Не знам как ги виждате нещата, но аз съм не просто притеснен, аз съм много сериозно изплашен от това, което се случи и се случва в страната, за мен не е имало по-лош момент (90-те години ме е нямало, но даже и тогава и в най-тежките ситуации е имало повече надежда, защото не е било минало още много време).
Поствам тук последната статия от поредицата на Едвин Сугарев, моля да бъда извинен за цитатите и удебеления текст, но смятам, че тези неща са много важни и ситуацията изобщо не е "както си е била преди". За мен лично от всички така наречени десни интелектуалци Едвин има най-обективен и точен прочит за нещата. Почти никой друг не обвини прокоратурата, която супер ясно показа коя партия и дърпа конците и извърши едно от най-големите и безпрецедентни национални предателста в историята на държавата с директното (поне за тези, които виждат) си (съ)участие в манипулациите (пиша в мн. число, защото не са една или две само) на изборите:
Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия шеста и последна
http://www.svobodata.com/page.php?pid=11485&rid=20"Ясно е и още нещо: че правителството на Орешарски
ще обслужва съвсем директно партийните интереси на подкрепящите го партии. Това личи по неговата
светкавична поврътливост по отношение на проекта АЕЦ “Белене”, за реализацията на който това правителство идва на власт: първо бе пусната мълвата, че този проект отива във фризера – и всички като че ли си отдъхнаха, но вчера лично бъдещия премиер потвърди, че Белене все пак ще се строи – нищо, че националният референдум с подобно искане пропадна.
Орешарски
не е дотолкова луд да мисли, че този проект може да бъде от полза за България. Той знае много добре, че в него
няма нито икономически логика, нито съобразяване с националните интереси на страната, която се готви да управлява –
но пък има здрава геополитическа логика в полза на една чужда държава. Щом въпреки това знаене се съгласява с искането на своите политически опекуни, то това означава само едно: че
Орешарски не е прагматик, а просто наемник. И че ще танцува под конците на своите кукловоди – закриляйки и прикривайки поредното ограбване на странат ни.
Вероятно е трудно да го докажа, но подсъзнателно имам чувството, че
това ограбване е последното.
След него няма да има държава, ще има само напусната от всичко читаво и свястно територия, с която цивилизования свят просто ще се чуди какво да прави.... за да бъде избрано правителството на новата тройна коалиция на БСП, ДПС и Атака, е напълно достатъчно само един депутат от ордата на Сидеров да гласува в негова полза.
Ала веднъж избрано, това правителство просто няма как да бъде свалено по законен път – освен ако самите негови попечители (примерно тези от кръга Монтерей) не пожелаят това и не инструктурат подопечните им Станишев и Местан да гласуват срещу собствения си кабинет.
Тъй че ако поиска – това правителство
може спокойно да управлява целия мандат – а протестите, за които днес толкова хора говорят като за неизбежна перспектива, могат спокойно да бъдат смазани. Да, това вероятно ще принуди ЕС да ни покаже пътя – което обаче значи и да бъде измислен механизъм за подобно напъждане, тъй като такъв липсва.
Е – и какво от това? Путин нали иска да прави друг съюз, нали Евразия е на дневен ред – какъв по-лесен начин за осъществяване на вековните комунистически мечти за световно господство на пролетариата?
Ставаме диктатура, побиваме се като римейк на Белорус на пъпа на Балканите, Троянският кон се превръща в обиковена бойна кранта – и всичко е наред. “Ние обичаме Русия, а останалите да си е..т майката!”Перспективата да бъде изкаран докрай един парламентарен мандат при наличието на управление, в което участват наследницата на БКП; заедно с ДПС: най-ченгеджийската партия в България, преоформила се отдавна в концерн за търговия с политическо влияние; заедно с Атака – както находчиво я определиха наскоро – “липсващата комунистическа партия” – всичко това е за мен много сериозен мотив
да се престъпят всички граници от управляващите – и да се стигне наистина до диктатура.
Другата възможна опция е още по-тежка: знаем много добре какво се случва на Балканите, когато комунизмът (все едно в какъв настоящ извратен вид) се каращиса с национализъм. Една съседна на България страна изчезна именно благодарение на такъв вид каращисване. Ако някой се престраши да пресоли попарата, която си надробихме – а изкушенията за такова пресоляване ще бъдат доста мощни – можем преспокойно и ние да изчезнем – и като финал Стефан Данаилов да участва в престижен филм, завършващ с думите: “Имало едно време една такава страна”, правен от някой роден Кощуница.
Прекалавате – ще запротестират от всички страни.
Прекалявам ли?! Случайно да си спомняте
кой изобрети култовата фраза: “Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем”. Мислите ли, че е забравена?Можеше ли да ни се размине този вече очертаващ се на хоризонта кошмар? Ами да, можеше.
Ако изборите бяха нормални, всичко това нямаше да се случи. Наслушах се на какви ли не приказки какъв предател, десен идиот,
малоумник и прочее съм бил, подкрепяйки ГЕРБ на тези избори. Колко позорно било да избираш по-малкото зло. Как ГЕРБ били всъщност по-голямото – и как нещата днес не били толкова печални, колкото изглеждли. И прочее такива.
Знам много добре какви са ГЕРБ – и ми е добре известно, че не са мечтата за българското бъдеще, и че дори не са цвете за мирисане. Но знам и нещо друго – и го казах достатъчно отдавна:
при днешния разпад на дясното и при липсата на ефективни усилия да бъде създадена нова десница, отстраняването на ГЕРБ минава през идването на власт на БСП. Казах – и го казвам и сега –
България просто няма ресурса да издържи още едно управление от типа на тройната коалиция. Казах го – и го повтарям сега – да работиш за такова управление, дори и воден от лични пристрастия и илюзии, е не само и просто форма на политическа идиотия – това е и предателство към бъдещето на нацията.
Тези, които днес се канят да управляват, са просто мимикриралите изчадия на добре известната ни столетница. Така е, г-да биволи, шамани, интернетни лъвове и видиотени сторонници на добрия стил в управлението; така е, дами и господа, сторили грешката да пропилеят своя глас я за Кунева, я за Костов, я за симпатичните и мен Зелени. Над България пада мрак – и не е известно кога ще се вдигне. И не е известно когато се вдигне, дали ще бъдем тук и дали ще бъдем същите.
