Накъде вървим, накъде отиваме, според проф. ндрей Фурсов: Оптимистите учат английски, песимистите – китайски, а реалистите – да стрелят с „Калашников”
02.12.2011 / 09:05 от: Мария Дерменджиева
Професор Фурсов, една от темите, с която се занимавате, е световната борба за власт, информация и ресурси. Как се развива тя напоследък в световен план?
Ако вземем предвид последната 2011 година, тази борба се развива много динамично. Американците създават зона на управляем хаос от Мавритания до Киргизстан. Случва се това, което преди 6–7 години съвсем откровено беше казал Стивън Ман – експертът по Централна Азия от екипа на Буш, че САЩ ще продължат много активно да прилагат стратегията на управляемия хаос. Когато САЩ разрушиха СССР, средствата на този управляем хаос бяха пазарната реформа и демократизацията на политическата система. Управляемият хаос е много удобна форма за глобално управление. Ако погледнем какво се случва в Близкия изток, на мен ситуацията ми изглежда по следния начин: Америка се пренапрегна, напомня ми на Римската империя от епохата на император Траян, когато тя достига максималните си размери и започва полека-лека да отстъпва. САЩ отслабват присъствието си в Близкия изток, но не може да се оттеглят напълно, защото геополитиката не търпи незаети места и ако се появят такива, те ще бъдат заети или от китайците, или от европейците. Американците всъщност постъпват много грамотно. Напускайки, създават управляем хаос. Той се състои в това, че раздробяват националните страни, така че да могат по-лесно да ги манипулират, без да е нужно да използват цялата си държавна власт. Достатъчни са им частните военни компании и трансграничните корпорации. Тоест в този случай САЩ не действа като държава, а като класическа трансгранична корпорация.
Искате да кажете, че САЩ, раздробявайки национални държави, ги превръща в нещо като свои фирмени клонове?
Например Ирак на практика е раздробен и се състои от 3 части. Судан се състои от две части, макар че неговото разделяне на Южен и Северен е американски удар върху Китай, защото китайците активно бяха проникнали в Судан. Най-благоприятната ситуация в хаоса могат да създадат ислямистите в мюсюлманския свят. Ислямистите се противопоставят на САЩ, но това е само на повърхността. Безспорно ислямизмът като политическо течение има местни корени, активизирането му обаче се дължи в голяма степен на американските спецслужби. За това много е писал френският геополитик Александър де Вал и други. Обективно погледнато, САЩ и ислямистите имат общ враг – това е националната държава. Но всеки от тях се стреми да унищожи националната държава в Близкия изток в съответствие със своите цели. Сега тези цели съвпадат. Но това не значи, че ако ислямистите вземат властта, ще играят по свирката на САЩ. Те могат да генерират и някакви свои идеи.
Според вас е възможно да се еманципират?
Да. Но засега ислямистите работят в полза на визията на САЩ за т.нар. Голям близък изток, лансирана от администрацията на Буш. Големият близък изток е зоната на бъдещия управляем хаос. И обърнете внимание: американците се стремят да разрушат именно тези две страни, в които ислямистите или не са силни, или ще бъдат потиснати. Това са Сирия и Либия, където ислямистите нямат шанс да се домогнат до властта без американците. Това е актуалният аспект на борбата за власт, информация и ресурси. Мисля, че американците в момента работят по Южното Средиземноморие. Но е напълно възможно да настъпи времето, когато ще се насочат и към Северното Средиземноморие – Гърция, Южна Италия, Южна Франция, Испания, Португалия. По принцип и в тези държави съществува възможност за дестабилизиране заради многобройното арабско население в тях, още повече като се имат предвид и сериозните им икономически проблеми.
Смятате ли, че Европейският съюз (ЕС) може да се разпадне в резултат от кризата?
ЕС може да се разпадне, защото вътрешното му състояние е на една нежизнеспособна структура. ЕС има жизнеспособно ядро – наричам го Каролингското ядро, Империята на Карл Велики, това са Франция, Германия и Северна Италия. Зона, в която естествено ще доминират германците. И ако ЕС се разпадне, от това ще се възползва германският елит. Не целият, защото част от него носи северноатлантически, проамерикански характер и е вложила финансите си в ЕС, но друга част безусловно ще се възползва от това. И ако Германия някога получи възможност да се издигне като велика държава, това е възможно само с разпадането на ЕС. Впрочем в краткосрочна перспектива смятам, че една силна Германия, освободена от бюрокрацията на ЕС, би била много полезна като съюзник за Русия.
