http://velimar.blogspot.com/2011/04/blog-post_12.htmlЕнергетика:Проектът „Белене” и ядрените отпадъци – въпроси без отговор
В потока коментари „за” и „против” строежа на атомната централа „Белене” през последните седмици, преобладават емоционалните политически аргументи пред здравата икономическа логика. Според мен единственият въпрос, на който следва да се отговори е дали проектът е икономически изгоден за България и дали ще е конкурентноспособен на един бъдещ общ европейски енергиен пазар. Все забравяме, че от 2007 г. България е равноправен член на Европейския съюз, от което пък следва, че се е ангажирала да участва във формирането и изпълнението на общите европейски политики, една от които е създаването на единен конкурентен енергиен пазар.
В тази връзка бих искала да повдигна няколко въпроса, които не се отнасят само до цената на централата, а имат по-широко измерение, особено след ядрения инцидент в Япония, и са свързани най-вече с грижата за опазване на околната среда при дългосрочното съхранение на отработеното ядрено гориво.
Предистория на проблема?
Въпреки повече от половинвековната история на ядрената енергетика (първият ядрен реактор е въведен в експлоатация през 1956 г. в Колдър Хол, Обединено кралство), все още няма хранилища за окончателно погребване на отработеното ядрено гориво. Към момента отпадъците с висока радиоактивност или тези, които не могат да се подложат на преработка и да се използват повторно, се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване. Чрез временните съоръжения за съхранение се намалява температурата и нивата на радиация на топлоотделящите елементи и отпадъците с висока радиоактивност. Тези съоръжения се нуждаят от постоянна поддръжка и контрол и поради тази причина не могат да дадат дългосрочно решение на проблема със съхранение на отпадъците с висока радиоактивност. Те обикновено са близо до или на повърхността, при което съществува допълнителен риск от аварии, включително от падане на самолети, пожари и земетресения. Срокът на междинното съхранение може да бъде най-много до 50-100 години. Трябва да се има предвид, че ядрените отпадъци от централите с високи нива на радиация имат разпад до 1 млн. години. Това означава, че отпадъците, съхранявани във временни съоръжения трябва да бъдат преопаковани и съхранени по един дългосрочен и надежден начин.
Към момента в Европейския съюз се генерират 7000 кубически метра радиоактивни отпадъци и по – голямата част от тях се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване.
Какво е най-доброто решение?
Сред учените и международните организации като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е налице широк консенсус, че дълбокото геоложко погребване е най-подходящото решение за дългосрочно погребване на ядрените отпадъци с висока радиоактивност. Този консенсус е основан на научна работа извършвана повече от 30 години. През 2009 г. близо 200 учени и инженери от около 70 организации препоръчват отработените ядрени отпадъци да се погребват в дълбоки подземни геоложки хранилища за високо радиоактивни отпадъци. Препоръките са представени в специално изготвен от тях доклад "Програма за стратегически изследвания". Общият извод е, че от всички известни технологии към настоящия момент, геоложкото погребване е най-безопасния вариант. Съхраненият по този начин отпадък е в "пасивна безопасност", при която не е необходима намесата на човешка дейност и радиоактивните отпадъци може да се съхраняват завинаги там.
Какво е предложението на Европейската комисия за разрешаване на проблема?
Съгласно Договора за Евратом, ЕС притежава правната компетентност за защита на населението от йонизиращи лъчения. Въпреки че, енергийният микс е от национална компетентност и ЕС зачита решението на всяка държава-членка, независимо дали то е „за или против” ядрената политик, но в същото време в интерес на всички граждани на Европа е ядрените отпадъци да се изхвърлят по безопасен начин и хората, водите и земната повърхност да са защитени от радиоактивно замърсяване. Не е необходимо да се споменава, че ядрен инцидент в една страна би имал опустошителен ефект и в други съседни страни.
Комисията предлага да се създаде европейска рамка със задължителна правна и изпълнителна сила, която да гарантира, че всички държави-членки ще прилагат общите стандарти, създадени в рамките на МААЕ, за всички етапи на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци до окончателното им погребване. Предвижда се директивата да бъде приета до края на 2011 г.
По-специално директивата определя, че:
Държавите-членки трябва да изготвят национални програми в рамките на четири години от приемането на директивата. Тъй като приемането се очаква за 2011 г., това означава края на 2015 година. Тези програми следва да включват: планове за изграждането и управлението на обектите за погребване, в които се определя конкретен график за изграждане, съдържащ основни етапи и описание на всички дейности, които са необходими за изпълнението на техническите решения за погребване, оценката на разходите и избраните схеми за финансиране.
Националните програми трябва да бъдат обявени на комисията. Комисията може да поиска от държавите-членки да изменят плановете си.
Две или повече държави-членки могат да се споразумеят да използват окончателно хранилище в една от тях. Не се разрешава износът на ядрени отпадъци извън ЕС с цел окончателно погребване.
Обществеността трябва да бъде информирана от държавите-членки, за да може да участва във вземането на решения относно управлението на ядрените отпадъци.
Стандартите за безопасност, разработени от Международната агенция за атомна енергия придобиват задължителна правна сила. Това включва независим орган, който издава лицензии за изграждане на хранилища и проверява анализа на безопасността за всяко отделно хранилище.
В контекста на горната информация от само себе си се налагат и въпросите към проекта „Белене”.
1.Ако България гледа сериозно на задължението си да спазва европейското законодателство, то има ли идея как и къде ще погребва отработеното ядрено гориво от атомната централа „Белене".
2.В проекта обсъждан ли е стандарта за безопасност, който ще се прилага при погребване на отработеното ядрено гориво от централата „Белене” в светлината на предстоящите промени на европейското законодателство в тази насока?
3.Има ли оценка на разходите и какви са схемите за финансиране?
4. Кой и как ще финансира разходите по погребване на ядрените отпадъци от „Белене” . По принцип това е задача на оператора на атомната централа, който следва да заделя средства за бъдещото погребване на ядрените отпадъци.
5.Как държавата ще изпълни изискването, заложено в директивата, да бъде надлежно информирана обществеността, за да може тя да участва във вземането на решенията относно управлението на ядрените отпадъци преди да бъде определен начина на съхранението им?
В директивата се казва, че обществеността трябва да бъде уведомявана от държавите-членки по такъв начин, че тя да може реално да участва при вземането на решенията. Питам се как ще бъде убедена конкретна община в България да приеме на територията си изграждането на съоръжение за съхранение на ядрени отпадъци. Само искам да припомня какъв отпор и колко протести имаше на граждани от различни общини от цяла България при очерталата се перспектива в техните депа да се съхраняват софийските „бали боклук”.
И тук не мога да не дам един пример от Швеция:
В момента Швеция предвижда да построи хранилище в две общини Östhammar и Oskarshamn. При търсенето на конкретното място държавата се е обърнала към гражданите на тези общини и ги е информирала за проекта си по изключително прозрачен начин. Създаден е бил местен съвет на гражданите, който е получил няколко милиона евро, за да финансира собствени изследвания и дейности. Проведени са над 60 консултативни срещи с гражданските организации. В резултат на разяснителната кампания, двете общини се съгласяват на тяхна територия да се изградят хранилищата. Не на последно място, роля е изиграла и перспективата за заетост и по-високи доходи.
Швеция планира хранилището да заработи през 2023 г., Финландия планира през 2020 г. да има работещо хранилище, а Франция през 2025. г.
Е, това са въпросите, а дали има кой да отговори .....?
