Накъде вървим, накъде отиваме

[nachev]

Разбира се, "Черния обелиск" на Ремарк.

[Muza]

Да, точно там се споменаваше за друга валута. Единият от героите купуваше имоти на безценица... Ако не бъркам нещо. Вторият прочит беше '97г.

Тя, в същото време е и много философска книга. Миналото лято започнах да я чета за трети път, но... нещо ми дойде в повече. Смисълът на живота... Предпочетох аз да си го формулирам, по мой си начин.
Може би не съм била готова... ?

 

[antoninus_pius]

Ето 1 прекрасна (според мен) статия на Peter Schiff http://www.lewrockwell.com/schiff/schiff97.1.html, където нагледно се обясняват плюсовете и минусите да се поощрява икономиката по време на криза чрез натрупване на задължения.
Според мен е много тънък бръснача, по-който правителствата трябва да взимат икономически решения в момента. Всяка от двете страни посочва сериозни плюсове на своите тези, но според моето скромно мнение, в момента трябва да се пести. Би ми се искало Куку, асен1975 или някой друг със сериозни икономически познания да коментира.

Despite the apparent deficit-cutting solidarity that emerged from this weekend's G-20 meeting in Toronto, it is clear that the great powers of the industrialized world have not been this philosophically estranged since the end of the Cold War. Ironically, in this new contest, the former belligerents have switched sides – the capitalists are now the socialists, and vice versa.

We now are witnessing a struggle between two camps that I playfully call the "Stimulators" and the "Austrians." Both warn that a worldwide depression will ensue if governments now make the wrong choices: the Stimulators say the danger lies in spending too little and the Austereians from spending too much. Each side also has their own economic champion: the Stimulators follow the banner of Nobel Prize-winning economist Paul Krugman, while the Austereians are forming up behind the recently reformed former Fed Chairman Alan Greenspan. (It is cold comfort to witness "The Maestro" belatedly returning to the hard-money positions that characterized his earlier years.)

 
In a recent Wall Street Journal editorial, Greenspan argued that the best economic stimulus would be for the world's leading debtors (the United States, UK, Japan, Italy, et al.) to rein in their budget deficits, a strategy dubbed "austerity" by the press. Greenspan explains that because lower deficits will restore confidence, diminish the threat of inflation, and allow savings to flow to private-sector investment rather than public-sector consumption, the short-term pain will lead to gains both in the mid- and long-term. Rather than redistributing a shrinking pie, this approach allows the pie to grow. Greenspan's Austereian view has been echoed loudly in the highest policy circles of Berlin, Ottawa, Moscow, Beijing, and Canberra.

Meanwhile, in several articles for his New York Times column, including one yesterday, Krugman has argued that those who push for austerity in the face of recession are either doing so for political expediency or out of a "crazy" fealty to archaic economic views. Krugman has apparently judged inadequate the trillions of dollars worth of deficit spending unleashed by the United States and European governments in the last 24 months. He believes our only remedy is to spend more – no matter how much debt results. Absent this, he claims, millions of workers "will never work again." Unfortunately, Washington has clearly aligned itself with Krugman and the Stimulators.

 
Reading straight from the Keynesian playbook, Krugman argues that cutting government spending now will simply send the economy back into recession. He asserts that by flooding the economy with money, i.e. "stimulus," governments can encourage consumers to spend. Once the spending creates better conditions, so the argument goes, the economy will be better positioned to withstand the spending cuts, tax hikes, and higher interest rates necessary to address the staggering deficits left behind.

Krugman proposes an enticing argument that is nevertheless built on rubbish. Economies do not grow because consumers spend; consumers spend because economies grow [for a detailed explanation of how this works, read my latest book: How an Economy Grows]. Investment capital comes from savings, and when governments borrow, savings are diverted from private investment. While it is possible for governments to invest as well, it is much more likely that the money will be spent on entitlements or "invested" in projects that may be politically advantageous but economically useless.

Any money spent by governments is not available to the private sector to invest. The Stimulators don't make this connection because they believe money grows on trees and that a printing press is a legitimate creator of wealth. However, printing money merely encourages people to spend their savings now rather than wait for it to lose value through inflation. This is okay to Stimulators, because stimulating "demand" by any means necessary is the only goal they can see.

