Автор Тема: Накъде вървим, накъде отиваме  (Прочетена 592797 пъти)

servel

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 161
  • Карма: +17/-2
  • Респект: +10
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #630 -: 10 Октомври, 2011, 22:16:20 »
0
"If you know how the world financial system works you know the game you're playing and if you don't know the game and the rules  that we're playing by you are going to get slaughtered"
Mike Maloney

 *scare* ще ни резнат тиквите, определено  *drinks*. И ще го отнесе така наречената средна класа *sheep*

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #631 -: 11 Октомври, 2011, 00:11:37 »
0

Анвалд,

Цената на стоката е такава, защото първо, клиентите с мераците си плащат. Например, желанието за уникалност, първи да я има. След това, като се заситят тези желания, логично пада и цената. Ако не бързаш и не се притесняваш, че някой друг има същото, просто изчакваш.

Невидимко има тема за едно райско кътче - Омая. Там цените са за клиенти, които искат и си плащат за спокойствие.

:) *flower2*

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #632 -: 11 Октомври, 2011, 00:37:21 »
0
Кризата в еврозоната тласка напред интеграцията
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10273&sectionid=5&id=0001001

един по-различен поглед

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #633 -: 11 Октомври, 2011, 01:56:24 »
0
Алчността ... 'истинска цена*10'

Добре де, планова икономика ли искате :)

Щом някой купува, значи е ОК (по принцип). Аз примерно си поръчах преди един накрайник за зарядно за лаптопа ми (Apple - на тях им се сменят накрайниците за различни контакти), та тази пластмасова пишчица струваше 15 лева или 25. При това не оригинална, от по-скапана пластмаса, което сигурно производителят от Китай го е продал на едро за 5 стотинки.

Аз обаче съм си намерил оправдание за мен си (така че да не се "чувствам като на война" и с това да си премахна един постоянен стрес) - казвам си, че тези пари отиват по веригата за благото на народа. Като дам 10 лева отгоре (вероятно цената до нашия вносител е била стигнала 5 лева), той ще ги похарчи за нещо, а той или друг (който пък е взел неговите пари) накрая може пък да ми стане на мен клиент (и така ще си ги въртим). Но редица хора ще се чувстват облагодетелствани между другото, т.е. реално правя допълнително добро.

Цялото това нещо преди 20 години един учител ни го беше синтезирал като "правилото на Марков за трите заека" (т.е. с един удар не "два заека", а три):
Полза за мен, полза за моя клиент и полза за обществото, като мой потенциален клиент.
По-късно винаги съм се ръководел от това и си се чувствам щастлив.

 *drink6*

annvlad

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 129
  • Карма: +17/-4
  • Проста цифрова душа
  • Респект: +21
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #634 -: 11 Октомври, 2011, 05:29:57 »
0

Анвалд,

Цената на стоката е такава, защото първо, клиентите с мераците си плащат. Например, желанието за уникалност, първи да я има. След това, като се заситят тези желания, логично пада и цената. Ако не бързаш и не се притесняваш, че някой друг има същото, просто изчакваш.

Невидимко има тема за едно райско кътче - Омая. Там цените са за клиенти, които искат и си плащат за спокойствие.

:) *flower2*
Fair market value - наистина какво е. Наистина ли търсене/предлагане определя цената. Четох преди години ( 2005-6 та някъде книга от Сорос).  Аз без да имам финансовите познания на Асен намерих книгата за интересна - особено щото има автобиографичен характер. Та - неговата теория за рефлексивността си е напълно логично звучаща - търсенето  и предлагането се влиаят от възпричтията и настроенията на участниците в пазара. Аз си го обяснявам че ако достатъчно голяма маса от хора възприеме че цената на Х не струва толкова колкото и иска У никакъв пазарен закон няма да повлияе. Особено влияние върху младия Сорос има съдбата на баща му, убеден комунист или поне доста ляв, отива въодушевен в съветката Русия и .... стига до гулаците, после бягството му из руските тайги с мисълта и убеждението че са в правилната  посока пък те бягали все на север към полюса...Спасил се е с много премеждия и се е върнал друг човек. А бе интересна книга но не му е мястото тука щото бистриме цените.
От тогава досега аз непрекъснато намирам ярко  потвърждение на тази зависимост. В този смисъл Муза - суетата е движещата сила за цената ( Ай фоните са един перфектен пример а не липсата им на пазара).
Но хайде нека погледнем към нещо ежедневно като цената на петрола и сведено до цената на бензина плащан от всеки нас. Какви са тия транспортни разходи за комплект тоалетна да е 6 канадски долара от Китай. Да си правя ли заключението че цената на бензин, газ , дизел не е това което е?! Ти ми говориш за райското кътче Омая - предполагам нещо като частните острови по Карибите на милиардерите. Ама какво да обсъждам, тях ли.  Може - но аз не съм от милиардерите, може да си оплакнем очите всички ние от 'средната класа' ( тип среден борсук)  и това е. Реалността е  друга.  *drinks* Ако все пак някой анонимен милиардер пише и чете тука нека сподели в изблик на форумно съпричастие какво е fair market value. *girl* Или да си преместя въпроса в кръчмата....
« Последна редакция: 11 Октомври, 2011, 06:22:11 от annvlad »

