Накъде вървим, накъде отиваме

[imotko]

И да си дръпнеш очетата с една операция. Само оная работа не я режи.

[gogolcho]

хехе, нещо си поизнервен май? Що тъй?! Тъпите купувачи да не стискат кеша?

[gogolcho]

Индустрията през юли 2010
http://ikonomika.org/?p=4444

Възстановяване в индустрията като цяло почти не се забелязва. Това, обаче, прикрива две съвсем различни развития – докато възстановяването в износната индустрия се случва бързо, то вътрешният пазар продължава да стагнира.

Оборот в промишлеността, промяна спрямо 2008 година, %

[Scyther]

Икономиката има нужда не от "стимули", а от фалити
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6764&sectionid=5&id=0001001

Удивително е как в тази криза на свръхпотреблението, свръхкредитирането, прекалено ниска ликвидност идеята на правителството за "стимули" е да насърчи хората за още повече потребление, още повече вземане назаем и още по-ниска ликвидност

Хари Бинсуенгър

Няма такова нещо като "стимул" за икономиката. Най-близкото до него в реалния живот би било намаляване на правителствения контрол и обирджийство: дерегулация и съкращаване на разходите. Но дори и това не са "стимули", а ограничаване на разрушението. Ако на всеки час ви източвам по четвърт литър кръв и после реша да намаля наполовина количеството, това не означава, че ви давам "стимул". Ако завържа ръцете и краката ви и после отвържа единия крак, това също не е някакъв "стимул".

Но в момента не се предлага, нито дори се обсъжда подобно ограничаване на щетите. (Само да отбележа, че намаляването на данъците не е дори ограничение на щетите, ако не е съпроводено със съкращаване на разходите. То може да се сравни само с промяна на мястото, от което ви източват кръвта).

Това, което сега наричат "икономически стимул" (спасителен план за икономиката), всъщност е коктейл от програми за увеличаване на щетите

При него ви завързват ръцете и краката, започват да ви източват кръвта, бият ви доза адреналин, за да започнете да се тресете и кръвта ви да изтича по-бързо.

"Стимулационният" пакет е основан на консуматорската идея, че харченето създава богатство. Но разходите само пренасят богатството, всъщност то се създава чрез производство. Нито купуването, нито продаването създават стоки. За да представлява богатство, продуктът трябва да бъде повече от някаква вещ, той трябва да е нещо, което купувачите ценят.

Кейнсианската (консуматорска) икономика твърди, че харченето може да създаде богатство, когато съществуват свободни фактори на производството - безработни хора и предприятия с огромен неизползван капацитет. Кейсианците обясняват: "Ако тези хора работеха и заводите употребяваха неизползвана техника, щяха да се произвеждат повече продукти". В известен смисъл тезата е вярна, но тя пренебрегва нещо важно - по каква причина капацитетът на предприятията не е натоварен? За това има причина и тя не е, че хората са полудели (а само правителствените служители са останали с ума си).

Аз, например, се опитвам да харча по-малко, защото не мога да си позволя да харча колкото преди кризата. Какво е кейнсианското решение в тази ситуация? Да ме накарат да си мисля, че мога да си позволя повече, отколкото реално мога. Да се печатат нови пари без покритие и да ми се дадат, за да си мисля, че мога да си позволя отново да купувам много. До степен, в която "стимулиращият" пакет от мерки раздава инфлационни пари на потребителите и се опитва

да ги накара да правят покупки, които реално не могат да си позволят

Сега нека погледнем на нещата от гледна точка на бизнеса. Част от производствените мощности на производител на автомобили стои ненатоварена. Защо? Защото той преценява, че не може да печели, като използва тези мощности за производство на автомобили. "Стимулационното" решение е да го накараме да си мисли, че има търсене за тези коли, така че те да започнат да ги произвеждат. А заводът трябва да работи, защото се предполага, че потребителите ще бъдат накарани да мислят, че могат да си позволят да си купуват нови коли.

Но теорията на двойната заблуда не работи

В реалността промени няма. Има само илюзия, създадена от изсипаните отгоре пари. Потребителите всъщност не могат да си позволят да купуват коли и реалните печалби на автопроизводителите не са по-високи, отколкото са били преди. Да, номиналните приходи на автопроизводителите в долари нарастват, но това не са реалните им постъпления. А и разходите им нарастват заради циркулирането на новоотпечатани пари в системата.

За онези, които са подмамени от инфлацията, нетният резултат в реално (а не доларово) изражение е, че те правят покупки, които не могат да си позволят, а производителите са подмамени да произвеждат на загуба.