 
What really grows an economy is not more demand, but more supply [also explained in my book]. The Austereian argument is that reductions in government spending will allow the private sector to generate the additional supply of goods and services. Europe seems to understand this; unfortunately, the US does not. Judging by the recent weakness of the dollar – not only against gold, but other fiat currencies, including the pound and the euro – the markets are coming to the same conclusion.

As sovereign-debt worries initially spread throughout Europe, the dollar benefitted. However, now that Europe has demonstrated a willingness to reduce its debts, while we have committed to make ours even larger, the sovereign-debt worries are moving west.

If Greenspan and the Austereians are correct, the stimulus will fail and leave us in a much deeper hole. As long as governments create bigger deficits, we will never have a sustainable recovery. Instead, we will be chasing our tail, and wearing ourselves out in the process. When we finally realize the folly of this approach, the austerity measures that we will then be forced to adopt will make those currently proposed by the Europeans seem relatively painless.

My guess is that before year-end, our stimulus-induced recovery will falter, prompting Obama and Congress to administer even more stimulus. After all, the Stimulators have no other answer. However, given the adverse reaction this will produce in the currency and debt markets, this next jolt will likely vindicate the Austereians, as the world witnesses its greatest power careen into inflationary depression.

[gogolcho]

Гласуваха актуализaцията,
http://www.investor.bg/news/article/102366/333.html

[gogolcho]

Виенския институт: България няма план за излизане от кризата

http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/07/08/930147_vienskiia_institut_bulgariia_niama_plan_za_izlizane_ot/

В деня, в който парламентът в София приемаше първата актуализация на бюджет от времето на Жан Виденов насам, авторитетният Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW) произнесе тежка присъда за досегашните действия на кабинета.

Те са погрешни, обещанията за стриктна данъчна политика са заменени с "разточително популистко харчене" в комбинация с прекалено задържане на плащанията към фирми, заради което се е задълбочил и удължил ефектът от глобалната криза в страната.

Ако грешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната, предупреждава докладът, цитиран от радио "Дойче веле".

На дебатите в парламента в София "Синята коалиция" критикува кабинета, че и при ревизирания вариант на бюджета прекалено много увеличава разходите.

Анализаторите от Виена правят своята критична оценка в последния си анализ на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. В него те определят като относително добро здравето на българската икономика преди избухването на глобалната криза и смятат, че причините за сегашното й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната.

Критиките са насочени към липсата на смислена стратегия и политика за справяне с кризата. Задържането на бюджетни плащания по държавни поръчки е предизвикало прекалено силно охлаждане на икономиката и е подкопало доверието на инвеститорите, обясняват от WIIW. Единствената ясно изразена цел на кабинета е била влизането в т.нар. чакалня за еврозоната - една според Виенския институт нереалистична цел, обявена в неподходящо време.

Анализаторите са критични и към останалите страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Според тях световната криза върна потенциалния им икономически растеж с 10 години назад, като тези страни ще изгубят още поне 10 години, за да застигнат развита Европа.

Според доклада преди кризата всяка средно развита страна от региона е можела да достигне 90% от средното БВП на човек от населението в ЕС до 2030 г. При новите условия обаче дотогава тя ще постигне едва 70%.

Негативната оценка за региона в доклада идва на фона на решението от вчера на Европейската централна банка да запази без промяна за 14-и пореден месец основната лихва на 1% с цел да възстанови доверието на пазарите във финансовата система на валутния съюз.

Президентът на банката Жан-Клод Трише се опита да успокои инвеститорите, като заяви, че европейската икономика е по-силна, отколкото някои смятат. "Свидетели сме на твърде песимистични очаквания... а числата не го потвърждават", каза Трише, цитиран от "Блумбърг".

[gogolcho]

Европа трябва бързо да оправи банките си
http://dnevnik.bg/analizi/2010/07/11/931153_evropa_triabva_burzo_da_opravi_bankite_si/

Европа продължава да е епицентър на второто действие на глобалната финансова криза, която сега мутира в криза на държавните дългове в еврозоната. Как се стигна дотук, след като - поне на хартия - всички проблеми изглеждаха разрешени по време на извънредната среща на ЕС на върха през май? Тогава беше създаден Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и бе гарантирано запълването му с почти 1 трилион долара.

