koganev,понеже силната ти страна не са хранителните технологии,съдейки по твърденията ти за захарта и олиото,ами технология на металите,както казваш ,да те питам.Защо според теб,при  тази смес използвана при хидроудара влагат антикорозионни добавки? Какво ти говори това?

Иначе си прав,че като ми протече тръбата си е мой проблем,но като протече шевронската тръба проблема става  и твой, с други думи  национален.Защото по техни признания това се случвало веднъж на всеки 25 сондажа.

У нас заявителя на инвестиционното намерение практически подбира и наема екипа експерти за ОВОЗ /оценка на въздействието на околната среда/ и му заплаща за работата и доклада до  МОСВ.Методологията на експертизата  е проста: "добри пари-положителна оценка".Казвам го да не възлагате големи надежди в тази посока.
Самото проучване чрез хидрофракинга замръсява околната среда с коктейл от химикали ,много от които са забранени от Женевската конвенция за военно приложение.Списъка на химикалите при фракинга открити в питейната вода е публикуван от ЕРА/американската агенция за околната среда/

mitakavk, от доста отдавна перилните препарати са биоразградими,ако нещо ти говори това!Отделно търговците и производителите са обхванати от една система ЗА КОНТРОЛ ,наречена REACH,която ефективно проследява веригата от производителя през търговеца на едро.Въобще няма на пазара перилен препарат,който да не е биоразградим .Така,че спекулиции с опастността от перилните препарати за човека и околната среда пак е некоректно да се правят или се правят от незапознати с тази материя.Ако пък ми посочиш едно село от разградско и добричко да пият и поливат с вода от Дунава ще те почерпя!

 *drink2*Айде-е-е  ,отваряите узото (щото тука сме в гръцко един вид  ),защото депутетата от мнозинството са решили да подкрепят законодателните инициативи за мораториум върху проучванията и добива на шистов газ в България.
п.с.като съм си пийнал по повода съм объркал темите.Мислех,че съм в гръцката тема!Бе хубаво си мислих аз за ракията ама на!Наздраве за гражданското общество!

Аз бих предположил,че Жорето се е взел за кир Георгиакис да си чеше егото тука. Това неминуемо предполага спекулации с националното самочувствие на съфорумците,конфронтиране ей -тъй , да върви процеса на чесането,щото никой иначе няма да му обръща внимание толкова.Какво става в Гърция изобщо не е важно пред въпроса какво става в България в момента.Например обществената реакция против шистовия газ и ще има ли къщичка на морето за Нора Караджова,съседна до друга ексминистърка еколожка,като пусне газовите хиени из Добруджа? Такива ми ти работи с въпросите за политиката и икономиката.

 

Сложи му на Вапцаровото стихотворение  музикален съпровод на бузуки и е готова гръцка песен!

Завод
Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът – тежък, скучен. –

Живот без маска и без грим –

озъбено, свирепо куче.

 

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

                вбесено псе

парченце хлеб.

 

Във залите плющят каиши,

трансмисии скриптят

от всеки кът.

И става толкоз душно,

че да дишаш

не би могъл спокойно,

с пълна гръд.

 

А недалече пролетния вятър

люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

              във небето,

а сенките –

в заводските стени.

Но как е чуждо

             и ненужно тука,

съвсем забравено

               това поле!

Една ръка изхвърли на боклука

идилиите с синьото небе.

Защото миг на некаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце,

би значело напразно да загубиш

работните си

           жилави

                ръце.

 

И този шум

         и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

              разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години –

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят –

машините,

       завода

            и човека

от най-затуления

               тъмен кът.

 

И този крясък стана сплав,

                        с която

бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата –

ще счупиш своята ръка...

 

И ти, завод, се мъчиш

пак отгоре

да трупаш дим и сажди

пласт след пласт.

Напразно! Ти ни учи да се борим –

ще снемем ние

слънцето при нас.

 

Завод, притиснал с мъка

                      толкоз хора

с осаждени от черен труд

                       лица,

едно сърце във тебе неуморно

пулсира с хиляди сърца.

Те хубаво ще имат къщурки,само дето няма да имат пенсии и за издръжка ,щото  социалния стълб  трябва да се подържа от мангалите ,като по -галямата част от обществото в работоспобна възраст.Те обаче нямат хал хабер от този  ангажимент.