http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=489742Обогатихме само ... речника с чуждиците! Хубава статия ...
Вече трета година светът описва неволите си с дума, измислена от древните гърци - krisis. Накрая финансовият трус достигна и самите гърци, и то толкова силно, че за малко да погребе еврото.
В Америка, откъдето започна всичко, кризата роди нови думи.
Като например кештрация (cashtration) - явлението как вноските по ипотечен кредит правят човек финансово импотентен да поеме всекидневните си разходи.
Борбата с бедствието повика на помощ букви. Преди година макроикономистите рисуваха сценарии според това дали диаграмата на кризата ще се развива по трите извивки на W, или по единствената на L.
От тези неща, разбирате, зависи дали милиони хора ще изгубят работата си и ще потънат в бедност и дали хиляди фирми ще фалират.
У нас възходът на кризата съвпадна миналото лято със смяната на управлението и не е съвсем ясно на кое повече се дължи завоят в публичния език.
Вижте сами - ето как говорят предишният и сегашният премиер:
Сергей Станишев: "Кога България е имала такъв устойчив икономически растеж, кога в България са влезли над 20 милиарда евро инвестиции за 3,5 години и продължават да влизат."
Бойко Борисов: "Опукали са парите."
Само броени месеци са минали между двете обяснения.
Но социалистическият оптимизъм от първия разказ е подложен на сурова диета (онагледена с постната пица на Симеон Дянков), за да се превърне в груб кризисен реализъм.
Тройната коалиция говореше на троен език, който покриваше нещата в реторическа мъгла.
Съвсем логично, защото думите отразяват реалностите, а те също бяха мъгляви - никой не разбра защо си отидоха от кабинета Румен Петков, Румен Овчаров, как така властта твърдеше, че няма олигарси, като по кафенетата хората само за това говорят, и т.н.
Царят, господар на мълчанието, ни повтаряше само да сме позитивни и реалисти.
Доган също не говореше много, но от време на време шокираше с приказки за космическия кораб или "в мен е концентрирана властта, не във вашия депутат".
А Сергей Станишев се изразяваше така:
- "В условията на криза състоянието на перманентни избори създава ситуация, в която не е възможно да се вземат ефективни и важни за хората управленски решения…
- Да осъществим икономически растеж, с който да реализираме социалните ангажименти…
- Да помогнем да се премине през тези бурни води, в които не сме по наша воля и не по наша вина…
- Ще гледаме на политическия съвет на коалицията актуализираната програма...
- Новото качество на България в ЕС с нови изпитания и трудности изисква нови решения, достатъчно дългосрочни. Необходимо е преосмисляне на социалноосигурителната система, на здравната реформа, на продължаващата реформа в образованието."
"Направо им навих бурмите до скъсване", каза Борисов по друг повод, но то важи и за думите. Премиерът ги съкрати, и то преди да съкрати бюджетните разходи и администрацията:
- "Изгребали са бюджета - парите ги няма…
- Направихме над 50-60 разкрития за огромна корупция и течове на пари, които са тормозели държавата…
- Успяхме да направим бюджет, в който да защитим нашите баби и дядовци. Успяхме да пуснем европейските фондове. Започнаха да идват реалните пари."
Езикът на управлението за добро или зло стана сух, земен, свалил реторически килограми. Сякаш е минал през "падни, стани!". Няма да чуете в него метафори или дългосрочни мечтания. Криза е - всичко излишно зад борда.
В този език преобладават две основни струи.
1. На икономиката и икономията:
- "Орязване на разходи", "антикризисни мерки", "бюджетният дефицит", "събираемостта", "резервът", "дупката в бюджета", "вдигане на ДДС", "няма да вдигаме ДДС".
- Онова прословуто "иарем две" (ERM 2) - наложи се журналистите да го разшифроваме за широката публика като "чакалнята за еврозоната", към която ту бързахме, ту преставахме да бързаме.
- "Реформи" (тази дума заслужава специално внимание, защото е заклинание.
Политиците ни някъде преди 20 години установиха, че произнасянето й води до подкрепа от Европа и САЩ, но какво точно значи - българите не са съвсем наясно.
Като всяко заклинание то се произнася, без задължително да се разбира. И когато политикът започне да го обяснява, започват проблемите - например, че пенсионна реформа означава да работиш няколко години повече).
Вмъкнете тези думи в изказване и ще получите прилична реч като за от трибуната на парламента.
2. На ревизията и наказанията:
- "Източване" и "далавери" станаха думи шампиони.
А вицепремиерът Цветан Цветанов получи висок рейтинг и с акциите със запомнящи се имена. Което и дете да питаш, знае за "Наглите", "Октопод" и "Медузите".
Като говорим за първата езикова струя, интересно е да цитираме финансовия министър: "Хората харесват откритостта на прямото говорене.
Не е време за завоалирани фрази. Правят се сериозни промени, действа се директно, така и ще се говори.”
Думите на самия Дянков понякога раждат възпаления.
Той се изказа за президента в едно шоу, президентството пък пусна думите му на стенограма и възникна друга модна дума - "импийчмънт".
Но каква е връзката между кризисната реалност и кризисното говорене?
Банална констатация е, че Борисов казва нещата просто, ясно и медийно ефектно, но тук говорим не за качествата на лирическия герой, а за стихията, която бушува край него.
Думите трябва да опишат един бюджет и една икономика, един "празен хладилник" (по премиера Борисов).
А - защото предишните са ги окрали, но ще бъдат наказани (според управлението).
Б - защото новите не се справят (според опозицията).
В - защото предишните са ги окрали, но нашите партньори не правят достатъчно реформи (според десните).
Когато властта говори публично, естествено, иска реторически да наложи визията А.
Този език на кризата крие риск - ако думите създадат очаквания, които изпреварят реалностите, ще се отвори дупка, по-опасна от тази в бюджета.
То е като да харчиш повече, отколкото изкарваш - глобалната причина за кризата.
Но пък поне в думите властта е показала, че знае как да танцува "две напред - една назад". Който пък танц крие риск от друга дума на кризата - "стагфлация".
Теми - elissa
