Днес по всичко изглежда, че дойде ред за писане на най-важните неща. Както обикновено в такива случаи това ще бъде интересно и дори ще се хареса някому, но на други въобще няма да им хареса.
Първо искам да споделя няколко думи за един голям човек. Лудвиг Ерхард наистина е велик човек. Няма и капка двусмислие в думите ми, макар че отделни аспекти в личността и живота на този човек, така както смятам да ги представя, ще се сторят противоречиви на форумното общество.
Приказвахме с Ханс за него. Воден от желание да блесна с познанията си по германските въпроси, набързо изпях куп хвалебствия за „бащата на чудото” и подобни. Какво да се прави, в подобни случаи не е необичайно да се ползват клишета.
Ханс наричаше Ерхард Професора. Веднъж обаче го нарече и Човека на американците, което първоначално ме озадачи, но после прецених, че е напълно разбираемо за онова време в правителството на победената страна да има хора, които са приемливи за победителите. Ерхард е имал много сложни отношения с американците, имало е и неизбежните побутвания, но като цяло той е държал повече на отношенията с тях, в противовес на задълбочаване на отношенията с европейските съседи (особено Франция). Не съм в час по темата Ерхард – Франция, ама има нещо.
Ерхард е известен с либералните си ик. възгледи и е нормално да участва в скрояването на една система, в която има повече пазар и свобода. Ех, ако знаеше какви ще ги забъркат неговите неосъвременни съмишленици (неолай ..... дето им вика Горо). Ето, сега се улавям, че не знам нещо важно. Традиционно за Либерали в Германия се считат ФДП (това е партията на Геншер, Кинкел, Ламбсдорф, за подсещане на форумците), Ерхард е бил канцлер, но аз нямам спомен ФДП да е имало концлер, следователно ....... абе срам голям, не знам на коя партия е бил член Ерхард. Карай, работил е в правителството на Аденауер. Вероятно това е причината, поради която в неговия либерализъм има и много социални моменти. Ханс ми обясняваше, но подробности не помня. Аденауер си е ХДС, но вероятно и той етрябвало много да внимава със социалната тема. Казваше, че съвместната работа на Ерхард и Аденауер е било някакъв компромис и за двамата. Не знам защо.
Това е подходящият момент да кажа, че Ханс имаше доста консервативни ик. и не само възгледи и вероятно това е причината, че той не възприемаше безрезервно Ерхард. Той мислеше, че Германия е завила неоправдано наляво и това ще свърши зле. В края на 90-те, когато се срещнахме за последен път, той директно заяви, че Германия се е превърнала в комунистическа страна, възмущаваше се ярко на някои порядки. Как ли са изглеждали за наго опулените ми очи?! Тогава отдадох това на факта, че спукването на дот.ком балона го беше засегнало сериозно и беше разбираемо нервен. Но човекът се оказа прав. По онова време политиците вече са си давали сметка, че така не може да продължава. Скоба – сигерно сте чували понятието Харц 4. Харц е името на един специалист по човешки ресурси, работил е за Фолксваген и е оглавил една голяма комисия, която е натоварена да подготви социална реформа в Германия. Това става в началото на 2000, когато мераците за пари от всички страни стават неограничени и дори германските бюджет и фондове си дават сметка, че повече така не може. Така се раждат 1, 2, 3, та до сегашния 4-ти вариант, с което здраво се притегнаха кранчетата за изтичане на общ.пари. Германците с тъга си спомнят за мазните времена (die fetten Jahre ), когато пари са се лели здраво. После ще опитам да обясня, отде идеха тези пари, защо в един момент ги е имало, а после започнало да става трудно.
Ханс казваше, че цял живот бъхти като вол и се е самоосигуравал на максимума, но в един момент разбира, че това са пари, които са хвърлени на вятъра. Политиците ги раздавали на мързеливци, негодяи, чужди страни (не е споменал Гърция), беше особено афектиран от факта, че при първата война в Залива, американците измъкнали от Европа (основно Германия) страшно много пари (с измама: казваше той). За да разберете, колко е бил откровен, ще кажа, че май в началото на 2001, Ханс разпродаде всичко и си пренесе живота и бизнеса в Хонг Конг.