Това значи ли, че според вас е възможен някакъв съюз между Германия, Франция и Русия в бъдеще?
Не мисля. Защото френската управляваща прослойка е абсолютно проамерикански ориентирана. Там останаха малко хора от типа на генерал Де Гол, американците много умело прочистиха френския елит. Неслучайно прякорът на Саркози е Сарко Американеца (Sarko l'Américain). И не е само той. Докато Германия е съвсем друго нещо, въпреки че днес тя безспорно е държава с ограничен суверенитет. Знаете, че преди няколко години бившият директор на германското военно контраразузнаване ген. Герд-Хелмут Комоса пръв разкри в своите мемоари факта, че през 1949 г. Германия е сключила таен договор със САЩ. Основните точки в него са, че кандидатурата на германския канцлер трябва да бъде одобрена от САЩ и съюзниците. Те контролират медиите, образователната система и отчасти външната политика на Германия. Но междувременно САЩ отслабнаха, както казах – те се пренапрегнаха, и мисля, че за германците и тяхната историческа памет възстановяването на държавността е много по-приоритетна задача, отколкото за французите, които след Наполеон твърдо следват англосаксонците, Великобритания и след това САЩ. А с германците всичко е по-сложно.
Балканите имат ли роля в настоящата геополитическа ситуация?
Проблемът е там, че Балканите са част от тези зони на нестабилност, за които писа Бжежински. Под Балканите е заложена бомба от американците, която се казва Косово. Косово вече изпълни няколко задачи на американците. Първата задача е чисто геополитическа, втората е удар по сърбите, защото отношението на Запада към сърбите е в умален вариант отношението му към руснаците. Но руснаците няма как да ги ударят. Казвал съм, че ако руснаците нямаха ядрено оръжие, с тях щяха да постъпят както със сърбите. За съжаление Русия не се застъпи за Сърбия и позволи на американците да натиснат Милошевич да се съгласи да преговаря. И накрая, третата задача, изпълнявана от Косово, е свързана с криминалния характер на глобалната икономика. Косово се превърна в много важен участник в глобалната криминална икономика. Това е една от точките по пътя на хероина от Афганистан. Има път през Русия, друг през Турция и такъв през Косово. Още повече че Косово е екстериториално, контролира се от НАТО и от албанската мафия. Абсолютно ясно е кой е Хашим Тачи, какви са били връзките му с брата на Карзай, който е бил наркодилър. С независимостта на Косово насред Европа и славянския масив се появи мюсюлманска държава, т.е. тук е американската бомба за Европа. Това е албанската мафия, албанското население, което се разпространява. Албанците са единственият народ в Европа, който активно расте демографски. Ето го сериозния латентен проблем. Европейците не можаха да се възпротивят на този план, съдействаха на американците и в дългосрочна перспектива това е много лошо за Европа. За съжаление в края на ХХ – началото на ХХІ век много страни се върнаха в състоянието, в което бяха в началото на ХХ век. Русия също се върна в това състояние с огромния разрив между богати и бедни.
Не се ли очаква нов бунт на масите?
Бунтът на масите свърши. Сега има бунт на елита. Много показателно е, че през 1929 г. излиза книгата на Ортега-и-Гасет „Бунтът на масите”, а в края на века – през 1996 г., излиза друга книга, озаглавена „Бунтът на елитите”, на американския социолог Кристофър Лаш. Глобализацията е бунтът на елитите и най-вече неолибералната революция, която започна през 1979 г. с идването на власт на Маргарет Тачър. Оттогава започна настъплението на върховете срещу средата и низините. Глобализацията се оказа мощно социално-икономическо оръжие на елитите на световната система срещу средните слоеве и низините. За последните 30 години икономистите са сметнали, че ако изключим Индия и Китай, практически нищо ново не е създадено, налице е само преразпределение. Ако между 1945 и 1975 г. тенденцията беше обратната, т.е. преразпределянето на обществения продукт с помощта на данъчната система на welfare state вървеше отгоре надолу, сега процесът се обръща. Това впрочем не можеше да се случи по този начин, ако съществуваше СССР – една антикапиталистическа система. В този смисъл унищожението на СССР беше част от бунта, от контранастъплението на световната върхушка. Тя си намери контрагенти в съветската върхушка, които спомогнаха за разпада на СССР и с други думи, за отстраняването на индустриален конкурент. По подобен начин е блокиран и друг индустриален конкурент на Запада – Южноафриканската република, където след 1994 г. тече такъв процес на деиндустриализация. Тачър откровено каза през 1991 г. на лекция в Хюстънския университет, че главната опасност от СССР през 80-те години на ХХ век е била не военна, а икономическа. И така всъщност си премахнаха конкурента. По време на перестройката в СССР се говореше колко е тежко икономическото ни състояние, но това беше абсолютна лъжа, както бе лъжа и че през 1991 г. ни грозял глад. Тогава имаше много богата реколта, но Гайдар и цялата свита на Елцин предпочетоха да купят продукцията на американските фермери на 5–6 пъти по-скъпа цена, а руската гниеше.