Реалното финансово състояние на потребителите се свива, защото реалното богатство е свързано с тяхната йерархия на ценности. Да предположим, че според моята ценностна система е по-важно да имам компютър пред това да притежавам телевизор с висока разделителна способност. Ако бъда подмамен от "стимулационния" пакет от спасителни мерки, аз ще реша, че мога да си позволя и двете. Затова си ги купувам. Но в същото време цените започват да се покачват и аз установявам, че не мога да си позволя да си плащам наема - който е доста преди компютъра и телевизора в скалата на ценностите ми. Така че сега ще трябва да си опаковам компютъра и телевизора и да се пренеса с тях в по-малко жилище. Ако не се бях оставил да ме измамят какво мога и какво не мога да си позволя, щях да си купя компютър, нямаше да взема телевизор и щях да си остана в настоящото жилище.

Нетният резултат? Като съм се оставил да ме излъжат да си купя и телевизор, и компютър, заживявам по-зле, отколкото щях да бъда, ако си бях останал в жилището с нов компютър и стария телевизор.

Същото се отнася и до бизнеса. Ако той се остави да го подмамят да вкара в експлоатация свободните си мощности, ще бъде в по-лоша позиция, отколкото ако осъзнае, че увеличените доларови приходи на практика не са повече от предишните приходи и че разходите се увеличават, а успоредно с тях - и лихвите по кредитите.

Преживяхме всичко това през 70-те години на миналия век. Но това е твърде отдавна за прагматиците, които виждат само конкретни неща.

И още нещо. Харчат се спестявания. И важното тук не е самото харчене, а

за какво се харчи - за производство или за потребление?

Парите, похарчени за потребление, са загубени от гледна точка на създаване на богатство. Купуваш си хляб и го изяждаш. Ако спестиш пари, ти ги инвестираш, защото банката ще отпусне кредит на хлебаря. А това означава, че се харчи за производство - да речем за заплати на служителите в хлебопекарната, които на свой ред купуват хляб. И го изяждат. Но хлябът, изяден от работник в пекарната, е заплащане за неговия труд, който създава хляба. А ти получаваш лихва върху печалбата. И в двата случая се харчат пари за хляб, който се изяжда - въпросът е дали хлябът ще подпомогне работника да произвежда повече хляб, отколкото изяжда, или хлябът е изяден, без да се произведе повече. Продуктивните разходи създават печалба, а разходите за консумация само потребяват продуктите.

В което няма нищо лошо, разбира се. Ние ги произвеждаме, за да ги употребяваме за собствено удоволствие. Но според школата на консуматорите спестяванията изобщо не се харчат. Последователите й, сред които са всички, които обитават и говорят в публичното пространство днес, си представят, че спестяванията стоят под дюшеците. Всъщност те се инвестират в производство.

Удивително е как в тази криза, която е криза на свръхпотреблението, свръхкредитирането, прекалено ниска ликвидност, идеята на правителството за "стимули" е да насърчи хората за още повече потребление, още повече вземане назаем и още по-ниска ликвидност. А особено удивително е, че всички тези проблеми са добре известни и добре обяснени от всички класически икономисти от Адам Смит насам.

За възстановяването си икономиката се нуждае не от химерата на "стимулите", а от връщане към реалността. А това означава фалити, фалити, фалити. Всъщност "стимулиращите" програми за икономиката целят да предотвратят именно фалитите.

[antoninus_pius]

2 статии за положението в Европа и по света:

The New Old World Order
The post-Cold War new world order is rapidly breaking apart. Nations are returning to the ancient passions, rivalries and differences of past centuries.

Изт: http://victorhanson.com/articles/hanson090610.html

Една статия за Ирландия: Ireland breaks up Anglo Irish as EMU debt jitters return

Ireland is to break up the nationalised lender Anglo Irish Bank, hoping to end a disastrous saga that has shattered confidence in Irish finance and left taxpayers with daunting debt.

Изт: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/7990228/Ireland-breaks-up-Anglo-Irish-as-EMU-debt-jitters-return.html

[Scyther]

Статистически метаморфози
http://money.ibox.bg/news/id_1969148618
17.09.2010

Гарабед Минасян:

Случайно открих, че съвсем наскоро нашата славна родна Национална статистика е ревизирала из основи всички числа, свързани с БВП във всички възможни разрези, и то от 1995 г. насам!

