http://www.darikfinance.bg/novini/52179/%C4%FF%ED%EA%EE%E2+%ED%E0%E3%E0%E7%E8+%F4%E8%F1%EA%E0%EB%ED%E8%FF+%F0%E5%E7%E5%F0%E2Последната статистика на БНБ показва в какво отчайващо положение са финансите на България, каза пред DarikFinance.bg инвеститорът Георги Костадинов. От седмичния баланс на Управление „Емисионно“ се вижда, че към 25.03 задълженията към правителството и бюджетните организации в пасивите на БНБ са в размер на 3.833 млрд. лева.
Само седмица по-рано, правителството държеше в БНБ с 180 млн. лв. повече, или 4.012 млрд. лв. А преди месец, към 25 февруари, правителственият резерв в БНБ беше 4.19 млн. лв., или резервът в рамките на 30 дни е намалял с над 350 млн. лв.
Задълженията на БНБ към правителството са основната част от фискалния резерв на България, обясни инвеститорът – финансист. Пари от фискалния резерв са депозирани и в търговските банки, но техният дял е малък, от порядъка на 200 или 300 млн. лв.
Следователно в момента фискалният резерв е намалял значително под определените в Държавния бюджет за 2011 г. минимално 4.5 млрд. лева. Изглежда знаейки какво прави, Дянков успя да наложи резервът да се изчислява в края на годината, когато има възможност да повлиява на размера му.
Георги Костадинов, който е читател на DarikFinance.bg, отправя остри критики към управлението на финансовия министър Симеон Дянков: „Дянков говори за бюджетна стабилност, за да отклони вниманието, докато изхарчи и последния лев“ - твърди той.
Според изчисленията на Костадинов, от края на миналата година, когато възлизаше на около 6.2 млрд. лева, досега фискалният резерв се е свил с 2.4 млрд. лв.
Българската финансова система ще има проблеми на предстоящите банкови стрес – тестове, счита още инвеститорът. Въпросът е в българските ДЦК. Високата ликвидност, с която се хвалят българските банки, е измамна, тъй като банките държат основно български ДЦК, а те не са истински ликвиден актив, най-малко защото не се търгуват свободно на международните пазари.
„Действително ли смятате, че рискът Португалия да обяви неплатежоспособност е по-висок, отколкото да фалира България?“ - пита инвеститорът, който се свърза с DarikFinance.bg по телефона.
Според Костадинов, коренът на бъдещите проблеми се крие в самия български финансов модел. Банките привличат парите на населението с високи лихви, а тъй като бизнесът е в стагнация, вместо да инвестират тези пари като кредит за предприятията /“моторът на икономиката отдавна е загаснал“/, банките предпочитат да закупуват ДЦК.
Но тъй като доходността на ДЦК пада – по ред причини – банките са принудени да намалят лихвите. Въпрос само на време е населението да се откаже да държи парите си на депозит, което ще остави банките на сухо. Не може обаче да се очаква българите да се пренасочат към по-сложни финансови продукти, тъй като финансовата им грамотност е ниска. Тоест, буркан банк е напълно вероятна перспектива.
Освен фискалният резерв – държан предимно в БНБ, България притежава резерви в Сребърния фонд и във Фонда за гарантиране на вземанията на гражданите. Финансовото министерство вече посяга към Сребърния фонд, което е красноречиво потвърждение на опасенията за назряваща нестабилност, според Костадинов. Във Фонда за гарантиране на вземанията на гражданите в момента има 1.3 млрд. лв., от които обаче само 600 млн. лв. са ликвидни.
Същевременно дефицитът на Националния осигурителен институт само за януари е 428 млн. лева – формиран от около 250 млн. лв. приходи от осигуровки и 678 млн. лв. плащания по различните фондове. Ясно е, че пари и за пенсии, и за здравеопазване няма, коментира Костадинов. Какво ще изберете? Правителството ясно показва какво е избрало, тъй като от януари 2011 г. не са правени плащания за болниците.
Трябва ли Дянков – който има американски паспорт – да изхарчи и последния лев от резервите, преди да признае, че има проблем? - пита инвеститорът.
Ако резервните активи на България продължат да намаляват, примерно заради съкращаване на депозитната база на населението в банките и съответно намаляването на ЗМР, държани от банките в централната банка, ще се наложи да се изтеглят левове от обращение.
Механизмът как това може да се осъществи на практика още е неясен, но последиците от такъв развой на събитията са напълно ясни: продължаващо задълбочаване на икономическите затруднения за населението и вероятно отново рецесия.