След това тези майски обещания бяха конкретизирани. В Люксембург бе регистриран специален фонд (SPV), който вече може да разчита на стотици милиарди евро под формата на гаранции от отделните страни.

Ако се използват всичките обещани ресурси (750 млрд. евро, включително финансиране от МВФ), то Европейският съюз ще може напълно да рефинансира всички затруднени държави (Португалия, Испания и Ирландия) в продължение на няколко години. Освен това ЕЦБ демонстрира желание да изкупува правителствени (и частни) облигации, когато прецени, че е нарушено функционирането на пазара.

Само че цялата тази официална финансова мощ не впечатли пазарите

Спредовете по испанските държавни облигации продължават да се покачват и сега са по-високи в сравнение с времето преди създаването на фонда за финансова стабилност. Налице са и тревожни сигнали за напрежение на междубанковия пазар, тъй като все повече банки - следвайки слабото възстановяване на доверието в стабилността на системата - предпочитат да депозират парите си в ЕЦБ, вместо да ги отпускат на други банки.

Обяснението за всичко това е елементарно: проблемите, изострящи кризата (нестабилното състояние на гръцките публични финанси и на испанския имотен сектор), не са разрешени, макар че би трябвало в общоевропейски контекст справянето с тях да е безпроблемно. Гърция представлява около 2% от икономиката на еврозоната и дори да спре плащанията по външния си публичен дълг и да бъдат покрити едва 50% от загубите, то щетите ще са за около 150 млрд. евро, или едва 1.5% от БВП на зоната с единна европейска валута.

Проблемите в Испания вероятно биха били по-големи, макар че официалните изчисления за загубите в испанската банкова система да са за едва 100 млрд. евро. Реалният проблем в Испания е на съвсем друго място - експозицията на френски, германски и други банки към испанския имотен сектор.
Много кредити за испанските строителни предприемачи ще трябва да бъдат отписани.

Но дори и при този най-лош сценарий комбинираните загуби за испанските и други банки от имотния сектор в Испания не би трябвало да надхвърлят 300 млрд. евро, или около 3% от БВП на Европейския съюз.

Ето защо реалният въпрос е защо иначе подлежащи на управление проблеми в европейската периферия парализират банковата система на цялата еврозона. В края на краищата никой не очаква банковата система на САЩ да рухне само защото е имало имотен балон в Калифорния или пък щатът Мичиган (с размерите на Гърция) евентуално спре да плаща дълговете си.

Основната причина за опънатите нерви на европейските финансови пазари е, че - поне официално - няма проблем

Официално Гърция няма проблем с плащането на заемите си и напълно се изключва преструктуриране на публичния й дълт. Също така в Испания официалната линия е, че местният банков сектор е с добра капитализация.

Първият принцип за справяне с турбуленцията на финансовите пазари би трябвало да е признаването на истината и на размера на проблемите, с които трябва да се справим. Опитът с Гърция показа, че претенциите, че няма проблеми, само водят до навиване на самозадвижваща се спирала от растящи рискови премии и топящо се доверие.

В този смисъл публикуването на резултатите от стрес тестовете на 100-те най-големи банки в ЕС, обещано за края на юли, е стъпка в правилната посока.

Но налице е и втора - и то по-тревожна - причина за безпокойството на финансовите пазари. Става дума за недостатъчната капитализация на огромна част от европейската банкова система. Според статистиката на ЕЦБ банките в еврозоната имат по около 20 евро задължения (включително междубанков дълг) срещу всяко евро капитал или резерви. Това означава, че срещу всяка загуба на едно евро в капитала на някоя банка ще изскочат около 20 евро проблемен дълг.

Дори и най-лошият сценарий за Гърция и Испания прогнозира загуби от не повече от 450 млрд. евро.
Средствата, мобилизирани дотук за Фонда за финансова стабилност EFSF (750 млрд. евро), би трябвало да са достатъчни за посрещането на всичко това - при условие че тези потенциални загуби са ясно идентифицирани и са определени фондовете за справянето с тях.

