Накъде вървим, накъде отиваме

[gogolcho]

Българските плодове и зеленчуци са много по-хубави от повечето вносни. За трайни резултати, които да обръщат тенденциите в БГ земеделието не може да става и дума обаче. Май няма точна статистика колко точно от земеделските земи се обработват, какъв добив дават. Но е достатъчно да пообиколиш България, за да видиш, че огромни площи стоят пустеещи.

Ето моето виждане за нещата: Проблемите са наслагвани през годините, докато се стигне до сегашното положение на безхаберие. След Освобождението България е земеделска страна. Тогава цялото семейство е участвало в обработването на нивите. Работата е била на ръка. Ползвали са и животни за оран, а и по това време техниката не е била достатъчно развита в света - такива неща като трактори и комбайни не е имало. За периода 1878-1944 протича и урбанизация. Например София е била 30К - става 300К. След 44г започват процеси на колективизация. Т.нар. ТКЗСта. Има доста голяма съпротива срещу колективизацията - всеки земеделец си казва как ще ми взимат земята така. Реално обаче за няколко години тази колективизация вдига производството на земеделска продукция в пъти. Пародоксално, но и самите земелци, чиито земи принудително са вкарани в ТКЗСтата, са доволни в голямата си част! Защо? Еми имали са някакви нивици в землището, общо 40 дка средно да речем. Ама тия дки не са били на едно място, а разпръснати на 4-5 и повече места, което е правело обработването им по-трудно. Работели са примитивно, а ТКЗСтата купуват машини, с които започват да се обработват площите. Какво става? Селянинът вече не бачка от сутрин до вечер за себе си, изправен понякога пред глад при лоша реколта, а бачка за ТКЗСто, където има разделение на труда и той получава заплата! Селяните се виждат се с пари! Някои от тях натрупват бая! Не че има за какво да ги харчат в една затворена икономика, но това е друга тема! Обаче има една грешка, която не може да се види на пръв поглед - земята става държавна. Спокойно е можело да се направят същите ТКЗСта, но на принципа, както е станало в бивша Югославия - там тия ТКЗСта са частни в голямата си част през целия соц! Така селяните остават ангажирани максимално към земята и се грижат повече за нея! После някъде през средата на 60те години се допуска втората грешка - България тръгва по пътя на грандоманщината! Виделя жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак! Май тогава почват да се строят мастодонти като Кремиковци, за които са нужни работници. Откъде? Ами от селяните, които напускат селото и отиват да бачкат в завода срещу много добро възнаграждение. В земеделието пък се правят АПК - Аграрно промишлен комплекс. Това са пак едни мастодонти, които освен че алиенират селяните от земята, са предпоставка за кражби и неефективност. Това е също огромна глупост. Все пак нещата вървят някак в земеделието, докато не идва "демокрацията" и правителството на Филип Димитров прави третата и най-голяма грешка. Връща национализираната земя в реални (!) граници. Което значи освен че ТКЗСта и АПКта се разпадат, но и че наследниците получават няколко ниви, разпръснати в землището на селото. Като се има предвид, че наследниците са много се оказва, че като направят делба на всеки се падат по 10 декара средно. Дори не са в една нива, а са 3-4 ниви. Тия наследници 90 процента живеят в града и нямат никакъв интерес да обработват земята. Най-често няма и на кого да я дадат да я работи, защото в селата няма желаещи да вземат толкова разпръснати ниви...

[gogolcho]

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев в предаването "Седмицата" на Дарик
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=543902

[antoninus_pius]

Вижте накъде отиваме - примерът на Латвия.

[gogolcho]

Дефлация от 0,2% през май след поевтиняване на храните с 0,9%
http://www.investor.bg/news/article/101125/332.html

Дефлация от 0,2% през май 2010 г. отчита Националния статистически институт (НСИ) след поевтиняване на храните и безалкохолните напитки с 0,9%.

За петте месеца от началото на 2010 г. инфлацията е 2,4%, а спрямо май 2009 г. е 1,9%.

През април беше отчетена инфлация от 1,1% на месечна база, генерирана от ръст с 20,8% в цените на алкохола и цигарите.

