Мине ли еврозоната на две скорости, скачаме в ремаркето
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6413§ionid=5&id=0000901
Германия и Франция се наговарят да си направят вътрешен клуб в еврозоната, за да се отърват от затъналите в дългове държави, които дърпат еврото към дъното, съобщи британският "Дейли телеграф". Информацията изтекла от анонимен служител в ЕС след Европейския съвет в Брюксел на 17 юни.
Новата зона щяла да си има суперевро и да включва 6 от сегашните 16 държави в еврозоната - Австрия, Германия, Дания, Франция, Финландия и Холандия, които нямат проблеми с дълговете си и чиито банки са главните кредиторки на закъсалите държави. Те се опасяват, че след спасителния план за Гърция няма да имат сили за спасяване и на Испания, която е шест пъти по-задлъжняла. През септември Мадрид ще трябва да рефинансира 80 млрд. евро от своя дълг и никой не помисля за набиране на помощни средства като за Атина.
Президентът Никола Саркози и канцлерът Ангела Меркел, които през последните месеци зачестиха срещите си извън традиционните структури за обсъждане на общоевропейските проблеми, изглежда, са узрели за идеята, че
еврозоната трябва да мине на две скорости
Тъй като не е възможно да се изключат държавите, които дестабилизират еврото, защото е необходимо и тяхното съгласие, ще напуснат онези държави, които го стабилизират. Така Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Португалия и други като тях ще останат в сегашната еврозона, като еврото може да бъде девалвирано, за да бъде решен въпросът с дълговата криза, без да се стига до фалит на цели държави и без да се налага по-стабилните да превръщат чуждите дългове в свои. Супереврото ще бъде убежище за държавите, които сега се оплакват, че други изпомпват ресурсите им чрез общата валута и си докарват доходи над производствения си принос. Германия смята, че е нечестно да държи своите заплати под стриктен контрол, докато по-неконкурентни икономики си позволяват разточителство. Ангела Меркел вече усети политическите последици от солидарността си с давещите се в ЕС, като започна да губи популярност не само в социологически допитвания, но и във важни провинциални избори.
Ако предполагаемият френско-германски план бъде приведен в действие, ще взриви и еврозоната, и целия Евросъюз, защото
ще лиши от смисъл Лисабонския договор
като обединител на 27-те държави. Неговото подкопаване тече и в момента, защото еврозоната като затворена структура фактически поставя 10 държави (Естония скоро ще се присъедини към нея) в положението на непълноценни членове на ЕС. Повече от половин век след създаването си Евросъюзът ще се върне там, откъдето тръгна - от елитен клуб на шест държави. Разликата е, че някои имена в него ще бъдат променени, но водещите - Франция и Германия - са същите. Когато Шарл дьо Гол се съпротивляваше през 60-те години заради Великобритания срещу първото разширяване с четири държави на тогавашния Общ пазар, казваше: "Шестима са компания, десет са вече тълпа."
Какво би станало с България,
ако се оформи нов затворен клуб? Тя ще има перспективата да влезе във второкачествената (сегашната) еврозона, защото вече е обещала чрез присъединителния си договор. Освен това ще бъде добре дошла да поеме част от бремето на държавите, които се оглеждат за свежи пари откъдето и да е. По-богатите не се стесняват да вземат от по-бедните. Само че стремежът на България към еврозоната е оправдан не от друго, а от убеждението, че обвързването й с по-богати държави е гаранция за собствената й стабилност. Ако перспективата е друга, ще трябва да се насочи към зоната на бъдещото суперевро, но кой би допуснал най-бедната държава в ЕС да се присламчи към най-богатите?
И все пак точно там трябва да отиде, макар и не през парадния вход. За разлика от повечето проспериращи държави в ЕС, които отдавна надхвърлиха здравословната граница на дълга от 60% спрямо брутния си вътрешен продукт и фактически изядоха бъдещите си доходи, България мизерства от 20 години главно по своя вина и ако не друго, поне се научи да не се разпростира много отвъд чергата си. С държавен дълг от едва 17% спрямо БВП тя показва стоицизъм в сравнение с еврозоната, където средната държавна задлъжнялост е 83%. Вярно е, че България има най-нисък БВП на глава от населението, който, изчислен през покупателната способност, възлиза на 41% от средното в ЕС, но Гърция достига 95%, а Испания - 103% и въпреки това чакат другите да ги спасяват. Никой не може да обвини българина, че подяжда европееца, защото ползата му от еврофондовете се изчерпва сега само с 4% от сумите, които му се полагат, а вноските му в общия бюджет са винаги 100%. Ако държавата е под подозрение за лоша финансова дисциплина, вината не е на данъкоплатците, а на харчещите данъците, и особено на финансовия министър Симеон Дянков, който с хаотичните си действия създава в Брюксел погрешно впечатление на възпитаник от византийската школа.
В момента България
не заслужава нито наказание, нито изолация,
но и едното, и другото вече се случват - подлагат я на специални проверки под заплаха от санкции и дори не й позволяват да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Главният й грях е сиромашията, и то насред кризата, когато всеки мисли за себе си. Но сиромах чиляк - жив гявол. Докато не е член на еврозоната, България е в режим на валутен борд, установен от МВФ. Това го знаят всички наши партньори и не го оспорват. Левът е обвързан с еврото, но само защото преди това е бил обвързан с германската марка. По този начин той играе ролята на побългарено евро, защото курсът му не се променя спрямо общата европейска валута.
Ако Германия се дръпне в нова зона на суперевро, за да се избави от задлъжнели навлеци, може да си спести компанията на Гърция, Испания и Италия, но не и на България. Левът следва курса на германската валута, каквато и да е тя. Така беше във времето на марката, така е сега с еврото, същото може да се очаква и при появата на суперевро. Куриозно е, че еврото може да олекне, а левът да остане стабилен. Той е като ремарке на германската валута, като дъвка, залепнала в германския джоб - каквото и да дрънчи в него. България бе унизена чрез отхвърлянето й от еврозоната, но като преглътне обидата, може да се окаже, че не е на голяма загуба.