Само че не се следва този подход

Вместо това европейските средства ще бъдат използвани само за подпомагане на правителствата, които на свой ред се нуждаят от пари за спасяване на своите банки. Но като имаме предвид съотношението 20:1 между задължения и капитали в банковия сектор, този подход означава, че финансирането на подобни изисквания ще стане астрономично.

В сравнение със сметката от 450 млрд. евро запазването в тайна и размиването на потенциалните загуби ще изисква 9 трилиона евро гаранции по дългове, за да се гарантира стабилността на банковата система на еврозоната.

Казано накратко, подробният стрес тест на банките в еврозоната (последван от задължителна
рекапитализация) ще изисква много по-малко публични средства, отколкото ако се продължи с разширяването на тоталните гаранции за абсолютно всички.

Европа не може да избегне кризата на финансовите си пазари, ако не оправи банките си

За съжаление политиците на континента два пъти си позволиха да бъдат подведени от политически удобни гледни точки към кризата - първо, през 2007-2008 г., когато твърдяха, че финансовите проблеми са дошли от САЩ, а днес - като обвиняват безотгговорната фискална политика на южните държави от еврозоната.

Истинският проблем е, че банковата система на Европейския съюз е толкова слабо капитализирана, че не може да си позволи никакви загуби, а в същото време е толкова взаимно обвързана, че проблемите на една държава бързо поставят в риск цялата система. Докато не се заемем решително с проблемите с балансите на банките, финансовите пазари ще останат изправени на нокти.

*Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания. Текстът е предоставен от Project Syndicate.

[nachev]

Гледах изостанали и нечетени постове и видях интересната статия на П.Шиф, пусната от гоголчо.
Тъй като ти се интересуваш от мнението на Асен1975, ще копирам нещо, което също днес прочетох от него в инвестора.
Има някаква връзка с въпроса ти.

Аз самият с помощта на имотенбалон открих темата NYSE в инвестора и преглеждам мненията от време на време.



acen1975
Аватара на acen1975
Преглед на профила
Мнения: 3,088
   
Отговори с цитат
09.07.2010, 17:52
Imotenbalon написа:
Асене , чете ли вчерашната статия на Краси Петров. Доста апокалиптична е.

http://freerepublic.com/focus/f-news/2549294/posts
дори нямам намерение да я чета...съмнявам се,че краси има да казва нещо,което не знам.....
ако е писал за бг-съгласен съм с апокалипсиса....ако е писал за ЕС-не съм съгласен-по скоро съм негативен,отколкото апокалиптик..
ако е писал за сащ или азия-пича се е объркал и то мноооого.

Край на цитата.

[gogolcho]

Предлагат вдигане гаранцията на депозитите на 100 000 евро
http://www.investor.bg/news/article/102518/334.html

Европейската комисия предложи до края на годината гаранцията за банковите депозити да бъде увеличена до 100 000 евро, което е двойно повече от настоящия й размер. Освен това Брюксел иска при фалит банките да възстановяват сумите на граждани и фирми до тази сума за сметките във всички валути, а не само тези в европейските.

Новите правила, които сега трябва да бъдат обсъдени с европейските правителства и Европарламента, предвиждат връщането на парите да става в седемдневен срок, а не за 1 до 3 месеца, както е в момента, предава Dnes.bg.

Според Брюксел вдигането на тавана на гаранцията ще защити 95% от влоговете, които в момента се намират в европейските банки.

"Целта ни е процесът на възстановяване на вложенията при фалит на банка да стане автоматичен", поясни комисарят за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние.

Гаранцията, която досега важеше за индивидуалните вложители, малките и средни фирми, вече ще обхване всички предприятия. Извън депозитния щит ще останат само финансовите институции и публичните органи, като правителствата и общините, както и структурираните инвестиционни продукти и дълговите сертификати.

Според идеята на Еврокомисията правителствата в страните членки ще могат да решават дали да обезщетяват и вложители с по-големи сметки, като например тези, които са продали скъп имот, имат постъпления от развод или са събрали повече пари от сватба или друг специален повод.

Ако предложението получи подкрепа, банките вече няма да могат да си приспадат лихите.