annvlad

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 129
  • Карма: +17/-4
  • Проста цифрова душа
  • Респект: +21
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #635 -: 11 Октомври, 2011, 06:00:33 »
0
Алчността ... 'истинска цена*10'

Добре де, планова икономика ли искате :)

Щом някой купува, значи е ОК (по принцип). Аз примерно си поръчах преди един накрайник за зарядно за лаптопа ми (Apple - на тях им се сменят накрайниците за различни контакти), та тази пластмасова пишчица струваше 15 лева или 25. При това не оригинална, от по-скапана пластмаса, което сигурно производителят от Китай го е продал на едро за 5 стотинки.

Аз обаче съм си намерил оправдание за мен си (така че да не се "чувствам като на война" и с това да си премахна един постоянен стрес) - казвам си, че тези пари отиват по веригата за благото на народа. Като дам 10 лева отгоре (вероятно цената до нашия вносител е била стигнала 5 лева), той ще ги похарчи за нещо, а той или друг (който пък е взел неговите пари) накрая може пък да ми стане на мен клиент (и така ще си ги въртим). Но редица хора ще се чувстват облагодетелствани между другото, т.е. реално правя допълнително добро.

Цялото това нещо преди 20 години един учител ни го беше синтезирал като "правилото на Марков за трите заека" (т.е. с един удар не "два заека", а три):
Полза за мен, полза за моя клиент и полза за обществото, като мой потенциален клиент.
По-късно винаги съм се ръководел от това и си се чувствам щастлив.

 *drink6*

Цитат
Полза за мен, полза за моя клиент и полза за обществото, като мой потенциален клиент.
Бравос - купи си панелка от Камелка на 1000  и повече, колкото повече толкова повече.  *prof*

Цитат
Аз обаче съм си намерил оправдание за мен си (така че да не се "чувствам като на война" и с това да си премахна един постоянен стрес)
Додо знам че ни си 'уманитар' ма бива ли така да изпадаш в делюзия...пазарно-финансова. *alcohol* И не си във война а си в свещенно и благословенно игнориране. Ако избягваш стрес от едно то от други явления имаш (особено в България).
Така че Додич няма мърдане  *rashko*- поне докато не се срещнем на Омая  *drink6*

Това с ползите - е там е зарито кучето, ти си мислиш за бъдещи потенциални ползи като платиш повече сега. Стар трик на всички финансови гурута, анализатори и продавачи на snake oil. *drink6* Да не се окажеш извън веригата обаче....
Я нещо по съществено  - припомни ми Марков - Марковските процеси ли имаш пред вид?
 
« Последна редакция: 11 Октомври, 2011, 06:09:15 от annvlad »

Серсем

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 110
  • Карма: +19/-10
  • Респект: +21
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #636 -: 11 Октомври, 2011, 09:41:46 »
0
Само да допълня, че е хубаво да се помни основното: парите не са нито картофи, нито айфони, нито някаква друга стока. Парите са отражение на човешки труд. Че иначе се изкилиферчва картинката.

И ако мога да допълня собствените си теории за произхода на финансовата криза, бих могъл да дефинирам два основни проблема. Първият е голямата разлика в оценката на труда(за този вече съм писал), и втори проблем: спестовността.

Всъщност, печатането на пари е нужно, не защото човечеството качва производителността си, а заради спестовниците. Те Еб@ват мамата на цялата стройна система. Защото в основите си тази система е един прост бартер. На ти произведеното от мен, дай твоето. Горните взаимоотношения са улеснени с измислянето на парите, но си остава същото.

Та какво правят спестовниците? В хармоничните взаимоотношения на бартерната система, спестовникът заделя ресурс. Той е произвежда повече, от колкото потребява. И след известен брой итерации спестовниците са извадили огромно количество разменни средства(пари) от бартерната система, което я събаря, защото тя не е замислена да работи така. Тя е като кантар. Ако махнеш от лявата част стоки, дясната увисва, натежала. За да не се развала балансът трябва да връщаш в системата точно толкова, колкото вземаш.

