Въпроси към проекто-бюджет 2011http://money.ibox.bg/news/id_23529216808.10.2010
Автор: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян1. Къде е бюджетната прогноза?Законът за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) предвижда специална процедура за изработване на бюджетна прогноза. Чл. 14, ал. (1) от ЗУДБ гласи, че "Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза ... за динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дейността на държавните, общинските и частните стопански субекти". Ал. (2) уточнява, че бюджетната прогноза следва да покрива "... следващите три години ...".
Философията на ЗУДБ предполага ангажиране на правителството не само с изпълнението на конюнктурни задачи единствено за следващата финансова година, а с изработване на цялостно виждане за изменението на бюджетните структури и за провежданата бюджетна политика в средносрочна перспектива с оглед на постигане на определени програмни цели.
Изискваната от ЗУДБ функция на бюджетна прогноза за текущата година се изпълнява от РМС № 558 от 29-ти юли 2010 г. В нея са представени прогнозни данни за БВП (по номинал и темпове на прираст), хармонизирана инфлация, валутен курс, текуща сметка на платежния баланс, финансова и капиталова сметка, преки чуждестранни инвестиции и общ баланс. Няма структура на БВП (отраслова и функционална), няма доходи, няма заетост, няма лихви, няма международни валутни резерви. Няма виждане за промени в относително равнище на приходи и разходи в държавния бюджет от БВП, няма поети ангажименти за осигуряване на събираемостта на приходите, т.е. по същество няма виждане за реално поемани ангажименти на правителството в средносрочна перспектива. Няма никаква информация за взаимата зависимост и връзка на макроикономическите показатели.
В допълнение дори и този ограничен кръг от макроикономически показатели е в пълно несъответствие с разполагаемите отчетни данни. НСИ ревизира съ-ществено информацията за всички структурни елементи на БВП и темповете им на прираст за периода от 1995 г. насам (в сила от 8-ми септември 2010 г.), но Министерството на финансите не ревизира своята оскъдна бюджетна прогноза.
Изискванията на ЗУДБ остават неизпълнени. Те не са приумица на бездействащи местни "феодални старци", а утвърдена практика на развитите страни.
2. Каква е генералната политика?На Фигура 1 е представена динамиката на приходите и разходите в консолидирания държавен бюджет (национална методология, като данните за 2010 г. са в съответствие с консолидираната фискална програма, а за 2011 г. - по представения от правителството проект). Заложено е последователно намаление на приходната част до 33.5% от БВП през 2011 г. Всичко това при условие, че няма промени в данъчната политика, т.е. данъчното облагане остава непроменено. Здравата икономическа логика подсказва, че се залага намаляване на събираемостта на приходите.
Динамиката на разходната част е по-различна. Там действат автоматични ста¬билизатори, които компенсират намаляващото се търсене. Заложено равнище на разходи обаче от 36.1% през 2011 г. е прекалено ниско спрямо европейските норми, още повече при отчитане на значителното изоставане в качеството на публичните услуги.
Логични са възникващите затруднения при осигуряване на финансирането на публичните услуги. Негласно и срамежливо правителството е принудено да предприема неясно регламентирани преразпределения. И напълно логично е насочването към данъчното натоварване (конкретно в случая с повишаването на ставката за пенсионно осигуряване), а протестите на работодателите не звучат убедително най-вече предвид на компенсацията във вид на непремерено нисък корпоративен данък.
В сравнителен план за 2009 г. Eurostat отчита равнище на приходи в ЕС(27) от 43.9%, като минимума е фиксиран в Румъния (32.1%), следвана от Латвия (34%) и Ирландия (34.1%). Тези страни компенсират ниската приходна част с много по-високи бюджетни дефицити.
Равнището на разходите в държавния бюджет за ЕС (27) е 50.7%, като минимума е отново в Румъния (40.4%), следвана от България (40.7% - при корегирана разходна част) и Словакия (40.8%).
Приведената информация илюстрира гравитацията на страната много повече към стандартите в африканските страни, отколкото към европейските.
3. Накъде върви данъчната структура?Основното разделение на данъците е в два класа: (1) Преки данъци и (2) Кос¬вени данъци. Преките данъци натоварват отделните икономически агенти, а косвените данъци - всички потребители на конкретен продукт без подоходно им разграничаване. Косвените данъци са лесно събираеми, докато преките данъци предполагат полагането на много повече и по-специализирани усилия от страна на данъчната администрация.
На Фигура 2 е представено изменението на данъчната структура. 30-процентен дял на преките данъци без друго е много нисък, а заложената проекция е на по-нататъшно намаление. Това е своеобразно признание на собствената слабост на данъчната администрация, която все пак е призвана от обществото да осигурява изпълнението на данъчното законодателство.
Еднаквото данъчно натоварване в абсолютни измерения на цялото население (косвени данъци) без подоходно разграничаване е социално несправедливо и то не е редно да се толерира. Данъчната администрация следва да се грижи не за своето спокойствие и комфорт, а за качественото изпълнение на функциите, с които обществото го е натоварило.
Няма оправдание за позоваването на трудности при събирането на преките данъци, както и за нарастването на сивата икономика. Плащането на данъци не е доброволно, то не е благотворителност, то е законово задължение. И който не спаз-ва закона, следва да понесе съответната отговорност. Необходимо ли е да се припомни, че Ал Капоне е осъден не за многобройните си убийства и престъпления, а за безусловно установени недекларирани доходи.
4. Каква трябва да бъде бюджетната философия?Вероятно това е въпросът, който успешно би могъл да се стои и в началото на разсъжденията.
Правителството с гордост се позовава на формулата: "Колкото съберем, тол¬кова ще изразходваме". Това е удобното и относително лесно техническо решение. Кибернетичният принцип обаче е безкомпромисен - няма лесни решения на трудни проблеми, тежките проблеми предполагат трудни решения. А какво ще стане ако правителството съумее да събере бюджетни приходи само в размер на една пета от БВП?
Отговорната бюджетна политика предполага паралелно движение по целия фронт на макроикономически показатели и макроикономически въздействия. Изходно начало следва да бъде ангажираната оценка на необходимостта от повиша-ване на качеството на публичните услуги и свързаното с това финансиране.
По-нататък следва да се оценят вариантите и възможностите за осигуряване на необходи¬мото финансиране. Съвременната икономическа и финансова теория и практика е разработила съответни итеративни процедури при търсенето на взаимно приемлив компромис, който стои в основата на изкуството на макроикономическото управление.
