От вчера все нещо ме човърка. Поводът е, че Скитъра пусна един материал за ново КО, емитирано от английското БНБ :-))).
Ще ми се кратко и по форумен маниер да засегна някои аспекти.
По-рано бях писал няколко поста, които имаха доста абстрактен характер и се отнасяха до течащия и в съвремието процес на промяна на характера на парите. Знам, че не е лесно да се извърши пречупване на погледа и поглеждане на парите от тази страна. По тази причина приех за напълно естествено, че писанията ми не намериха никакъв (или почти никакъв) отклик. Разменихме няколко думи с Неарвана за стоковите пари и дотам.
Връщам се на тезата си, че съвременнити пари са знаци на кредита. Усещането, че притежанието на пари е равностойно на държане на стойност (не дай си Боже на съкровище) е напълно измамно. Не е лесно да се приеме.
От къде идат парите и как се случва това?
Колко пари са "необходими" ?
Накъде отива този свят ?
Цял свят реве с пълно гърло за дългов проблем, а по някаква непонятна причина се мълчи относно обстоятелството, че при персонифицирането на страните в една дългова сделка, винаги има и даваща страна. Ние сме се вторачили във вземащата. Поради обстоятелството, че тук във форума отдавна дискутираме, пък и сме една малка идея по-информирани, неколкократно все пак съм чувал въпроса: Добре, а кой все пак ги държи тези дългове. След като има длъжници, трябва да има и кредитори.
Ще ми се според възможностите ми да започна някакво семпло и кратко изложение по темата, пък то може и приказка да стане.
Г-н Марвин Кинг казва буквално : Ние създадохме пари !
Как става този номер?
След абсолютно всяка една и каква да е сделка, операция и сходни, съответният стопански субект може да направи баланс. Какво се случва с баланса на една емисионна банка при емитирането на пари ?!
Аз нямам ясен отговор на този въпрос (в подробности). Мога да го опиша най-общо.
Първо, в актива се появява някаква сума. Тази сума може да е наличност по една, две или повече сметки. Част от парите могат да се поръчат за отпечатване и отсичане, естествено.
Събират се едни чичковци, слагат си много сериозни физиономии и отсичат: Трябват ни (на нас, на системата, на стопанския и финансовия мвеханизъм, на когото щете) още пари. Аргументират тази необходимост със сложни думи и придружени вероятно от формули и графики. Подписват някакви документи от които да се вижда, че наистина има такова решение и го дават на счетоводството и на съответното оперативно управление. Сяда някой на терминала и записва сумата - да кажем от 50 млрд. паунда като наличност в актива на баланса на Банк ъф Ингланд. И парите са се "родили" след няколко натискания на клавиши на компютъра. Толкова ли е просто, ма.... му .... ста....... В общи линии - да !
По интересно е, обаче, какво се случва в пасива на баланса. Там се отразява източникът на съответните средства. С оглед на това, че говорим за емисионна банка, нещата се малко хлъзгави. Защото тези пари са се появили все пак реално от нищото. В Щатите (в съответните Сенатски комисии) съм чувал да употребяват съчетанието : Ние направихме пари от разреден въздух ! Брутално, но факт.
И все пак, как се обяснява произходът?
Възможности има много, зависи! Могат да напишат :
- съгласно решение khrihrkdvnj1927386372 from 000002011
- вноска от чичо Скрудж,
- заем от марсианците,
- втечняване на разреден въздух.
Убеден съм, че банковият жаргон познава и други цветисти съчетания.
Приемаме, че доколкото това не е кредитна сделка, а "раждане на пари", лихва е неприложима и не се дължи.
Ето, семпло и бързо и само с няколко операции банката си увеличава балансовото число и има на разположение един новопоявил се ресурс, който започва да търси приложение.
Ролята на тези пари е да изпълнят някакво предназначение, задача и в някакъв бъдещ момент и при определени условия, да се върнат обратно и да бъдат използвани на някакво валидно основание, или пък дори да бъдат унищожени.
За днес, толкова успях.