В един момент се получава така, че неспестовно ориентираните имат желание да купуват, но нямат с какво. Защото парите са прибрани от първите в някоя банка, примерно, и не се връщат. И това нямаше да е такъв голям проблем ако действаме динамично - щом масата на парите е намаляла - намаляме цените на труда си. И ако днес един VW Пасат струва 20К Евро, то утре ще го намалим на 19К Евро, за да отговорим на новата реалност. Или един адвокат, който трябва да намали хонорара си. И милионите хора на заплата, която трябва да бъде намалена. И така до...

Само че хората не обичаме да намаляме. Искаме всеки ден да ни е по-добър от следващия. А и това също ще бъде просто една отсрочка, защото един ден всички пари ще са спестени някъде, и никой няма да може да си купи нищо.

С измислянето и въвеждането на кредитите успяхме да забавим неизбежният срив, като Спестителите дадоха на Харчещите пари на заем, за да могат те да ги върнат отново на първите, които за пореден път да ги трупнат в трезора на банката. И сега вторите освен, че пак нямат пари, вече са и с дълг.

И тогава на помощ идва инфлацията, която изяжда тези струпеи на икономиката - спестяванията и светът бодро продължава да тъпче по същата пътека.

Между другото, смятам, че убиецът на родообщинния строй са били точно излишъците, но това е друга дълга тема.

Серсем

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 110
  • Карма: +19/-10
  • Респект: +21
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #637 -: 11 Октомври, 2011, 11:07:39 »
0
...Сегашната система е "Пари + X = пари прим", където X можеш да го заместиш с каквото си искаш от следното: стока, услуга, политика, лихва, далавера, власт и др. В този смисъл, системата е замислена така, че издига печалбата на пиедестал. Всъщност това е фундамента на капитализма и той няма много общо с тъждествените бартери, а още по-малко с равновесието на везните и кантарите. ...

Не разбирам какво искаш да кажеш с: "Пари + X = пари прим". Като заместя по формулата ти се получава, примерно: "Пари + стока = пари прим", което не ми говори абсолютно нищо.

Освен това разглеждаш "системата" на твърде високо ниво. А трябва да се търсят базисите. Причините. Не е "системата" тази, която "издига печалбата на пиедестал". Ние, хората, го правим. Заради стремежа да подобряваме нещата, да може утре да е по-добре от днес и заради страха, че утре, може да е по зле от вчера.

Тоест, ти си прав в изводите си, но трябва по ясно да изведеш в резултат на какво са те.

Цитат
"Всъщност системата никога не е била замислена да живеем всички с по равно блага, нито да е балансирана, а обратното."
Това ми звучи малко като историите за илюминатите и Фед. Сякаш някой е седнал и измислил битието ни. Не е така. Всичко, което ни се случва е резултат на нашите общи усилия. Ние живеем, пуснати по течението на реката на живота, като избираме пътя на най-малкото съпротивление. Всеки наш избор е резултат от сблъсък на мнение с противоположното такова. Целият ни живот е очертан от милиарди микро колизии на волята на всеки един индивид. В резултат на което имаме сегашният начин на живот.

Той е точно толкова справедлив, колкото можем да понесем. Точно както е било и през робовладелският строй, примерно. Ако тогава се е някой се е опитал да внесе идеите на сегашният ни ред, е нямало да има кой да го разбере, защото обществото не е дорасло за тези идеи.
Човек може да понесе до 25% нова информация в един текст. Повече няма как. Текстът става неразбираем. Същото важи и за останалите източници на информация. И най-великата рап песен, пусната на тълпата преди 500 години, няма да се хареса, защото културата на слушателите трябва да импонира на културата на музикантите и вайс верса.
Уфф много се отплеснах, а трябва да се работи...
Приятен ден.

goro

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1234
  • Карма: +48/-73
  • Респект: +1
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #638 -: 11 Октомври, 2011, 11:31:46 »
0
@ серсем
 
Цитат
Та какво правят спестовниците? В хармоничните взаимоотношения на бартерната система, спестовникът заделя ресурс. Той е произвежда повече, от колкото потребява. И след известен брой итерации спестовниците са извадили огромно количество разменни средства(пари) от бартерната система, което я събаря, защото тя не е замислена да работи така. Тя е като кантар. Ако махнеш от лявата част стоки, дясната увисва, натежала. За да не се развала балансът трябва да връщаш в системата точно толкова, колкото вземаш.

