http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8137§ionid=5&id=0001201На глобалните пазари на стоки всеки ден е световно първенство - кой ще продаде повече, в коя ниша ще пробие, ще изпревари ли конкурентите си. През 2011 г. България ще играе решаващия мач. През тази година ще се разбере дали страната ни ще успее да затвърди позициите си в износа отпреди кризата и най-вече дали ще съумее да надскочи себе си и да пробие в световната класация по конкурентоспособност. Всички анализатори са на мнение, че ако България залага повече на износа, отколкото на кредитирането и вътрешното потребление, ще постигне голям успех. Като се има предвид неочаквано силният скок на износа през м. г., предпоставките за експортно чудо у нас са налице. Или поне така изглежда.
Резултатите през 2010 г. разбиха всички митове, трайно заседнали в представите на обикновените българи, че страната няма работеща икономика, промишленост и стоки, достойни за продан зад граница. По данни на националната статистика родният износ нарасна с цели 32% по предварителни данни и е на път да достигне рекордните нива от върховата 2008 г. Освен това българските стоки все по-уверено намират ниши на пазарите на бъдещето - Китай, Бразилия, Индия, Корея и т. н., като
ръстът на експорта към страните извън ЕС стига 47%
към края на ноември 2010 г.
Експортната стока №1 за България не са нито дрехите, нито храните, а "нефтените масла". Това понятие от езика на статистиката включва бензин, дизел, керосин и прочее производни на петрола продукти. За 2010 г. (до края на октомври) родният бизнес е изнесъл нефтени масла на стойност близо 3 млрд. лв. от общо 26 млрд. лв. износ за десетте месеца на годината.
"Изненадващо е, но България е водещ доставчик на керосин за нефтени държави, например за Иран", твърди специалистът по международно икономическо сътрудничество в Българската стопанска камара Веселин Илиев. Обяснението за големия износ на горива от България е във факта, че страната разполага с най-голямата петролна рафинерия в региона - "ЛУКойл Нефтохим". "През последните години в комбината се направиха инвестиции и се модернизираха някои производства, което прави продукцията му конкурентоспособна", обяснява Илиев.
Топ 2 в класацията на българските стоки, които се търгуват най-добре на световните пазари, са металните изделия от мед. "България е много силна в тази ниша и през 2009 г. е на второ място в света по износ на нерафинирана мед", казва още Илиев. На трето и четвърто място са стоки, които доказват, че родната индустрия, и особено машиностроенето съвсем
не са бледа сянка на гигантоманската тежка промишленост
от ерата на социализма. През м. г. наши фирми са продали зад граница машини за близо 2 млрд. лв. Става дума за двигатели, хладилници, фризери, тръбопроводи, котли, помпи, климатици, земеделска техника, печатарски машини. На същата сума възлиза и експортът на електрически машини, където България продължава да превзема нови територии, дори спрямо силно успешната 2008 г. По тази линия най-търсени в чужбина са произведени и сглобени у нас нас жици, кабели, монитори, телевизори, прекъсвачи, релета, електрически пултове, интегрални схеми, ел. трансформатори, телефони и др. Напред в класацията, с износ над 1 млрд. лв., са също изделията от чугун, желязо и стомана и облеклата, където страната ни бе позагубила позиции по време на кризата, но след средата на м. г. се опитва упорито да възвърне. Единствено търговията с оръжие не влиза в статистиката на НСИ за външната търговия и не може да се проследи.
"България наистина е на път да достигне нивата отпреди кризата, но
има съществено преструктуриране по групи стоки
и направления на износа", обяснява Веселин Илиев. Хубавото според него е, че фирмите ни все повече изнасят продукти с висока добавена стойност. "Секторите, които дръпнаха износа напред, не са текстилът, дрехите и ишлемето, а машиностроенето и електротехниката", смята Илиев. Според него обаче България скоро няма да постигне качествено нов растеж, защото е намалял вносът на машини и оборудване. Това означава, че фирмите не инвестират в разширяване и модернизация на производствата си.
