културните ценности в областта на изобразителното изкуство” би трябвало да съдържа и основанието. Липсва оценката какъв е недостатъкът на едната или и на двете институции в това отношение.
Освен изброените вече проблеми, наименованието Национален музеен комплекс не насочва по никакъв начин към спецификата на двете институции. Абревиатурата му е крайно неблагозвучна, преводът още по малко би изчерпал съдържанието. Наименованието Художествена палата би било по-подходящо и в превода му на английски и /или друг език, което би съответствало и на съдържанието, независимо от това дали ще се обединят или не двете галерии.
За нас е очевидна необходимостта от по-широк дебат за бъдещето на двете галерии и то изнесен сред широката публика - фактът, че по повод настъпилите събития има нова идея дори за наименование, далеч по-подходящо от предложените в отговор на организираното от Министерство на културата запитване, не е за пренебрегване.
Г-н Министре,
Надяваме се, че заедно ще можем да намерим по-доброто решение.
Ще бъда благодарна за всеки ваш коментар.
Предлагам на вниманието ви един отдавна наболял проблем, който съм обсъждала инцидентно само с прелестната ни Муза.
Отдавна не съм писала и вероятно повечето от вас са ме забравили, но сега имам нужда от разбиране и подкрепа, от тези които искат и смятат, че има за какво да ги дадат.
И така, става дума за предстоящото сливане на две самостоятелни институции в една: Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Едната води своето начало от 1948 година, когато художествения отдел от Народния музей се отделя и става самостоятелна галерия , другата част дава основата на археологическия и етнографски музеи към БАН. Дотук с историята на НХГ.
По същия начин (между другото в цял свят музеите търсят своя специфичен профил и излизат от шапката на големи структури-майки) през 1985 година чуждестранния отдел на НХГ, откупените през 70-те и 80-те години колекции от европейско изкуство и отделни творби в областта на живописта, скулптурата и графиката, както и даренията от Фонд 13 Века България и тези, предадени чрез МФ "Л.Живкова", по-късно МФ"Св. Св.Кирил и Методий" се отделят в самостоятелна галерия - днес известна под името Национална галерия за чуждестранно изкуство.
Сега отново, заради идеята за "Български Лувър" на г-н Рашидов, изпълнението на грандиозния строителен план по реконструкцията на наличната сграда на бившото МЕИ, както и останалата част от сградния фонд на кв.500 новото ръководство на Министерство на културата решава да обедини двете галерии, като имуществото, архивите, правата и задълженията на двете галерии в Национален музеен комплекс.
Разбирам, че може да ви досади, но все пак ще предложа на вниманието на всички отвореното писмо на колегията от НГЧИ до Министъра на културата. То е в суров вид, но въпреки, че може да претърпи варианти.
Исках и да пратя линка на проекто -постановлението на МС, но вече е недостъпно на страницата на МК -
http://mc.government.bg/files/1891_PMS%20NMK%202%20stranitza.doc
Следва и текста на писмото ни:
Уважаеми г-н Министър, ЗАЩО?
ЗАЩО С НОВА ГРЕШКА ИСКАТЕ ДА ПОПРАВИТЕ СТАРА?
Националната галерия за чуждестранно изкуство води официалното си начало от 5 ноември 1985 година. През 1994 година тя придобива статута на национален културен институт. За история от 28 години, 23 от които са в безкрайния ни и специфичен „преход”, Галерията има блестяща поредица от прояви. Многобройните знакови изложби за тези години я направиха предпочитано място за посещения на столичани и гости на града ни. Работата ни и извън непосредствените музейни дела се посреща с интерес и е резултат на успешно партньорство. Не случайно се радваме на неизменното многолюдно посещение в Нощта на музеите.
Колкото до Националната художествена галерия или както днес се нарича Национален музей на българското изобразително изкуство, това е институция, съхраняваща най-доброто от българското изкуство и освен основния фонд от изящно изкуство, с което работи години наред има и следните филиали:
Къщи-музеи на българските художници Никола Танев, Вера Недкова, Иван Лазаров
Музей на социалистическото изкуство
Музей на съвременното изкуство – Софийски Арсенал.
