Просто исках да чуя някое и друго мнение по иначе много важния и принципен въпрос: Защо хората си стискат парите по банките, а не правят нещо  по-доходно с тях. На отговорилите благодаря.

Иска ли новото българско поколение да има собствен имот и има ли страната ни модерна жилищна политика? Това бяха двата основни и донякъде риторични въпроса, около които се съсредоточи дискусията в панела за жилищата, част от конференцията BalREc.

Участниците в панела излязоха с конкретно предложение с работното име "3х5", което включва намаляване на данъчната ставка за първо жилище на 5%, създаване на възможности за ограничаване размера на лихвата по кредити за първо жилище на 5% и продължителност на мярката 5 години.

Арх. Пламен Мирянов от "Артекс Инженеринг" поде инициативата, като съобщи, че заедно с другите участници са достигнали до предложение за дискусия с държавата. Той изрази мнението си, че засега няма подобен тип подкрепа от държавата за младите хора, които често казват, че ще напуснат България, защото не могат да си купят жилище. Арх. Мирянов призова за насърчаване на производството на нови, качествени жилища вместо износените панелки. "Посланието ни е: "Това е спешно, това е важно, трябва да се мисли по този въпрос сега. Нека държавата да направи своите стъпки - 5% ДДС, 5% лихва за 5 години. Ние се срещаме с хиляди хора, които искат да си купят свой дом. Цените са ниски, лихвите са ниски, но все още за тях жилището е недостижимо", каза управителят на "Артекс Инженеринг". Той допълни, че браншът жилищно строителство е много сериозен икономически сектор с голям брой заети както в строителството, така и в продажбата на строителни материали, което само по себе си е достатъчна причина да му се обърне по-голямо внимание.

Страхил Иванов от "Явлена" продължи дискусията, обръщайки внимание на факта, чемярката ще доведе до увеличение на сделките, а оттам - и на събираните местни данъци. Той изрази притеснението си, че икономиката буксува, младите хора напускат, а ангажиментът им към техен собствен имот донякъде би бил задържащ фактор. "Имахме 5 години възход, сега 5 години спад. Спадът не е толкова голям само заради земеделските земи", продължи Иванов.

Коментарът му отрази и сериозния интерес към градските имоти, но и липсата на достатъчно информацията за реализираните сделки. Г-н Иванов предложи Агенцията по вписванията да публикува подробна информация, както и да се създаде единна информационна база за всички имоти на пазара.

Атанас Буглов от Wienerberger изрази мнението си, че едва ли има българин, които да не иска да живее в модерно жилище вместо в наследените панелни комплекси. "В България има 3 900 000 жилища. Ако искаме да ги обновим за 100 години, това значи, че трябва годишно да строим 39 000 жилища, а сега строим едва по 10 000. Ако не започнем скоро да строим, ситуацията ще се влоши значително", коментира г-н Буглов. Интересни бяха и фактите, посочени по отношение опита на другите страни в сферата на социалните жилища и създаването на собствен жилищен фонд на държавата и общините. Например в Австрия според г-н Буглов 23% от общия брой жилища са собственост на държавите и общините. Държавата работи активно по обновяването и поддържането им, като този фонд е насочен и към хора, които не могат да излязат на свободния пазар. Интересното е, че всяка година в Австрия социалните жилища нарастват с 15 000, а в България целият пазар нараства само с 10 000.

Пламен Андреев от "Планекс Холдинг" коментира, че целта на участниците в панела не е да правят бизнес, защото те оперират в по-висок сегмент имоти, а да помогнат за това повече хора да имат собствен дом. "Наскоро бях в Австрия и видях само в Залцбург 7-8 нови социални сгради, които бяха изградени с нова емблематична архитектура.
При нас е много по-сложно. Ние търсим хем да е най-евтино, хем да оставим нещо за поколенията", сподели г-н Андреев. Той добави, че в момента възможностите ни са изчерпани и че в България жилищна политика няма, което е нехарактерно за една съвременна държава. Според него е добре да се направи модел, отразяващ колко са младите хора, колко от тях ще купят имот, на какъв бюджет трябва да отговаря той и т.н. Пламен Андреев подчерта, че интересът е публично-частен с превес на публичния сектор.

Татяна Емилова от Colliers очерта няколко основни тенденции в сектора. Тя сподели, че в сегмента среден и висок клас комплекси купуват хора, които търсят по-високо качество на живот. Данните сочат 26% ръст при сделките през периода януари - октомври 2012 г. спрямо същия период през миналата година, като повечето сделки са за над 150 000  евро. Купувачите търсят качество, допълнителни паркоместа, зеленина и социална инфраструктура.

Георги Ранчев от Residential Park Sofia от своя страна сподели, че 2012 г. е била  успешна за комплекса, като е регистриран ръст с 30% в сравнение с миналата година. Въпреки че проектът определено не е за предоставяне на първи дом, Ранчев също не остана безразличен към повдигнатата в началото тема, като сподели, че жилищната политика трябва да стане елемент от социалната политика, като допълни, че в Европа има утвърдена традиция и това е и антикризисна мярка. Г-н Ранчев изрази готовността си за началото на дебат по темата. Той подчерта, че определено трябва да се мисли за това какви да са условията по една такава мярка, така че механизмът да не се използва за отклонение от облагане.

В отговор на въпрос от публиката за това на какви условия трябва да отговаря даден имот, за да ползва  тези облекчения, участниците изразиха още мнения по темата.
Арх. Пламен Мирянов от "Артекс Инженеринг" сподели, че според участниците в панела това трябва да е имот с цена до 65 000 евро и с квадратура до 75-80 кв.м, а сградите трябва да имат зелен паспорт.

Страхил Иванов от "Явлена" коментира: "Представете си как би изглеждало това облекчение в очите на младите българи, които живеят и работят в чужбина. Те не могат да купят лесно собствено жилище там. България би изглеждала много атрактивно."

Атанас Буглов от Wienerberger допълни: "Може би изглежда  смислено да купиш стар имот с 0% ДДС вместо нов нов с 5% ДДС, както предлагаме. Старият имот обаче изисква постоянни разходи за саниране и подобрение. Фактът, че по предложената схема успешно се работи в чужбина, доказва, че има смисъл от въвеждането й и в България.
Според Пламен Андреев от "Планекс Холдинг" очакванията са за намаляване на цените с 10-12%.
Участниците в дискусията отправиха апел към държавните институции и към бизнеса.

Арх. Пламен Мирянов от "Артекс Инженеринг" заяви, че е нужна подкрепа за осъществяването на идеята. Той заяви желание за постигане на диалог с държавата, като предложи да се създадат групи за дискусии, кръгли маси и работни групи с цел реализиране на тази мярка до края на 2013 г.

Георги Павлов от "Адрес недвижими имоти", който беше в ролята на модератор, също изрази личното си мнение по темата. Той обърна сериозно внимание на факта, че това е политика, която е за следващите 100 години, като целта е повече граждани да получат сравнително добро качество имоти, които да са тяхна собственост. Павлов добави, че първата крачка вече е направена с данъчното облекчение за лихвите по ипотечни кредити, като сподели, че разполага с информация, че това е струвало на държавата само 2 000 000 лв.
"Пазарът е в добра кондикция и е време да мислим освен за нашите фирмени резултати и по–глобално. Наистина българите искат собствен дом. Нека го направим", заяви в края на дискусията Павлов.