"Кризата през 2009 г. нанесе на машиностроенето у нас поражения, сравними по тежест с тези от началото на прехода. Имаше 30% намаление на продукцията и още толкова съкращения на персонала", коментира председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. 50% от сектора работи за износ и първите симптоми за възстановяването се забелязват още в края на 2009 г. Оживлението тръгва заради раздвижването в Германия, Италия и Франция, които са основните купувачи на нашите машини и оборудване. Според Келешев продукцията в сектора се е увеличила с цели 60% през м. г. на фона на кризисната 2009 г. "Има предприятия, които работят основно за вътрешния пазар, при които още е тежко. Но има други, които се развиват добре и ще ви кажат, че ситуацията се подобрява", казва браншовикът. Например компанията "М+С Хидравлик" - Казанлък, произвежда 7-8% от хидромоторите в света", твърди Келешев. Добре се развива и производителят на хидравлични зъбни помпи също в града на розите - "Капрони". На голям голям ръст на износа се радва и "Мадара" - Шумен - производител на двигателни мостове за товарни автомобили за руския гигант "Камаз". Заводът за металорежещи стругове "ЗММ Сливен" има купувачи в 52 страни по света.
Според Келешев ръстът на износа в сектора е най-вече при електро- и мотокарите, металорежещите машини, леярството. Много от родните компании губят едни пазари, но пробиват на други. "До неотдавна
"ЗММ Стомана" Силистра пласираше 1/3 от продукцията си в САЩ,
но през 2010 г. износът за тази страна драстично се сви заради проблемите в жилищното кредитиране там. За сметка на това обаче от около 6 месеца насам предприятието има усилен износ за Мароко", обяснява Илия Келешев.
"Нашият сектор е силно експортно ориентиран - над 50%. Изнасяме най-вече в ЕС, Близкия изток, Северна Африка и Русия", обяснява шефът на Българската асоциация на електрониката и електротехниката.
По думите му голяма заслуга имат чуждите инвеститори в сектора. Интерес навън има към българските високоволтови трансформатори, електромотори, кабели, печатни платки, преобразуватели, бойлери, авточасти. "През последните две години доста български фирми навлязоха на пазара на осветителни тела със светлодиоди, които се ползват например в стоповете на автомобилите", твърди Атанасов. Според него проблемът на България е, че предлага малко крайни изделия със собствена марка, а изнася навън предимно части за европейските стоки.
На същото мнение е и Веселин Илиев. "Тъжно е, че сме на второ място в света по износ на мед, а внасяме кабели. Има и друг пример. През 2008 г. България стана износител №1 на временно консервирани череши - това са огромни бидони с плодове, залети със сироп от захар и спирт. В същото време Италия и Австрия ни продават обратно същите плодове, но под формата на готови изделия и на много по-висока цена", обяснява анализаторът. Други стоки, в износа на които България през 2009 г. е на челни позиции в света, са слънчогледово семе (1-во място), консервирани череши и кориандър (2-ро място), патешки дроб (3-то място).
"Очаквам през 2011 г. текстилният сектор да стигне нивата от 2008 г. От юли м. г. насам имаме свръхтърсене, валят поръчки от чужбина, но тъй като в кризата се свихме с 20-25%, не можем бързо да възстановим този капацитет", казва шефката на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и директор на "И. Н. А. Трейдинг" Валерия Жекова. Според нея търсенето постепенно се насочва към Източна Европа заради промените в Китай. "Китай се развива със седмици, стандартът там непрекъснато расте, заплатите се увеличават, все повече стоки се насочват за вътрешно потребление. Затова България и Румъния стават по-изгодни от Китай за производството на облекла", казва Жекова. Тя дава пример
как е в наша полза дори държавната политика на КНР
за ограничаване на работното време във фабриките. "За да не работят хората извънредно по 12 часа, в определен час токът просто се спира и произведената продукция няма как да е в предишните обеми", обяснява бизнес дамата. Тя твърди, че в момента основният проблем на текстилните фирми у нас е работната ръка - хората предпочитат да си взимат обезщетенията на борсата за безработни, вместо да се върнат на работа за по 450 лв. заплата, колкото е средното възнаграждение в сектора.
Нова тенденция в родния експорт е, че българските фирми постепенно настъпват пазари в Азия и Латинска Америка, които имат огромен потенциал за растеж. Главоломен ръст през 2010 г. бележи износът към Китай, Перу, Република Корея, Индия, Виетнам и Бразилия. Вярно е, че отскокът е от доста ниска база. За Перу например ръстът е 600%, но всъщност стокопотокът се е увеличил от 1.2 на 8.4 млн. лв. От статистиката се вижда, че родните фирми са пробили в латиноамериканската държава с електрически акумулатори, които формират огромна част от износа ни там.
Миналата година България е направила бум в Южна Корея с ... жито. През 2009 г. страната ни не е продала и 1 кг зърно за азиатската държава, а през м. г. е реализиран износ за 71 млн. лв. Фурор в Сеул през м. г. родните производители са направили и с износ на благородни метали - сумата по това перо е скочила от 6 на 70 млн. лв. Със 109% България е оживила и търговията си с Виетнам, като към края на ноември е удвоила износа си до 38 млн. лева - главно с жито, но също с машини, с инсектициди и хербициди.
