БулКан, не мога да се съглася с това ти мнение. Да сравняваш една малка балканска държава (говоря за съвременността) с една голяма световна страна, фактор в политиката и икономиката, каквато е Германия е меко казано нуместно. Сравнявай например Франция с Англия, Германия с Франция и т.н.
Германия е с население над 82 милиона и е държавата с най-многобройно такова в ЕС. Гърция е приблизително с 10 милионно население. Няма да навлизам в подробности за териториална площ, природни ресурси и т.н., това всеки може да си го прочете. Разбира се, че Германия е една развита във всяко отношение страна, но това не означава, че и малките държави в ЕС нямат своите велики, значими личности в съвремието. Процентно спрямо числеността може би ще се окажат дори повече. Как да няма Гърция съвременни композитори, диригенти, поети, изобретатели, икономисти, доказани тръстове, успели в бизнеса личности и т.н. Ще опитам да изброя по-известните в България, макар че световно известни има много повече. Това са Казандзакис, Сеферис, Кавафис - поети, Микис Теодоракис - композитор и диригент, Манос Хадзидакис - композитор, носителят на Нобелова награда Одисеас Елитис - композитор и .... в областта на изкуствата мога да изреждам още дълго, да не говорим за изпълнители (изключая поп и фолк изпълнителите им). Да не изброявам спортисти, личности в науката, бизнеса и финансите ... ето линк, може да си направиш нужната справка
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Greeks#GreeceОтносно литературата им ще цитирам пасаж от една статия на Здравка Михайлова
Гръцкото книгоиздаванеЕдна от характерните черти на експанзията на издателския пазар в Гърция е експлозията на съвременната недокументална проза – често пъти една нова книга е в състояние да се продаде от 3000 до 10 000 екземпляра в страна с население от 10 милиона души. Между 1990 и 2000 г. броят на издаваните годишно заглавия се е удвоил. Успоредно с това се появява и новият бизнес на медийните групи, инвестиращи в областта на книгоиздаването, както и постепенно се създават първите заслужаващи внимание вериги от книжарници. Тази оживена и оптимистична картина е допълнена от нетърговски дейности, каквито са проектите на Европейския център за преводи и хуманитарни науки (ЕКЕМЕЛ), който работи в тясно сътрудничество с Гръцкия национален център за книгата (ЕКЕВИ), чиято главна цел е да възпита ново поколение професионални преводачи на художествена литература, които ще допринесат за открояване на гръцката проза и поезия на международния книжен пазар.Умишлено не намесвам, темата за историята, древността, войните и т.н.. Ако ги добавим в сравнението, картината ще стане още по-шарена.
Малките държави в ЕС си имат своите и постижения, и ценности, и личности. Въпросът е доколко са фактор в политиката и икономиката. Доколко сами не са успели да развият потенциал или са задушавани малко или повече от големите, доколко това е било умишлено или сами сме си "виновни" ... Това са все допълнителни теми и въпроси. Но да се подценява една държава и нейните личности и да се издига в култ друга - никога не е било най-удачното.
Ние като първа резерва от скамейката можем само да наблюдаваме играта и да се учим, вадейки си съответните ползи и поуки от успехите и грешките. И добре би било да гледаме повече в собствената си паничка. Това, че коментираме не е лошо, но когато започнем да категоризираме, все се питам от позицията на какви го правим и с какво ще ни помогне това?!
И като държава и като хора е добре да се учим, да "купуваме" успешните неща във всяка сфера, да не отричаме нищо и никого, а да се стремим да различаваме доброто и качественото и да го "попиваме". По-малко да категоризираме останалите, а да усъвършенстваме себе си. - последното е просто като пожелание, без връзка с темата ...