[antoninus_pius]

Ето едно интересно клипче:

http://www.youtube.com/watch?v=4ECi6WJpbzE&feature=player_embedded

[gogolcho]

привет от гръцко тук слънцето пече, по курортите гърците го карат спокойно, а аз реших да прегледам пресата. За съжаление, не виждам нещо положително за БГ:

Кабинетът планира да увеличи с 50% държавния дълг догодина
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7051&sectionid=16&id=0000101

Правителството възнамерява да увеличи държавния дълг с близо 50% до края на 2011 г. От сегашните 9.8 млрд. лв. той може да стигне рекордните 14 млрд. лв. според проекта за бюджет 2011 г. Ако към тази сума се прибави и размерът на новите държавни гаранции за кредити през 2011 г., които са около 800 млн. лв., за година и половина задълженията на държавата ще нараснат с около 5 млрд. лв., т. е. с 50%.

Външният дълг на България към 31 август т.г. е 3.39 млрд. евро, или около 6.6 млрд. лв. Вътрешният дълг е 3.2 млрд. лв. Така че общо задълженията на държавата по последни данни са 9.8 млрд. лв., или 14.4% от БВП.

От януари насам увеличението на дълга е с около 370 млн. лв., или 0.1% от БВП. До края на годината се очаква да бъде емитиран дълг за още към 600 млн. лв., сочат сметките на базата на докладите по бюджетите за 2010 и 2011 г. За тази година бюджетът предвиждаше увеличение на дълга с нови 2.7 млрд. лв. до 12.2 млрд. лв., но по всяка вероятност няма да се стигне до тази цифра и до Нова година задълженията на държавата няма да надминат 10.4 млрд. лв.

Догодина обаче правителството иска да вземе нови заеми за 3.5 млрд. лв. и да осигури нови държавни гаранции за 0.8 млрд. лв., от които 460 млн. лв. за БДЖ и 250 млн. лв. за Национална компания "Железопътна инфраструктура". Намерението е 2 млрд. лв. от въпросните 3.5 млрд. лв. да се наберат чрез емитиране на облигации на международните пазари. Целта е със сумата да се покрие дефицитът в бюджет 2011, който по план ще бъде тъкмо 2 млрд. лв. Други 400 млн. лв. са по голямо заемно споразумение с Европейската инвестиционна банка за усвояване на еврофондовете. 800 млн. лв. пък ще бъдат събрани чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Така само за година и половина задлъжнялостта на страната може да се увеличи до рекордните 14 млрд. лв.

Като дял от БВП дългът ще стигне 18%, което е доста под европейската граница от 60%, но пък ще даде много лош сигнал пред Брюксел за бесните темпове, с които нарастват дълговете в сегашните условия. Стратегията за управление на дълга през 2009 - 2011 г. действително предвижда той да достигне 25% от БВП, но според анализаторите този процес трябва да бъде сдържан, а не да се прави такъв скок само в рамките на година и половина.

"Надявам се заложеното увеличение на дълга да е само опция и да не се реализира. Иначе ситуацията ще стане опасна, защото не е ясно на каква цена и дали изобщо ще е възможно да се реализира емисия облигации за 1 млрд. евро", коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея проблемът не е в абсолютния размер на дълга, до който ще се достигне, а в сигнала, който се изпраща към инвеститорите.

Според Николова и колегата й от "Отворено общество" Георги Ангелов има и алтернативни начини за финансиране на дефицита и това е например приватизацията. От разпродажбата на "Булгартабак", държавните дялове в ЕРП-тата и други кабинетът планира да събере догодина 450 млн. лв. Изследване на ИПИ дори показва, че сумата може да набъбне поне до 1 млрд. лв. Освен това Николова смята, че ако т.г. кабинетът не стопи фискалния резерв до минимума от 4.5 млрд. лв. и си запази малко повече пари, догодина може да ползва тях за запълване на дупката в хазната и да не тегли нови заеми.

Икономистите Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" критикуват изначалното намерение на правителството да заложи дефицит в бюджета, който да трябва да се финансира с дълг. "Желанието на правителството да харчи повече, отколкото събира, е притеснително", коментира Богданов.

Проблемът с трупането на дълг е и в това, че не може да се прогнозира при какви лихви може да се теглят заеми и да се пускат облигации. По този начин на практика държавата става заложник на ситуацията на международните дългови пазари, която едва ли през 2011 г. ще е благоприятна за България

[antoninus_pius]

So what to do with your U.S. stock investments now? My basic recommendation is to restructure your domestic stock portfolio with conservative, dividend-paying foreign stocks that will produce currency appreciation and keep you out of the collapsing dollar and immune from any desperate measures or political gambits that the U.S. government might resort to as the economic predicament worsens.