Да се върнем на националните държави. Имат ли бъдеще те?
Мисля, че националните държави нямат бъдеще. Отмина тяхната епоха. Националната държава не може да се противопостави на глобализацията, глобалната система е по-силна. На глобализацията могат да противостоят образувания от друг тип. Наричам ги импероподобни образувания. Предложението на Путин за създаване на Евразийски съюз е един от вариантите. Друг вариант, който виждам, е именно в това Каролингско ядро в Западна Европа. Защо не казвам „империя”, а „импероподобно образувание”? Защото епохата на империите също така е отминала, както и епохата на националните държави. Невъзможно е да бъдат реставрирани. В основата на тези импероподобни образувания ще стоят структури от орденски тип, които по външната си форма принадлежат на далечното минало, но сега са възникнали отново на принципно нова основа, на нова производствена основа – компютърните технологии. В индустриалната епоха човек трудно може да си представи активната роля на структури от орденски тип, например на хоспиталиерите или на друг орден. Но ето, в света на компютърните технологии това е напълно реално. И затова импероподобните образувания са единствените, които могат да затруднят глобализацията. Този проблем има и чисто икономически аспекти. В съвременния свят, за да се изпълняват икономическите цели, населението трябва да е около 250–300 милиона, а национални държави с такова огромно население няма. Да – Китай и Индия, но те не са само национални държави, а цели огромни светове. Следователно, за да се справят европейците с глобализацията, трябва да създадат импероподобни образувания. Такива образувания могат да бъдат само две – т.нар. Евразийски съюз и т.нар. Каролингска Европа.
А ислямистите имат ли свой ход?
Безспорно това е много сложен проблем, защото нито арабите, нито кюрдите, нито турците няма да си тръгнат от Европа, те ще останат тук. Тяхното изселване е възможно само насилствено, за целта обаче трябва да се пренебрегнат политическата коректност и всички останали ценности. Едно време си мислех, че германското поколение, възпитано с музиката на „Рамщайн”, ще се окаже много силно, но сбърках. То не се оказа силно, според социологически проучвания 90% от германските мъже предпочитат да бъдат домакини. Съвършено ясно е, че не са те хората, които могат да се противопоставят на активния възход на Юга. И в Европа възниква трудна ситуация – от едната страна е ситото, застаряло бяло население, от другата – младото, активно бедно население, при това едните са християни, а другите – мюсюлмани. В рамките на сегашната организация на Европа – ЕС, за белите няма никакъв шанс. Както каза един арабин: „Бъдещето е за нас. Ние имаме две тайни оръжия – бомбените колани на бойците на джихада, ако са нужни, защото досега не сме ги използвали никога, и матката на арабските жени. В този смисъл създаването на импероподобни образувания е шанс, даже необходимо, макар и недостатъчно условие, ако искаме да се измени ситуацията по мирен път. Но си мисля, че проблемите няма да са само в Европа, а и в Израел. Трудно е да се каже какво ще стане с Израел, най-вероятно ще се стигне до разселване на евреи по света, а между другото, единствената страна, която е готова да приеме евреи, това е Русия. Затова и в Израел сега говорят, че Русия е естественият им съюзник, а със САЩ трябва да внимават, защото те ще отстъпят рано или късно от позициите си в полза на арабите. Някога аз мислех, че когато навърша 70 години, ще чета книги, ще пиша книги, ще живея спокоен живот на пенсионер. Сега разбирам, че това е била мечта на един идиот и никога няма да се случи. Защото, боя се, че настоящото десетилетие е последното спокойно десетилетие. Нататък ситуацията ще започне да се влошава – бавно или бързо, но ще се влошава, защото се умножават кризисни явления в света. А ако към това се прибави и геоклиматичната катастрофа, за която предупреждават много геолози, очевидно е, че светът се променя. Това не значи, че трябва да сме песимисти. Както е казал Антонио Грамши, нужно е да си песимист с разума и волята на оптимиста, а както казват героите на една от моите любими книги – „Властелинът на пръстените” на Толкин, винаги