Само по себе си това изброяване, в най-груби линии показва сложността на проблема, пред който е била изправена в продължение на повече от година, тази група от висококвалифицирани специалисти, наели се с решаването на съдбата на двата музея.
ЗАЩО, след като в цял свят процесът на оформяне на отделни сбирки в музеи се превръщат в основа за оформяне на нова отделна музейна структура, при нас се върви в точно противоположна посока?
ЗАЩО две напълно обособени институции трябва да загубят самостоятелността си и собственото си лице и да се върнат към нещо отдавна отминало във времето? (Нека не забравяме, че през 1948 година Народният музей се разделя на два отделни музея – Археологически и НХГ, от който по-късно е изваден отделът Чуждестранно изкуство, положил основите на Галерия за чуждестранно изкуство.)
Как Министерството на културата вижда показването на толкова различни по своя характер колекции на едно място? Не е логично да се обединяват галериите, а след това да се търсят решения за експозицията. Това значи ли, че Ренато Гутузо например, трябва да бъде представен в Музея за социалистическо изкуство, бидейки силно социално ангажиран или картините му ще са в Музея за съвременно изкуство? Или ще останат в експозиция на поредния отдел на Музейния комплекс? Това значи ли, че творби, създадени в периода на социализма от автори от различни страни, ще бъдат показани с тези на българските им колеги?
Какво ще стане с експозицията на НМБИИ в бившия Царски дворец – там ли ще остане или ще освободи място за друг музей?
ЗАЩО трябва да се отделят огромни средства за поправяне на допуснати пропуски при подготвяне на заданието и да се проектира тепърва уеднаквяване на инфраструктурата в различните крила на сградата? Още повече, че проектът на арх. Янко Апостолов, отдавна не е в първоначалния си, одобрен вид и е променен по време на строителството.
ЗАЩО няма обществено обсъждане на тази толкова сериозна крачка - обединяването на две самостоятелни национални институции?
ЗАЩО се бърза и се предлага постановление на Министерски съвет във времето на лятна ваканция, когато хората, имащи отношение към този въпрос, не могат нито да се запознаят нито да реагират на това предложение?
Така стигаме и до т.нар. МОТИВИ в проекто-постановлението, които в същността си представляват цели и средства, а не мотиви:
Мотивът за намаляване на второстепенните разпоредители от два на един не звучи убедително. Заличаването и разкъсването на един цялостен и функциониращ национален културен институт, каквато очевидно ще бъде съдбата на НГЧИ, не би могло да се оправдае с този мотив. Освен това намаляването от два на един второстепенен разпоредител с кредити, нищо не спестява на Министерството, освен създаването на нова длъжност, начело на новата структура. Това само по себе си е възможно и без сливането на двете структури. В тази логика може да се тръгне към окрупняване на всички музеи и галерии?
Мотивът за „по-доброто представяне на културните ценности в областта на изобразителното изкуство” би трябвало да съдържа и основанието. Липсва оценката какъв е недостатъкът на едната или и на двете институции в това отношение.
Освен изброените вече проблеми, наименованието Национален музеен комплекс не насочва по никакъв начин към спецификата на двете институции. Абревиатурата му е крайно неблагозвучна, преводът още по малко би изчерпал съдържанието. Наименованието Художествена палата би било по-подходящо и в превода му на английски и /или друг език, което би съответствало и на съдържанието, независимо от това дали ще се обединят или не двете галерии.
За нас е очевидна необходимостта от по-широк дебат за бъдещето на двете галерии и то изнесен сред широката публика - фактът, че по повод настъпилите събития има нова идея дори за наименование, далеч по-подходящо от предложените в отговор на организираното от Министерство на културата запитване, не е за пренебрегване.
Г-н Министре,
Надяваме се, че заедно ще можем да намерим по-доброто решение.
Ще бъда благодарна за всеки ваш коментар.
