36
« -: 04 Януари, 2012, 07:57:40 »
За Макдоналдс, Буда и мечтите
Така и така съм в далечния изток, бих искал да споделя някои мисли, напиращи във все още трезвата ми глава. Тук, в Азия, се води жестока битка. Да, битка. Западния начин на живот, който аз наричам за по-лесно макдонализъм, е в тежка схватка с източната мъдрост за живота. Твърдя го, защото повече от десет години съм свидетел от първия ред до тепиха. Преди смятах, че глобализацията е полезно явление и ще направи живота ни по-лек. Сега не мисля така. Оказа се, че тя неусетно ни унифицира, налагайки стандарти за това как да се храним, да се обличаме, кои медии да следим, а значи и как да мислим. До болка позната картинка. В Азия обаче на макдонализма му е доста трудно. Тук местното общество реагира твърдо, отказвайки да се раздели със своите традиции, почиствайки всеки ден боговете си от отровната плесен на западния морал. И виждате ли, този непокорен изток, има претенцията да е водеща икономическа сила в света. Всички на запад мислеха, че е въпрос на време, приемайки определени пазарни принципи, изтокът да се " демократизира", тоест да заприлича на запада. Твърдението, че модерността е функция на пазара, е една илюзия в главите на много западни икономисти. Очевидно е, че тя се формира и от исторически, културни и религиозни наслагвания. Оказа се, че и без демокрация, на основата на силни културни традиции, базирани на усещането за различна цивилизация, може да се постига икономически растеж и благосъстояние. А ние смятахме, че можем да разберем изтока, ползвайки западни категории и ценности.
Аз твърдо вярвам, че както на човек са му неоходими двата крака за да върви, а единия е западния манталитет, така изтокът е този неоходим балансиращ втори крак, за да може светът да се чувства стабилен като един организъм. И нека свикваме с това. Защото 80 години преди Христофор Колумб да открие Америка, китайският мореплавател Хун Чжъ, с три пъти по-голям кораб, достига бреговете на Африка. Събитията от последните години показаха ясно неспособноста на запада сам да дава посоката за развитие. Искам да завърша с една любима арабска поговорка: " Ако камъкът удари яйцето - язък за яйцето. Ако яйцето удари камъка - язък за яйцето". Съчувствам на тези, които смятат,че западът е камъка. Ще видим.