Сещам се да споделя и нещо друго. Докато гледах горното видео си виках: Е, колко ли време ще могат да продължават с тези алхимически фокуси.
И това продължи до момента, в който (май беше в част трета или четвърта) представиха една семпла анимация на една пременяща се във времето кръгова диаграма. Навярно ви (на тези, дето са гледали, де) е направило впечатление. Тази, която дава разбивката на перата на разходите и илюстрира промяната от 2009 ?? до 2019 г.
И в онзи момент нещо ми блесна в главата.
Друже, драстичните промени са неизбежни и в рамките на до 10 години ще се окажеш в един свят, който няма нищо общо със сегашния!
Разбирате, че се опитвам да предам нещо, което е по-скоро чувство, отколкото горното дълго изречение.
Всъщност пиша по-скоро поради друга причина.
Многократно, включително през последните дни, се позовавам на думи на М. Фабер.
Изведнъж днес попаднах на едно негово изказване, в което той дори е по-краен в очакванията си.
Той е склонен да
Види и по-скорошни, дори революционни промениВидеото, което посочих по-горе, въпреки страннато и драстично въздействие персонално върху мен, по-скоро смислово оставя усещането, че проблемът е толкова явен, видим и дълбок, че е изключено да не раздвижи някакви рационални идеи, пластове и да породи наложителни промени. Визирам реформи, не революционни действия.
Дето се вика: Да, ама не !
Независимо кой влезе в Бялата къща, трябва да си припомни, че дълбоки реформи се правят в началото на мандата. Срокът е 2013. Иначе вероятно ще се окъснее безвъзвратно.
Защо ли аз субективно не мога обаче да привидя в ни един от кандидатите подобни наклонности.