Новите правила трябва да защитят по-добре притежателите на банкови сметки и дребните инвеститори при евентуални бъдещи кризи и да насърчат хората да държат парите си в банките.

През 2008 г., когато започна финансовата криза, ЕС повиши гарантираните суми на депозитите до 50 000 EUR и отмени възможността за съзастраховане (схема, при която банковите вложители не получават изцяло парите си, а понасят известен процент от загубите, дори когато те са по-ниски от тавана на гаранцията).
 
За да се избегне недостиг на средства във фондовете, от които се изплащат обезщетенията при банков фалит, се предвижда нов механизъм за попълването им.

Според Брюксел повечето подобрения биха могли да влязат в сила още преди 2012 и 2013 г. и ще се прилагат във всички държави членки на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, веднага щом бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Представеният пакет за финансовите услуги предвижда промени и за инвестиционните услуги.

Еврокомисията предлага по-бързо компенсиране, в случай че инвестиционно дружество не върне активите поради измама, лоша административна практика или оперативни грешки, като равнището на обезщетението се повишава от 20 000 на 50 000 евро.

Идеята е да се намали броят на схемите за обезщетяване на инвеститорите. Предвижда се в бъдеще инвеститорите да бъдат по-добре информирани в кои случаи могат да получат обезщетение, както и да бъдат по-добре защитени от измами, подобни на аферата „Мадоф“.

Брюксел обяви, че има намерение в бъдеще да включи в гаранционните схеми и застрахователните продукти.

Според Барние държавите членки ще трябва по подобие на влоговете да създадат гаранционен фонд, който да покрива всички рискове и да обезщетява собствениците на полици, включително и за годишните вноски по дългосрочните продукти.

„Потребителите заслужават по-добри условия. Те трябва да са сигурни, че спестяванията, инвестициите или застрахователните им полици са защитени независимо от това в коя държава членка се намират. За да се превърне това в реалност, призовавам Европейския парламент и Съвета да приемат бързо днешния пакет“, заяви Барние.

остава да се види като приемат тези правила, дали в БГ няма да ги побългарим, щото сега са побългарени - има начален срок за започване на изплащането на депозита, но няма краен...

[nachev]

А, ето и превод на статията на П. Шиф.

"http://www.lewrockwell.com/schiff/schiff97.1.html, където нагледно се обясняват плюсовете и минусите да се поощрява икономиката по време на криза чрез натрупване на задължения.

Въпреки очевидната солидарност по отношение на орязването на дефицитите, която беше демонстрирана на срещата на G-20  през този уикенд в Торонто е ясно, че великите сили на индустриалноразвития свят никога не са били толкова философски отчуждени  от времето на края на Студената война. По ирония на съдбата в това ново противопоставяне, бившите воюващи страни са сменили своето положение - капиталистите сега са социалисти, и обратно.

Ние сега ставаме свидетели на борбата между двата лагера, които аз закачливо ще нарека : "стимулаторите" и "австрийците." И двата лагера предупреждават, че в световен мащаб ще последва депресия, ако правителствата сега направят един грешен избор: стимулаторите  казват, че опасността се крие в твърде малкото разходи, а  "австрийците” – в  твърде многото разходи. Всяка от двете страни има също свой собствен икономически лидер: отборът на „стимулатори” следва знамето на нобеловия лауреат - икономиста Пол Кругман, а "австрийците” са застанали зад наскоро реформирания бивш председател на Фед Алън Грийнспан. (Твърде дискомфортно е да станем свидетели на закъснялото завръщане на "Маестрото" към позициите на  твърда парична политика, които характеризират ранните му години.)

 
В една от последните редакционни статии на вестник Уолстрийт Джърнал, Грийнспан заяви, че най-добрите икономически стимули за водещите длъжници в света (САЩ, Великобритания, Япония, Италия, и др.) ще бъдат  да овладеят техните собствени бюджетни дефицити, стратегия наречена "режим на строги ограничения" в пресата. Грийнспан обяснява, че като последица на един по-нисък дефицит ще се възстанови доверието, ще намалеят заплахите от инфлация и това ще  позволи на спестяванията да потекат като инвестиции в частния сектор, а не като потребление в публичния сектор, като по този начин  болката в краткосрочен план ще доведе печалби както в средносрочен, така и в дългосрочен план. Вместо да се прави преразпределяне на намаляващата торта, този подход ще позволява на тортата да расте. "Австрийската” гледна точка на Грийнспан  отекна извънредно силно в най-високите политически кръгове на Берлин, Отава, Москва, Пекин и Канбера.