Some domestic stocks are worth holding on to, such as mining companies and producers of basic materials, energy and agricultural commodities that trade worldwide in dollars and will benefit from a commodities boom. I would hold the major oil producers, but be prepared for an excess-profits tax. A better bet would probably be oil service companies, which benefit more directly from a strong oil market and are unlikely to be hit with excess-profits taxes. Makers of farm equipment or fertilizer companies are proven as a way of participating in the agricultural boom. Exporters and multinationals with good foreign exposure should also do well.

The most important part of any U.S. allocation would be to avoid like the plague any stocks largely dependent on American consumers, especially when it comes to discretionary purchases or repaying their debts. That includes financials, retailers, home builders and consumer discretionary. I would also avoid any high-multiple stocks, which excludes most technology or biotechnology companies.

Another thought: Any U.S. company not adversely affected by inflation and producing a good global earnings stream is a possible target for acquisition by a sovereign-wealth fund – or private foreign buyer. That's bad news for the American economy but potentially good news for some American shareholders. Witness Anheuser-Busch Cos. Inc.

Изт: http://www.lewrockwell.com/schiff/schiff112.html

If the ratings agencies were honest, they'd rate US debt as 'junk.' Of course, the first characteristic of a bubble is that the vast majority can't recognize that it is one. Bubbles depend on confidence to grow, and quickly pop when that confidence disappears. The People's Bank of China, the #1 holder of US debt, has spent the summer quietly selling Treasuries. Japanese holders of US bonds (#2 in the world) are getting clobbered as the yen surges. This could be the beginning of the end of the US bond bubble. When it collapses, private investors, institutions, and central banks will be trampling on each other trying to reach the exit.

Изт: http://www.lewrockwell.com/schiff/schiff111.html

[gogolcho]

Министър Плевнелиев: Плоският данък не бива да се пипа
http://bnt.bg/bg/news/view/37540/ministyr_plevneliev_ploskijat_danyk_ne_biva_da_se_pipa

[gogolcho]

Правителството започна реално да се финансира с дълг
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/09/28/967417_pravitelstvoto_zapochna_realno_da_se_finansira_s_dulg

Въпросът как точно ще се финансира бюджетният дефицит през тази година явно вече не е на дневен ред. След като на четири поредни аукциона на държавни ценни книжа (ДЦК) финансовото министерство продава повече от планираното количество, е ясно, че то ще успее да набави необходимото си финансиране за тази година от вътрешния пазар и няма да емитира външен дълг (каквато опция си беше оставило при актуализацията на бюджета). Друг е въпросът дали това е най-доброто решение.

Засега стратегията жъне успехи, тъй като на местния пазар има глад за ДЦК. Банките се нуждаят от тях, за да влагат свободните си средства при липсата на добри проекти за кредитиране. Те са привлекли ресурс (основно чрез депозити), който си има цена - лихва, и ако не успеят да извлекат от него доход, това свива лихвения им марж, а съответно и печалбата. Освен това банките имат нужда и от ДЦК за обезпечаване на бюджетни средства. Другият голям купувач - пенсионните фондове, също търсят активно ДЦК поради несигурността на пазарите на акции и корпоративни облигации. Те получават постоянен поток от пари от осигуровки всеки месец, който трябва да бъде влаган, за да носи доходност.

Това обяснява и огромният интерес на последния аукцион провел се в понеделник. На него министерството предложи за пръв път от 2003 г. насам 15-годишни еврови облигации за общо 45 млн. евро и получи поръчки за общо 311.355 млн. евро или близо 7 пъти повече. Затова и правителството реши да се възползва от рекордния интерес и да продаде книжа за 234.1 млн. евро или над 5 пъти повече от планираното.

В съобщение на Министерството на финансите (което в еуфорията си изпревари официалните данни за резултатите от аукциона от БНБ) се казва:

Според директора на дирекция "Държавен дълг и финансови пазари" в МФ  Милена Бойкова постигнатата средно претеглена годишна доходност на аукциона от 6.45% е много благоприятна и показва минимален спред, спрямо отчетените показатели на доходността на емисията с матурите 10 години и 6 месеца,  която е приоритетна за Министерство на финансите, тъй като се използва за изчисляване на дългосрочния лихвен процент за  оценка степента на сближаване за 2010 г.

Наистина на последния аукцион на цитираните десетгодишни книжа в края на юли постигнатата доходност беше 6.1%. Съпоставката обаче не е съвсем коректна, тъй като тази емисия е левова, докато новата 15-годишна емисия е еврова - т.е. не носи валутния риск от падане на борда.

