Накъде вървим, накъде отиваме

[gogolcho]

Ваньо Алексиев, собственик на "Биомет": Една икономика се движи от конкуренцията, а не от мораториуми и уговорки
http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/03/23/1064301_vanyo_aleksiev_sobstvenik_na_biomet_edna_ikonomika_se/

Дългичко интервю, но интересно.

[koganev]

http://www.akcent.bg/site/news.php?item=1360

При тази разлика в цените на биодизела и минералния дизел всеки процент биодизел оскъпява крайната цена на сместа с 0,682 стотинки с ДДС.

При 4% смесване на биодизел оскъпяването трябва да е с 2,73 стотинки. От друга страна сместа с 4% биодизел има редуциран акциз с 1,9 ст., т.е. крайният ефект върху цената на смесеното гориво трябва да е 0,83 стотинки.

Лукойл тенденциозно поддържа неоправдана разлика от 6 стотинки между минералния дизел и дизел B4. Това е резултат на ценовата политика на компанията, а не от по-високата цена на биодизела.

От друга страна с непрестанно растящата цена на минералния дизел и тенденцията към намаляване цената на биодизела в следващите седмици ще намали до нула ефекта от отмяната на задължителното смесване.

Ефекта от отмяна на задължителното смесване ще бъде:

–   по-големи продажби на минерален дизел от вносни суровини

–   по-високи приходи в хазната от по-високият акциз на чистият минерален дизел.

Още повече България трябва да се откаже от полученото разрешение от ЕК за облекчен акциз на биогоривата и смесите, защото това е отклонение от условията на разрешението.

 

От горните калкулации следва, че премахването на смесването по никакъв начин няма да доведе до снижение на цените на дизеловото гориво.

Значителен ще е ефектът от премахване акциза на биодизела.


...

Самата логика на такова едно решение е объркана, поради повишението на цените на нефта, България решава да използва само горива от нефтен произход!?

Затварят се българските заводи, намалява заетостта свързана с българските биогорива (земеделие, транспорт, производство на масло, производство на биодизел), намаляват приходите от тези дейности в държавата.

Същевременно внасяме нефт на рекордни цени!

 Категорично е ясно, че интересът за премахване на задължителното смесване не е български!

[koganev]

Междувременно сайтът на Асоциацията е хакнат...
Демокрация? Не!!! Бойко Борисов.

[gogolcho]

При мен изкарва някакъв троянец

[koganev]

Междувременно министърът на финансите изрази мнение, че облекчаването на вноса на евтин дизел от съседни страни ще повиши контрабандата...  Патетичен глупак или безволева подлога - кое от двете е Дянков?

Край на пазара в БГ. Всичко да се дава на приятелите на ББ, а останалото ще се проверява и ще се репресира до спукване.
Точка.
Конец.

[koganev]

http://www.reduta.bg/?feed=rss2

Превръщайки се много бързо в тотално контролирана отгоре надолу партия, ГЕРБ се изражда организационно в най-добрите традиции на комунистическата партия от 40-те години. В задушливата атмосфера на такава партия могат да оцеляват само най-безскрупулните политически кариеристи. Това и наблюдаваме.

[gogolcho]

Добро обобщение и припомняне на някои позабравени обещания.

[gogolcho]

България ще стане гарант за над 6 млрд. евро на прахосници в ЕС
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8807&sectionid=16&id=0000101

Най-бедната държава в ЕС България ще стане гарант за 6.09 млрд. евро по новия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който ще възлиза на 700 млрд. евро, след като бъде задействан през 2013 г. Отделно тя ще трябва да внесе близо 700 млн. евро в капитала му, възлизащ на 80 млрд. евро. Финансовите й задължения ще произтекат от новия пакт за еврото ("Пакт за еврото плюс"), към който премиерът Бойко Борисов обяви, че я присъединява, на завършилия вчера Европейски съвет в Брюксел.

Въпреки че не членува в еврозоната, новият пакт й дава възможност да се възползва от ЕМС, ако й се наложи да търси кредити на международните финансови пазари. Механизмът ще има кредитен рейтинг ААА, което означава, че лихвите по гарантираните от него кредити ще бъдат най-благоприятни. Ако някоя държава изпадне в неплатежоспособност, както се случи с Гърция и Ирландия, останалите ще погасят дълговете й чрез гаранциите, с които стоят зад механизма. Досега Гърция получи подкрепа от 110 млрд. евро, а Ирландия - 85 млрд. евро. Ако се наложи да бъдат спасявани обаче големи държави като Испания и Италия, които също са затънали в дългове, сумите ще се измерват в трилиони евро, предупреждават икономисти.