Междувременно, в няколко статии за неговата колона в Ню Йорк Таймс, включително една от  вчера, Кругман твърди, че тези, които настояват за строги икономии в условията на рецесия или вършат това заради политическа целесъобразност или заради една "луда" вярност към архаичните икономически възгледи. Кругман очевидно преценява като недостатъчни трилионите долари,  похарчени във вида на дефицитно финансиране, което се отприщи в Съединените щати и  при европейските правителства през последните 24 месеца. Той смята, че единственият лек за икономиката е  да се харчат повече пари - без значение какъв дълг ще се оформи в резултат на това харчене. При нереализиране на това условие, твърди той, милиони работници "никога няма да се върнат на работа отново." За съжаление официален  Вашингтон съвсем ясно е влязъл в съюз с Krugman и „стимулаторите”.

 
Четейки буквално от учебниците на Кейнс, Кругман твърди, че чрез свиване на разходите правителството сега ще постигне единствено изпращането на икономиката обратно в рецесия. Той приема, че в резултат на наводняването на икономиката с пари, т.е. "стимули" правителството може да насърчи потребителите да харчат. След като вече в резултат на по-високите разходи бъдат  създадени по-добри ик-ки условия, така че нещата да потръгнат, икономиката ще бъде в по-добро  разположение да издържи на орязване на разходите, данъчни повишения, по-високи лихвени проценти, които са необходими за справяне с потресаващите  дефицити, които са били създадени.

Krugman предлага едни атрактивни  аргументи, но все пак вижданията му се базират на погрешни схващания (буквално е използвано – боклучави). Икономиките не растат защото потребителите харчат повече, а обратното - потребителите харчат, защото и когато  икономиките растат [за подробно обяснение на това как работи процесът - прочетете моята книга: Как расте икономиката]. Инвестиционният капитал идва от спестяванията и когато правителството взема пари на заем, направените  спестявания биват отклонени от тяхното частно инвестиране. Макар да е възможно за правителствата да инвестират, но  е много по-вероятно парите да  бъдат похарчени просто защото някой е оправомощен за това или  да се "инвестират" в проекти, които могат да бъдат политически изгодни, но икономически безполезни.

Всички средства, изразходвани от правителствата не са  на разположение на частния сектор, който  да ги  инвестира. „Стимулаторите” не правят  тази връзка, защото те смятат, че парите растат по дърветата, и че една печатница на пари  е законен създател на богатството. Въпреки това, печатането на пари само подтиква хората да харчат спестяванията си сега, а не да спестяват, за да не губят стойност заедно с инфлацията. Това е добре да „стимулаторите”, тъй като стимулирайки  "търсене" с всички възможни средства, те постигат единствената цел, която може да се види.

 
Това, което наистина кара една икономика да расте е не по-голямото търсене, а по-голямото предлагане [също е обяснено в книгата ми].”Aвстрийският” аргумент е, че намаляване на разходите на правителството ще позволи на частния сектор да генерира допълнителни доставки на стоки и услуги. Европа изглежда да е разбрала  това, а за съжаление в САЩ не е така. Съдейки по слабостта на долара в последно време - не само срещу златото, но и спрямо други валути, които нямат реално покритие, включително лирата и еврото - пазарите идват до същия извод.

Когато тревогите свързани със суверенния дълг първоначално плъзнаха из Европа, доларът реализира полза о т това. Въпреки това, сега, когато Европа показва воля за намаляване на дълговете си, докато ние демонстрираме готовност да направим нашате дългове дори по-големи, притеснения за суверенния дълг се движат на запад.