Връщам се на Ерхард. Неговата „Благоденствие за всички” беше определена като „фастфууд”, което изначално ме смути, но за кратко. Оказа се, че просто той е бил подходящият човек, които дава разбираема интерпретация на идеите на цяла една ик.школа в Германия. Някакви либералисти. Не ме питайте за имена, не ги помня и не ща да ги знам, сега е 2010. Ерхард е бил причисляван към тази школа, но Ханс смяташе, че не е сред най-изявените. А що се отнася до така нареченото Die sozialle Marktwirtschaft (социално пазарно стопанство), което мнозина и до сега считат за негово изобретение, то се оказа, че въобще не е така. Името и идеята били на някакъв друг човек – Мюлер някой си, но никой не знае за него. Едва като чух това си дадох сметка, че не е много обичайно един либерал да изведе на преден план социалната линия, ама на, човек се учи. Когато го осъзнах се почувствах много глупаво. По-скоро Ерхард е трябвало да прави компромис с възгледите си, но след войната не е било подходящо време за прокарване на твърди капиталистически идеи. Така се ражда т.н. Трети път, което уж трябваше да бъде алтернатива и на капитализма и на социализма. Ерхард не е откривател, човекът е участвал в адаптирането и прилагането на идеята, което понякога е далеч по-трудното, особено в социалната област. Това също е велико дело.
След войната е било особено важно наред с инстинкта за оцеляване да се активират и други сили, способности и резерви на нацията. Нещо важно. Започнали са да прилагат една доста стройна и хармонична система за почасово заплащане. Едно общество върви бързо напред, когато всичките му членове намерят „вярното” място за себе си, живеят с усещането, че вършат нещо важно и полезно и че трудът и приносът им са „справедливо” възнаградени. Собствеността носи рента, предприемачеството –печалба, трудът – възнаграждение. Между ниските и високите етажи са „поддържани” някакви „здравословни” съотношения. Допустимо е обществото да поставя на дневен ред „преразглеждането” на тези отношения, но ако оставиш нещата само в ръцете на чиновниците или на неолай...... нищо друго не може да стане освен деградация. При твърде много държава – деградацията е една, при твърде много пазар – друга. Но все тая. Само че това е идеалната среда, в която периодично на сцената се изкарва по някое ново лице, което започва някаква „нова” политика. „Новостта” всъщност не е никаква новост, тя също е била понаакана и то в не чак толкова далечното минало, но понсирането на „старите” е толкова драстично, че всичко различно от тях започва да ни се вижда силно приемливо. И така – колелото се върти, а междувременно банките пристягат пръстените около гушата ни, като питон около жертвата си. Пака ме хвана словоманията, сорри.
Ако някой попита – Как се случва така, че при определяне на часова ставка, сътветния работник няма да мързелува. Ей точно тук е магическият момент. По някакъв непонятен за мене нечин, качеството и количеството на работата в рамките на този час при германците се случват, има ги по подразбиране. Има нетърпимост към нереализирането на това, което трябва да стане. Оттам нататък задачате е много лесна – трябва просто да се констатира, колко време е работил индивида. И системата работи. И понеже сме в имотно строителен форум, ще дам един идиотски пример.
Предприемачът в Германия договаря с възложителя си облицоване с плочки на м2, но работникът на предприемача получава възнаграждение на час (не, че е невъзможен и друг начин, но илюстрирам). Предприемачът пък е „длъжен” да осигури работа на работника. Така всеки получава своето.
У нас майсторът гледа в канчето на чорбаджията и ако го оставиш и за миг без примка на шията, почва да лепи на кюфте по средата на плочката. Всеки слага шапка на другия. Накрая го отнася клиентът, който има правото и задължението да плаща и до там.
Баси, пак не успях да се изходя докрай, а време днес повече няма .....