Интересна гледна точка. Спестовниците, казваш, таковали системата. Но има и друга гледна точка. Бартерната система отдавна не съществува и сегашната система няма нищо общо с бартерната система. Сегашната система е "Пари + X = пари прим", където X можеш да го заместиш с каквото си искаш от следното: стока, услуга, политика, лихва, далавера, власт и др. В този смисъл, системата е замислена така, че издига печалбата на пиедестал. Всъщност това е фундамента на капитализма и той няма много общо с тъждествените бартери, а още по-малко с равновесието на везните и кантарите. За справедливост, братство и социално равенство се е творило и проповядвало много, но капитализмът няма общо с тези неща. Така е замислен. Поради това, че произвеждат повече, отколкото потребяват, спестовниците не изваждат, а акумулират ресурс, който по-късно се раздава на онези, които консумират повече, отколкото произвеждат, за да могат да го правят. Разбира се, срещу известна лихва. И така системата функционира. Спестовниците стават все по-богати, а потребяващите все по-задлъжнели. Всъщност системата никога не е била замислена да живеем всички с по равно блага, нито да е балансирана, а обратното. Натрупаните диспропорции се коригират тогава, когато дойде криза. Същото се случва с прасетата по селата по коледа. Твърде задлъжнелите консуматори системата ги изконсумира, по този начин капиталът се връща в изходна позиция и цикълът започва отначало.

Я да се включа и аз в пустословието, че ми доскуча! :D

По първото подчертано
свобода = става въпрос за личната свобода
равенство = пред законите (не материално - буржоата отдавна е богат, а е имало и свръхбогати роби)
братство = хуманизъм

Та... нищо неестествено като лозунг на френската революция!
Хуманизъм?
Остана ли нещо от него след като маса бул-шитовци са готови да хвърлят в морето андрешковци и мунчовци!

По второто подчертано!
Мнозина спестовници направиха спестяванията си от закуски! *yahoo*

По третото - кризата! - Може и да е перманентна - при нас например започна преди 20 години и засега движението и е по криволичеща спирала надолу (доказателство - пътища и демография - това само стига). Но историята е доказала, че може да бъде далеч по-дълга - векове!

Та за парите - Начев даде едно доста широко понятие - ЗНАЦИ НА КРЕДИТА. Но всъщност са знаци на размяната, които могат да се притежават.
Например, аз и Додо в додорницата разменяме!
Мнения срещу линкове, при което той получава и двете!
 :D

Живи и здрави!
« Последна редакция: 11 Октомври, 2011, 11:39:12 от goro »

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #639 -: 11 Октомври, 2011, 14:34:24 »
0
Интересни мвения видях, но за съжаление влизам за кратко и искам да кажа няколко неща в продължение на темата. Коментари друг път.
Междувременновиждам, че някои колеги мислят като мен, извинете ако се повтярям.

Какво става с нашите  50 млрд. паунда, които любезният мистър Кинг услужливо представя в служба на обществото.  (Някъде по-надолу ще намеря повод и да пиша  по въпроса защо точно  50  млрд. Как, аджеба, ги пресметнаха ? Но, не сега.
Посочено е, че с тях ще се купят  някакви ДЦК. Не се споменаваше, какви и от кого. Не е технологично ясно и как и с ччие посредничество ще се случат тези сделки, но съм почти сигурен, че най-големите фин. акули първи ще топнат гагата. Нямат значение  подробностите. Замислете се и ще видите, че  покупката на тези ценни книги си е едно кредитно взаимоотношение.
В други случаи парите от КО се предоставят директно назаем (с договори за кредит) на субекти, за които е преценено, че е правилно.

Добре, че бяха японците, които първи са приложили инструмента, който сега обичайно наричаме  КО, та да ни светне под щапката, в какво са се превърнали по същността си парите.
По ясна илюстрация от това, че  съвременните пари са ЗНАЦИ НА КРЕДИТА, здраве му кажи. 
 
И така, нашите 50 млрд. влизат в стопанската и финансовата система и никой от претрупаните от работа предприемачи и целокупното угрижено за насъщния население не си задава въпроса: Какви са тези пари, откъде са, тук ли им е мястото, по-добри или по-лоши са от вчеашните?! Накъде вървим, накъде отиваме ?!
Централната банка ги дава на на големите инв-ни или универсалнибанки (според системата), или дори директно на правителството. Оттам последват огромно количество нови кредитнозаемни сделки, разплащания и т.н.
Тук има нещо важно, което ще свържа с онова интервю на Хазин, което  Ивел и   Антониус ни постнаха. Наистина е много важно и ще му отделя отделен пост.