има надежда. За да живееш в съвременния свят, обаче, е нужно да го познаваш добре като реалност, нужна е материална картина за света. Един от главните проблеми на представителите на съвременната световна върхушка, вкл. и западната, е, че те нямат реална представа за света. Светът се променя по-бързо, отколкото ние го възприемаме. Ясно е, че всички аналогии имат външен характер, но днешната ситуация напомня ситуацията преди Първата световна война. Ако лидерите на Запада бяха готови за Втората световна война – и психологически, и административно, то за Първата никой не беше готов, дори англичаните, които я предизвикаха. Много е опасно, когато елитите не са готови, това означава, че в хода на кризата става рязката им смяна, което винаги е болезнено и рядко е успешно. Знаете ли какво правят руснаците в момента? Оптимистите учат английски, песимистите – китайски, а реалистите – да стрелят с „Калашников”.
Нима и управляващата „нефто- и газоносна” групировка в Русия не разбира какво се случва в света?
Мога да кажа, че на хората, които сега са във властта в Русия, са им гарантирани още 12–15 години, защото още толкова години ще има нефт. Трудно ми е да коментирам доколко тази група разбира онова, което наричаме глобални предизвикателства. Ако съдя по писанията на техните съветници – моето впечатление е, че не разбират много. Разбира се, възможно е и да разбират повече от своите съветници...
А Путин? И какво мислите за станалата вече официална негова кандидатура за президент?
Аз по принцип не давам оценки, но в този момент Путин е единственият, който може да бъде президент на Русия. Още повече, ако се прави сравнение между Путин и някои от европейските лидери, то ще бъде в полза на Путин, защото той има значителен опит в ръководенето на страната в трудни ситуации. Действително в момента освен Путин не виждам нито една друга политическа фигура, която би могла да застане начело на Русия. Така че е напълно естествено отново той да бъде руският президент.
Като казвате, че Путин е опитен лидер, каква е ролята на КГБ за тези негови качества?
Не смятам, че е кой знае каква. Путин излиза от КГБ през 1991 г., т.е. преди 20 години, освен това тогава КГБ не е в добра ситуация. Когато говоря за опита на Путин, имам предвид опита му, придобит през първите два мандата като президент, които съвсем не бяха леки. Елцин беше довел Русия буквално до ръба на пропастта. И това, че тя не се срина в пропастта, можем безусловно да го припишем като заслуга на Путин. През първите 4 години със сигурност му беше много трудно, защото според олигарсите той трябваше да изпълнява тяхната воля. Но след това тези олигарси, които не поискаха да се впишат в системата, си отидоха. Аз не идеализирам Путин, но политиката е реално нещо, ние играем между това, което е, и това, което би трябвало да бъде, между sein und sollen. От гледна точка на това, което е, безусловно опитът на Путин от първите му два мандата го отличава от останалите лидери. И изобщо ми е странно, че на Запад свързват политическата кариера на Путин с неговото минало. Той стана президент десет години след като напусна КГБ.
Смятате ли, че е възможно днес някой да управлява без подкрепата на олигархически кръгове?
Не, това е невъзможно, защото има такова правило, че еволюцията на големите и сложни системи е необратима. Да върнем обратно развитието на Русия беше възможно най-късно до 1996–1998 година, може би това дори е доста оптимистична дата. След като системата се установи и се появиха групи, заинтересувани от това тя да функционира точно по този начин, вече беше много трудно нещо да бъде променено. Ако изхождаме от реалността, съществуващата система на олигархическия капитал трудно ще се задържи още дълго в съвременния свят, в който всички процеси протичат много бързо. Но си мисля, че през идващите седем-десет години тя безусловно ще продължи да функционира, ако не се случи някаква глобална катастрофа, ако в Русия не се случи технологична катастрофа или не се породят сериозни социални вълнения. Въпреки че – отново повтарям, съвременният свят се развива толкова бързо и хоризонтът на събитията е толкова близък, че реално можем да прогнозираме само една-две години напред.
