Бюджетният дефицит на Гърция е нараснал с 4,75 на сто...
Де да беше само на Гърция! Една
банда некадърници разрушават реалната икономика на Европа и е само въпрос на време да го усетят здраво и
оупенските индустриЯЛци
От няколко дни си
"тананикам" едни паралели между атинската демокрация и днешната. Атинската, защото сред около
хилядата вариации на обществени системи създадени от древните елини атинската се смята за прототип на съвременните демократични държави.
И сигурно, като много други преди мен откривам, че подобни паралели са невъзможни. Освен, и то със сериозни уговорки, със Швейцария.
Затова и пред-новогодишно малко позабравени факти.
Над 250 хилядна в своя апогей демократична Атина имала... около 50 000 пълноправни политически граждани. Мъже.
Защото да си гражданин, преди всичко останало, означавало да воюваш, т.е. да си мъж.
Средно на 3 години атинянина 2 пъти ходел на война!
Богатството си, атинската демокрация дължала в голяма степен на робския труд. В най-тежко положение били почти 30-те хиляди роби ангажирани в мините на Атика. Атическото сребро дало на Атина имперския флот и свободата на дебатите в народното събрание.
В по-добро положение били семейните роби. Най-често, средният атинянин имал един роб и една робиня. Робът придружавал мъжа в земеделската му работа и на война, а робинята - съпругата му в домашните задължения.
В още по-добро положение били
държавните роби. Те често изпълнявали ролята на полицаи, граматици и пр...
Богатството си в още по голяма степен атинската демокрация дължала на своето политическо устройство.
В
демокрацията на въоръжени мъже, длъжностните лица представляващи държавата, било то стратези, било натоварените с икономически дейности, било обикновени писари, освен с привилегията на властта се "облагодетелствували" и с привилегията на отговорността пред въоръжени свободни мъже.
Длъжностните лица били избирани, чрез
пряк избор или по жребий (ако си си подал кандидатурата - да не влизам в подробности, че е сложна система) за срок не по-голям от 1 година.
Действията им се следели изключително внимателно от въоръженото гражданство.
За некадърност в управлението на обществените дела най-честото наказание било смърт!
Средно 20% от най-висшите длъжностни лица в Атина (стратезите) имали именно тази участ.Дори знаменития Перикъл, (избиран 15 поредни години и за когото Тукидит казва, че златния век на Атина бил
"дело, на думи демократично, но всъщност дело на началата на един мъж") бил подведен под съдебна отговорност, но се разминал само със глоба.
А казват, че никой нямал такова влияние над атиняните, каквото имал той. И властта, според древните демократи произтичала
единствено от авторитета! Свободните граждани се подчинявали единствено на убеждението.
Та си мисля..., че древните атиняни биха се изсмели над днешната демокрация, в най-добрия случай биха я приравнили към олигархията...
И се питам. Дали, ако разни меркелици, попандреевци, тришета, реслеровци и пр. знаеха, че некадърността може да бъде наказана със смърт биха се кандидатирали за обществените длъжности които заемат!
Весело посрещане и хубава нова година!
