Не очаквах много раздвижване, но то вече е факт.
Не съм много сигурен, че това е бил най-подходякият начин и тема, но една от важните причини да започна приказката, беше да пораздвижим форума.
Значи целта е изпълнена.
Щото иначе само Новинаров бачка, а ние мързелуваме :-)))))
Присетих се, че преди време бях писал някои неща, които са свързани с темата и отразяват вижданията ми, та реших да ги постна, преди да продължа с по-сериозните изводи.
Без редакция, а тя по-скоро би полезна, но .....
""Разсъждава се в посока: За нищо на света да не се допускат "слабостите" от времената на Великата депресия. Само Най-драстично закъсалите финансови институции и то без системно значение (not too big to fail) могат да се хвърлят на кучетата (в американския вариант) или никой не се хвърля (до сега някаккъв европейски вариант). Стимули с цената на драстично обременяване на публичните финанси. Очевидно е кой бива разтоварван от проблеми и кой бива натоварван. Може би това е в някаква степен обществено защитимо. Знам, че тук може би ще изкажа някакви кощунствени мисли, но какво пък толкова!
Обществото ни е така скроено, че жизнено зависи от личности и идеи, които раждат стоки и услуги, които са годни за и приемани от пазара. Ако някой може да посочи някакви други алтернативи за генериране на така необходимия доход, нека сподели. Аз не знам. Е, може би търсенето (и намирането) на място, където Господ е заровил неизчерпаеми източници на енергия
, майката Природа е посяла огромни късове злато
или пък хайдути и пирати са заровили неизброими иманета.
.
Та - обществото май ще бъде напътено към извършването на един жест на опрощение на греховете на капитала.
За чия сметка ще стане това?
Спестители, пенсионери, болни, слаби, деца ! И някои кредитори. Грозно, но почти безалтернативно.
Много често употребявам думата "общество". Естесвено, че това е фикция. Днешните социални форми се управляват и направляват от Мамона (или Златния Телец, ако ви се харесват литературни сравнения).
Има едно "противоречие". Кризата е основно финансова и дългова (има и други аспекти), а същият този Мамон е държател на огромната част на генерерания дълг и тръгвайки по описания по-горе път, той рискува да си причини сериозни вреди. Не съм сигурен как ще го решат. Вероятно ще се опитват да контролират процесите (без да се стига до крайности) , да лъжат манипулират и преиначават. Допуснатите загуби от единия край (примерно от неизбежни фалити), ще се компенсират в някави печалби от другия край (те са и там) - примерно монополни печалби, диверсификация, др.
Няколко думи по-назад. Исторически погледнато парите еволюират от стокови пари към едни прости знаци на кредита. Тук е подходящо да припомня едно мнение на Асен, който преди време коментираше в посока, че активите (не съм сигурен дали точно тази дума беше ползвал) са овеществен човешки труд. Всичко заобикалящо ни са природни ресурси и дадености и респективно такива, които са оплодени от човешкия труд.
Развитието на финансовата система има сериозна роля в напредъка. Тя позволява специализиране на човешкия труд, оттам покачване на производителност и ефективност. Във времената на стоковите пари нещата са се случвали в рамките на една еволюирала натурална размяна.
Във времената, когато парите се превръщат изцяло в знаци на кредита, правилата се променят и за гарантиране на стабилността на системата се изисква наличието на една много важна компонента. И това е доверието.
Именно доверието е туй, което ни кара да приемаме книжните (или електронните) пари.
Най-ясно това се вижда при трудовите отношения. Работникът не само приема книжни пари в разплата, но е готов да авансира работодателя със своя труд, получавайки плащане на някакви периоди. Тук също има елемент на доверие.
Ако приемем, че всичко, което е елемент на нашата материална и духовна култура е овеществен и одухотворен човешки труд (а то наистина е така), но ако същевременно загубим доверие във финансовата система, то резултатът ще бъде драстично разрушителен. Дори няма нужда да търся силни думи тук.