Ако Грийнспан и "австрийците” Austereians са прави, стимулите  ще се провалят и ще ни оставят в една много по-дълбока дупка. Докато правителствата създават по-големи дефицити, ние никога няма да имаме едно устойчиво възстановяване. Вместо това, ние ще се въртим в кръг (преследвайки опашката си), въвлечени изцяло в процеса. Когато най-накрая осъзнаем безумието на този подход, суровите мерки, които след това ще бъдам принудени да приемем, ще накарат тези, които понастоящем са предложени от  европейците, да  изглеждат сравнително безболезнени.

Моята прогноза е, че преди края на годината, нашето възстановяване, което е предизвикано от стимулите,  ще се забави, което накара Обама и Конгреса да въведат дори още повече стимули. В крайна сметка, „стимулаторите” нямат друг верен отговор. Въпреки това, с оглед на нежеланата реакция,  която това действие ще предизвика на  валутните и дълговите пазари, това следващо сътресение вероятно ще потвърди правотата на тезата на "австрийците” , тъй като светът ще бъде свидетел на  своета най- мощно затъване в инфлационна депресия."

Резюме.
Шиф казва: До края на тази година ще се забележи, че досегашните "стимули" за изчерпани. Траен резултат няма да се забелязва.
Ще се случи нов пакет от стимули. В САЩ нямат друг възможен отговор.
Перспективата - "инфлационна депресия."
Май не съм запомнил поставяне на точно тези две думи заедно, но прилича на  стагфлация.

[gogolcho]

Гледах изостанали и нечетени постове и видях интересната статия на П.Шиф, пусната от гоголчо.

Imotenbalon написа:
Асене , чете ли вчерашната статия на Краси Петров. Доста апокалиптична е.

http://freerepublic.com/focus/f-news/2549294/posts
дори нямам намерение да я чета...съмнявам се,че краси има да казва нещо,което не знам.....
ако е писал за бг-съгласен съм с апокалипсиса....ако е писал за ЕС-не съм съгласен-по скоро съм негативен,отколкото апокалиптик..
ако е писал за сащ или азия-пича се е объркал и то мноооого.

Край на цитата.

Не съм я пуснал аз, но определено ми е интересна. За статията на Краси Петров - и на мен ми се вижда прекалено апокалиптична. В заключенията си ми прилича на заключенията на

ZEITGEIST II ADDENDUM (FULL MOVIE!) - PLEASE SHARE

което не е лошо да се случи, а надали ще се.

[nachev]

Предлагат вдигане гаранцията на депозитите на 100 000 евро


остава да се види като приемат тези правила, дали в БГ няма да ги побългарим, щото сега са побългарени - има начален срок за започване на изплащането на депозита, но няма краен...

Мнозина вероятно ще въздъхнат и ще се почувстват по-добре след една такава мярка.

На мене, обаче, в съзнанието ми мощно се загнезди едно изречение, което каза някой от колегите тук.
Връзката беше, че се констатира процес на намаляване на брутните монетарни резерви срещу намаляване и на брутния дълг на нашите банки (основно към банките майки).

Та, изречението беше нещо от рода :
Всички ликвидни средства на банките се изнасят навън, а банките се опитват с всички достъпни средства да задържат депозитите в балансите си.

[nachev]

Не съм я пуснал аз, но определено ми е интересна. За статията на Краси Петров - и на мен ми се вижда прекалено апокалиптична. В заключенията си ми прилича на заключенията на
ZEITGEIST II ADDENDUM (FULL MOVIE!) - PLEASE SHARE

което не е лошо да се случи, а надали ще се.

Вярно, че не си ти. Извинения.

Публикувана от: antoninus_pius
« -: 02 Юли, 2010, 06:45:21 »

е бил.

[nachev]

Грийнспан станал Австриец! Боже !
Нещо ми се искаше да споделя по въпроса, но вече е срамотно късно. Аре ....

[dodo2]

Новите правила, които сега трябва да бъдат обсъдени с европейските правителства и Европарламента, предвиждат връщането на парите да става в седемдневен срок, а не за 1 до 3 месеца, както е в момента

Ние май се движим един момент по-назад, у нас е до плюс безкрайност

[antoninus_pius]

Вярно, че не си ти. Извинения.

Публикувана от: antoninus_pius
« -: 02 Юли, 2010, 06:45:21 »

е бил.

