Само са изпаднали в летаргия, сънливост ги гони. Може би, да събират последните слънчеви лъчи.
И аз щях да се включа след Регатка с чушкопека, но се отказах, съвсем щеше да се "опуши" форума.
Миличка,
Понякога, зад доброто ни възпитание, изтънчените ни обноски и любезните реплики няма нищо друго освен подмолна атака... от страх, че ще ни вземат, което
не ни принадлежи...
Понякога сме склонни да се съюзим с противниците си и да унищожим, което не ни принадлежи за да не принадлежи никому другиму...
Понякога, зад грубостта и обидните изрази има цял океан от любов, непримирима че живота е толкова мимолетен...
Не искам да карам една крадла, една егоистка, една лицемерка с най-многото постове май, да продължи да пост(и)ва...
Само ми се иска да не бъде толкова много такава спрямо себе си и поне мъничко
истински егоистична за себе...
Или за мене?
И също егоистично, за да съм спокоен - ако и да не ми пука, защото отдавна съм приел мимолетността на битието ни - да знам че е добре...
Да ти разкажа една лична метаморфоза във възприятията...
Един ден след като се ожених осъзнах, че всички жени са станали по-хубави... пък аз се бях обвързал с едно безсмислено или смислено обещание... Боже! При толкова красота наоколо!!!
(Години по късно си дадох сметка, че брака е
част от подялбата на онази част от света, която можем да докопаме, между нас - мъжете, облечена в какви ли не причудливи дрехи в които хората вярват или не вярват, но от време на време разкъсват...)
От тогава все ме е страх, че може да катастрофирам или да си счупя врата, докато се опитвам да завъртя главата си на 360 градуса, проследявайки и наслаждавайки се на някоя хубава жена пресичаща улицата...
Уж... разбирам Пенелопите, Пенелоповците, та дори и Лисиците...
Но ми се ще да открадна всяко зрънце любов!
Нали е живот! Не е ли естествено?
Грабя от където колкото мога, без колебание и без нито за миг да съм пожелал да убивам.
Не разбирам от музика (μουσική).
Нашият форумен тъмен субект каза, бе била сложна и изключителна песен и че дори на него, който не си падал по такъв тип музика, му харесала. После самогъзнически си изтри мнението.
Попаднах на нея случайно, блуждаейки из бившите си етнографски и антропологични любови, и ми се стори, че я знам от... преди да се родя.
Дали заради самовъзпитана си антипатия към кларинета?
Някой си, в коментарите отдолу е написал:
"Αν η ψυχή μου ήταν μουσική, αυτό το τραγούδι θα 'ταν.
Ако душата ми беше музика, тази песен щеше да е."
Бих я разделил с тебе.
http://youtu.be/ijbVnIfmlx4