Коганев, ти изкара работодателите направо невинни агънца, (в бг сигурно са херувими), пък Додо мина в сферата на парапсихологията премесена с иначе верни факти за разбойничеството на "търговците"...
Търговците ли?
В отговор на Коганевото твърдение е и логиката на днешната
оупенска политика - всичките реформи провеждани в Гърция Португалия и пр. са в посока на разрушаване на
отдавна РАЗРУШЕНОТО трудово законодателство. Те са в тази посока от времето на Тачър.
Залюляха махалото толкова надясно, че то вече е на път да направи 270 градуса...
(У нас пък трудово законодателство, реално от 1944 година не е имало - профсъюзите още тогава бяха превърнати в чираци на управляващата олигархия, независимо от постсоциалистическата носталгия и "Кодекса на труда".)
Много ми е интересно как го определяте това "нискочело" животно - работника.
И това "хуманно" животно - работодателя?
Ако не ви мързи, спокойно можете да поразлистите Дикенс или Зола - струва ми се, че блестящите им портрети и на двете животни тепърва ще стават актуални.
Трябва също да призная, че всички сте прави! Всеки през своя поглед.
И несъмнено прав е и
Серсемина, а аз ще заема от него само една думичка "
дисбаланс".
Може би трябва да се сложи в мн. число.
... дисбалансите на днешната ни цивилизация.Взех (писах го вече) да препрочитам Тойнби. Той има една теория за "творческото малцинство" превръщащо се в "доминиращо малцинство"... И... разпадане.
Патрик Кенън, ако го перефразирам, ("Залезът на демокрацията", без да използва същата терминология, а вероятно и без да се е спирал на Тойнби - нямам книгата пред мен за да видя библиографията) 30 години по късно, застъпваше тезата, че западната цивилизация или това което разбираме под страните от 1вия свят е, "застрахована" от подобно разпадане
поради пропускливостта на социалната и структура, позволяваща непрекъснато обновяване на "творческото малцинство" така че последното да не се превърне в "доминиращо" малцинство...
Спирам, не само защото дълбоко се съмнявам в тази "застраховка" при условие че старта на две новородени човешки същества може да бъде от толкова диаметрални позиции, разстоянието между които да се измерва в няколко милиарда (не зимбабвийски де, а да не говоря, че и няколко милиона са много при това без да разглеждаме отношението пари-власт)...
п.п.
Един словесен шарж, преди Дочо да ме обвини в как се правя на много чел... Аз него няма да го обвинявам, че е чел главно дЪрвин...
Дочо!
Ако разгледаме обществото като аналог на човешкия организъм или... обратното...Гледам си пръстите на краката - грозни, невъзпитани и космати - мързеливи не
работни животни.
Пръстите на ръцете ми - справящи се с неумолима лекота с клавиатурата - неуморни творци на форумни словоблудствания напоследък...
И се чудя!
Заслужават ли пръстите на краката ми кожените обувки дето им купувам?
Дали да не взема сатъра!
Но един вътрешен глас ми нашепва, че някои хуманисти харчат за ноктите на кучетата си, и
главно за кучетата си, повече отколкото моя милост за грозните си, невъзпитани и космати пръсти.
Хуманист съм.
И се отказвам.