Начев, няма проблем, важно е да обменяме информация - не съм писал аз статията и не търся авторски права.  Аз съм абониран за блога на Красимир Петров, откъдето имам статията. Блогът на Красимир Петров: http://www.petrovfinancial.com/.

Иначе, дори да използваш Google translate, евала за усилията да преведеш публикуваните интересни статии. Ако искаш, а и ако създателите на сайта са съгласни  може да се създаде раздел, в който такива статии да се публикуват с превод - публикуваш се примерно в "Икономика, анализи, графики и перспективи", превежда се и се коментира от останалите и отделно в секция  "Статии" (не тема, а раздел) напр. също да се публикува. Така може да се коментира тук, а там само модератори да могат да публикуват статиите и да не може освен да поставяш + респективно - на статията. Така винаги, ако изпуснеш някоя статия, ще може да се прочете там. Статиите, които се публикуват (и са интересни, са не повече от 1-2 на седмица). Според мен идеята е добра.

Относно САЩ - ето 1 линк http://profit.bg/news.php?cid=1&id=66763. Понеже инфото е много няма да копирам цялата статия, а само посочвам част от изнесените в нея факти. Възможно е и статията да е манипулирана също така не са посочени положителни тенденции, но все пак е интересна.
През 2010 г. правителството на САЩ се очаква да емитира почти толкова нов дълг, колкото всички останали правителства в света взети заедно.
Оценки показват, че правителството на САЩ ще има бюджетен дефицит в размер на близо 1.6 трлн. долара през 2010 г.
Данъчните приходи от корпоративното облагане падат с 55% (до 138 млрд. долара) за годината приключила на 30 септември 2009 г.
По данни на RealtyTrac броят на процедурите по изземване на жилища в САЩ поставя рекорд във втора поредна година през 2009 г.
За първи път в историята на САЩ жилищата, притежавани от банките имат по-голяма нетна стойност от тази на жилищата, притежавани от американците.
През 2009 г. щатските банки отчитат най-големия спад в частното кредитиране от 1942 г. насам.
Индексът Dow Jones Industrial Average записа най-лошия си месец май от 1940 г.
40-те процента от американците с най-ниските доходи в момента общо притежават по-малко от 1% от богатството на нацията.
Изчисления показват, че за да бъде изтрит бюджетният дефицит на САЩ за 2010 г. Конгресът ще трябва да умножи всяка данъчна ставка по 2.4. По този начин 10-процентната ставка би трябвало да бъде 24%, 15-процентната 36%, а 35-процентната ставка трябва да бъде увеличена на 85%.

Иначе на американците, на които десетилетия им се повтаря Харчете, харчете, харчете ще им е много трудно да превключат на Пестете, пестете. пестете.
Ето още 1 авторитет - Richard Russel: http://www.businessinsider.com/dow-theorist-richard-russell-sell-everything-liquid-you-wont-recognize-america-by-the-end-of-the-year-2010-5
Do your friends a favor. Tell them to "batten down the hatches" because there's a HARD RAIN coming. Tell them to get out of debt and sell anything they can sell (and don't need) in order to get liquid. Tell them that Richard Russell says that by the end of this year they won't recognize the country. They'll retort, "How the dickens does Russell know -- who told him?" Tell them the stock market told him.

http://wcfhelp.blogspot.com/2010/07/richard-russel-dow-theory-letter-51710.html
"I believe that the Obama Administration and the Greenspan-Bernanke Fed's battle against the natural forces of the primary bear market will end up as having virtually destroyed America." Richard Russell
Finally, it's happening. The stock market has "lost its mind." The poor thing is falling apart, when every sane investor knows that the market "should be" going up as it discounts the almost certain better economy that lies ahead. Then I remember that the stock market reflects what everybody knows about everything and anything that pertains to business and the forthcoming economy. So alas, the stock market has finally gone insane.

И за край нещо положително - дори няколко страни да обяват фалит, земята продължава да се върти. Ако няма суша и природни бедствия, то нещата не са толкова плачевни. Така че горе главата - просъществували сме 1300 години на войни, робства, суши, Голямата депресия. Ще просъществуваме още толкова.