Днес пиша за друго. Част от човешката ни, социална и икономическа култура е приемането на тезата, че парите имат цена, наречена лихва и още, че обществото толерира, дори насърчава реализирането на печалба от предприемачество.
Могат да се изведат съответните функционални зависимости, при което количеството на парите е в отношение към времето и печалбата.
Ето го и следващият важен момент. При обичайни условия и След завършването на някакъв времеви и стопански (за произвеждане на нещо и за оказване на някакви услуги) цикъл , системата има необходимост от по-голямо количество пари (в сравнение с първоначално приложените. Нарочно не казвам похарчени или инвестирани, че става по-трудно коректното  обясняване), за да се възпроизведе по заложените правила. Напомням културата ни приема печалбата и лихвата. Ерго, в края на цикъла в системата трябва от някъде да се налеят още пари, иначе тя рискува просто да излезе от строя.

Времето ми свършва. Ето тук напамням, че всъщност Додо съвсем правилно сподели, че тези новопоявили се пари, не са точно от нищото. Те са част от обществения договор, от истеблишмънта.
Няма да коментирам, справедливо ли е .

Това е една от важните причини да "ритам" срещу стоковите пари.  Не е подходящо да поставиш целия възпроизводстевн процес, техническия напредък, живота ни буквално в пряка зависимост  от добива, залежите  и какво ли още не не на един метал.  Има има и други аспекти тук, ама за тях друг път.

И накрая да кажа една добра приказка за капитализма, все пак. Напоследък доста го хулим, аз не се деля. За кого ли не сме казали скверни думи.  Кейнсианци, монетаристи, либарали, австрийци и т.н.  Да не говорим пък за определенията  на Горо за неолиберализма (нищо, че е прав).
Понякога В продължение на хилядолетия животът на хората не е помръдвал. А погледнете, какво стана със света само през последните примерно два века.  Ако не беше капитализма да отнеме света от разните му там синекръвни, досега щяхме да бием мазни гугли в земята при среща с височайшия Му.
Можем всичко да приказваме, но сега живеем значително по-богато (дали може да се каже "добре" във всичките му там аспекти ?!?).
То е резултат и на тези особености на финансовата система, за които споменавам по-горе.



global

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 929
  • Карма: +42/-3
  • Респект: +155
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #640 -: 11 Октомври, 2011, 17:07:53 »
0
Струва ми се, че се говори на няколко езика, смесват се понятия, не мога да схвана тезата.

Като че ли, ставаше дума за паричното предлагане / печатане, снабдяване на пазара с пари/ от емисионните банки. След това чувам / добри и нетолкова добри/  мнения как да се направи оптималното предлагане на пари, за доставянето на пазарните участници със стимул за дейност и развитие. Смесва се спестяването, кредитирането и куп такива неща, които имат връзка с темата, но не я определят в съвременния контекст...След това, как ще бъдат нахранени посредниците, т.нар. пазарни паразити. След малко става дума за мистър Кинг и някакви 50 мрлд.паунда, с които предполагаемо ще се купуват някакви държавни ценни книжа. Не става ясно какви по националност са тези ДЦК.? / Изтървала съм темата за мистър Кинг. Въобще не ми е ясно какво значи съкращението КО, като вид инструмент...Моля, най-смирено,  да ми се изясни *bat*/

Не знам. Нещо ми се върти в главата от едно време. В социализма, като че ли, пари се печатаха по някаква схема. Като че ли, нямаше инфлация. Имаше някакво поскъпване през 10-на години, но като че ли, това бе свързано с поскъпването на горивата на международните пазари и за някакво уравняване на двете противоборстващи системи. Не съм сигурна в това, което пиша. Бе много отдавна, но като че ли /нови/пари се печатаха от емисионната тогава БНБ с размера на създадения през отделната календарна година СБП /съвкупен брутен продукт/ . Това понятие горе-долу отговаря на сегашния БВП /брутен вътрешен продукт/, а разликата е, че при СБП като стойност включваше всичко произведено и складирано в складовете за една календарана година, докато БВП остойностява само произведеното и реализирано на пазара.