През май 2010 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили както следва:
- хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0,9%;
- алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0,3%;
- облекло и обувки - увеличение с 0,2%;
- жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец;
- жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0,1%;
- здравеопазване - увеличение с 0,2%;
- транспорт - увеличение с 1,4%;
- съобщения - цените остават на равнището от миналия месец;
- свободно време, развлечение и културен отдих - намаление с 0,8%;
- образование - цените остават на равнището от миналия месец;
- ресторанти и хотели - намаление с 0,1%;
- разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0,4%.

През май 2010 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1,1%, брашно - с 0,6%, бял хляб - с 0,5%, птиче месо - с 0,1%, кайма - с 1,0%, свинско месо - с 2,3%, месо от едър рогат добитък - с 1,6%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0,1 и 0,2%, риба и рибни продукти - с 0,7%, сирене - с 0,2%, яйца - с 15%, кашкавал - с 0,1%, домати - с 16,5%, краставици - с 13,7%, пипер - всички видове - с 19,4%, листни зеленчуци и репички - с 11,0%, маслини - с 1,2%, захар - с 1,0%, плодови и зеленчукови сокове и нектари - с 0,2%, зрял боб - с 0,7%, кафе - всички видове - с 3,5% и други.

През месеца са се увеличили цените на: хляб „Добруджа” - с 0,5%, растителни масла - с 0,3%, пресни млека - с 0,2%, моркови - с 4,5%, зрял лук - с 8,6%, ябълки - с 4%, сладолед - с 1,3%, цитрусови и южни плодове - с 2,5%, минерални води и безалкохолни напитки - с 3,1%, алкохолни напитки - с 0,2% и някои други.

Според еврометодологията (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени) инфлацията през май е 0% на месечна база. От началото на 2010 г. е 2,4%, а спрямо май 2009 г. достига 3%.

[gogolcho]

http://ikonomika.org/?p=4023

Унгария не успя да постигне целта да продаде държавни ценни книжа за 214 милиона долара – по думите на Файненшъл таймс "международните инвеститори бойкотираха аукциона" заради притеснения за публичните финанси. Търсенето рязко спадна, а лихвите се качиха.

Забележете, че:

- бюджетният дефицит на Унгария е колкото на България през 2009

- Унгария всъщност няма нужда от пари, защото има 24 милиарда долара споразумение с МВФ и ЕК

- държавният дълг на Унгария е с 40-50% по-нисък отколкото на Гърция

- Унгария е доста по-богата от България и по-интегрирана в ЕС

Въпреки това, приказките за раздуване на дефицита на новото правителство в Унгария успяха да уплашат пазарите и да провалят дори сравнително малка емисия дълг (0.1% от БВП).

Надявам се да си го отбележат тези, които смятат, че можем постоянно да раздуваме бюджетния дефицит и да го финансираме с големи емисии (евтин) дълг. Примерът на Унгария показва, че в сегашната среда въобще не е сигурно, че може да се издава голям дълг, още по-малко евтин (с ниски лихви) – особено ако плашиш пазарите с постоянна ескалация на дефицита. Да не говорим, че издаването на дълг означава повече разходи за лихви, т.е. влошаване на дефицита.

[gogolcho]

Why Bulgaria is the next big worry for the eurozone
http://www.moneyweek.com/news-and-charts/economics/money-morning-eurozone-debt-bulgaria-02310.aspx#comments

Greece was the founder member of the 'Erode the euro' club. Ireland, Portugal, Spain and Italy have also been in from the start, although everyone pretended not to notice at the time.

There have since been mutterings about Belgium and even France. Last week there were jitters about Hungary. And now it's Bulgaria's turn.

Hang on, you say. Hungary and Bulgaria aren't even in the euro. Why should our continental cousins worry about them?


Well, there are plenty of reasons for the eurozone countries to worry about their neighbours to the east. Here's what's spooking them, and what it means for the euro...

Hungary and Bulgaria are worrying investors
Greece's troubles are almost old hat now for veteran eurozone watchers. That's because a whole string of other countries with dodgy finances is now giving the financial markets sleepless nights.

That's bad enough for those with loads of cash tied up in the eurozone. But now those concerns are spreading beyond the single currency area, too.

There's always been an agenda to expand the eurozone. Several other countries were meant to join the single currency at some future stage, once they'd knocked their finances into shape. But even although these potential newcomers haven't yet met the EU criteria, they're still scaring the horses.

Last week, Hungary said it was facing a Greek-style debt crisis, as we mentioned in Monday's Money Morning. The Hungarian government later backtracked, saying things weren't so bad after all. But in the meantime the Hungarian forint plunged against the US dollar and sent shockwaves across other global markets.