Олигархичното управление е характерно за всички посткомунистически държави...
Това е нормално, защото си взеха държавната собственост и я раздадоха, назначиха си капиталисти. Между другото, в Русия това не се случва за първи път. Същото беше и през 20-те години на миналия век, в периода на т.нар. Нова икономическа политика. И е много показателно, че през 1991 г. от Руската държавна библиотека изчезна книга, написана от тъста на Николай Бухарин – Юрий Ларин (Михаил Залманович Лурье). Книгата е издадена през 1927 г. и се казва „Частният капитал в СССР”. В нея се разказва как са назначавали капиталисти през 20-те години, защото новата икономическа политика била такава сложна административно-пазарна система, в която имало комунистически началник, ръководител на тръста и непман. Непманът се занимавал с прането на парите. И тази система изисквала назначаване на началника на тръста, т.е. на комунистическия капиталист. Същото се случи и през 90-те години, затова и тази книга изчезна през 1991 г. Така че това е нормално. Няма откъде да се вземат капиталисти, затова ги назначават.
Това обаче няма да се случи в арабските държави след т.нар. Арабска пролет?
Там не е нужно да се назначават капиталисти, защото вече ги има. Освен това там много активно работи чуждестранният капитал и чуждестранната организирана престъпност. Например тунизийското пристанище, откъдето тръгнаха събитията, е собственост на една от петте гангстерски фамилии на Ню Йорк – фамилията Бонано, което враждува с фамилията Дженовезе. В това отношение там всичко е наред, арабските държави са част от глобалната капиталистическа престъпна система.
Искате да кажете, че арабските революции са били предизвикани целенасочено отвън?
Всяка революция е взаимодействие на два процеса – непременно трябва да има местна обективна база, но освен нея са необходими пари, организация и хора, които контролират информацията. Има такава организация – Центърът за интернет общество „Бъркман” в Харвардския университет. Там например са изучавали блогосферата на арабските страни в навечерието на събитията. Един от представителите на центъра даже каза, че в Иран по време на изборите за президент превратът не успял, защото била слаба блогосферата. Тоест въздействието на блогосферата с помощта на флаш и смарт мобовете създаде тази ситуация в арабските страни. С други думи, това са два различни процеса. Интересното е, че съвременните, футуристичните технологии възраждат архаичното, ние виждаме възраждане на един футуристично-архаичен свят като във фентъзитата – в „Хари Потър”, „Властелинът на пръстените” и т.н. Наистина, ние навлизаме във футуристично-архаичен свят, в който изведнъж изникват неща, които си мислим, че са отмрели преди 200 години, но те се възраждат върху нови основи, върху основите на високите компютърни технологии.
Искате да кажете, че ще заживеем във фентъзи?
И фентъзито се появи неслучайно. Защото една от задачите на фентъзито в системата на идеологическата обработка е да научи хората, че има такъв тип власт като магическата. Представете си какво може да се случи след 30 години в условията на криза на демокрацията и на светските идеологии, ако не стане глобална катастрофа. Населението ще е още по-необразовано, защото образованието е напълно унищожено. Ще им покажат един човек, който слиза от небето – това ще е холограма, и ще им кажат: ето, този човек владее магическата власт. Хората, които в детството си са гледали „Хари Потър”, ще си спомнят, че вълшебството е нещо много приятно. И ще гледат небето и ще повярват. Впрочем филмът „Хари Потър” е направен едновременно против християнството и против науката. В това отношение фентъзито изпълнява много важна функция – психологически подготвя хората за приемането на нерационалната форма на власт – магическата. Няма да се учудя, ако след 2030 г. се направи опит да бъде внедрена именно този тип власт. Още повече че сега виждаме възраждането на орденските структури. Човек, който добре знае историята на западноевропейските ордени, чудесно разбира, когато гледа „Хари Потър”, че това е реклама на Ордена на хоспиталиерите.
* Професор Андрей Фурсов (1951 г.) е историк, социолог и публицист. Основател и ръководител на Института за руска история към Руския държавен хуманитарен университет. От 2007 г. е директор на Центъра за руски изследвания в Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет, от 2009 г. ръководи Центъра за методология и информация към Института за динамичен консерватизъм. Преподава в редица университети и е автор на многобройни научни статии и монографии.
Професор Фурсов беше в София по покана на Центъра за академични изследвания.