Ето, това е една изходна точка, на каква база са се създавали парите, при това неотдавна. Предполагам, че това може да се използва като база и при създаването на парите от емисионните банки на съвременния капитализъм. Лихва и при социализма имаше. Но тя бе с нисък размер, мисля - около 1 %. /съизмерима е със сега действащите лихви в развитите капиталистически държави/
Те това, мога да добавя по темата, или по-скоро- да я върна в началните рамки. За това кой е кредитор? Къде се крие? Защото действително, сме се вторачили във взимащите кредити, без да си задаваме въпроса кой е действителния кредитор и какво го прави такъв...


dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #641 -: 11 Октомври, 2011, 17:29:20 »
0
Fair market value - наистина какво е. Наистина ли търсене/предлагане определя цената. Четох преди години ( 2005-6 та някъде книга от Сорос).  Аз без да имам финансовите познания на Асен намерих книгата за интересна - особено щото има автобиографичен характер. Та - неговата теория за рефлексивността си е напълно логично звучаща - търсенето  и предлагането се влиаят от възпричтията и настроенията на участниците в пазара. Аз си го обяснявам че ако достатъчно голяма маса от хора възприеме че цената на Х не струва толкова колкото и иска У никакъв пазарен закон няма да повлияе.
...
В този смисъл Муза - суетата е движещата сила за цената ( Ай фоните са един перфектен пример а не липсата им на пазара).
Но хайде нека погледнем към нещо ежедневно като цената на петрола и сведено до цената на бензина плащан от всеки нас. Какви са тия транспортни разходи за комплект тоалетна да е 6 канадски долара от Китай. Да си правя ли заключението че цената на бензин, газ , дизел не е това което е?! Ти ми говориш за райското кътче Омая - предполагам нещо като частните острови по Карибите на милиардерите. Ама какво да обсъждам, тях ли.  Може - но аз не съм от милиардерите, може да си оплакнем очите всички ние от 'средната класа' ( тип среден борсук)  и това е. Реалността е  друга.  *drinks* Ако все пак някой анонимен милиардер пише и чете тука нека сподели в изблик на форумно съпричастие какво е fair market value. *girl* Или да си преместя въпроса в кръчмата....

Защо наричаш суета вродената у човека реакция "харесва ми, искам го"?
Под въпрос може да се слага нормата "харесва ми" (някои харесват чалга...), но това за всеки е индивидуално. Ако "айфоните" и "айпадите" не бяха наистина хубави, нямаше след тях цялата конкуренция да се опитва да копира същите продукти.

Освен това много зависи и от способностите (имайки предвид, че "парите" принципно са еквивалент на "труд"), т.е. вмъквайки "харесва ми, мога да го направя (имам парите), искам го". Ето например goro, след като е прочел и повярвал на статията за Banque d'Orient в някой жълт гръцки вестник, на момента вече е склонен да даде $2000 за една хартийка, която ден преди това се е продавала за $10, с крайна цел пък след това да получи милиард и половина за нея (от космоса). Освен goro една дузина още вече напазаруваха такива. Ама миналата седмица цената на сделките падна до към $500-600, т.е. факторът "харесва ми" в този конкретен пример се изхабява, докато не се изтрезнее. Тук става въпрос за печалба от 20,000%!

Факторът "имам парите" обикновено е различен от нула, само когато даден индивид има излишък (т.е. яде по-малко, от колкото произвежда или печели по друг начин) или някой не му набута пари от машината на времето ("кредит"). За съжаление в днешния свят един огромен процент не могат да минат бариерата на "работа за изхранване, акане и спане", че даже и гладуват...

Така например точно днес (виж колко навреме) аз мога да се похваля с реална реализирана печалба от 52,000% при това без да насилвам или търся някого, а бях помолен! (Не, не продадох от въпросните хартийки на goro *rofl* ). Вероятно е ясно, че тия пари са ми излишък. Така за 1 ден (реално малко чувство за естетика + 10 минути работа) си изработих един нов (щом излезе) Canon 5D mkIII и 2-3 нови професионални L обектива. Като ги "похарча" за това, редица хора/фирми по веригата ще се облагодетелстват, а Canon ще има приход, за да продължи разработката на нов, който по-нататък пак да си купя евентуално и т.н.

Ако си стисках парите, става точно както пише Серсем.

Въпросът е, че щом някой оцени труда/произведеното/услугата на определена цена, то автоматично балансът на световните пари трябва да се увеличи с толкова. После ако купилият изяде и изака купеното, или оценката за качествата му се влоши, или то просто се счупи/разруши, с толкова трябва световните пари да се намалят. Увеличават се и с толкова, колкото решим да вземем от бъдещето. Вероятно това се мъчат да решават тези чичковци, дали правят гадаенето успешно се вижда след това.


