Ще опитам според възможностите си и след един дълъг и труден ден да дам обещаното мнение.
Ще опитам да съм по-кратък и ще се старая да говоря ясно и просто, макар че темата е сложна и необятна.
Горо, ще те разочаровам, но още в началото ще си призная, че не съм чел Макс Вебер когато му е било времето, а сега пък въобще няма шанс да го прочета. Естествено, знам кой е той, запознат съм с необемиста "критика" на тезите му.
Приказката тръгна оттам, че аз (изхождайки от актуалното състояние на Гърция и твърдейки, че страната трябва да застане зад дълговете си) противопоставих правилата на пазара (а именно, че дълговете трябва да се плащат) с християнската ( а може би трябваше да кажа "обичайната") етика (изтъкана от хуманизъм и всеопрощение).
Тезата ти в отговор звучеше примерно (на мен субективно така ми прозвуча) : Грешиш, не противопоставяй пазара на християнската етика, те не са антагонисти, а се градят на общи (сходни) правила и подходи, като в потвърждение на мнението си ще отбележа тежащото мнение на един мастит социолог, който директно твърди, че капитализмът се е утвърдил като господстваща обществена система на основите на протестантската етика.
Да ти кажа, въобще не разбрах защо се захвана точно за протестантството. Вярно, става дума за значим клон на християнството, но по-вероятната причина ще да е, че трудът на Макс Вебер изглежда като удар в "десятката" и може да закове опонента. Въобще не ми харесва това, да знаеш.
Още повече, не е вярно, поне не е напълно вярно.
Да се върна малко по-назад. Можех да кажа и "религиозна етика", но ми се стори твърде надуто, защото твърдението, че знам достатъчно за разни други религии е едно невярно твърдение. Да не говорим, че и за християнството не знам колкото бих искал да знам.
Как да кажа, по един много своебразен начин съм вярващ човек, но не и в традиционния смисъл. Влизам в църква, паля свещ и се прекръствам, но в подобни мигове усещам погледа Му, който е изпълнен с укор. Гледам някак да живея с това.
В основата си и в главното религиите са еднакви. Последното, разбира се, няма да взема да дискутирам с силно изкушени от тази тема. Всеки има право да вярва каквото му изнася.
Общото на всичките религии е, че те представляват някаква космогония, която се допълва от набор (система) от морални и етични норми. Доколкото човекът е и социално и емоционално същество, религията е играла (и играе) важна социална роля. Тук спирам и няма да обяснявам или задълбавам.
Относно космогонията думата имат теолози и (разбира се) физиците. Мълча смирено, не знам достатъчно.
Отнасям се с голямо разбиране и пълно толериране на някои разнопосочни сигнали, които са излъчвали дори велики умове. Горе споменахте Айнщайн, който е бил обявяван за комунист и вярващ християнин едновременно. Всеки, който му е лепил прозвища, сигурно си е мислил, че принизява величието му, а в сянката на подобно величие за някои сигурно е хладно, дори усойно.
Малка скоба. Много символично е. Толкоз недолюбваната от теб А. Меркел е израснала в протестантско (евангелистко) семейство и след това е завършила физика, казах го вече по-горе. Горо, аз няма да се изненадам, ако тази жена познава нещата мчного по-дълбоко, отколкото ние с теб. Не е лесно в нейното обиталище, обаче.
Няма да се връщам на историите и мотивацият аза действие на император Константин и на нашия Цар Борис Първи. Видели са потенциал в християнството.
В обществен план, с оглед на :
- социалната роля на религията,
- политическите задачи за решаване,
- интересите на религиозните елити,
- адресата на моралните и етичните послания,
религията мног очесто използва символи, алегории, хипербола.
Колкото и да не съм наясно с материята, все съм чувал популярните,
- ако ти зашлевят плесница, обърни си и другата страна,
- ако имаш две ризи, дай едната на ближния си,
- прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
В най-най-общ смисъл възприемам етичните послания, представени чрез подобна хиперболизирана символика, в конкретен прочит СЪМ АБСОЛЮТНО И КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ.
Противно ми е внушаваното чувство за низост и изначална вина, която трябва д абъде изкупувана постоянно и безкрай, че и в полза някому, при това.
В условията на конкуренция и пазар, горното е една перфектна рецепна за достигане на бърза и безкомпромисна несъстоятелност.
Да прощавам на длъжниците, как ли пък не, още повече безусловно!
По един особен и признавам - подкупващ начин, протестантите н а Мартин Лутър (най-младият клон на християнството) застават против лъжата и лицемерието на "традиционната" църква. Това поне сме го учили още в училище. Има неща, обаче, които не са толкова популярни. Те наистина загърбват двуличието на изповедта и опрощението, което намира най-уродлив израз в католическите индулгенции. Обаче, Горо, забиват твърде драстично в посака на сдържаност, въздържаност, дори открити лишения и аскетизъм и полагане на къртовски труд.
Ама нямат нищо против да получават щедра лепта, отделена от капиталистическата печалба. И колкото повече, толкова по-добре.
Същевременно, признавам, имат по-модерни разбирания за ред неща. Винаги съм бил строго "за" изборността на пасторите. Клирът излъчва презвитериум (настоятелство), то избира, респективно потвърждава след определен период избора на пастор. Това не съм го чел в гууугъл . ... странно нещо е животът, имам за приятел и един немски евангелистки пастор.
Та, прав е билр Вебер, може би. Ама за онези (средни) векове. Днес аз виждам наоколо предимно Хомо Фабер.
Всеопрощение и безкрайна доброта. Може, но когато са използвани дозирано и балансирано като едни символични послания, които са предназначени за израстване на хора със здрав душевен мир.
От друг а страна, длъжникът да с и плаща, кредиторът да си търси вземанията.
При затруднения, срещат се двете страни, говорят, говорят, споразумяват се и изпълняват договореното. Просто е.