Now Bulgaria is having its turn in the spotlight. Auditors from Eurostat – the EU's statistics office – are likely to be "parachuted in" to Bulgaria to cast a critical eye over the country's public sector accounts, says EU Economics and Monetary Commissioner Olli Rehn.

So what's going on? And why is this spooking the eurozone?
There are two main reasons.

Firstly, news that the EU's accountants have turned up on a country's doorstep can get the rumour mill working overtime. Ever since Greece admitted that Goldman Sachs had helped it fiddle its deficit numbers, everyone's on the alert for a repeat.

"The timing of Rehn's statement was unfortunate given the last week's focus on the veracity of historical budget data in Hungary, and comparisons made to Greece's chequered track record on the data quality front", says Timothy Ash at RBS. "The EC is eager to expose any potential skeletons in the fiscal cupboard, and Bulgaria seems to be next in line in this 'cleansing' process".

In other words, senior eurocrats want to make sure Bulgaria isn't cooking its books. And that's because of the second reason. There's a big debt problem in Bulgaria.

The irony is that government borrowing is fine. The annual budget deficit – how much the government is spending over and above what it receives in taxes – is forecast to be 'only' 3% this year. And the national debt – the government's total debt pile – is likely to be just 17% of GDP by the end of this year. That compares very favourably with the EU average of 80%, and well over 100% for Greece. So Bulgaria should be able to pay its interest bills for now.

The cause for concern lies elsewhere. Bulgaria has a total external debt/GDP ratio of around 108%. That means that as a group, Bulgarian citizens owe more than they produce each year.

And because Bulgaria's currency, the lev, is pegged to the euro, this creates a rather different problem to Hungary. As John Stepek explained on Monday, many European banks made euro loans to Hungarian homeowners. When the forint dives against the euro, payments shoot up and some borrowers can't service their debts.

Because Bulgaria is keeping the lev pegged to the euro, the country hasn't been able to devalue its way out of trouble. That means its exports simply haven't been able to compete on the world stage.

And that's "caused a brutal and extended recession", says Ash. Real GDP shrank by 5% in 2009, and fell a further 4% in the first quarter of 2010. Unemployment has doubled in the past year to just below 10%. The economy is likely to take a long time to turn around.

Even worse, Bulgaria's growth over the past four to five years has largely been driven by a credit-based property boom. That boom is over, leaving Bulgarians with lots of debts backed by properties which aren't worth what they paid for them. Throw in a weak economy and high unemployment, and the reality is that lots of those loans simply can't and won't be repaid.

Bulgaria's finance minister says he's not worried about the EU audit. And he has no reason to be. But European banks who've lent to the country's citizens should be worrying about the risks that all that external debt poses. It's yet another potential danger to their balance sheets. It's likely to require more asset write-downs. And they've plenty of dodgy debt in their own countries to sort out without having to fret about the likes of Bulgaria.

Add it all up, and it's yet another nail in the euro's coffin. Because if European banks suffer another crisis, their governments will be under pressure to bail them out again. That means even heavier public sector debts, weaker economies and possibly even money printing, which in turn means a weaker currency.

[gogolcho]

ПЧИ до април не са отрицателни, а се увеличават със 168,1 млн. евро
http://www.investor.bg/news/article/101265/332.html

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за първите 4 месеца на 2010 г. са 168,1 млн. лв., показват данни на БНБ. Само през април по предварителни данни те са за 36,7 млн. евро.

Предварителните данни за първите три месеца бяха за отрицателни ПЧИ в България в размер на 22 млн. евро. Ревизията обаче показва, че те са положителни в размер на 131 млн. евро.

Според детайлните данни преди ревизията имаше ръст с 412% на годишна база до 513 млн. евро на инвестициите в нефинансовия сектор за първото тримесечие на 2010 г., а външният дълг на банките намаляваше с 504,9 млн. евро за трите месеца (дългът към банките майки е форма на ПЧИ).

Според министъра на икомиката пък Трайчо Трайков 4 транзакции за 200 млн. евро формират отрицателните ПЧИ до март.

