Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - philips23

Страници: [1]
1
Дискусия за цените / Дядо Мраз в банковата система?
« -: 13 Октомври, 2010, 23:20:37 »
Говорих вчера с един познат и той ми каза следното:
- след подадена молба в свободен текст в стил "моля обяснете ми как е образувана лихвата", банката доброволно намалява лихвата;
- хората постигали намаляване на лихвите след преговори с банката, но не се разчувало, защото споразумението включвало клауза за конфиденциалност

Вярно ли е това, и ако да, колко често се случва?

2
Имоти / Такса оглед
« -: 15 Септември, 2010, 18:50:37 »
Здравейте, започнах да търся жилище под наем чрез сайтове за имоти и се оказа:

* има такса оглед 5 лв.
* 1/2 от обявите за наем са реални, останалите са на имоти които в момента са заети, но теоретично някой ден може би ще са свободни, ако настоящите наематели си тръгнат и собственика е на кеф.
* нито една агенция не разполага с ключове, и е задължително уговаряне със собственика, като общо ми върнаха само 1/2 от обажданията, другите пропаднаха в нищото (трябва да говоря със собственика, колегата го няма, хващате ме в крачка и т.н.)

Аз се бях приготвил за всякакви фокуси, за лъжлива информация в обявите, за скапани жилища, но не очаквах да не мога да си уговоря няколко огледа в един и същи ден. Ако искат 5 лв такса или 50% комисионна, трябва поне да благоволят да се срещнат с мен за да ми вземат парите.

Така че не виждам каква криза и безработица имало при брокерите. Графиките с намаляващи цени не значат нищо, при положение че така или иначе в цели квартали има само по 5 нови или ремонтирани апартамента и е невъзможно човек да ги огледа.

3
Преглед на печата / Англичаните, които живеят под наем: ядосани и несигурни
« -: 15 Август, 2010, 09:26:52 »
http://www.guardian.co.uk/society/2010/aug/15/renting-buying-home

С две думи, хората, които живеят под наем защото не могат да си позволят 40 000 хил първоначална вноска за собствен апартамент се чувстват втора категория граждани и смятат, че техните деца никога няма да имат възможност да притежават собствено жилище.

4
Икономика, анализи, графики и перспективи / Свръхпесимизъм
« -: 12 Август, 2010, 08:02:01 »
Здравейте,

Напоследък са много на мода свъхпесимистите, икономисти които до момента са били извън полезрението на пресата и инвеститорите, но сега се радват на голяма популярност.

Започна се първо с Edward Hugh, който предрича разпад на еврозоната

http://dealbook.blogs.nytimes.com/2010/06/09/the-blog-prophet-of-euro-zone-doom/

а сега е на ред на Albert Edwards, който говори за 60% спад на борсата, много години с 20,30% годишна инфлация и фалит на Англия

http://www.nytimes.com/2010/08/10/business/global/10gloom.html

Та, да хващаме ли гората и да започваме да копаем землянки? Едно е цените на имотите да се върнат обратно на реални нива, друго е да има 30% годишна инфлация ... Да не се окаже накрая, че хем хората с депозити ще ги загубят, хем хората с ипотеки ще трябва да продължат да ги плащат, преизчислени.

По безумно стечение на съдбата преди много години прекарах няколко часа в компанията на Edward Hugh, стори ми се безвреден барселонски блогър-откачалка, така че точно той не е много подходящ за пророк...

5
Дискусия за цените / Как да пробием психологическото ниво от 1000 евро / кв. м.?
« -: 30 Юни, 2010, 15:33:23 »
Здравейте, признавам си че съм бос по темата, но бих искал да разбера, как на практика човек може да си намери прилично жилище в София за по-малко от 1000 евро на кв. м? Нека за момент да оставим на страна въпроса дали има изобщо има прилични райони в София и всички прогнози как цените ще  или трябва стигнат до X евро/м2.

Имам чувството, че всички участници в пазара от страната на продавача не позволяват това ниво да бъде преминато на практика. Като се започне от номерата с квадратурата и се премине през през фалшивите обяви и всички останали трикове на занаята.

Доколкото разбрах от форума, има два варианта за купувача:
- чакаме. чакаме до дупка, докато брокерите и инвеститорите, в пристъп на гузна съвест, решат сами да поправят квадратурата, да сложат снимки на обявите, да обновят цените и да ни потърсят; чакаме пазарът да накаже скапаните жилища ценово за да можем да ги различим от останалите без да ги обхождаме всичките;

- борим се. надлъгваме се с брокерите по телефона, обаждаме се на 1000 фирми, носим си дърводелски метър и нивелир и проверяваме всеки сантиметър, размахваме пълни куфарчета с пари пред инвеститорите и се пазарим мъчително и ориенталски, за спорта, като че ли имаме на разположение цялото време на света. Търсим връзки с хора които да ни отворят на тайните на гилдията и ЧСИ или да идват с нас и да гледат с рентгеново зрение дали в бетона има някаква арматура.

Има ли изобщо трети вариант? Или се примиряваме с 1000 евро на кв. м. и насочваме усилията си към това да изкараме кинтите за да ги платим? Нали уж купувачите владеели пазара? Възможно ли е те да получат по някакъв начин експертна помощ която да защитава техните интереси и да е финансово мотивирана да се бори за изгодна за тях цена?

В чужбина ситуацията ми се струва сходна -- забелязвам магическа граница от 250 000 евро за прилично жилище. Жилищата които уж били на цените в България (споменават се Виена и Берлин) не изглежда като да стават за живеене.

Страници: [1]