Износът за Индия също се е увеличил значително - със 113%, но обемите си остават скромни - 68 млн. лв. за към ноември 2010 г. За този огромен и бързо развиващ се пазар изнасяме предимно машини, изделия от алуминий, мед, цинк и други суровини за високотехнологични производства.
Ръстът в експорта за Бразилия през 11-те месеца на м. г. е близо 99% - от 23 на 46 млн. лв. Миналата година сме спечелили вниманието на бразилците с фотографски филми - износът по тази позиция е за цели 15 млн. лева.
Особено впечатляващ, вече и като обеми, е ръстът на потока от български стоки към Китай - от 143 млн. лв. към ноември 2009 г. до 344 млн. лв. година по-късно. Зад тези числа стоят най-вече рафинирана мед и медни сплави. Тези суровини почти са монополизирали българския експорт към "Поднебесната империя", като износът е пораснал за година от 95 млн. на 240 млн. лв. Приносът за този успех е на медодобивния завод в Пирдоп "Аурубис", твърдят експерти. Китайците купуват от нас също олово, алуминий, електрически машини.
"Знаем, че България изнася преди всичко за ЕС. Но фактът, че общият износ за м. г. по последни данни е близо 32%, а специално за страните извън ЕС - 47%, доказва, че България е достигнала някакво ниво на насищане на пазара на ЕС и се ориентира към нововъзникващи пазари", твърди Веселин Илиев от Българската стопанска камара. В тази посока обаче тепърва трябва да се влагат огромни усилия. Защото според Илиев все още няма доказателства, че впечатляващите пробиви на наши фирми на "пазарите на бъдещето" са устойчива тенденция. Първо, често става дума за единични, макар и силни "удари" - като в случая с медта за Китай или с житото за Република Корея и Виетнам. Второ, много от продуктите, които изнасяме за тези държави, са с ниска добавена стойност, твърди още Илиев.
--------------------------------------
ТРАДИЦИЯ и ЕКЗОТИКА
Експортните топ дестинации на България продължават да бъдат все европейски държави. Германия и Италия купуват наши дрешки, арматура, мед, всякаква техника и електротехника - от жици, прекъсвачи, релета до акумулатори, хладилници, фризери и др. За Румъния произвеждаме основно чугун, желязо, стомана, рапица, машини, захар.
България има добри позиции като доставчик на електрическа енергия за страните съседки. По предварителни данни на НСИ за 2010 г. износът на ток за Гърция възлиза на 363 млн. лв., за Сърбия - на 128 млн. лв., за Македония - на 74 млн. лв., за Румъния - на 26 млн. лв., а за Турция е 0 лв.
Освен ток Румъния купува от нас и доста захар (107 млн. лв. за миналата година), а Сърбия - лекарства (37 млн. лв.).
Въпросът какво точно продаваме в Белгия със сигурност е с повишена трудност. Отговорът е - рапица (за 123 млн. лв. за 2010 г.) и термометри (120 млн. лв.). Мнозина ще се изненадат и от друг статистически факт - България е продала на Швейцария ценни метали за 38 млн. лева. Става дума за необработено или полуобработено сребро и злато. Български горива за 345 млн. лева са стигнали до далечния Сингапур. Токоизправители за 37 млн. лева са заминали за Египет, а трактори за 9.5 милиона са отпътували през 2010 г. за Сирия.
В държавите от ЕС през 2010 г. страната ни бележи голям пробив в износа за Люксембург (ръст с 241%), Естония (169%) и Словения (153%). За Люксембург изнасяме почти само товарни жп вагони. Българските кухненски мивки и вани се оказват популярни в Естония, а словенците карат колите и камионите си с наши горива.
Българският износ за световната свръхсила САЩ е много под потенциала си. През 2010 г. той е за едва 311 млн. лв., което е почти наполовина по-малко от нивото му през 2007 г. За САЩ България изнася предимно горива, кинофилми и машини, сочи статистиката. През 2010 г. например е изнесена кинопродукция за малко над 30 млн. лв. Това са предимно филмите на "Ню имидж", които се снимат в киностудиите в Бояна и се водят родна продукция. Стока №1 в износа на България за Русия, който възлиза на 706 млн. лв. за 2010 г. по предварителни данни, са лекарствата (274 млн. лв.). Изнасяме също машини и вина.