Спрямо първите 4 месеца на 2009 г. когато ПЧИ са били за 955 млн. евро (ревизирани данни) спадът е с 82%. Ревизиите на данните за април 2010 г. в следващите месеци могат да намалят този спад,тъй като в последните месеци и години ревизираните данни винаги са показвали по-големи стойности на преките чуждестранни инвестиции.

През април 2010 г. текущата сметка е отрицателна в размер на 174,4 млн. евро, като подобрението спрямо минус 567,8 млн. евро за първите 4 месеца на 2010 г. е трикратно.

Търговския баланс е отрицателен в размер на 326 млн. евро април 2010 г., спрямо минус 472,8 млн. евро за април 2009 г. Подобрението е резултат от 36% ръст в износа.

Салдото при услугите е положително в размер на 68,1 млн. лв. през април 2010 г., спрямо минус 30,9 млн. евро за същия месец на 2009 г. Само от пътувания положителното салдо е 41 млн. евро през април 2010 г., спрямо минус 3,1 млн. евро през същия период на 2009 г.

Финансовата сметка за април 2010 г. е отрицателна в размер на 287,7 млн. евро главно поради погасяване на заеми за 219 млн. евро и изтегляне на депозити от чужденци за 150 млн. евро. През април 2009 г. финансовата сметка е положителна в размер на 57 млн. евро.

Общия платежен баланс през април 2010 г. е минус 290,4 млн. евро, спрямо плюс 5,1 млн. евро през същия месец на 2009 г. С тази сума се изменят и резервните пари на БНБ през месеца.

[antoninus_pius]

Много интересно ще се получи ако централните банки на Гърция и Унгария са "купували дълг" една от друга - ще си получат парите след доста време. А ако в играта е замесена и Испания или Исландия?
Това ще доведе до 1 несигурност, която ще има негативен ефект върху региона (Източна и Южна Европа). 

[koganev]

http://www.balgarin.bravehost.com/elinpelin/geracite/ger11.htm


"Така е тръгнало и така ще върви - нареждаше в ума си старият Герак , - няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя".

[gogolcho]

Питър Тилс: Моментът е подходящ България да пласира външен дълг
http://dnevnik.bg/intervju/2010/06/17/918738_pitur_tils_momentut_e_podhodiasht_bulgariia_da_plasira/

[gogolcho]

Защо расте износът?
http://ikonomika.org/?p=4035

[gogolcho]

ГЕРБ заговори за вдигане на данъците догодина
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6232&sectionid=hotnews&id=0000125

ГЕРБ обмисля да вдигне данъците догодина. Това стана ясно от изказване на шефа на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. "Може би ще се наложи вдигане на данъците. Детайлният анализ трябва да каже, ако се стигне изобщо до това, кои са те", допълни Стоянова.

"През есента ще се дискутира преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци", каза тя. Стоянова обясни, че през 2008 г. сме имали висок БВП и събираемост, но 87% от БВП са били формирани от внос. "Сега очакваме 56%. При ориентирана към косвени данъци като акцизи и ДДС система е явно, че в ситуация на криза има обективен срив на постъпленията", допълни депутатката от ГЕРБ. Според нея решението дали ще бъдат вдигани данъците ще бъде взето, когато стане ясно дали при тази структура и ниво на данъчната ни система ще можем през 2011-2012 г. да покриваме разходите.

Стоянова каза още, че в Европа няма по-ниска ставка на плоския данък от нашите 10%. В Словакия ставката е 14% и било въпрос на разчети дали и в България трябва да се достигне този процент. Данъкът върху имотите също бил много нисък.

Според запознати във финансовото министерство има разработени три варианта за данъците - да се вдигне само данък печалба, който сега също е 10%, по-висок плосък данък, но с въвеждане на необлагаем минимум, връщането на прогресивното облагане на доходите.

[gogolcho]

"През есента ще се дискутира преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци", каза тя. Стоянова обясни, че през 2008 г. сме имали висок БВП и събираемост, но 87% от БВП са били формирани от внос. "Сега очакваме 56%.

Някой може ли да ми го разтълкува това?

[dodo2]

Брутни Валутни Постъпления

[Muza]

Вносът е паднал. От там, начислените митата са паднали. ДДС, с което се облагат митническите сборове (факт. стойност +мито) , което е косвен данък, е паднал. Ще го компенсират с вдигане на преки данъци - данък печалба, подоходно облагане, данък имоти...

Дали си правят сметка, че и печалбата е паднала? Доходите са паднали?

http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=32467