Ключ за изчисляване на дела на всяка държава в капитала на ЕМС е процентът, с който тя участва в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ). За България той е 0.8686%. Направена бе отстъпка за държави, чийто БВП на глава от населението е под 75% от средния в ЕС, като 12 години те ще правят вноски в капитала на ЕМС по формула, която ще включва 75% от дела в бюджета на ЕС според брутния национален доход (0,3% за България) и 25% от дела в капитала на ЕЦБ. Това означава, че България ще трябва да внесе 354 млн. евро през облекчения период (0,44%). След него делът на държавата ще скочи на 696 млн. евро. Този ключ за изчисляване ще се пренесе и върху гаранциите, като първоначално те ще бъдат за 3.08 млрд. евро, а след преходния период - за 6.09 млрд. евро.

В новия пакт за еврото участват освен 17-те държави от еврозоната също и шест страни извън нея, които се присъединиха вчера на Европейския съвет. Заедно с България това са Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Четири държави отказаха да влязат в пакта - Великобритания, Унгария, Чехия и Швеция.

Решението за присъединяването на страната ни към "Пакта за еврото плюс", което премиерът обяви в четвъртък в парламента, е взето от правителството в сряда следобед на подпис, разказаха вчера министри. Тази форма се прилага при по-маловажни решения и изисква подписите на половината министри плюс премиера. Министрите изобщо не са разбрали точно какво одобряват и вчера силно се затрудниха да обяснят смисъла на ангажимента, който страната ни поема пред ЕС.

Вицепремиерът Цветан Цветанов обясни, че отсъствал от страната и изобщо не знае какво е одобрил заместникът му. На въпрос какво е мнението му за присъединяването на страната ни към "Пакта за еврото плюс" регионалният министър Росен Плевнелиев извинително обясни, че не може да каже, защото не е присъствал на това заседание. "Вероятно някой от моите заместници ме е замествал, тъй като бях в Брюксел", измъкна се Плевнелиев. Военният министър Аню Ангелов също не можеше да се ориентира какво са одобрили. "Става въпрос за утвърждаване на една позиция, която трябваше да бъде представена пред Европейския съвет", обясни Ангелов. Транспортният министър Александър Цветков също се затрудни да обясни каква е българската позиция по пакта. Той каза, че имало дискусия по време на правителственото заседание в сряда, но от стенограмата става ясно, че такава дискусия не е имало.

Решението за присъединяването на страната ни към този важен формат е било предпоследна точка от дневния ред на кабинета. Външният министър Николай Младенов, който трябвало да представи позицията на България пред министрите, предложил докладът да се оттегли, защото след заседанието на МС предстояла среща между премиера Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и шефа на БНБ Иван Искров. "Искам да чуя мнението и на Иван Искров и с министър Николай Младенов тогава да вземем категорично решение", казва Борисов и така точката е изчерпана.

Икономическият министър Трайчо Трайков обясни вчера пред "Сега", че всъщност имало дискусия, "и то не една", но те били извън официалната част от заседанието на МС и затова няма стенограма за изказаните позиции. Участвал и вицепремиерът Дянков, който по-рано имаше резерви по влизането ни в пакта. "Първоначално имаше различия между МФ и БНБ, от една страна, и МВнР, от друга страна, като и двете тези имаха много добри аргументи", обясни Трайков. "Аргументът "за" беше, че е по-добре да си в кухнята и да слагаш подправки, вместо да ядеш каквото ти сервират, а аргументът "не толкова за" беше да не влезем в една поредица от свързани събития, където да ни задължават да правим стъпки, които не са идеални за нас", обясни Трайков. Според него това, до което накрая се стигнало като позиция, отразявало и двете гледни точки.

Никой - нито в правителството, нито в парламента, можа да каже какъв финансов ангажимент поема страната ни с присъединяването към този пакт. Той може да бъде изчислен, като се види последният работен документ преди Европейския съвет, изработен на 21 март. Публикуван е в интернет на адрес: http://www.vm.fi/vm/fi/04_julkaisut_ja_asiakirjat/03_muut_asiakirjat/20110322Laajen/ESM_Term_Sheet_21.3.2011.pdf В него фигурират задълженията на държавите, членуващи в еврозоната, но присъединилите се към пакта като България вчера се обвързват със същата формула за участие. Коментар - 7-а стр.

[gogolcho]

Като сме се хванали на хорото, шЪ играИм

[gogolcho]

Редакционен: Заслужаваме ясни отговори
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/27/1066091_redakcionen_zaslujavame_iasni_otgovori/

Подписването на пакта за еврото, с което ще се спасяват държавите с финансови проблеми в еврозоната, ще бъде комбинирано с регулативни промени, които ще засегнат всички присъединили се, стана ясно при дебатите в Европейския съвет в петък. Най-рисковите от тях за България са повишение на данъците и замразяване на доходите.

Объркващите за гражданите новини, които идват от Брюксел, са съпроводени от пълно мълчание от страна на управляващите. Не стана ясно каква друга полза би имала България от подписването на пакта освен имагинерното приближаване към еврозоната. Допълнително разколебаване идва от информацията, че БНБ и финансовият министър имат големи резерви към решението ни за подкрепа.