Тук е необходимо вероятно няколко приказки за пояснение на тезата ми. Какво значи в последна сметка, че "парите" са се превърнали в кредитни знаци. В най-чист вид това може да се разбере при условие, че си представим попадането на някакви хора на пуст остров. Имат само по някаква препаска, дето се вика. Очевидно е, че за оцеляване и покриване на всякакви потребности ще е необходимо полагане на много труд. При лоши перспективи за спасение, кой би приел книжни пари срещу труда си. Очевидно никой! В развитото и организирано общество, нещата стоят различно. Всеки охотно приема пари поради причина, че притежанието на пари те превръща в един "обществен кредитор", а обществото е "задължено" да покрие твоите потребности и прищевки в съотвения размер, като ти предостави част от своите блага. Ерго, притежанието на пари те прави дължател на нещо като "бланкова полица" на обществото, при това с падеж по твой собствен избор.
В една система, която функционира на тази основа, естествено е всеки да желае да погаси вземанията на кредитора (държателя ан полицата) и сам да стане кредитор, предявявайки правото си на вземане, което е придобил в акта на удовлетворяване на предния кредитор.
Всичко добре, дотук ! Но ...!
Трябва да има доверие и трябва да има някой, който много сериозно да се грижи, че количеството на парите в обръщение да не надвишава количеството, което е необходимо. Намирането на необходимото количество е нещо като откриването на философския камък, но на него няма да се спирам.
Очевидно е, че тук се крият огромни изкушения.
Докато целият следвоенен свят приемаше охотно и разбираемо американски "полици" и това се случваше един доста дълъг период от време, нещата стояха в някаква относителна стабилност. При все това, редно е да се отбележи, че зад тези полици действително е стояла някаква значеща субстанция. Знам, че думите ми "значеща субстанция" звучат малко объркващо. То и за самия мен е така.:-))) Нека все пак да го възприемем като един символ, че зад тези полици стои една система, която знае и може да си събира вземанията и освен това може да накара вътрешния и мотор да се върти с необходимите обороти, щото да се добавя стойност и да се случат такива парични потоци, които позволяват да си обслужват полиците. Малко е мъгляво, но ... толкова.
Тук съм длъжен да отбележа, че по никакъв начин не твърдя, че количеството пръснати из целия свят (при това динамичен и променящ се свят) полици съответсва на наличната "субстанция". Също така не твърдя, че в конкретния случай и при поискване полиците могат да бъдат "осребрени". ""
Така ........, дотук с литературата !
Хайде сега да започнем приказка за сериозните неща.
Споменах някъде по-горе, че трябава да се попитаме: В чия полза действа всичко това. Нали не забравяме, че състемата на пазарни отношения се гради върху частна собственост и уважаване на лихвата и печалбата.
Наложително е добавя и още нещо. Много се спекулира с понятието "равенство". Няма таково чудо, поне не в смисъла, в който го употребяват масово хората. Ако пренебрегнем най-семплите му проявления, равенство е и провеждането на значими и социално полезни и мотивиращи общественото развитие политики.
Това, че пазарната система разрешава на предприемача да формира печалба, а на наемния работник не, не означава задължително, че става дума за неравенство. Не - това е политика на насърчаване на способния, знаещия, можещия и смелия, в частност и на родените лидери. Обществото ни е проумяло, че тези хора трябва да са не един своебразен "особен режим".
Също както трябва да има политика за подпомагане на болния и слабия, което е не по-малко важно за реализиране на човешката ни същност.
Ние сме и природни същества (надарени с емоции) и обществени същества, които при определени правила действат заедно в интерес на социуса.
Докъде достигнаха нещата, обаче. Неколкократно съм ви обръщал внимание, че в американски източици съм срещал, че докато в периода на индустриализацията на Америка, делът на финансовия капитал в общо генерираната и получена печалба в рамките на стопанството е гравитирала около 10 %, то в настоящето този процент е прехвърлил 50. Брутално, а !
Съвременната финансова система се е превърнала в перпетуум мобиле и (ако и бъде позволено) ще ни ни оглозга без колебание.
Пак повтарям, гледайте на всичко това като на един процес. Не трябва да се преекспонират отделни факти и събития от днес и вчера.