Така или иначе продадените от държавата ДЦК от началото на годината достигнаха 1.33 млрд. лв. докато изплатените по падежиращи заеми са около 580 млн. лв. Така нетното финансиране от началото на годината вече е от порядъка на 750 млн. лв., като само за септември са продадени книжа за 573 млн. лв.  До края на годината има планирани още седем аукциона на ДЦК за общо минимум 180 млн. лв. (има още един аукцион на предизвикалите фурор 15-годишни книжа, за който не е оповестена планирана сума в емисионния календар на министерството). Така дори и без свръх интерес и съответно без да се продава повече от планираното, нетното финансиране спокойно може да премине 1 млрд. лв. В резултат -  финансовото министерство сериозно раздвижи пазара на ДЦК и го разнообрази с емисии с различна срочност.
Въпреки оптимизма, в ударното финансиране на вътрешния пазар има и доста недостатъци.

Първо, така държавата влиза в конкуренция с частния сектор за парите на инвеститорите и банките, което може да повиши лихвите. Ако тя заложи на международините пазари ресурсът в по-голяма степен идва от чужди инвеститори и не изтегля ликвидност от местния пазар.

Второ, макар сега страната все още да има добри показатели за задлъжнялост, след тези емисии те ще се влошат и догодина, ако се наложи да се прибегне до международните пазари, тя ще трябва да плаща по висока доходност.

Трето, при предишните прояви на голям интерес източници от пазара заявиха за "Капитал", че пенсионните фондове са били канени на срещи, на които са били "неформално съветвани" и от министерството да участват в търга. Такова извиване на ръцете не е добра практика в дългосрочен план.

Четвърто, лихвите ще утежняват бюджетите през следващите години.

И пето (и вероятно най-важно), дълговото финансиране ще позволи на правителството да харчи повече, отколкото може да си позволи, и да отлага реформи.

Нетен държавен дълг 2008-2011
http://ikonomika.org/?p=4565

Нетен държавен дълг (държавен дълг минус фискален резерв), млн.лв


Държавен дълг: Не забравяйте 2010
http://ikonomika.org/?p=4570

В коментарите за държавния дълг за 2011 година много често се предполага, че държавният дълг до края на 2011 година може да нарасне с до 3.5 милиарда лева (както е записано в проектозакона). Пропуска се, обаче, че до края на 2010 година остава още доста време – а законът позволява значително увеличение на държавния дълг и през 2010 година. Т.е. 3.5 милиарда не е реално ограничение за размера на дълга.

Реалното ограничение на размера на дълга е през 2011 година е 14 милиарда лева (другото число в проектозакона). Т.е. с 4.2 милиарда лева повече отколкото е дългът в момента. Като добавим планираното увеличение на държавногарантирания дълг в размер на 800 милиона лева през 2011 година стигаме до числото 5 милиарда увеличение на дълга.

Горните съображения не са само хипотетични. Само през последните две седмици МФ емитира дълг за над 600 милиона лева. Лихвата е 6.45% годишно за 15-годишния дълг в евро, издаден вчера. При подобни нива на лихвите и при планираният темп на задлъжняване и рефинансиране, съвсем скоро бюджетът ще плаща над 1 милиард лева годишно само за лихви. Това е повече дори от бюджета на МВР – министерството с най-голям бюджет през 2011.

[gogolcho]

Междуфирмената задлъжнялост, а не лошите кредити са реалната заплаха
http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=40699

[Scyther]

След сбъднатото обещание на кмета на Варна - Кирил Йорданов към варналии, дадено през 2007 г., "След две години всички ще ни завиждат за улиците", особено и след днешното "Дянков: След 10 г. всеки ще иска да живее в България", аз съм спокоен за бъднините, а темата се обезсмисли.

[gogolcho]

БВП ПО ТРИМЕСЕЧИЯ ЗА ПЕРИОДА 1997 – 2010 Г. СЛЕД ИЗЧИСТВАНЕ НА
ВЛИЯНИЕТО НА СЕЗОННИТЕ ФАКТОРИ
http://www.nsi.bg/EPDOCS/GDPseasonQ1997_2010.pdf

Икономиката е с 0.5% ръст през второто тримесечие спрямо първото
http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/09/30/969003_ikonomikata_e_s_05_rust_prez_vtoroto_trimesechie/

[gogolcho]

Поредно потвърждение какви са приоритетите на сегашното правителство:


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=626315&Refferer=RSS

Негодуванието им било насочено и към другия вицепремиер - Цветан Цветанов, който успя да извоюва 5% увеличение на парите за МВР. Цветанов обаче заяви по-късно пред “Труд”, че също е недоволен от бюджета си (виж долу).

Не може за подслушване да се дават 100 млн. лв., а за култура - 80 млн., коментираха вчера в парламента.