Наистина добра статия.
Начев, намери "Опит върху печалбата и загубата" на Лудвиг ф. Мизес. Видях, че го има из нета, но по-лесно ми е да ти го препоръчам, отколкото да направя линк. Допускам, че ще ти е много интересно. А е писано в началото на 50-те години на миналия век.
Коганев благодаря!
Беше ми интересно. Като поглед и генерална гледна точка възприемам и в немалка част съм склонен да се съглася. Е, Има и разни неща, които ме вкарват в почуда, дори понякога недоумение. За това има специални причини. Ще обясня.
Някога, поради и заради
Кр. Петров бях на крачка да се пиша "австриец". Попрочетох разни неща (Хайек и Мизес), но бързо осъзнах, че нямам ни времето, ни вече човешкия капацитет и енергия за да опитам да вникна наистина в техния светоглед. Помня, че бях набелязал поне популярно запознаване с Госен и Попър, които оказват влияние, но нищо не направих.
Да, ама като не ги познава човек тези (поне), как точно да вникне в едно в едно примерно твърдение, което е буквално копирано от статията.
"Същинските праксиологически категории печалба и загуба са интуитивни феномени и не могат да се сведат до каквито и да е междуличностни описания с количествено измерение."
Свеждам глава и отминавам почтително.
Сайтът на Лудвиг фон Мизес Институт ми е в буукмаркс и сегиз-тогиз отварям да погледна за нещо любопитно, но толкова.
Обяснявам още за съмненията ми по-горе. Четенето на сериозни автори в оригинал е свързано със сериозно натоварване. Когато се бях ентусиазирал, потърсих и преводи. Още преди срещнах доста съмнителни като качество такива. Това водеше до объркване, справки, изясняване на действителното положение т.н.
Не винаги може веднага да се ориентираш (когато се сблъскаш с нова материя): 1)ти ли сам си проблемът, че не разбираш, 2) разбираш, но по-скоро не си съгласен, а понякога сериозно си несъгласен 3) откровена техническа грешна на преводача/друг.
Накратко, май не станах австриец.
Пък и "уклонът" към златото ме дистанцира.
За четене, Примерно
http://www.point-of-view.org/?p=56Още по добре е да се свали направо монографията от сайта на Института:
ТУКама си е 60 страници.