@goro - ти хубаво пишеш мнения, но забелязах един факт в последното - нищо не си казал за Меркел *scare* Не знам да смятам това за прогрес или регрес в теб? :)

@nevidimko - учителят се казва Марков, бе :)

goro

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1234
  • Карма: +48/-73
  • Респект: +1
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #642 -: 11 Октомври, 2011, 18:22:33 »
0
...
Междувременновиждам, че някои колеги мислят като мен, извинете ако се повтярям.
...
съвременните пари са ЗНАЦИ НА КРЕДИТА, здраве му кажи. 
...

Начев,
само малко се опитах да разширя определението ти до ЗНАЦИ НА РАЗМЯНАТА, но няма да споря с тебе. Принципно си прав.


...
При обичайни условия и След завършването на някакъв времеви и стопански (за произвеждане на нещо и за оказване на някакви услуги) цикъл , системата има необходимост от по-голямо количество пари (в сравнение с първоначално приложените.
....

И отново се съгласявам с теб!
Ама, чичо Трише и немско-френската полит-компания не мислят като мен и теб! Дали не могат да смятат, или пък от чиста корист не съм сигурен. По скоро и аз като Асен го отдавам на некадърност - чиста, натурална, неопетнена!
Тази графика на на М3 на ЕЦБ я бях постнал в другата тема (http://www.fimoti.com/index.php/topic,38.1110.html?PHPSESSID=pa7e7vben2kfqpea5774on4an5), ама никой не пожела да я коментира.
http://sdw.ecb.europa.eu/home.do?chart=t1.2





...
И накрая да кажа една добра приказка за капитализма, все пак. Напоследък доста го хулим, аз не се деля. За кого ли не сме казали скверни думи.  Кейнсианци, монетаристи, либарали, австрийци и т.н.  Да не говорим пък за определенията  на Горо за неолиберализма (нищо, че е прав).

Тук може би трябва малко да ги доизясня нещата, за директно несъгласие не става и дума - по скоро един по-прецизен поглед!

Нямам нищо против неолибералните идеи. Против каквито и да е идеи нямам нещо против, освен срещу превърнатите в догма!
Та днешната догма е "по-малко държава" - по добре!
Само че...
Само че неолайняризма пропуска един основен момент. Човешкото общество не е просто общество на индивидите, на личностите, но и общество на институциите, на организациите, на корпорациите. И освен, че личността трябва да бъде защитена от произвола на държавата, държавата е единствената, която може да защити личността от произвола на корпорациите!
Властовите отношения са неотменни отношения. И колкото повече ресурс и власт се отнема от държавата, толкова повече последните се съсредоточават в корпоративни и частни ръце!
Демократична държава срещу строго йерархична корпоративна система! Какви са и шансовете?
Сори..., ама пак гърците са ни дали отлични примери. Демократична 200 хилядна Атина е бита от олигархична 30 хилядна Спарта! Но това което са ни оставили атиняните все още го преписваме, все още радва очите, а от спартанците си повтаряме само някоя и друга поговорка.
Може би има някакъв баланс. Сравнително идеалистични системи, които покровителстват личността оцеляват дълго. Византия (Източно-Римската империя) загива чак, когато оставя свободните граждани плячка в ръцете на олигарсите. В  този смисъл, неолайнярските държави са обречени да станат плячка на държави, които не си позволят подобна лудост.

От либерални идеи тръгнахме да правим този форум. И го превърнахме в додорница във властта на меката ръкавичка на Додо. (Додо, нищо лично, приятелю - това са фактите!)




...
Понякога В продължение на хилядолетия животът на хората не е помръдвал. А погледнете, какво стана със света само през последните примерно два века.  Ако не беше капитализма да отнеме света от разните му там синекръвни, досега щяхме да бием мазни гугли в земята при среща с височайшия Му.
Можем всичко да приказваме, но сега живеем значително по-богато (дали може да се каже "добре" във всичките му там аспекти ?!?).
То е резултат и на тези особености на финансовата система, за които споменавам по-горе.

Никак не съм сигурен, че живеем по-богато, особено с оглед на технологичния напредък.
А и определенията от рода на капитализъм и всякакви -изми не ми харесват. Ще речеш, че преди капитализма е нямало капитали. Айде де!
Нито в синекръвните е проблема. Първата работа на необогаташите след френската революция беше да си купят аристократични титли и тази традиция може да се проследи чак до наше време в Бг - не се ли родиха архонти (άρχοντας) у нас?!
Недоучени, недообразовани, нахални, груби, чалгаджии... плутократите отъждествиха плутокрация и аристокрация и дори прокараха това, като равенство сред лумпенизирания пролетариат пренебрегвайки историческите факти.
πλουτοκρατία - буквално - управление (власт) на богатите
αριστοκρατία - буквално - управление (власт) на добрите
άρχοντας - не бих се осмелил да правя точен превод - би могло да се преведе като господар или владетел, само че идва от αρχή - начало, принцип, власт, та правилния превод е човека начело, човека с начала, принципи, законите...