Следователно, след като е готов да инвестира парите на данъкоплатците, за да спасява държави от еврозоната, премиерът Бойко Борисов трябва да отговори на следните въпроси:
1. Какво ще получим срещу участието на България в Европейския механизъм за стабилност, с което ще даваме пари и ще поемаме гаранции?
2. Ще получим ли пътна карта (или гаранции) за приемане в еврозоната (ERM2)?
3. Ще имаме ли достъп до инструментите на механизма, ако ние самите изпитаме финансови затруднения?
4. Приемайки да участва в механизма за стабилност, България губи ли възможността да се разграничи от евентуално решение за вдигане на корпоративния и подоходния данък?
5. Каква ще бъде българската политика, ако Европейският парламент приеме като задължително условие за изпълнение на пакта замразяване на индексирането на доходите спрямо инфлацията?
6. Ще бъдем ли санкционирани наравно със страните от еврозоната, ако се появят макроикономически дисбаланси в българската икономика?
7. Как правителството ще защити националния интерес и има ли визия как това се вмества в ангажиментите, които сега се поемат?
8. Помага ли това и как за изграждането на силна икономика и нарастването на доходите?

И тъй като в управлението на ГЕРБ през последните седмици липсват сериозни дебати по икономическите ни приоритети, заслужаваме и настояваме за ясни и изчерпателни отговори, а не за "телеграфни" съобщения като тези за предстоящото подписване на тримесечен мораториум с Русия за АЕЦ "Белене" "за изчистване на технически въпроси, касаещи рисковете при земетресения, цената за реализацията на проекта и други спорни въпроси", както и невидяното от никого споразумение с "Лукойл" за цените на горивата. По силата на обществения договор суверенът, тоест гражданите, има право на това.

[gogolcho]

Нещо спря да се говори по темата за фискалния резерв, та реших да погледна в бнб какво пише:
http://bnb.bg/Statistics/StBNBBalances/StBalancesIssueDepartment/StBIDWeekly/index.htm

3,83 млрд задължения към правителството, като в началото на годината са били с милиард повече. Не знам дали държат пари и в търговски банки.  Думайте какво мислите, че нещо взе да ми става притеснително

[Imotenbalon]

Истината е, че продължават да намаляват общия валутен резерв , както фискалния резерв , който е част от валутния.

Ето малко история


А в момента е 22 126 849 млрд. лв , което  е 11.3 млрд. евро
Толкова малко не е бил от средата на 2007 година.

[Imotenbalon]

Ето и фискалния резерв


Към края на 2010 е бил 6 млрд. лв
Края на януари - 5.4 млрд. лв
Края на март надали ще е повече от  4.5 млрд. лв

Има и друг момент.
Около 3-4 милиарда от резерва са пари на сребърния фонд, здравната каса, нои ... ,
от което излиза , че не би трябвало резерва да пада под 3- 3,5 млрд лв.

[gogolcho]

Като гледам това светлосиньото на графиката, делът на т.нар Сребърен фонд хич не е малък... Вчера пък се появи едно инфо за него:

Парите от Сребърния фонд тръгват към борсата
http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/03/28/1066770_parite_ot_sreburniia_fond_trugvat_kum_borsata/

Две години след създаването на Сребърния фонд, през които средствата за бъдещите пенсионни дефицити на практика не се управляваха, Министерството на финансите реши да променя условията за управлението им.

Работна група подготвя промени в закона, които ще позволят фондът да инвестира в акции и облигации на български компании, съобщи зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева вчера.

Сребърният фонд беше създаден в края на 2008 г. Той трябваше да акумулира средства от приватизацията и концесиите, които да се управляват активно и да гарантират изплащането на държавните пенсии след 10 - 15 години, когато ще се отворят големи дефицити в солидарната система заради застаряването на населението. Досега в него са набрани 1.7 млрд. лв., като за цялата 2010 г. са внесени общо 57.2 млн.

Всички средства стоят на депозит в БНБ при минимална лихва, въпреки че по закон могат да се инвестират в акции и облигации на компании в ЕС и трети страни. За две години обаче управителният съвет на фонда, в който участват финансовият и социалният министър и техни представители, както и социалните партньори, не е избрал мениджър, за да управлява средствата, независимо къде ще се влагат те.

Засега от ведомството на Симеон Дянков не дават официални аргументи за планираната промяна. Източник от министерството коментира пред "Дневник", че стъпката е обмисляна отдавна. Идеята да се инвестира в България се подкрепя от инвестиционната общност, която се надява това да стимулира изпадналата в летаргия фондова борса.

[Imotenbalon]

Явно положението не е розово и се търсят от къде да се вземат пари.

Нека все пак да си припомним , че миналата година първите 3 месеца имаше дефицит от над 2 милиарда , но след това се позакрепиха нещата ..