Начев на мен вече ми писна да се снижавам, действа доста демотивиращо, ще взема да се отуча въобще да работя, от друга страна верни приятели, които по-рано са ми давали добри съвети ме съветват, да не мърдам много насам натам, с идеи, с инвестиции, със стартапове. По тяхно мнение в 80-90 % такива действия са обречени на крах именно сега. Та затова и питам наивно тук, знам че сме я дъвкали много пъти темата ма тя все си изниква някък си, живее в подсъзнанието ни явно. Та с тия депозити, то си е мързелива работа, "яйца чешешь деньги капают", със златото и то почти такова, ако не броим копането на дупката на двора. . Блага работа, не трябва да мислиш, да се навеждаш, да косиш, да поправяш покриви, да се разправяш с наематели, и на края данъци да плащаш. Блага, блага та чак не е за вярване, та затова се интересувам. А на Коганев какво му е станало, откакто се пресели в тая Белгия, яко го гази депресяка. Аз пък си харесвам родината, ако ще и най-лошата страна да беше на света не бих си позволил такива люти клетви. Ужас, не мога да повярвам че го е писал той. Въобще напоследък човека е много краен. Нещо не е наред там, дано се оправи, преди пишеше смислени неща човека.
Въпроси, въпроси, чет нямат !
Ако имаш верни и проверени партньори, поддържай огъня, а относно новостите съм на мнението на твоите верни другари. Но, винаги имай едно наум. Аз съвсем наскоро сериозно се опарих. За пореден път. Човек, с когото 12 г. съм стоял на един чин и комуто бях дал сериозно финансово доверие, вместо да се разплати ( не само с мен) по договореност за прекратяване на общ проект, се покри, дори спретна фиктивен развод. После (след дъжд качулка) адвокатите разбраха, че е предпочел да се "оправи" с едни други хора, потенциално по-опасни.. Сега влизам в процедура и ... някой ден може и да получа инфлационни, поредно неденоминирани левове. Това е оптимистичният сценарий.
Границата, която провокира предателство или стъпкване на всякакви норми, падна драстично. То не, че е от вчера, де.
Спирането на дейност не е опция, тук може и да си прав. Връщането към активност може да е трудно, дори невъзможно. Важно е, че
личното и активно участие е неотменимо и задължително условие, а това е често сериозна пречка.
Банки и депозити. Име няма да спомена, разбираш. Първата примерно 10-ка са значими. Другите двайсетина, заедно с клоновете, просто са за цвят. Нищо казано тук да не ангажира никого, нито да се разбира като апел за извършване или въздържане от какви да е действия.
Чуждите, ако усетят, че положението с лошите кредити е твърде тежко, могат да свият знамена буквално от днес за утре. Първо ще се разплатят с централите си, естествено.
Нашите банки. Чудя се! Ама много се чудя! Тези, които са от значение, действат не точно като чисти банки, а като глави на някакви финансово-икономически групировки. Досещаш се, че думата групировка не е случайно избрана. В сакралното и българско, преходно значение. Нарушават се законовите изисквания за експозициите, в надзорни органи има непукизъм или страх. Всички в тази страна продължават да се правят, че не знаят какво значи "свързано лице" и какви са последиците за кредиторите, когато се нарушават правилата. Ако дребните акционери искат да имат информация, какво примерно значи офицзиално обявено "мостово кредитиране" - ми нека си искат, то за искане пари не взимат.
Да ти кажа, Господ ни пази парите, ма не знам до кога.
Фондът за гарантиране на депозитите е до никъде.
Ех, тези депозити!
Земята. Внушенията, че е проста "селска" работа са неверни и дефектни. Може би все още може някъде да се купи земя, при която сметката да излиза в момента, но колко ли време оттук нататък може да се разчита на това?
Процесът на обезлюдяване у нас е взел вече необратими размери. Дори и без бурни сътресения, само след 10 - 15 години социалната картина у нас (извън по-големите градове) ще бъде призрачна. Предполагам, че към онзи момент процесът на доброволна или доброзорна концентрация ще е сериозно напреднал или дори приключил и в селските райони ще се разпореждат въоръжените милиции на едрите земевладелци, които безкомпромисно ще въдворяват ред. Само на няколко км. от големите комуникации ще се попада в една друга държава, чужда и непозната, враждебна и жестока.
Дребно и еднолично стопанство?? Цък - няма да работи това.
Някога, когато разбрах (или може би по-точната дума е - усетих) накъде вървят нещата, имах в главата си идея за справяне с положението. Доста радикална всъщност.
Веднага повтарям, че подобни идеи имат място само при условие, че процесът на социална деструкция не мине определени граници. Иначе - но е ясно, Холивуд нееднократно ни е облъчвал с филми за подземни бункери, които са със запаси и ресурси да издържат години. Последното е съвсем друг случай.
Поослушах се, поогледах се, отворих си паспорта, че да не е станала някаква грешка с ЕГН-то. Грешка нямаше. Майната му.