Истинските Аристократи умираха и от двете страни на френските барикади - повечето небогати, мнозина - отчайващо бедни!

Дон Кихот беше беден и Дон!

-------------
Проблема е закостеняването и от там непропускливостта по вертикала на системата (по Патрик Кенън "Залезът на демокрацията", макар последния да твърди, че западните демократични държави имали инструментите да преодоляват това закостеняване).
Само в аристократичните (добре-управляваните, какъвто е изначалния смисъл на думата) системи всеки войник носи в раницата си генералския жезъл. В закостенелите - си носи само дървения кръст.

Едни дребни тарикати се добраха до властта в Демократична Европа и започнаха да я превръщат във Оупа заменяйки старите благороднически титли с новоизмислени. Обикновеният латински cancellarius - портиер (на  канцеларията) се превърна във варварското Kanzler канцлер.  Най-отявлените капиталисти у нас станаха бившите комунистически сервитьори закърмени с неприязън към бедняка и Човека въобще. Слугите станаха господари!
Че става въпрос за дребни тарикати и некадърници е ясно дори само от това как в хор и във транс продължават да ломотят неолайнярската догма! Как пък един в 27 държави не се намери да е против, дори да не е прав!
« Последна редакция: 11 Октомври, 2011, 18:37:28 от goro »

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #643 -: 11 Октомври, 2011, 22:52:34 »
+1
Анвалд,

Тази цена от $6, най-вероятно е фактурна стойност. След това има транспортни разходи, застраховка, после  - мито, ДДС върху митническата облагаема стойност, която е сума от фактурната стойност + застраховката + транспорта.
Ще ти дам пример: при 25% мито и 20% ДДС - тази стойност скача с 50%. Още в митническия склад.
И така, до първата точка в страната - стават около +100% или $12, може и повече.

После следват разходи по транспорт до първия склад, разходи по заплати, и разбира се печалба от търговия на едро. След това идва надценка за магазините. В зависимост от категорията стока, се слагат такива надценки, които след това, след време се намаляват, така че, да се получи усреднена печалба.
За Fair market value...как да ти кажа. Като се покрият тези показатели, тогава може да се замисли човек за fare... По-скоро, в насока, печелене на клиенти, както и печелене и запазване на доверие. За да се печели по-добре... :)

Може би, да си приказваме в кръчмето ... :) *flower2* *drink1*


Серсем,

Може би, съм в грешка, но аз парите ги възприемам и като стока. Например, за обменните бюра - това си е стока. За банките да не говорим. Ако минем към натурална размяна - тогава?

 *drink1*


annvlad

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 129
  • Карма: +17/-4
  • Проста цифрова душа
  • Респект: +21
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #644 -: 12 Октомври, 2011, 03:00:49 »
0
Цитат
Защо наричаш суета вродената у човека реакция "харесва ми, искам го"?
Додо опитваш ли се да представиш някои заключения като мои ? Щом като сме на тая плоскост нека да ти кажа:
Значи 'харесва ми , искам' не винаги е 'суета'. Но 'суета' винаги е 'харесва ми, искам'.  И суета често е признак на запълване на някакви дефицити било в интелекта или в социален статус и други такива.
Цитат
Освен това много зависи и от способностите (имайки предвид, че "парите" принципно са еквивалент на "труд"), т.е. вмъквайки "харесва ми, мога да го направя (имам парите), искам го".
А не може ли 'имам парите ( направени и спечелени - реално тук а не от машината на времето) за 'А', но знам че не струва толкова тука и в тоя момент от времето'. Или друг вариант ' имам парите за 'А' но и 'Б' ми върши същата работа. Пословично е че У.Бъфет кара най обикновен автомобил.
Цитат
Така например точно днес (виж колко навреме) аз мога да се похваля с реална реализирана печалба от 52,000% при това
без да насилвам или търся някого, а бях помолен!
Е тука си дойдохме на думата направо. Радвам ти се искрено - ти си направил повече от другар Иванов и цар Киро взети заедно.  *yahoo*Дано в България има повече такива като тебе  (най сериозно няма подходящ символ). *drinks*
Цитат
@nevidimko - учителят се казва Марков, бе :)
Аз те питах за Марков (Марковските процеси) , значи това не е оня Марков.